№ 118
гр. Пазарджик , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200168 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на И. Г. Г., ЕГН **********, гр.Р. обл. Пазарджик, ул. „Г.“
№**,чрез адв. В.Д. против Наказателно постановление №36-0000100/ 19.01.2021 г. издадено
от началник отдел „Контрол“ в РД„АА““ гр. Пловдив, с което на жалбоподатела на осн. Чл.
93в, ал.17, т.3 от ЗАвП е наложена гжлоба в размер на 1500 лева.
С жалбата се навеждат конкретни доводи за процесуално-правна и материално-правна
незаконосъобразност на атакуваното постановление, с които се обосновава искането за
неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, чрез становище на своя представител
подържа жалбата и искането в нея. Претендира за прекомерност на платеното адвокатското
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов представител. Депозирала
е писмено становище
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
1
На 27.11.2020 г., около 14:30 часа в гр. Пазарджик, по ул. "Синитевска", паркингът
пред фабрика "Костал" жалбоподателят управлявал микробус "Мерцедес 511 ЦДИ
Спринтер" КА 43 с per. № ******, от категория M2, собственост на "Х." АД, ЕИК: *****,
извършвайки превоз на пътници, със заверено копие № **********, издадено на 22.02.2016
г. за международен автобусен превоз на пътници на "Х." АД, с пътен лист № 0-2497 от
27.11.2020 г. , попълнен за случаен превоз, с уведомление от 23.11.2020 г. до Областен
отдел "Автомобилна администрация" - гр. Пазарджик, с пътническа ведомост, изготвена за
случаен превоз към пътен лист серия № 0-2495/0-2499 от 23.11.2020 Г./29.11.2020 г., с
проформа фактура № 1000000101203304/23.11.2020 г..
Същият бил спрян за проверка от служител на РД АА Пловдив св. Г., която проверила
горните документи и поискала от водача, но той не представил, записите или всеки ръчен
запис и разпечатка, направени през текущия ден и предходните 28 дни - периодът от
30.10.2020 г. до 27.11.2020 г. поради това тя съставила против него в това му качество,
приемайки, че извършва случаен превоз на пътници, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО)
№ 561/2006, с оборудвано с дигитален тахограф "Siemens" VDO 1381.**********, сериен №
********** превозно средство АУАН за нарушение на чл. 36,§2, т.ІІ от регламент (ЕС)
165/2014.
Актът е надлежно предявен и е връчен препис срещу подпис, а въз основа на него е
издадено атакуваното НП.
То основателно се упреква в процесуално-правна неизправност. Ясно са посочени –
време, място на извършване, но недостатъчно ясно е посочено какъв точно предмет е имало
процесното бездействие . Сочи се само, че не са представени записите или всеки ръчен
запис и разпечатка , направени текущия ден и предходните 28, тоест от 30.10.20. В
посочената като нарушена норма чл.36, §2,ІІ - изискването е „ всички ръчни записи и
разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на
настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006. И ако за разпечатките може да се
предположи, че те са от монтирания тахограф ( за който също са посочени данни в акта и в
НП) , въобще не става ясно, вкл. за Съда, какви са тези ръчни записи – какво съдържание
имат, какви обстоятелства следва да отразяват и т.н. Уточнението относно ръчните записи е
било задължително, тъй като липсата му създава неяснота какъв точно документ не може да
представи и респ. прави невъзможна проверката относно значимостта на обстоятелствата,
които той удостоверява, което е база за преценка и за степента на засягане на регулираните
обществени отношения и респ. за евентуално претендирана маловажност ( още повече при
резонното възражение, че липсата на разпечатки от тахографа е в резултат на заявената от
самия актосъставителя липса на хартия).
Дефицитът в описанието на нарушението нарушава правото на защита и прави
невъзможен съдебния контрол и е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.
2
Не се спори, че актът и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи , а и това се установява от представената заповед в тази насока. Констатираната
обаче по-горе процесуална неизправност директно влече търсената отмяна на НП.
Такъв е обаче изводът и относно материалната страна, който ще бъде обоснован и
представен при условията на евентуалност – ако не се сподели горния :за наличие на
съществено процесуално нарушение.
