Р Е Ш Е Н И Е №11
гр. София, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ
РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 116 по описа за
Ц.М.А. ***” АД обективно съединени искове за плащане
на следните суми: сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при
ПТП, настъпило на 15.08.2018 г., телесни увреждания; сумата от 1689.10 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, търпени в
резултат на същото ПТП; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумите от 22.08.2018 г. до окончателното плащане. В исковата молба се твърди
следното: На 15.08.2018 г. около 10.10 ч. в гр. Сливница, на кръстовището между
ул. „Б. Т.“ и ул. „К.П.“ при
управление на л. а. „Мерцедес Ц200“ с peг. № СО9551ВР водачът нарушил правилата
за движение по пътищата и блъснал пешеходка - ищцата Ц.М.А.. При ПТП на ищцата
били причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, в
резултат на които тя търпяла също описани в исковата молба болки и страдания.
Виновен за ПТП бил водачът на л. а. „Мерцедес Ц200“ - Г.С.Г.. За ПТП било
образувано ДП № 249/2018 г. по описа на РУ - Сливница, пр. пр. № 904/2018 г. на
РП – Сливница. Тъй като относно управлявания от Г.С.Г. автомобил бил налице
действащ към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника, ищцата предявила пред
застрахователя претенция за плащане на обезщетение, но застраховятелят не се
произнесъл в срок, поради което се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Не оспорва твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва
настъпването на деликт и причиняването на вреди на ищцата. При условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като в тази
връзка излага неконкретизирани фактически твърдения, че ищцата е
пресичала/престоявала/движела се неправилно – в нарушение на правилата за
движение по пътищата и без да положи необходимата грижа за безопасността си,
като не се е съобразила със скоростта и посоката на движение на приближаващите
автомобили и че не е пресичала/престоявала/движела се на обозначено за целта
място в момент, в който е било безопасно за нея, въпреки че е имала възможност
да вземе мерки за това. Единственото относително конкретизирано фактическо
твърдение във връзка с наведеното възражение за съпричиняване е това, че ищцата
е пресичала/престоявала/движела се зад автомобил и е можела да възприеме
потеглянето му, но не е сторила нищо, за да избегне удара. Навежда и възражение
за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Излага
самостоятелни доводи за неоснователност на исковете за обезщетение за забава.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на 15.08.2018 г.
около 10.10 ч. на описаното в исковата молба място е настъпило ПТП с участник
л. а. „Мерцедес Ц200“, управляван от Г.С.Г., и пострадал Ц.М.А.. В графата
„Обстоятелства и причини за ПТП“ е записано, че причините за настъпване на ПТП
се изясняват.
От заключението по допуснатата комплексна
съдебно-медицинска и авто-техническа експретиза и от обясненията на вещите лица
в о. с. з. се установява следното: В резултат на ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания: разкъсноконтузна рана в областта на главата, причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота; мозъчно сътресение, за което няма
данни да е протекло с изпадане в безсъзнателно състояние в момента на травмата,
което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване
на срамната кост вляво, причинило трайно затруднение на движението на левия
долен крайник за срок от около 2 месеца. Механизмът на получаване на тези
увреждания е удар с или върху тъп твърд предмет. По повод травмата ищцата е
била подложена на консервативно лечение като периодът на възстановяване е около
2 месеца. Разкъсно-контузната рана в областта на главата е мекотъканно
увреждане, заздравяващо в рамките на 20-25 дни, но оставя белег. Извършена е
оперативна ревизия и шев на раната еднократно. Първата седмица не трябва да се
мокри. Мозъчното сътресение е лекостепенно, отзвучава без да останат трайни или
постоянни последици, но трябва лицето да не гледа телевизия и да не се излага
на пряко слънчево влияние. Счупването на срамната кост е с период на
възстановвяване около два месеца, тъй като е в структурите на тазовия пръстен,
няма движение и заздравяването е улеснено, като няма специален режим. Режимът е
покой, лицето не трябва да се движи за посочения период, после постепенно раздвижване.
Костното срастване при по-млад човек е по-бързо – месец - месец и половина, но
тук периодът е по-дълъг заради възрастта на ищцата. Към настоящия момент ищцата
е напълно възстановена от причинените травматични увреждания. Направените от нея
разходи, за които по делото са представени документи за проведено лечение и
последващи грижи, са били необходими за възстановяването на ищцата. От
авто-техническата част на заключението и обясненията на вещото лице
авто-експерт в о. с. з. се установяват само следните факти: Ударът /в случай, че е настъпил/ е осъществен в зоната на кръстовището. Автомобилът,
управляван от Г.С.Г., навлязъл в зоната на кръстовището, движейки се на заден
ход, с цел от зоната на кръстовището да продължи движението си с посока напред
по друга улица, различна от тази, от която излиза, като скоростта му е била
сравнително ниска. По делото обаче липсват данни, въз основа на които да може
да се отговори на останалите въпроси, поставени към експерта, а именно да се
позиционира автомобилът на конкретно място в зоната на кръстовището, да се определи
мястото на установяването му, моментът, в който настъпва видимостта на пешеходката
към движещия се автомобил, предвидимостта на удара за пешеходката и за шофьора
на автомобила, пресичала ли е пешеходката на пешеходна пътека.
