Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 02.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6863 по описа за 2018година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С.П.П.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. „Позитано” № 5 иск
с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 283,22лева /след допуснато
изменение в размера на иска чрез неговото увеличение и заявяване в пълен
размер/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за увреждане
на л.а «Опел корса», с рег. № СА 3684 МА, след
приспадане на платеното от застрахователя обезщетение в размер на 49,92лева,
включващо стойност за отстраняване на следните щети по детайли: облицовка задна
броня, лайсна задна броня цяла, десен светлоотразител
задна броня, вследствие настъпило застрахователно събитие на 23.02.2018г., като
увредената вещ е застрахована по сключен между страните договор за застраховка
«Б.К.100», полица № 4716С018759, със срок на валидност 08.06.2017г.-
07.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 14.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът
излага твърдения, че е собственик на л.а «Опел корса», с рег. № СА 3684 МА, застрахован имуществено при
ответника по договор «Б.К.100», сключен на 07.06.2017г. и със срок на валидност
08.06.2017г. до 07.06.2018г. Дължимата застрахователна премия била платена
наведнъж, а уговорената застрахователна стойност на автомобила била 4000лева.
На 23.02.2018г. паркирала автомобила на ул. Неофит Рилски 22, гр. Варна. Връщайки
се при него установила увреждания по задна броня, светлоотразител,
лайсна. Уведомила застрахователя за събитието. Негов представител извършил
оглед, снимков материал и изготвил опис на уврежданията по претенция №
51-04000-00836/18/02.03.2018г., както следва: облицовка задна броня, лайсна
задна броня цяла и светлоотразител задна броня десен.
Получил от застрахователя плащане на сумата от 49,92лева, която счита, че е
недостатъчна за отстраняване на уврежданията. Твърди, че увреденият светлоотразител е бил оригинална част, поради което и
подмяната следва да е също с оригинален. Собственото проучване на ищцата
установило, че й е нужна сума в размер на 400,42лева. Ето защо, понастоящем
претендира застрахователно обезщетение в размер на сумата действително
необходима по възстановяване автомобила в състоянието от преди и след
приспадане на полученото вече застрахователно обезщетение, която заявява в
частичен размер, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Не оспорва, че страните са били в твърдяното
застрахователно правоотношение по време на действие, на което е настъпило
застрахователно събитие, за което е уведомен и е завел щета под №
51-04000-00836/18/02.03.2018г., както и че е извършил плащане на
застрахователно обезщетение от 49,92лева. Твърди, че с така изплатеното от него
застрахователно обезщетение е изпълнил договорното си задължение. Оспорва иска
по размер. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответното дружество не изпраща представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че през процесния период
се е намирал в твърдяното застрахователно правоотношение с ответното дружество,
по което е изправна страна; че в този период е настъпило соченото
застрахователно събитие, за което застрахователят носи застрахователен риск; че
в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие,
застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и
съответно техния размер, вкл. че увреденият детайл- светлоотразител
е бил оригинална част.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
- помежду им е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор
за застраховка на л.а «Опел корса», с рег. № СА 3684
МА, полица «Б.К.100», със срок на валидност 08.06.2017г. до 07.06.2018г.;
- че на 23.02.2018г. е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът
е бил надлежно уведомен и след извършен оглед е констатирал следните увреждания
на застрахованата вещ- облицовка задна броня, лайсна задна броня цяла и светлоотразител задна броня десен, за което е изготвен опис
по претенция № 51-04000-00836/18/02.03.2018г.;
- че за така настъпилото застрахователно събитие застрахователят е платил
застрахователно обезщетение в размер на 49,92лева.
Между страните е нямало
спор, а и от ангажираните писмени доказателства рег. талон, част I е видно, че ищцата е собственик на автомобила и
като такава е активно, а ответникът като застраховател по имуществена
застраховка е пасивно легитимиран по предявения иск.
Ангажирани са писмени
доказателства, от които се установява, че ищцата е изправна страна по
договорното правоотношение, тъй като е платила дължимата по договора премийна
вноска.