Не се спори: 1. относно осъществения превоз, за който се представени посочените в
НП документи, подробно описани 2: относно факта на непредставяне на посочените в акта и
в НП документи- записите или всеки ръчен запис и разпечатка, направени през текущия ден
и предходните 28 дни - периодът от 30.10.2020 г. до 27.11.2020 г..
Спори се и то основателно, относно вида на извършения превоз. Вярно е,
че съпровождащите превоза документи са били за „случаен превоз“ и те са
били представени от водача на дружеството-превозвач. Това, че последното е
съставило тези документи и поставило ( чрез водача) и такава табела,
квалифицирайки превоза като случаен, е следвало също да бъде проверено от
контролния орган, вместо същият директно да възприеме тази ,погрешна в
случая , квалификация на превоза.
Според §1, т.24 ДР ЗАвП " случайни автобусни превози са превозите на
предварително определена група пътници без промяна в състава на групата
от началния до крайния пункт по предварително заявени условия“, а съгласно
, а според т.23 "специализирани автобусни превози" са превозите на
работници, служители и учащи по договор с определени от клиента
маршрут и разписание. Видно от договора на л. 52 и сл. още от 20.08.2018г.
бил сключен договор за пътнически превоз между „Х.“ АД и „Костал
България Аутомотив“ ЕООД, съгласно т.1 от който – Костал ЕООД възлага, а
дружеството- жалбоподател следва да предостави транспорт на служителите
на възложителя по маршрути, одобрени от възложителя. Маршрутите са
предвидени като приложение 1 по договора – виж на л. 58, където е маркиран
процесния такъв ( виж на л. 8) , включващ уговорки относно място на
спирките, часове на тръгване от начална и пристигане на крайна и от който
стана ясно, че този маршрут се изпълнява три пъти дневно, което съответства
на трите смени в работния цикъл на предприятието – възложител.
Превозът не е случаен, доколкото, по дефиниция, това изисква
3
„превозваната група пътници да няма промяна в състава на групата от
началния до крайния пункт“, а в случая пътници са качвани ( при забиране)
първо от Р. и след това в Дорково, което променя състава на групата и всички
са превозвани до Пазарджик, завод Костал.
Затова и прав е пълномощникът на дружеството, че при правилно приложение на ЗАвП
следва да се приеме, че водачът извършва „специализиран превоз“. Всъщност, стана ясно от
писмото на л. 51, че в продължение но повече от две години извършваният по този начин
превоз е бил възприеман погрешно – и от дружеството, и от ИААА- като случаен, вместо
като специализиран, която порочна практика от декември 2020г. е изоставена , което не се
опровергава от въззиваемата страна.
Горното обаче не засяга обективната съставомерност на деянието, тъй като нито
посочената като нарушена норма от европейското право, нито посочената санкционна от
вътрешното право ( съдържаща и състава на нарушението) поставят като обективен елемент
от състава на нарушението вида на превоза по смисъла на т. 23 или 24 от §1 от ДР на ЗАвП.
Тоест – изискването по чл. 36,§2, т. ІІ от Регл. (ЕС) 165/2014и това по чл. 93, в, ал.17, т.3 от
ЗАвП е напълно необвързано с вида на превоза и е приложимо , независимо дали той е
случаен или специализиран. Поради това и погрешното решение на контролния, и
наказващия относно вида на превоза е ирелевантно за съставомерността на приписаното
нарушение.
Неоснователно се спори и за това, че посочената като виновно нарушена норма на не
намира приложение в процесния случай порази изключението по чл. 3 Регл )ЕО) 561/06 ,
тъй като касае редовни линии ( с препращането от чл.4 б“н“ на Регл. 561/06) с маршрут до
50 км. Разстоянието по процесния маршрут Пазарджик –Р.-Дорково-Пазарджик е (
справка в съответните сайтове, за каквато възможност като справка има произнасяне
на АС Пазарджик , виж решения на Адм.с Пазарджик канд №№ 1185/20 и 1138/20):
Пазарджик – Р. е 43.7км. , Р. – Дорково е 7.9 км и Дорково – Пазарджик е 46км. Тоест,
целият маршрут по курса надхвърля далеч 50км. , поради което позоваването на
изключението по чл. 3 ,бА от Регл. 561/2006 е неоснователно.