В същата насока /към
установяване на горните факти/ са и представените и приети по делото писмени
доказателства – медицински документи, протокол за оглед на местопроизшествие,
както и веществените доказателства – снимки на местопроизшествието.
От показанията на свидетелите се
установява следното: Свидетелката Колева – внучка на ищцата, установява, че в
УМБАЛСМ „Пирогов“, където свидетелката видяла ищцата след ПТП, последната била на
количка, с окървавени глава, рамене, гръб. Била приета за лечение в болничното
заведение, а след изписването й била настанена в хоспис поради това, че
свидетелката, която се грижела за ищцата, не можела да полага необходимите
грижи /поставяне на инжекции/. След престоя в хосписа свидетелката прибрала
ищцата в дома си и едва тогава тя започнала да се изправя постепенно, при което
започнала да се оплаква от болки в крака. Това наложило транспортирането й до
УМБАЛ „Света А.“ за преглед, при който се установила фрактура на пубисна кост.
Ищцата останала за лечение в болницата, след което била изписана. Преди
инцидента ищцата живеела сама, била активна, обгрижвала се сама, но след него
вече не била в състояние да се обгрижва сама и затова отново била настанена в
хоспис /показанията на свидетелката за това, че преди ПТП ищцата имала леки
признаци на деменция, които се влошили след произшествието, съдът не коментира,
тъй като надлежното установяване на тези факти може да бъде проведено само със съдебно-медицинска експертиза, но от
обясненията на вещото лице – медик в о. с. з. се установява, че няма медицински
данни дали преди ПТП ищцата е страдала от деменция или не, а деменцията сама по
себе си не е свързана с получената травма на главата/. Свидетелката Димитрова –
също внучка на ищцата, установява, че в УМБАЛСМ „Пирогов“, където и тази
свидетелка видяла ищцата след ПТП, последната била на количка, със зашита вече
рана на главата, не се движела, само се оплаквала от силни болки. След
изписването на ищцата от УМБАЛСМ „Пирогов“ тя била настанена в хоспис поради
невъзможност на двете й внучки да й поставят изписаните й инжекции. По време на
престоя си в хосписа ищцата имала световъртеж при вдигане на главата, затова само
лежала и ползвала памперси. След напускането
на хосписа ищцата била настанена в дома на свид. Колева, но след няколко дни започнала
да се оплаква, че има болки към крака и не може да пристъпва. Това наложило
ищцата да бъде заведена в УМБАЛ „Света А.“, където установили, че има травма,
която налага да бъде обездвижена около двадесет дни или един месец и била
приета за лечение. След изписването от болницата свид. Колева отново я прибрала
в дома си, но поради невъзможността на двете внучки да се грижат за ищцата тя
отново била настанена в хоспис. Преди инцидента ищцата живеела сама и се
обслужвала сама, нямала проблеми с паметта, но след него трудно познала
внучките си, забравяла важни факти. От показанията на свидетеля Г., сочен като
виновен за ПТП водач, се установява, че при излизане он паркинга, където бил
паркирал автомобила си, свидетелят го управлявал съвсем бавно на заден ход, за
да излезе на кръстовището - площадче с
три улички. Завил надясно, за да продължи
по една от уличките и видял в лявото огледало човек да лежи в средата на
кръстовището. Спрял, загасил двигателя и отишъл да помогне. Оказал първа помощ
на ищцата, междувременно дошли полицаи от Сливница. Впоследствие дошла и
линейка, която откарала ищцата, а полицаи от София дошли, за да извършат оглед
на местопроизшествието. Според свидетеля не е имало удар между управлявания от
него автомобил и ищцата, но в тази част съдът не кредитира показанията на
свидетеля, тъй като те очевидно целят свидетелят да не уличи себе си в
извършването на деликт.
От представените по делото
фактури, фискални бонове, рецепти, договори за хосписни грижи се установява, че
ищцата е направила разходи за лечение – за медикаменти и консумативи, болничен
престой, медицински транспорт и престой в домове за предоставяне на социални
услуги в претендирания размер от 1689.10 лв.
Не се спори относно наличието
на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно управлявания
от Г.С.Г. автомобил, сключен с ответника и действал към датата на ПТП.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглегждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен -
до размера от 40000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата
до пълния му предявен размер от 80000 лв. следва да бъде отхвълен по следните
съображения:
По делото не се установи
конкретният механизъм на ПТП. Установи се обаче по безспорен начин, че Г.С.Г.,
управлявайки лекия автомобил „Мерцедес“ на посоченото място и в посоченото
време, е бил участник /единствен/ в ПТП. Същевременно презумпцията за вина по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена по делото.
Съответно съдът приема, че са
налице елементите на фактическия състав
на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. Доказа се по
делото наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищцата са
причинени телесни увреждания, които са й причинили болки и страдания; установи се,
че деянието, довело до увреждане на ищеца, е извършено от Г.С. Г.. Установи се противоправността на това
деяние и причинната връзка между него и причинените на ищцата телесни
увреждания, довели до търпени болки и страдания. Установи се и вината на Г.С.Г..
Установи се също така, че към момента на настъпване на ПТП е действал валиден
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” относно управляваното от Г.С.Г. МПС, сключен с ответника, и
съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищцата.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 40000 лв. би бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищцата
неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: На първо
място следва да се отчетат видът и характерът на получените травматични
увреждания – разкъсноконтузна рана в областта на главата, мозъчно сътресение и
счупване на срамната кост вляво. Тези увреждания са причинили на ищцата болки и
страдания, а в резултат на счупването на срамната кост тя е била в трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 2 месеца.
Следва също да се има предвид, че уврежданията са наложили лечение – оперативно
обработване на раната на главата, престой в болница /двукратно/, необходимост
от спазване режим на покой за възстановителния период, което безспорно налага
ограничения в нормалния начин на живот. Следва също да се вземе предвид възрастта
на ищцата –
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 40000 лв. би била справедлива, за да обезщети
ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на причинените й
телесни увреждания /съответно основателно е възражението на ответника за
прекомерност на търсеното обезщетение/.
Не се доказа възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищцата. Както се изложи по-горе, единственото
относително конкретизирано фактическо твърдение на ответника във връзка с
възражението е това, че ищцата е пресичала/престоявала/движела се зад автомобил
и е можела да възприеме потеглянето му, но не е сторила нищо, за да избегне
удара. Това твърдение обаче не се доказа по делото /като се има предвид и
фактът, че Г.С.Г. е управлявал автомобила на заден ход/.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за
неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен и следва
да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск. Относно периода
на дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 13.03.2019 г. – датата,
към която е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ. По делото не са ангажирани
доказателства за уведомяване на застрахователя от застрахования за настъпилото
ПТП, не се и твърди такова уведомяване, освен това настоящите искове се предявяват
с твърдението, че застрахователното обезщетение не е определено и платено в
срок от застрахователя, поради което периодът на дължимост на лихвата следва да
се определи по правилата на чл. 497 КЗ. Ищцата не е изложила твърдения относно
датата на завеждане на претенцията си пред застраховаятеля, по делото е
представено известие за доставяне на документи, изпратени от адв. Боев до
застрахователя и доставени на 12.12.2018 г., от което не се установява какво
точно е изпратено и доставено на застрахователя. Ответникът също не е навел
твърдения, но не е направил и оспорвания във връзка с датата на депозиране на
претенцията, същевременно по делото е представено писмо от застрахователя от 18.12.2018
г., от което е видно, че в отговор на заведена претенция са дадени указания на
адв. Боев като пълномощник на ищцата за представяне на доказателства. Съобразно
изложеното съдът приема, че застрахователната претенция е заведена на
12.12.2018 г. Съответно съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за произнасяне е
изтекъл на 12.03.2109 г. Ищцата не е ангажирала доказателства /не е изложила и
твърдения/ за това дали и кога е представила изисканите с горепосоченото писмо доказателства,
ответникът от своя страна не твърди непредставяне на такива. С оглед изложеното съдът приема, че по-ранна
дата съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ е тази по т. 2 от същата алинея. След
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ от 13.03.2019 г. ответникът е в забава
и от този момент дължи лихва за това. Съобразно гореизложеното акцесорният иск
следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск за периода
от 13.03.2019 г. до окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен
размер и изцяло за периода 22.08.2018 г. – 12.03.2019 г. /вкл./ следва да бъде
отхвърлен.
По главния иск за плащане на обезщетение за
имуществени вреди:
Искът е основателен по следните съображения:
От доказателствата по делото се установи, че ищцата е
направила разходи за лечение – за медикаменти и консумативи, болничен престой,
медицински транспорт и престой в домове за предоставяне на социални услуги в
претендирания размер. Установи се също, че тези разходи са в причинна връзка с
уврежданията, причинени при ПТП, и са били необходими за правилното им лечение.
