№ 1405
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501754 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба подадена от В. А. В. срещу
решение № 1146/21.04.2022г., постановено по гражданско дело № 5562 по описа за 2021 г.
на 35-ти състав на Районен съд – Варна, с което упражняването на родителските права по
отношение на децата М. А., ЕГН ********** и В. А., ЕГН ********** е предоставено на
майката Ж. П К., определено е местоживеене на децата при майката на адрес в гр.Варна,
ул.“С.Х.И.“ № 10; определен е режим на личен контакт на децата с бащата В. В.: всяка
първа и трета, седмица от месеца, от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване в
дома на бащата; всяка втора седмица от месеца от петък от 19,30 часа до 18 часа в събота, с
преспиване в дома на бащата; всяка четвърта седмица от месеца от 12ч. в събота до 18 ч. в
неделя, с преспиване в дома на бащата; на коледните празници: през четни години- от 17
часа на 24 декември до 13 ч. на 25 декември; , през нечетни години- от 13 часа на 25
декември до 17 часа на 26 декември; на новогодишни празници: през четни години- от 17
часа на 31 декември до 13 часа на 1 януари, а през нечетни години- от 13 часа на 1 януари до
17 часа на 2 януари; през великденски празници: в четни години от 9 часа в събота до 13
часа в неделя, а в нечетни от 13 часа в неделя до 18 часа в понеделник, на рождените дни на
децата от 16,30 до 19 часа; два пъти по 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск; В. В. е осъден на основание чл.143 СК, да заплаща в полза на М. и В.
издръжка в размер на по 300лв. месечно, за всяко от децата считано от 16.04.2021г. и по
3600лв. за всяко от децата – издръжка за минало време за периода от 16.04.2020г. –
16.04.2021г., на основание чл.149 СК.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Сочи се, че събраните по делото доказателства не са
обсъдени, А.лизирани и преценени всестранно и в тяхната връзка. В нарушение на
процесуалните правила, съдът не е допуснал допустими и относими към предмета на спора
доказателства, за които са направени своевременни искания, поради което делото е остА.ло
неизяснено от фактическа стрА.. Излагат се доводи, че решението не е мотивирано въз
1
основа на събраните доказателства и закона, като не е взето предвид заключението на СПЕ,
че подходът на бащата към децата, включващ по-свободен режим и по-голяма
самостоятелност, го прави по-привлекателен родител за тях. Съдът не е взел предвид и
изразеното от децата при провеждане на изследването по СПЕ, желание да живеят при баща
си. Въззивникът счита, че в интерес на децата е родителските права да бъдат предоставени
на него, поради това че притежава по-добри възпитателски качества, дава възможност на
децата да изявяват своята самостоятелност и ги учи на дисциплина, както и с оглед отчитане
на пола на децата и обстоятелството че до момента двамата родители съвместно са
упражнявали грижи за тях. Счита, че съдът формално е подходил към изслушването на
ищцата, която не е дала обяснения за нито едно от спорните и притеснителни обстоятелства
по делото, поради което то следва да се приравни на липса на изслушване. Необосновано и в
нарушение на процесуалните правила съдът не е изслушал децата, като по този начин не е
извършил преценка на специфичните конкретни обстоятелства, свързани с техните
интереси. По отношение на определения режим на лични отношения в жалбата се твърди, че
същият е разпокъсан, като при определянето му не е взет предвид интереса на децата; не
дава възможност на двамата родители да виждат и общуват с децата при равни периоди в
месеца. Счита също, че присъденият размер на издръжките е необосновано завишен. Твърди
се, че бащата реализира доход в минимален размер, което се установява от представената по
делото справка от НАП, като децата не са със специфични потребности, които да обуславят
допълнителни разходи при месечната им издръжка. Твърди, че предявените искове за
издръжка за минало време са неоснователни, тъй като от доказателствата по делото
безспорно се установява, че до завеждане на делото децата са били отглеждани при
условията на споделено родителство, като през по-гояма част от времето децата са били при
бащата, който е полагал грижи за тях и е поемал издръжката им. Освен това от
доказателствата по делото се установява, че бащата е давал на всяко от децата по 10 лв.
ежеседмично, за ежедневни разходи, закупувал е вещи- мобилен телефон, ученически
пособия, лаптоп, дрехи и др., участвал е при заплащането на такси за извънкласни
занимания. По изложените съображения моли решението да се отмени като се постанови
ново решение, с което упражняването на родителските права по отношение на децата се
предостави на бащата, евентуално издръжката в полза на децата се определи в минимален
размер, като се отмени решението в частта, с която са присъдени издръжки за разликите от
минималния размер до присъдените размери от по 300лв., както и в частта, с която са
присъдени издръжки в полза на децата за минал период.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от
ВРС, като правилно, законосъобразно, постановено въз основа на събраните доказателства и
осигуряващо в пълна степен най добрия интерес на децата.
Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на
страните и със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Ж. П. К. срещу В. А. В., иск с
правно основание чл.127, ал.2 от СК. Претендира се родителските права по отношение на
децата М. В.ов А., ЕГН **********, р. на 22.03.2009г. и В. В.ов А., ЕГН **********, р. на
21.12.2012г. да бъдат предоставени за упражняване на майката, при която да бъде
определено и местоживеенето на децата, като бъде определен предложен в исковата молба
режим на лични контакти между бащата и децата, както и бащата да бъде осъден да заплаща
издръжка в полза на всяко едно от децата в размер на по 300лв. месечно, считано от датата
на исковата молба до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяване на
задължението за заплащане на издръжка, както и издръжка в полза на децата за минало
време за периода 16.04.2020г. – 16.04.2021г. размер на по 3600лв./ по 300лв. месечно/, за
всяко от децата.
Ищцата излага, че от съвместното си съжителство с ответника имат родени две деца
– М., р. на 22.03.2009г. и В., р. на 21.12.2012г. След раздялата на страните от м. януари
2020г., грижи за децата полагала основно ищцата. Ищцата и децата живеят в жилище с
отлични битови условия, като децата посещават училище в близост до жилището, като
трудовата ангажираност на ищцата е съобразена с нуждите на децата от грижи и внимание.
Излага също, че предвид възрастта на двете момчета са необходими средства на значителна
2
стойност за заплащане на разходите, свързани с обучението им, участие в извънкласни
дейности, хрА. и облекло. Твърди се, че след раздялата на родителите, бащата не е заплащал
средства за издръжката на децата, но е давал средства за задоволяване на техни конкретни
нужди.
В срока по чл. 131 ГПК В. А. В. е оспорил предявените искове като неоснователни.
Оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба и счита, че съобразно
изразеното желание от децата, те трябва да се отглеждат от баша им. Оспорва също, че
ищцата не полага адекватни грижи за децата, като твърди, че тя проявява дезинтересираност
към тях, занижен родителски контрол и употребява алкохол, в резултата на което
проявявала невъздържаност и агресивност. Твърди, че след раздялата и двамата родители се
грижат за децата при условията на съвместно родителство. Децата са при бащата всяка
седмица от петък след обяд до неделя след обяд, през които дни изцяло е поемал издръжката
им. Твърди, че регулярно е предоставял средства за джобни на децата, закупувал е учебни
пособия, дрехи, мобилен телефон, велосипед, и е заплащал различни консумативи за
покриване на ежедневните нужди. По изложените съображения моли иска за заплащане на
издръжка за минало време да се отхвърли като неоснователен, а по отношение за издръжката
за в бъдеще, счита, че претендирания размер е необосновано завишен и не съответства на
потребностите на децата и възможностите на бащата да дава издръжка в такъв размер.
В. А. В. е предявил насрещен иск, с правно основание чл.127, ал.2 СК за
предоставяне упражняване на родителските права по отношение на децата М. и В., за
определяне местоживеене на децата при бащата в гр.Варна, к-с“Св.Св. Константин и
Елена“, ул.50-та, х-л „Св.Петър“, ет.1, ап.99, като майката бъде осъдена да заплаща
издръжка в размер на по 165лв. за всяко от децата, както и да се определи режим на лични
контакти на децата с майката – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в
събота до 19 часа в неделя и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен
отпуск. Твърди, че между него и децата има изградена силна привързаност, децата и баща
им споделят общи интереси и хобита. Счита, че разполага с необходимия капацитет и
възможности да полага адекватни грижи за двете деца, като познава техните нужди и
потребности. В. В. счита, че притежава по-добри възпитателски качества и може да полага и
полага по-добри грижи за децата.
С писмен отговор, Ж. К. е оспорила предявените от В. В. искове като неоснователни.
Оспорва изложените в насрещната искова молба твърдения.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора
правни норми, намира за установено от фактическа стрА. следното:
Видно от удостоверения за раждане № 90365, издадено въз основа на акт за раждане
№ I-614/22.03.2009г. и № **********, издадено въз основа на акт за раждане
№2609/28.12.2012г. страните са родители на децата М., роден на 22.03.2009г. и В., роден на
21.12.2012г.
Не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че страните са
разделени от месец януари 2020г., като децата живеят при майка си, която полага и
непосредствените грижи за тях.
Майката и децата живеят в жилище, находящо се в гр.Варна, ул.“С.Х.“ №10, а бащата
живее в жилище под наем в гр.Варна, КК“Св.Св.Константин и Елена“.
Пред първоинстанционният съд са представени служебни бележки и справка от
МОН, РУО Варна, от които е видно, че към датата на предявяване на исковата молба-м.
04.2021г. М. е бил ученик в 5б клас на ОУ“Цар Симеон“ и посещава занимания по лека
атлетика към СК“Виктория“, като заплаща месечен членски внос от 40лв.;Валентина е бил
ученик в 2в клас в ОУ“Цар Симеон“ и посещава занимания по лека атлетика, като заплаща
месечен членски внос от 40лв.; за учебната 2021/2022г. М. е ученик в дневна форма на
обучение в 6-ти клас на ОУ“Цар Симеон“, а В. – 3-ти клас и 3-то група за целодневна
организация на учебния ден в ОУ“Цар Симеон“гр.Варна
При първоинстанционното разглеждане на делото като доказателства са приети:
справка относно административни нарушения на Ж. К. и справка за съдимост от
23.03.2022г., от която е видно, че Ж. К. е осъждА., като със одобрено по НОХД
№2345/2020г. на ВРС споразумение, същата е призната за виновна за това, че на 29.12.2019г.
