Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.12.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ, в закрито заседание на десети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
АТАНАС
МАЖДЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Братоева ч. гр. д. № 13475 по описа
за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника И.Г. Г., ЕГН **********,***
срещу действията на ЧСИ С.Я., № 844 по изп.
д. № 20147844400935, изразяващи се
в насочване на изпълнението върху ½ идеална част от
правото на собственост върху недвижими имоти, представляващи: АПАРТАМЕНТ
№ 16, с идентификатор 681 34.1 935.405.1.13 находящ се в гр.
София, Столична община - район „Витоша", ул. „*****, вход А, със застроена
площ от 52.20 кв. м., състоящ се от входно
антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса с площ от 48.80 кв. м., заедно с МАЗЕ
№ 16, с площ от 3.83 кв. м. и заедно с 3.14 % ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на
строеж върху имота, в който е построена сградата, функционално обединен с АПАРТАМЕНТ № 17, с идентификатор
681 34.1 935.405.1.14, находящ се
в гр. София, Столична община - район „Витоша", ул. „*****, вход А, със застроена площ
от 60.90 кв. м., състоящ се от
дневна-трапезария с кухненски
бокс, спалня, баня с тоалетна и тераси с площ от
46.90 кв. м., заедно с МАЗЕ
№ 17, с площ от 3.83 кв. м. и заедно с 3.39 % ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на
строеж върху имота, в който е построена сградата, и ГАРАЖ № 4, с идентификатор
681 34.1 935.405.1.37, находящ се
в гр. София, Столична община - район „Витоша", ул. „*****, вход А, със застроена площ
от 32.05. кв. м. и заедно с
1.16 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж
върху имота, в който е построена сградата.
В жалбата се твърди, че насочването на изпълнението у незаконосъобразно,
тъй като е насочено срещу несеквестируема вещ, като в
полза на взискателя по изпълнителното дело не била
налице учредена ипотека, която да дерогира забраната
на чл. 444 ГПК. Затова прави искане за отмяна на действията на ЧСИ С.Я., № 844, с които изпълнението е насочено срещу процесните недвижими имоти.
Прави искане за спиране на изпълнението до решаване на спора по
настоящата жалба.
Взискателят по изпълнението „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, бул.
„Н. Вапцаров“ № 55 е депозирало възражение
срещу жалбата, в което излага съображения
за неоснователност, тъй като изпълнението било
насочено срещу вещ, с която длъжникът сам се разпоредил в полза на трето лице,
като сделката била обявена за относително недействителна по отношение на
банката. След като длъжникът се разпорежда със свои несеквеституеми
права, той сам се отказва от защитата, предвидена в чл. 444 ГПК, поради което и
с оглед извършеното разпореждане с процесните имоти с
брачен договор от 18.12.2012 г., с нотариална заверка на подписите
peг. № 7976/2012 г. и нотариална заверка на съдържанието peг. № 7977/2012 г., том 3, № 107 на нотариус В.В., вписан в Служба по вписванията - гр. София при
АВ, с Акт № 200, том II, peг. № 7976/2012 г., сключен с Л.Г.Г.а, ЕГН **********, несеквестируемостта
им е отпаднала. Счита, че изпълнението е насочено само по отношение на ½
идеална част от правото на собственост и само по себе си не нарушавало секвестируемостта. Гаражът пък изобщо не се ползвал с несеквестируемост.
Частният съдебен изпълнител ЧСИ С.Я., № 844 излага мотиви
по обжалваните действия, като счита
жалбата за неоснователна по съображенията,
изложени и от взискателя – при извършено разпореждане
от длъжника с несеквестируемо имущество, той не се
ползва от защитата на института на несъстоятелността.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Предмет на жалбата са действията на ЧСИ С.Я., № 844, изразяващи се в насочване на изпълнението върху
1/2 идеална част от недвижими имоти по изп. д. № 20147844400935, като жалбоподателят твърди незаконосъобразността
на обжалваното действие да произтича несеквестируемост
на процесните недвижими имоти.
Изпълнителното производство е образувано за принудително удовлетворяване
вземането на взискателя „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, ЕИК *********, съгласно издаден по гр. д. №11718/2014 г. на СРС
изпълнителен лист от юридическо лице и две физически лица, едно от които
жалбоподателят.
С влязло в сила на 22.01.2020 г. съдебно решение по гр. дело № 10567/2016
г. на СГС, I-6 състав, за относително
недействителен по отношение на взискателя
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, е обявен брачен договор от 18.12.2012 г., сключен между И.Г. Г., ЕГН **********,*** и Л.Г.Г.а, ЕГН **********,***, с който длъжникът И.Г. се е разпоредил в полза на Л.Г.а с процесните недвижими имоти до размера от ½ идеална
част, по отношение на която именно е насочено и принудителното изпълнение,
което длъжникът твърди да е незаконосъобразно.