Между страните не
съществува спор, а и това се установява от ангажираните писмени доказателства-
уведомление и опис по щета, че ищцата е спазила задължението си по уведомяване
на застрахователя в срока по чл. 403, ал.1 КЗ. Във връзка с това ответното
дружество е образувало щета и опис по претенция №
51-04000-00836/18/02.03.2018г., в която са описани увредените детайли по автомобила и
степента на увреждането- облицовка задна броня- лека
деформация, лайсна задна броня цяла- лека деформация и светлоотразител
задна броня десен- за подмяна.
Спорният между
страните въпрос се свежда единствено до стойността на разходите необходими за
възстановяване на увреждането и съответно изпълнил ли е застрахователят точно
задължението си за плащане на застрахователно обезщетение.
С цел доказване
размера на претенцията по делото бе изслушано и прието заключение на допусната
САТЕ. Заключението на експерта, като неоспорено от страните и изготвено от в.л.
с нужната компетентност бива кредитирано от съда в цялост. Същото е изготвено в
няколко варианта на стойности на труд и части, в зависимост от това дали се
касае за оригинални части или не, сертифицирани сервизи или не, респ. цени на
труд от независими сервизи извън тези на марката и за алтернативни части. На
въпроса дали частта- светлоотразител е била
оригинална или не, в.лице не е могло да отговори, тъй като подменената част не
е запазена и налична за оглед. Съобразно разясненията и изчисленията на в.лице
дадени при изслушването му се установява, че средната пазарна стойност на
разходите нужни за отстраняване на констатираните по автомобила увреждания по
автомобила към датата на събитието е в размер на сумата от 330,14лева. Тази
стойност в.л. уточнява, че е изчислена като средна пазарна цена на части при
съобразяване стойности като за оригинални и неоригинални части, респ. на труда
като ремонт извършен в сертифицирани и несертифицирани сервизи.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на
реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни
цени към датата на увреждането и това е сумата от 330,14лева. Тази стойност
следва да се има предвид, доколкото твърденията на ищцата, че увредената част
подлежаща на подмяна е била оригинална са останали недоказани предвид заключението
на в.л. Липсва обосновка и на тезата от необходимост ремонтът да се извърши
само в сервиз на марката, респ. разполагащ със сертификат за качество,
доколкото вероятността последните да предлагат по- качествени услуги, в
сравнение с останалите е хипотетична. Затова следва да се има предвид средна
пазарна цена, съобразявайки всички доставчици на пазара предлагащи такива
услуги. Принципът на пълната обезвреда, действащ и по
отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер
на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата
на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната
стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може
да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна
практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ
/отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.
Не се спори между
страните, че ответното дружество по повод настъпилото застрахователно събитие е
изплатило по щетата обезщетение в размер на общо 49,92лева,
стойността на което предвид горните изводи се явява недостатъчна, за да покрие
разходите по отстраняване вредите по автомобила. Така полученото застрахователно
обезщетение следва да бъде приспаднато от приетата като меродавна от съда
стойност на увредената вещ посочена от в.лице в съдебно заседание от 330,14лева,
при което се получава остатък на дължимото обезщетение от 280,22лева.
Претенцията следва да се уважи в този размер и за разликата до пълния от
283,22лева отхвърли като недоказана.
При определяне
дължимото застрахователно обезщетение съобразени бяха и нормативно определените
лимити на застрахователните дружества по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" през посочения в исковата молба период, съгл. чл.492, т.2 КЗ.
Исковата сума следва да
се присъди, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба, така както е поискано.
По разноските:
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на претендираните
разноски възлиза на сумата от 510лева, от които 50лева- платена ДТ, 100лева-
депозит на вещо лице и 360лева платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно
представен договор за правна помощ от 13.09.2018г. Предвид изхода на спора, в
полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 504,60лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.”, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. „Позитано” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на С.П.П.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 280,22лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за увреждане на л.а «Опел корса»,
с рег. № СА 3684 МА, след приспадане на платеното от застрахователя обезщетение
в размер на 49,92лева, включващо стойност за отстраняване на следните щети по
детайли: облицовка задна броня, лайсна задна броня цяла, десен светлоотразител задна броня, вследствие настъпило
застрахователно събитие на 23.02.2018г., като увредената вещ е застрахована по
сключен между страните договор за застраховка «Б.К.100», полица № 4716С018759,
със срок на валидност 08.06.2017г.- 07.06.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля
иска за разликата до целия му заявен размер от 283,22лева, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.”, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на С.П.П.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 504,60лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: