О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
22.06.2020 год., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен
граждански състав
на
22 юни 2020
година
в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия
Мартина Кирова
възз.гр.дело № 341 по описа на ЯОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на ул.“**********“ №**, гр.Я., представлявана от Управителя на Етажната
собственост П.В.П., против Решение № 129/25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 3023/2019
г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първоинстанционния
съд е обявил ЗА НИЩОЖНИ Решенията на ОС на етажните собственици и
упълномощените представители на собствениците на етажната собственост в жилищна
сграда в режим на етажна собственост с адрес - гр.Я., ул.“*********“, бл.**, взети на проведено на 16.08.2019 г. общо
събрание, а именно: - Решение № 1А – „Живущите в сградата собственици на МПС да
ги паркират в съответните им преместваеми обекти или извън прилежащия двор“, Решение
№ 1Б – „Забранява се паркирането на МПС пред входа на сградата“ и Решение № 1В
– „МПС собственост на гости в сградата, да бъдат паркирани пред преместваемото
съоръжение на собственика на апартамента, на който гостуват, но така, че да не
пречат на влизането и излизането на останалите ползватели. Собствениците с
гости паркирали своите МПС в двора, са длъжни да уведомяват Управителя“. Със същото Решение ЯРС
е осъдил ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сградата в гр.Я.,ул.“******“ № **, представлявана от
Управителя на ЕС П.В.П., да заплати на П.Д.Г., с ЕГН **********, сумата от 425.00
лв. - съдебно-деловодни разноски.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени
съображения по същество на направените оплаквания. Въззивникът изтъква,
че в Решението си ЯРС коментира фактическата обстановка и формира своите правни
изводи въз основа на разпоредба на материалния закон /чл.32 от ЗС/, която
разпоредба е неприложима към предмета на спора и не съответства на изложените
обстоятелства. Неправилно според атакуващият първоинстанционния съдебен акт,
съдът е достигнал до извода за нищожност на приетите три Решения на ОС на ЕС,
приемайки, че кръгът на правоимащите с право на глас в ОС се определя от ЗС
/чл.30 ал.3 и чл.31 ал.1 от ЗС/, а не се черпят правата от ЗУЕС. В жалбата си
въззивникът акцентира на това, че в Решението си ЯРС се е позовал изцяло на
Решение №659 от 20.11.2009г. по гр.д.№4357/2008г. на ГО на ВКС, което е прието
при действието на стария и отменен ГПК и при действието на вече отменения
ПУРНЕС, както и на част от изводите в Решение №71/25.05.2017г. по гр.д.№3936/ 2016г. на ВКС, I г.о., което е относимо за допускане на
съдебна делба и поставен касационен въпрос относно - представлява ли дворното място обща част
на етажната собственост, в която трето лице няма дял. Изтъква се, че трите
процесни Решения на ОС имат различен характер, което изисква съдът, който в
случая осъществява съдебен контрол за законосъобразността им, в акта си да
направи анализ за всяко едно от тях поотделно и да обоснове поотделно наличието
на нищожност, още повече, че според въззивника ЯРС не се е произнесъл по
искането му да посочи застрашена ли е или не общата вещ. Във въззивната си
жалба възивникът излага аргументи, с които счита, че в случая ОС има
позволената от закона компетентност относно управлението на сградата и земята
около нея, защото дворът, върху който е построена сградата има специфичният
характер на обща част и се управлява изцяло и по реда на ЗУЕС и чл.38 от ЗС,
както и че оспорените решения са валидни и правилно съобразени с изискванията
на ЗУЕС и ЗС. В тази насока се изтъква, че неправилно в Решението си ЯРС е
приел, че в случая Решенията на ОС по управление на общите части, вкл.и земята
се вземат от различен кръг от лица съгласно разпоредбата на чл.30 ал.3 и чл.31
ал.1 от ЗС, след като няма искане от ищеца или др.лица от ЕС да се сезира
Районния съд за произнасяне по
управлението на общата вещ – земята и прилежащите й части, поради което следва
да се приеме, че всички заинтересовани, вкл. и ищеца, са се дезинтересирали от
тази процесуална и материално правна възможност, поради което и формираното в
случая мнозинство е приело мотивирани, правилни, валидни, допустими и
законосъобразни решения, които въпреки това са отменени от съда. Възразява се,
че без да бъде съобразен фактът, че за ОС са поканени за участие всички лица,
притежаващи право на собственост върху дворното място, представляващо ПИ №87374.537.120
по КК на гр.Ямбол, което означава, че кръгът на поканените не е стеснен,
неправилно ЯРС, позовавайки се на разпоредбата на чл.32 ал.2 от ЗС, е приел, че
в случая при приемането на въпросните три Решения са участвали извън своята
компетентност лица, които са в ЕС, но не притежават право върху земята, като по
този начин служебно е формирал мнозинство. Само по себе си така възприетото
инцидентно прилагане на разпоредбата на чл.32 ал.2 от ЗС опорочава според въззивника
постановеното съдебно решение. Изтъква се, че Решенията на ОС по точка 1 имат
характера на актове по управление на стопанисването и ползването на прилежащото
дворно място към сградата, а не са свързани с разпореждане на ид.части или на
целия имот, което би изисквало задължителното участие на всички съсобственици
на ПИ, поради това е неправилно да се приеме както е сторил първоинстанционният
съд, че етажните собственици не притежават правото от 100% върху ид.части от
дворното място и за това не разполагали с правомощието да проведат ОС и да
приемат решения по управлението на същото дворно място като обща част по реда
на чл.16 и сл.от ЗУЕС, което е обосновало неправилен извод за нищожност на
оспорените само три решения на ОС на ЕС, приети на 16.08.2019г. Въз основа на
изложените съображения и аргументи в жалбата си, въззивникът иска отмяна изцяло
на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявеният в
производството иск по чл.40 ал.2 от ЗУЕС да бъде отхвърлен. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Доказателствени искания с въззивната жалба
не са направени.
В срока по чл.263 ГПК е
депозиран писмен отговор от П.Д.Г., с ЕГН **********, чрез
пълномощника му - адв.В.К. ***, в който е заявено становище за неоснователност
на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението
на ЯРС. По изложени подробни и аргументирани съображения и доводи, се иска
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски
пред въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Доказателствени искания с отговора на
въззивната жалба не са направени.
Съгласно разпоредбата на чл.267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд
следва да извърши проверка на допустимостта на жалбата, при съответно прилагане
на чл.262 ГПК, да се произнесе по допускане на посочените от страните нови
доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито заседание.
В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията на
чл.262 ГПК, ОС-Ямбол намери въззивната жалба за допустима, като подадена в
предвидения в закона срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да
бъде разгледана в о.с.з.
Доказателствени искания страните не са
направили.
Водим от изложеното, ОС-Ямбол
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на
04.08.2020 г. от 09,30 ч., за
която дата и час да се призоват страните.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената
част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на въззивника да
се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.