Уредбата на действащия
ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната
законосъобразност на действията по изпълнението,
като допустимите за обжалване действия
и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени.
Във всички останали случаи защитата на участниците
в изпълнителното производство
се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния
изпълнител, като контролът за законосъобразност
върху извършени действия, респ. отказ такива да
се извършат, се осъществява косвено от съда,
при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.
Според чл. 435, ал. 2 ГПК
длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител:
1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането
на движима вещ или отстраняването
му от имот,
поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител
да извърши нова оценка по
реда на чл.
468, ал. 4 и чл. 485 ГПК;
5. определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл.
486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител
да спре, да прекрати или
да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.
Правото на жалба срещу
насочване на
принудителното изпълнение върху недвижимо имущество, което И.Г. Г. счита за несеквестируемо,
е процесуално допустима от гледна точка предмет, включително правото на
обжалване е упражнено в рамките на установения в разпоредбата на чл. 436, ал. 2 ГПК 2-седмичен преклузивен срок.
Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.
Според т. 1 от Тълкувателно решение №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо
е създаден процесуален ред за защита
на имуществените обекти, които са
необходими за издръжката на длъжника
и неговото семейство. С упражняването на това свое право
длъжникът цели да осуети лишаването
му от определено
имущество, като се основава на
неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното
парично вземане. Изпълнението на парични вземания върху вещите на
длъжника се осъществява чрез тяхното осребряване на публична продан,
като получената парична сума служи
за удовлетворение вземанията на кредиторите,
докато изпълнението върху паричните вземания на длъжника
от трето задължено лице се осъществява чрез тяхното събиране.
Несеквестируемостта на непотребимите вещи, каквите
са процесните апартаменти и гараж, е забрана за
тяхното осребряване.
Ако приеме
наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни
действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено
изрично искане за това: отменя
наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо
вземане (като указва за кои
кредиторови вземания важи тя) или
указва, как се определя секвестируемата
част при частична несеквестируемост, без да отменя
запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването
на публична продан на несеквестируема
непотребима вещ.
В случая процесните непотребими
вещи са описани и е извършена по искане на длъжника нова оценка, съобщена му на
20.10.2020 г.. Разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК предвижда несеквестируемост
на жилището на длъжника, ако
той и никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно,
нямат друго жилище, независимо от това, дали
длъжникът живее в него. Дадената от процесуалния закон защита не е абсолютна. В случай, че
длъжникът сам се разпореди с имущество, което би попаднало под закрилата на несеквестируемостта и то с цел на увреди именно взискателя, това му разпоредително действие е отказ да се
ползва от тази защита. ВКС безпротиворечиво приема,
че щом едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният
закон му дава гаранцията на чл. 444 ГПК, самото то се отказва от привилегията.
Чрез отчуждаването на такова имущество той сам го прави секвестируемо;
по своя преценка приема, че то не е необходимо за оцеляването му. Ако И.Г. Г. не беше разпоредил сам с имотите, то тогава, по силата
на чл. 444 ГПК, банката-кредитор не би имала възможност да насочи
принудителното изпълнение спрямо жилището (в този см. решение № 456 от
25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/2009 г. на IV г.о., решение № 357 от 11.05.2010
г. по гр.д. № 100/2010 г. на IV г.о.). След като сам длъжникът се е лишил от
защитата по чл. 444 ГПК като е прехвърлил правото на собственост върху
жилището, насочването на принудително изпълнение по отношение на същото от взискателя спрямо когото разпоредителната сделка е обявена
за недействителна, винаги е законосъобразно, тъй като разпореденото
имущество по волята на И.Г. Г. е секвестируемо.
Отделен е въпросът, че гаражът като самостоятелен обект на вещни права не е
включен в обхвата на несеквестируемостта.
С оглед изложеното, жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли, като не се налага спиране на
принудителното изпълнение.
Така мотивиран, Софийският градски
съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника И.Г. Г.,
ЕГН **********,***, срещу действията
на ЧСИ С.Я., № 844 по изп. д. № 20147844400935, изразяващи се в насочване на изпълнението върху ½ идеална част от недвижими имоти, представляващи
апартамент № 16, апартамент № 17 и гараж № 4, находящи
се в гр. София, ул. „*****, вх. А.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.