3
в гр.Варна е управлявала МПС, с концентрация на алкохол в кръвта– 1,22 на хиляда,
установено с протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в
кръвта – престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК, като е наложено наказание „лишаване от
свобода „ за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.,
1 НК с изпитателен срок от три години. И „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
7 месеца.
От представените по делото, справки от НАП, се установява, че в периода
м.06.2020г.-м.10.2021г., Ж. К. е работила по трудово правоотношение на 4 часа и е
получавала месечно възнаграждение в средно месечен размер около 400лв.; В. В. е
декларирал осигурителен доход в размер на 650лв.
В представения пред първоинстанционния съд социален доклад, изготвен от
социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна след посещение в
домовете на страните, разговор с родителите и децата М. и В. е посочено, че към момента
на извършване на проучването преки и непосредствени грижи за децата полага майката,
като същата не ограничава срещите на децата с баща им. Майката задоволява адекватно
основните потребности на децата от подслон, хрА., облекло, образование. Децата са в добро
здравословно състояние. Всяка седмица от петък до неделя децата били при бащата. В
периода на провеждане на обучение в онлайн среда, за известно време децата също били при
бащата. В началото след раздялата на, бащата не давал на майката средства за издръжка на
децата, на давал на всяко от тях по 10 лв. седмично, плащал телефонни сметки и поемал
издръжката им, в периодите, в които са при него. Децата живеят и се отглеждат в жилище,
което е собственост на бабата по майчина линия, състоящо се от кухня, дневен тракт, спалня
и детска стая, сервизни помещения, две тераси. В дома са налице всички необходими
мебели и уреди за съвременното домакинство; децата разполагат със самостоятелна стая,
която е обзаведена според нуждите им, с лично пространство за занимания.
Бащата В. В., живее в гр.Варна, КК „Св.Св.Константин и Елена“, ул.50-та, хотел
„Св.Петър“, ет.1, под наем. Жилището се състои от кухня с трапезария, две спални, сервизни
помещения, тераси; има три легла и необходимата мебелировка.
Подкрепяща среда за отглеждане на децата е установена по отношение на майката, в
лицето на бабата на децата по майчина линия и сестрата на майката /леля на децата/, която
също живее в гр.Варна. Бащата е заявил, че при необходимост, може да разчита на подкрепа
от стрА. на родителите си, които живеят в гр.Разград.
И двете деца посещават едно и също училище, като се справят самостоятелно с
подготовката, но получават и подкрепа от майката по някои предмети. Адаптирани са добре
в училищното среда и имат изграден приятелски кръг. М. третира лека атлетика и плуване.
В. също ходи на плуване. Децата имат изградена емоционална връзка с двамата родители.
Често и редовно се срещат с баща си през почивните дни и остават с преспиване в неговия
дом. При проведения разговор със социалния работник, децата са споделили, че се чувстват
добре при майка си. М. е споделил, че майка му му помага по английски език и човек и
природата. С нетърпение очакват почивните дни да бъдат при баща си. Заедно с баща си
карали колелета, ходели на риболов и имали други занимания, свързани с мотори.
В заключение в доклада е посочено, че М. и В. имат изградена емоционална връзка с
двамата си родители. Децата са адаптирани към условията, в които растат и се развиват. И
двамата родители притежават необходимите родителски качества и умения за отглеждането
и възпитанието на децата и желаят да упражняват родителските права. Децата се чувстват
добре в дома на майката, но желаят да прекарват и голяма част от времето си с баща си.
ДСП изразява становище, че е по подходящо и в интерес на децата, те да продължат да се
отглеждат и живеят при майката, като на бащата се предостави разширен режим на личен
контакт с тях.
От заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно психологична
експертиза, изготвена от в.л. Р.Г. се установява, че са налице разлики в начините на подход
към децата и методите на възпитание при родителите, но и двамата разполагат с
необходимия родителски капацитет за отглеждането им. Децата преживяват раздялата
между родителите, като и двете имат потребност от цялото семейство; родителите не са
предоставили достатъчно информация за раздялата им и не са я поднесли по подходящ
4
начин, съобразен с възрастта на децата. Приложените в тази връзка подходи и от двамата
родители са неправилни от педагогическа гледна точка. Децата обичат и са привързани към
двамата родители. Начина на общуване и подхода на бащата към децата / по-свободен
режим, самостоятелност, занимателни дейности, свързани с хобита на бащата/ го правят по-
привлекателен като родител за децата. Според експерта това е тип манипулация на родител
към дете и подходът на бащата не е свързан с достатъчно възпитателни мерки и правила.
Той показва на децата един мъжки модел на поведение, от който по-голямата дете има
нужда в момента. Експертът счита, че авторитетът на родител пред децата е компрометиран.
В. признава майка си, като човекът, който е свързан с неговите проблеми в трудни ситуации,
М. признава повече авторитетът на баба си и леля си. М. категорично желае да живее при
баща си, а В. следва неговото мнение. Майката е по-малко привлекателен родител, защото
тя не им предоставя желаните от децата забавления и развлечения и свобода, колкото
бащата. Децата са емоционално натоварени от неразбирателството между родителите.
Пред първоинстанционния съд е прието заключение на Съдебно психиатрична
експертиза, от което се установява, че двамата родители са психично здрави и са в състояние
да полагат адекватни грижи за децата; при Ж. К. са констатирани данни, насочващи към
алкохолна злоупотреба в миналото, като не се установява синдром на алкохолна зависимост;
не се установяват данни за употреба на наркотични вещества от двамата родители.
От показанията на изслушаните по делото свидетели К.Н.К., Д. АтА.сов Л. и К. П.
ПА.йотова/ сестра на ищцата/ разпитани пред първоинстанционния съд, се установява, че
докато родителите са живеели заедно и двамата полагали грижи за децата. Всички свидетели
оценяват страните като добри родители. Свидетелят К. споделя, че след раздялата на
страните е виждал често децата при баща им. В магазина на В. има обособен кът, в който
дори се провеждало и дистанционното обучение на децата. В жилището на бащата имало
вещи на децата. Той не е бил свидетел на прекомерна употреба на алкохол от стрА. на
ищцата, както и да е променила отношението си към децата през последните години.
Майката се грижела добре за децата. Според свид. В. майката е разсеяна при отглеждане на
децата и след раздялата на родителите децата преимуществено били при бащата.
Свид. К. също заявява в показанията си, че след раздялата на страните, децата често
са оставали при баща им. Към настоящият момент, те живеят при майката и се виждат с
баща си съгласно определения режим. Майката на ищцата и самата свидетелка оказвали
помощ при грижите за децата.
При въззивното разглеждане на делото са приети: копие от протокол от среща,
проведена на 10.09.2021г., заявление от В. В. за завеждане на жалба в ДСП Варна от
31.08.2021г., писмо то АСП Варна до В.В. във връзка с подаден сигнал с вх.№ СИГ/Д-
В/517/03.09.2021г., с което В. В. е уведомен, че по сигнала е извършено проучване и е
установено, че контактите на бащата с децата се осъществяват съгласно определения с
привременните мерки режим; майката подкрепя и насърчава контактите на децата с бащата
и не възпрепятства изпълнението на режима. Отправена е препоръка за постигане на
балансирани отношения между родителите, предоставящи възможност децата да растат в
благоприятна среда. Не са констатирани рискове за децата, поради което не е налице
необходимост за предприемане на мерки за закрила в семейна среда.
От представените пред въззивния съд служебна, бележка, копие от трудов договор и
удостоверение се установява, че от -5.08.2022г. Ж. К. работи по трудово правоотношение на
4 часов работен ден, с възнаграждение в размер на 355лв.; В. В. получава месечен доход в
размер на 701,20лв.
М. и В. са изслушани от настоящия съд. Децата са споделили, че се чувстват добре и
спокойно при двамата родители, но им харесва, но им харесва повече при баща им. Виждат
се и ходят редовно при баща си по определения график. Ходят сами на училище, защото то е
близо до дома им. Когато са при баща си, ходят заедно с него да ритат на игрище, да карат
мотори и на басейн, защото не познава много добре мястото, където той живее. При
затруднения с учебния материал се обръщат за помощ и към майка си и баща си, а също
така към баба си по майчина линия. М. споделя, че обича еднакво и майка си и баща си и
мисли, че и те го обичат, може да споделя и с двамата, но му се струва, че баща му го повече
го изслушва. Повече му харесва при баща му, защото когато започнали делата, той му казвал
всичко, а майка му им казвала в последния момент; баща му бил по-искрен и по –открит и
5
когато са при него по-често ходят на различни место, играят, защото ходят в почивни дни.
Определя отношенията си с брат си като прекрасни, спят в една стая и успяват да си научат
уроците, когато са при майка си. М. преценява, че ако живее при баща си, няма да може сам
да ходи на училище и ще трябва баща му да го взема от там с кола; не е мислил за смяна на
училището си, защото там му харесва. Разказва, че понякога остават двамата с брат си сами
в къщи, докато майка им се върне от работа.
В. споделя, че се притеснява да сподели с майка си, че иска повече да бъде при баща
си, но и мисли, че ако отиде да живее при баща си, ще му липсва майка му, така както сега
му липсва баща му. Баща им не ги ограничава изобщо.
Родителите са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.
При така установеното от фактическа стрА. съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК съдът преценява на кого от родителите да
предостави упражняването на родителските права с оглед всички обстоятелства и
интересите на детето, отчитайки: възпитателски качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на
детето към родителите, пол и възраст на детето, възможността за помощ от трети лица,
социалното обкръжение и материалните възможности. Преценката по всяко дело е
конкретна. Дефиниция на понятието "упражняване на родителски права" е дадена в т. І на
Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по гр. д. № 3/1974 Г., Пленум на ВС, съобразно която:
"Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване,
както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата." Изрично е
подчертано, че се предоставя само упражнението на правата, защото задълженията на
родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се запазват.
Съдебната практика трайно приема, че указанията в постановлението запазват силата си и
тълкуването на материалния закон с това Постановление следва да бъде зачитано и при
действащия СК-2009г. Част от критериите, от които следва да се ръководи съдът при
решаването на спор за упражняване на родителски права са нормативно закрепени в
разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, но изброяването е примерно. Не е изчерпателно и
изброяването на критериите в ППВС №1/1974г., като съдът може да вземе предвид и други,
непосочени изрично в него обстоятелства. Изброените в постановлението обстоятелства
обаче са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрият
интерес на детето и съдът дължи обсъждането им. В Семейния кодекс, приет през 2009г. е
предвидена и възможност родителите да постигнат споразумение, като сами по общо
съгласие да решат въпросите относно отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца.
Споразумение, с което страните са постигнали съгласие за съвместно упражняване на
родителските права и алтернативно местоживеене на детето при режим удобен за
родителите и отчитащ интересите на детето подлежи на одобрение от съда. При липса на
съгласие между родителите, съдът следва да постанови решение, като предостави
упражняването на родителските права на единия от родителите и определи местоживеене на
детето, като обсъди обстоятелствата, посочени в чл.59, ал.4 СК и Постановлението и вземе
предвид най-добрия интерес на детето.
В случая не е постигнато съгласие и споразумение между страните по делото относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, режима на лични
контакти на децата с родителите. От изложените, твърдения, искания и събраните по делото
доказателства се установява, че и двамата родители желаят да им бъде предоставено
упражняването на родителските права. Двамата желаят да отглеждат и се грижат за децата,
имат изградена емоционална връзка с тях, обичат ги и разполагат с подходящи условия и
възможности за отглеждането им. И двамата заявяват, че децата следва да осъществяват
пълноценни контакти с родителя, който няма да упражнява родителските права.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че основните грижи
за отглеждането и възпитанието на децата след раздялата на родителите се полагат от
майката, като тя получава помощ, подкрепа и съдействие от бабата на децата по майчина
линия и сестра си. След раздялата на страните, децата са остА.ли да живеят при майката в
дом, в който са живели дотогава с двамата родители. В жилището има осигурени много
добри битови условия. Бащата В. В. се е установил да живее в друго жилище, наето под
наем. В жилището има много добри битови условия. В. В. развива собствен бизнес и
6
получава доход в размер на 701лв.
От данните по делото се установява, че ищцата работи по трудово правоотношение
на 4 часов работен ден и получава възнаграждение в размер на 355лв. Бащата развива
собствен бизнес, от който получава доход в размер на около 700лв.
И двамата родители твърдят, че са в състояние да осигуряват нормална издръжка на
семейството си.
Не се установява от доказателства по делото, че работата и на двамата родители
налага отсъствия от града или стрА.та поради командироване или други причини.
При изслушването на бащата, същият е заявил, че при нужда за грижите за детето
може да разчита на помощ от майката на ищцата и нейни роднини, както и от неговата
майка, която живее в гр.Разград. Счита, че майката не разбира, че той липсва на децата и не
дава да ги вижда извън определения режим и ограничава контактите ми. Изразява
притеснения, че когато са при майка си, децата не се хранят и са оставяни сами. Притеснява
се и за възможностите й да управлява МПС, защото няколко пъти е катастрофирала, когато
децата са били в колата. Тези твърдения и опасения не се установяват от събраните по
делото доказателства. Не се установява, към настоящия момент, а и след раздялата на
страните, докато майката е полагала грижи за децата, тя да е извършила действия и да е
имала поведение, застрашаващо психичното и физическото здраве на децата. В тази връзка,
съдът взема предвид показанията на свидетелите, в които се посочва, че тя се е грижела за
децата и е добра майка, както и установеното от експертите по проведените съдебни
експертизи. Данните за прояви на укоримо поведение в минало време не дават основание, че
към настоящия момент тя не полага адекватни грижи за децата или ги поставя в риск.
От доказателствата по делото не се установява майката или нейни близки да са
създавали пречки за осъществяване на контактите на децата с бащата. Напротив от всички
събрани доказателства се установява, че децата редовно са се срещали и прекарвали време с
баща си не само в определения от съда с привременни мерки режим, а и в други дни. При
изслушването им и двете деца са заявили, че почти всяка седмица от петък ходят при баща
си, срещат се с него, когато той отиде в училището и редовно всяка вечер се чуват по
телефон.
При изслушване на майката, същата заявява пред съда, че желае да й се предостави
упражняването на родителските права защото те са спокойни при нея. Живеят близо до
училище и имат среда там. Не е ограничавала срещите на децата с баща им и той винаги е
присъствал на важните за тях моменти. Дава възможност за по-разширен режим за срещи на
децата с баща им. При грижите за децата заявява, че може да разчита на подкрепа от стрА.
на майка си и сестра си. Тази преценка на обстоятелствата кореспондира и със заявеното от
децата. Те са споделили, че се чувстват спокойни при майка си, ходят сами на училище,
защото е близко до дома им, чувстват се добре и имат приятели в училище и квартала.
От всички доказателства по делото се установява, че децата, обичат и са привързани
и към двамата родители и имат силна емоционална връзка с всеки един от тях. Пред
социалния работник и пред съда М. е заявил, че повече иска да е при баща си, а В. споделя
притеснения, че ако живее при баща си, ще му липсва майка му. И двете деца заявяват
желание да имат по-чести контакти с баща си. Децата посещават училище и през учебната
2022/2023г. М. е седми клас, а В. е в четвърти клас. Според проведеното социално проучване
децата имат изграден приятелски кръг сред децата в училище и района, в който живеят.
Децата са се адаптирали в училищната среда. Становището на децата, че искат повече да са
при баща си и, че там ще са по-спокойни и ще им е по-добре, съдът възприема като резултат
на това, че те са били при баща си предимно в почивни дни, които са прекарали в
забавления, игри и пътувания с баща си, освободени от ежедневните си задължения за
подготовка за училище. Съдът отчита и посоченото в СПЕ, че са налице данни за
манипулативно поведение от стрА. на бащата спрямо децата, изразяващо се в предоставяне
на по свободен режим, неприлагане на достатъчно възпитателни мерки и осъществяване на
различни развлекателни и вълнуващи децата дейности. В тази връзка съдът има предвид и
заявеното от децата, че при баща си по-често се разхождат, спортуват, пътуват, от колкото,
когато са при майка си, защото тя няма свободно време, както и, че баща им не ги
ограничава изобщо.
7
От събраните по доказателства, включително и посоченото в приетия социален
доклад, се установява, че и двамата родители разполагат с подходящи битови условия, при
които децата да живеят.
Относно социална среда, при която се отглеждат, съдът намира, че по делото не се
установява децата да се отглеждат в рискова среда. Доказа се по делото, че майката на Ж. К.
я подпомага при отглеждането и възпитанието на децата. Помощ тя получава и от сестра си.
На помощ от стрА. същите лица разчита и ответника.
М. и В. са привързани и към двамата родители, които имат нужния родителски
капацитет да ги отглеждат и възпитават. Силна емоционална връзка и привързаност има
между двете деца, поради което и в техен интерес е те да продължат да бъдат отглеждани
заедно. Двамата родители са полагали грижи за децата, като освен заявеното желание имат и
обективна възможност да полагат грижи за тях. В тази връзка, съдът намира, че от данните
по делото не се установяват твърденията на бащата, че майката не полага достатъчно грижи
за децата, че не се хранят добре и ги оставя сами без контрол. Напротив от събраните по
делото гласни доказателства и заключенията на двете съдебни експертизи се установява, че
за децата са полагани необходимите, адекватни грижи, като не са констатирани данни за
здравословни проблеми.
Обстоятелството, че децата са от мъжки пол само по себе си не може да доведе до
извод, че майката не е в състояние или е по-малко подходяща да полага грижи за тяхното
отглеждане и възпитание. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
при майката са осигурени много добри битови условия за отглеждането на децата и тя
полага непосредствените ежедневни грижи за тях, подпомагА. от близките си. Не се
установяват отсъствия на майката от дома за продължителни периоди от време по каквито и
да е причини. Установява се тя да се интересува от развитието и поведението на децата в
училище и полага адекватни грижа и контрол за подготовката на децата по различните
учебни предмети. Следователно майката има предимство пред бащата при преценката за
най-добрия интерес на децата, кой от двамата родители да упражнява родителските права от
гледна точка на възможност да разчита на помощ от близки при отглеждането им и
изградените емоционални връзки между децата и тези близки и приятелска среда. Съдът
взема предвид и обстоятелството, че децата се отглеждат в дома, в който са живели до
раздялата на родителите, в позната обстановка, където имат изградена среда и установени
приятелски отношения с други деца.
Бащата живее в жилище под наем, което е в друг район на града, на голямо
разстояние от училището, което посещават децата и в район, който те не познават. Бабата по
бащина линия, не е контактувала с децата от дълго време и те не я познават, поради което и
не може да се очаква, че същата ще маже да подпомага с адекватни грижи бащата при
отглеждането на децата.
По критериите наличие на възпитателски качества, грижи и отношение на
родителите към децата, желание на родителите да отглеждат и възпитават децата, пол и
възраст на децата, привързаност, финансови възможности ищцата и ответника имат равен
потенциал.
Извършвайки преценката, съдът взема предвид обективния факт, че след раздялата на
родителите преди повече от две години децата са живели с майката, която е полагала и
ежедневните грижи за тях. Установи се, че децата се чувстват добре и спокойни в
настоящото си обкръжение, като имат изграден и приятелски кръг сред децата в квартала и
училище.
Съвкупното обсъждане на посочените условия налага извод, че интересите на децата
ще се охранят най-добре, ако се определи местоживеенето им при майката, на която се
предостави и упражняването на родителските права. Предвид изложеното решението в тези
части е правилно и следва да се потвърди.
Следва да се регламентира разширен режим на лични отношения с бащата, за да не
бъде изгубена емоционалната връзка на децата с този родител, като същевременно следва да
се осигури възможност децата да прекарват време през почивните дни и с двамата родители
. Настоящият състав на съда намира, че определения от първоинстанционния съд режим на
лични контакти на детето с бащата не осигурява в достатъчна степен интереса на децата за
8
възможност за лични контакти с баща им за да може да се съхрани емоционалната близост и
предвижда децата да прекарват почти всички почивни дни при бащата. Съдът намира, че
подходящ и отговарящ на интересите на децата е следния режим: бащата да има право да
вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18ч.
в петък до 18ч. в неделя, с преспиване; всяка втора и четвърта седмица от месеца в дните
сряда, четвъртък и петък след края на учебните занятия на децата до 20 часа без преспиване
в дома на бащата; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по
споразумение с бащата, а ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли
всяка година; всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с
Коледа и през месец май, дните, които са обявени за официални празници, неучебни и
почивни от 18 часа на деня предхождащ първия неучебен ден до 16 часа на последния
неучебен ден, пет последователни дни с преспиване от коледната и великденската ваканции,
по споразумение с майката, а ако не се постигне такова - първите пет дни от коледната и
великденска ваканция от 9 часа на първия ден до 18 часа на последния ден, независимо от
ежемесечния режим; всяка четна година- дните, които са официални празници във връзка с
Нова Година и Великден от 18 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на
последния, пет дни от коледната и великденска ваканция по споразумение с майката, а ако
не се постигне такова - последните пет дни от коледната и великденската ваканции от 9 часа
на първия ден до 18 часа на последния ден, независимо от ежемесечния режим; на
рождените дни на децата – 22-ри март и 21-ви декември от 16 часа до 19 часа, независимо от
ежемесечния режим.
При осъществяване на режима на лични отношения, бащата следва да взема и връща
децата в дома на майката.
С оглед установените възможности на родителите да осигуряват материално и
социално-битово децата и размера на получаването от тях доходи, както и възрастта на
децата, съдът приема, че нужните средства за осигуряване на обща месечна издръжка на М.
е в размер на 450лв., а на В. – 400лв. Майката следва да поеме по-малката част – 200лв.,
съответно 170лв., предвид обстоятелството, че ще полага преките и непосредствени грижи
за децата. Бащата следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 250лв.
за детето М. и 230лв. за детето В.. Първоинстанционното решение в частта относно
определените издръжки, дължими от бащата следва да се отмени, в частите, с които той е
осъден да заплаща издръжка в полза на М. за разликата над 250лв. до присъдените 300лв. и
в полза на В. за разликата над 230лв. до присъдените 300лв.
По иска за издръжката за минало време: Съгласно разпоредбата на чл.149 СК,
издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на
иска. В настоящия случай, исковата молба е предявена на 16.04.2021г., т.е. издръжка може
да се претендира за периода считано от м. април 2020г. От доказателствата по делото се
установява, че в периода след раздялата за определени относително продължителни периоди
от време, например лятото на 2020г., при провеждането на онлайн училищно обучение,
съботните и неделни дни, децата са били при бащата, в неговия дом, като той е поемал и
издръжката им. Отделно от това, от гласните доказателства се установява, че бащата е давал
джобни пари на двете деца, обстоятелство, което не се оспорва от стрА. на майката,
закупувал е дрехи и спортни принадлежности, заплащал е и такси за спортните занимания
на децата. Представени са и доказателства, че през м. септември и октомври 2020г. е
закупил учебни помагала и пособия, телефон, дрон. Предвид установеното, настоящият
състав на съда приема, че в посочения период м. април 2020г. – м. април 2021г. бащата е
участвал в осигуряването на средства за издръжка на децата, като в относително
продължителни периоди от време изцяло е поемал издръжката на децата и е полагал
непосредствен и грижи за тях.
По изложените съображения, искът с правно основание чл.149 СК е неоснователен,
кот решението в частите, с които В. В. е осъден да заплати издръжка за минало време в
размер на по 3600лв. в полза на всяко от децата следва да се отмени и се постанови ново, с
което исковете се отхвърлят като неоснователни.
Предвид крайния изход на спора, се налага корекция на решението и в частта
относно разноските. Същото следва да се отмени, в частта, с която В. В. е осъден на
основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
9
за разликата над 692лв.
Предвид изхода от спора, въззивникът В. В. следва да заплати на въззиваемата Ж. К.
сторените във въззивното производство разноски в размер на 300лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК. Ж. К. следва да заплати на въззивника сторените от него в настоящото
производство разноски, в размер на 894лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1146/21.04.2022г., постановено по гражданско дело № 5562 по
описа за 2021 г. на 35-ти състав на Районен съд – Варна, в частите, с които е определен е
режим на личен контакт на децата М. А., ЕГН ********** и В. А., ЕГН ********** с
бащата В. В., както следва: всяка първа и трета, седмица от месеца, от 10 часа в събота до
18 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; всяка втора седмица от месеца от петък от
19,30 часа до 18 часа в събота, с преспиване в дома на бащата; всяка четвърта седмица от
месеца от 12ч. в събота до 18 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата; на коледните
празници: през четни години- от 17 часа на 24 декември до 13 ч. на 25 декември; , през
нечетни години- от 13 часа на 25 декември до 17 часа на 26 декември; на новогодишни
празници: през четни години- от 17 часа на 31 декември до 13 часа на 1 януари, а през
нечетни години- от 13 часа на 1 януари до 17 часа на 2 януари; през великденски празници:
в четни години от 9 часа в събота до 13 часа в неделя, а в нечетни от 13 часа в неделя до 18
часа в понеделник, на рождените дни на децата от 16,30 до 19 часа; два пъти по 15 дни през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; В. В. е осъден на основание чл.143
СК, да заплаща в полза на М. и В. издръжка за разликата над 250лв. до присъдения размер
от 300лв. месечно и издръжка за детето В. за разликата над 230лв. до присъдените 300лв.
месечно, считано от 16.04.2021г.; и на основание чл.149 СК, издръжка за минало време за
периода от 16.04.2020г. – 16.04.2021г в размер на 3600лв. в полза на детето М. и 3600лв. в
полза на детето В., на основание чл.149 СК, както и в частта, с която В. А. В., ЕГН
********** е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК,да заплати държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт за разликата над сумата от 692лв.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата В. А. В., ЕГН ********** и
децата М. А., ЕГН ********** и В. А., ЕГН **********, както следва: бащата В. А. В. има
право да вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето
от 18ч. в петък до 18ч. в неделя, с преспиване; всяка втора и четвърта седмица от месеца в
дните сряда, четвъртък и петък след края на учебните занятия на децата до 20 часа без
преспиване в дома на бащата; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск, по споразумение с бащата, а ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и
първи юли всяка година; всяка нечетна година – дните, които са официални празници във
връзка с Коледа и през месец май, дните, които са обявени за официални празници, неучебни
и почивни от 18 часа на деня предхождащ първия неучебен ден до 16 часа на последния
неучебен ден, пет последователни дни с преспиване от коледната и великденската ваканции,
по споразумение с майката, а ако не се постигне такова - първите пет дни от коледната и
великденска ваканция от 9 часа на първия ден до 18 часа на последния ден, независимо от
ежемесечния режим; всяка четна година- дните, които са официални празници във връзка с
Нова Година и Великден от 18 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на
последния, пет дни от коледната и великденска ваканция по споразумение с майката, а ако
не се постигне такова - последните пет дни от коледната и великденската ваканции от 9 часа
на първия ден до 18 часа на последния ден, независимо от ежемесечния режим; на
рождените дни на децата – 22-ри март и 21-ви декември от 16 часа до 19 часа, независимо от
ежемесечния режим.
При осъществяване на режима, бащата следва да взема и връща децата в дома на
майката.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. П. К., ЕГН **********, действаща като законен
10
представител на М. В.ов А., ЕГН ********** иск с правно основание чл.143, ал.1 СК за
осъждане на В. А. В., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето М., месечна издръжка,
считано от датата на предявяване на иска – 16.04.2021г. за разликата над 250лв. до
претендираните 300лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. П. К., ЕГН **********, действаща като законен
представител на детето В. В.ов А., ЕГН ********** иск с правно основание чл.143, ал.1 СК
за осъждане на В. А. В., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето В., месечна
издръжка, считано от датата на предявяване на иска – 16.04.2021г. за разликата над 230лв.
до претендираните 300лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. П. К., ЕГН **********, действаща като законен
представител на детето М. В.ов А., ЕГН ЕГН **********, иск с правно основание чл.149 СК
за осъждане на В. А. В. ЕГН ********** да заплати в полза на детето, чрез неговата майка и
законен представител Ж. К. сумата от 3600лв., представляваща издръжка за периода
16.04.2020г. – 16.04.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. П. К., ЕГН **********, действаща като законен
представител на детето В. В.ов А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.149 СК за
осъждане на В. А. В., ЕГН ********** да заплати в полза на детето, чрез неговата майка и
законен представител Ж. К. сумата от 3600лв., представляваща издръжка за периода
16.04.2020г. – 16.04.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1146/21.04.2022г постановено по гражданско дело №
5562 по описа за 2021 г. на 35-ти състав на Районен съд – Варна, в частите, в частите, с
които е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата М. А.,
ЕГН ********** и В. А., ЕГН ********** на майката Ж. П. К., ЕГН **********;
определено е местоживеене на децата на адреса на майката в гр.Варна, ул.“С.Х.И.“ 10 и В.
А. В., ЕГН ********** е осъден да заплаща в полза на детето М. А., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 250лв. и в полза на детето В. В.ов А., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 230лв., считано от 16.04.2021г. до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, дължима на всяко пето число на месеца, за който се
дължи издръжка, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА В. А. В. ЕГН ********** да заплати на Ж. П. К., ЕГН ********** сумата
от 500лв., представляваща разноски във въззивното производство на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. П. К., ЕГН ********** да заплати на В. А. В. ЕГН ********** сумата
от 894лв., представляваща разноски във въззивното производство на основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС,в месечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11