Що се отнася до претенцията на въззиваемата страна ( виж писменото становище л. 29
и сл.), че с чл. 13 от Регламент 561/2006 се позволява на държавите въвеждането на
индивидуални условия ( каквото е изискването по санкционната норма, необвързано с
ограничението за 50 км) , но в определени случаи , тази норма също не намира приложение.
С посочения Регл. 165/2014 е изменен Регламент 561/2006. Регламент 561/2006
действително предвижда със своя чл. 13 ( в тази посока е защитата на л. 31) : „При условие
че не се засягат целите, изложени в член 1, всяка държава-членка може да предостави
изключения от членове 5—9 и да подложи такива изключения на индивидуални условия на
своята територия или със съгласието на заинтересованите държави, на територията на друга
държава-членка, приложими за превоз със следните видове превозни средства…“ и по-долу
4
същите са изброени. Относима към настоящия казус е само втората хипотеза на възможното
изключение от което може да въведе съответната държава : „изключения на индивидуални
условия…, приложими за превоз със следните видове превозни средства“, които са
лимитативно изброени. За да е възможно изключението, въведено всъщност с чл. 93в, ал.17,
т.3 от ЗАвП от националното законодателство ( санкционна, но съдържащата състава на
нарушението, дословно приповтаряща изискването на чл. 36, §2,т.ІІ от Регл. , но без
ограничението по чл. 13 от Регл. 165/2014 за разстояние до 50 км. ), необходимо е тази
норма на националното законодателство да съответства на поставените с международния
източник изисквания за допустимост на това изключение .
Процесното МПС, което е всъщност микробус ( а не автобус, както се сочи в акта и
НП! ) с маса 3.5 т. ( справка в сайта на производител и разпространител) и не попада в нито
една от хипотезите, позволяващи изключението, които са лимитативно изброени в акта на
ЕС в 18 точки ( от б“а“ до б. „с“ ). Те касаят превозното средство, с което се извършва
превозът и процесното не попада в нито една от тези 18хипотези, които са о следните точки
:
„а) превозни средства, които собственост или наети от публични органи, какъвто
дружеството дружеството-собственик не е;
б) превозни средства, използвани или наети от земеделски, градинарски, горски или
рибарски предприятия , а процесното дружество е превозвач по смисъла на ЗАвП
в) земеделски трактори или горски трактори, какъвто процесното МПС не е
г) превозни средства или комбинации от превозни средства с максимално допустима
маса, ненадвишаваща 7,5 тона, използвани от доставчици на универсални услуги съгласно
определението в член 2, точка 13 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 15 декември 1997 г. относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на
пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата [14] за
доставка на пратки като част от универсална услуга ( има решения за тълкуване на
понятието ), каквото МПС процесния микробус не е
д) превозни средства, използвани изключително на острови или в региони, изолирани
от останалата част на националната територия, а процесното не е такова
е) превозни средства, ……. и задвижвани с природен или втечнен газ или
електричество, каквото процесното МПС не е ;
ж) превозни средства, използвани за обучение и изпит по управление на превозно
средство с цел получаване на свидетелство за управление или удостоверение за
професионална компетентност, при условие че те не се използват за превоз на стоки или
пътници с търговска цел, а процесното МПс се ползва именно с такава цел, освен, че не се
5
ползва за обучение за правоспособност ;
з) превозни средства, използвани във връзка с канализация, защита от наводнения,
услуги по поддръжка на водоснабдяването, снабдяването с газ и електроснабдяването,
поддръжка на пътищата и контрол по пътищата, събиране на битови отпадъци от врата до
врата, телеграфни и телефонни услуги, радио- и телевизионно излъчване и откриване на
радио- и телевизионни предавателни или приемници, в каквато връзка не се ползва
процесното МПС
и) превозни средства с 10—17 места, използвани изключително за превоз на пътници с
нетърговска цел, а превозното е ползвано, както става ясно от информацията на л. 7 за
превоз на 28 лица и то именно търговска цел , предвид договора между дружеството, в
която работят пътниците и превозваческото дружество – л. 52 и сл.
й) специализирани превозни средства, превозващи цирково и панаирно оборудване, а
процесното МПс е ползвано с друга, несъмнено установена цемл;
к) специално оборудвани превозни средства по транспортен проект, които служат
основно като образователно средство в неподвижно състояние, каквато хипотеза не
представя процесния случай , при който има превоз
л) превозни средства, използвани за събиране на мляко от фермите и/или за връщане
във фермите на млечни контейнери или млечни продукти, предназначени за храна за
животни- превозвани с процесното МПС са пътници
м) специализирани превозни средства за превоз на пари и/или скъпоценности- изводът
е аналогичен на този по б. Л“;
н) превозни средства, използвани за превоз на животински отпадъци и животински
трупове, които не са предназначени за консумация от човека; изводът е аналогичен на този
по б. Л“
о) превозни средства, използвани изключително на пътища вътре в транспортни възли,
като пристанища, интермодални и железопътни терминали;
п) превозни средства, използвани за превоз на живи животни от фермите до местните
пазари и обратно или от пазарите до местните кланици в радиус изводът е аналогичен на
този по б. Л“
р) превозни средства или състави от превозни средства, превозващи строителни
машини за нуждите на строително предприятие в радиус до 100 километра от базата на
предприятието, при условие че управлението на превозните средства не представлява
основна дейност за водача; изводът е аналогичен на този по б. Л“
с) превозни средства, които се използват за доставяне на готова бетонна смес; изводът
6
е аналогичен на този по б. Л“
Изложеното горе сочи, че изискването , заложено в посочената нарушена норма на
европейския акт и санкционната от вътрешното право, е валидно за процесния случай.
Това, за което е прав пълномощникът на дружеството е, че нарушението е
съставомерно по друга квалификация. Именно от показанията на актосъставителя стана
ясно, че в процесното МПС е имало монтиран тахограф , но не е имало хартия. Стана ясно
също, че невъзможността да се направят разпечатки от информацията, записана в самия
тахограф не е липсата на карта у водача ( което, всъщност, изпълва състава на друго
нарушение, което не е санкционирано и дори не е отразено), тъй като актосъствителя е имал
своя контролна ; причината е липсата на хартия. Това обаче изпълва вече нововъведения
състав на нарушението по чл.93в, ал.3 от ЗАвП. Съответно на тежестта му, то се
санкционира с глоба с повече от десетократно по-малък размер от процесната. Нарушение
по чл.93в, ал.3 от ЗАвП обаче не е вменявано и не може в хода на съдебния контрол да се
променят нито обстоятелствата по извършване на нарушението, нито неговата
квалификация. От друга страна, тук следва да се посочи, че невъзможността ( при наличното
описание на нарушението) да се разбере какви точно записи не са представени (какви
обстоятелства удостоверяват) прави невъзможна и проверката относно съразмерността на
глобата, която е в твърд и значителен размер 1500 лева. Принципът на пропорционалност
на наказанието е един от основните, към които Съда на Европейския съюз насочва – в
решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т.50 се застъпва
становището, че „ Във връзка с това следва да се напомни, че принципът на
пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е
възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да
не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че
когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до
мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не
трябва да са несъразмерни с тези цели. Коментираният горе дефицит в описанието на
нарушението осуетява възможността да се провери пропорционалността, което е
допълнителен мотив за отчетената процесуална непригодност на санкционния акт.
Последният следва да се отмени с оглед възприетото горе. Това влече основателност
на претенцията за разноските на жалбоподателя, които обаче не следва да се присъждат в
строения размер от 400 лева. И това е така, предвид основателността на възражението за
прекомерност ( виж на л. 32) , по повод на което съответно на оказаната правна помощ по
делото, по което са проведени две открити съдебни заседания ( само първото с участието на
адвоката), разпитан е един свидетел и не е голям обема на относимите писмените
доказателства , е възнаграждение за процесуално представителство в размер на 120 лева .
Тази сума следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна и в полза на жалбоподателя.
7
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №36-0000100/ 19.01.2021 г.
издадено от началник отдел „Контрол“ в РД„АА““ гр. Пловдив - ИААА, с
което на И. Г. Г., ЕГН **********, гр.Р. обл. Пазарджик, ул. „Г.“ №** на осн.
чл. 93в, ал.17, т.3 от ЗАвП е наложена глоба в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА ИААА – София да заплати на И. Г. Г., ЕГН ********** сума
в размер на 120 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8