Съобразно изложеното искът следва да бъде уважен.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за имуществени
вреди:
С оглед изводите за основателност на главния иск за
плащане на обезщетение за имуществени вреди акцесорният иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени имуществени вреди също е основателенк. Относно периода на
дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 13.03.2019 г., като
съображенията са тези, изложени и по-горе относно периода на дължимост на
сумата по акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за неимуществени
вреди. Съобразно изложеното акцесорният иск следва да бъде уважен за периода от
13.03.2019 г. до окончателното плащане, а за периода 22.08.2018 г. – 12.03.2019
г. /вкл./ следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски за
производството по делото, претендира разноски за възнаграждение на адвокат /като
се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв./,
както и разноски в размер на 6.67 лв. за платена държавна такса за издаване на
преписи от документи по делото. Искането за присъждане на разноски за държавна
такса за издаване на преписи не следва
да се уважава, тъй като плащането на тази такса не е било дължимо с оглед
освобождаване на ищцата от държавна такса и разноски за производството по
делото, съответно не следва тези разноски да се възлагат в тежест на ответника.
Размерът на възнаграждението, присъждано по реда на чл. 38 ЗАдв., се определя
от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата пълният размер на
възнаграждението при уважаване на исковете изцяло би бил 2980.67 лв., съответно съразмерно с уважената
част от исковете следва да се присъди възнаграждение в размер на 1521.15 лв. Това
възнаграждение следва да бъде присъдено на адв. К., следва да се присъди и ДДС
съобразно направеното искане и представените доказателства за регистрация по
ЗДДС /възражението на ответника, че ДДС не следва да се присъжда е
неоснователно, тъй като същото е дължимо
на основание § 2а от наредбата/, при което общата сума, която следва да се присъди
на адв. К., е 1825.38 лв.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представените доказателства в размер на 3000 лв. за възнаграждение на адвокат, в
размер на 30 лв. за възнаграждение на призован свидетел и в размер на 200 лв.
за възнагаждения на вещи лица, горните разноски се претендират и с представените
по делото списъци по чл. 80 ГПК. Ищцата е направила възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Платеното
в случая адвокатско възнаграждение е в размер на 3000 лв., т. е. размер, близък
до минималния такъв /който е 2980.67
лв.,/, което не може да го определи като прекомерно /т. е. значително
несъответстващо/ спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото.
По тези съображения на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете като се има предвид
пълния размер на претендираното и платено възнаграждение. Съответно следва да
се присъди сума в размер на 1468.98 лв., върху която следва да се присъди и
ДДС, т. е. общата сума, която следва да се присъди на ответника за тези
разноски, е 1762.78 лв. Следва да се присъдят съразмерно с отхвърлената част от
исковете и разноски в размер на 112.62 лв. за възнаграждения на вещи лица и на
призован свидетел.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 1667.56 лв., както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 102.07 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори С. П. и К.К., да плати на Ц.М.А. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 40000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки
и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 15.08.2018
г., телесни увреждания, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния
иск от 13.03.2019 г. до окончателното
плащане; сумата от 1689.10 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и
десет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на причинени при
ПТП, настъпило на 15.08.2018 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на главния иск от 13.03.2019 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в раззмер на законната
лихва върху сумата от 1689.10 лв. за
периода от 22.08.2018 г. до 12.03.2019 г. /вкл./.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.М.А. с ЕГН **********, адрес: ***
срещу „Б. И.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., искове за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при
ПТП, настъпило на 15.08.2018 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск от 22.08.2018 г.
до окончателното плащане за разликата
над уважения размер на главния иск от 40000 лв. /четиридесет хиляди лева/
до пълния му предявен размер от 80000 лв. /осемдесет хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата на тази разлика
от 13.03.2019 г. до окончателното
плащане, както и ИЗЦЯЛО ИСКА за
плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата сума
на главния иск от 80000 лв. /осемдесет хиляди лева/ за периода от 22.08.2018 г. до 12.03.2019 г. /вкл./,
ОСЪЖДА
„Б. И.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., да плати на адв.
П.К. от САК сумата от 1825.38 лв. /хиляда осемстотин двадесет и пет лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за
оказана безплатна адвокатска помощ на Ц.М.А. по делото съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА
Ц.М.А. с ЕГН **********, адрес: *** да плати на „Б. И.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., сумата от 1762.78
лв. /хиляда седемстотин шестдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 112.62 лв. /сто и
дванадесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждения на вещи лица и на призован свидетел съразмерно с
отхвърлената част от исковете
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори С. П. и К. К., да плати по сметка на СОС държавна такса за
производството по делото в размер на 1667.56 лв /хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и
петдесет и шест стотинки/ върху уважения размер на исковете, както и деловодни
разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 102.07 лв. /сто и и два лева
и седем стотинки/ съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: