Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 141 09.04.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с участието на прокурора като разгледа докладваното от
съдия Г.Динкова административно дело № 673 по описа
за
2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 53, ал. 3 от
Закона за държавните помощи /ЗДП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
„ХХХХ“ ООД, ХХХХсъс седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ХХХХ“
№84, представлявано към момента на депозиране на жалбата от управителя си Д. Д.Б.,
чрез адвокат Д.К. от САК, подадена пред Административен съд -София,
изпратена по подсъдност на Административен съд – Стара Загора, против
протоколно решение №10ИФ-02-19-27 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия /ИАНМСП/ в
частта му по т.1, т. 3 и т. 4.
Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е
издаден при неспазване на установената форма, при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно
приложение и несъответствие с материалния закон. Поддържа се, че протоколното
решение не съдържа фактическите и правни съображения – мотивите за издаването
му, както и че в същото липсва ясно изразена разпоредителна част, чрез която да
бъде конкретизирана волята на административния орган. В тази връзка се твърди,
че само по себе си позоваването на предхождащи акта документи, съдържащи се в
административната преписка по издаването на акта не може да замести крайния
извод на решаващия орган, нито изцяло да обоснове мотивите за издаване на
решението. Заявява се, че незаконосъобразно и несъответно на фактическата
обстановка административният орган е наложил финансова редукция на одобрената
по сключения административен договор държавна помощ след приключване и отчитане
на първия етап от одобрения за подпомагане проект. Жалбоподателят твърди, че
противно на констатациите, съдържащи се в доклада на Ръководителя на Звеното за
оперативно управление на Фонда /ЗОУФ/, становището на Звеното за контрол на
/ЗК/ и изготвения финансов анализ не са налице твърдените несъответствия с
разпоредбите на чл. 70, ал. 12, т. 11, чл. 72, ал. 3, т. 3, чл. 74, ал. 14, т.
7 и 75, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Процедурата за административно и финансово
отчитане на проекти по Националния иновационен фонд /ПАФОПНИФ/ във връзка с чл.
25 от Правилата за управление на средствата на НИФ /ПУСНИФ/. В тази връзка
счита, че видно от представения отчет за изпълнение на първия етап от проекта и
допълнително представените документи са налице безспорни доказателства, че
възнагражденията на основния и спомагателния персонал са изплатени по банкова
сметка, ***, са както наличните декларации на служителите, така и относимите
счетоводни документи и банкови извлечения. В представени писмени бележки се
излагат съображения в подкрепа на наведените в жалбата доводи за
незаконосъобразност, както и се оспорват направените от ответника възражения за
недопустимост и неоснователност на жалбата. От съда е иска да бъде отменена
оспорената част от протоколно решение №10ИФ-02-19-27 от 25.08.2020 г., както и
да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът - Изпълнителният директор
на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, чрез
процесуалния си представител по делото в открито съдебно заседание и в
представени писмен отговор и становища, оспорва допустимостта и основателността
на подадената жалба. Поддържа се, че оспореното решение, макар и издадено от
орган на изпълнителната власт не представлява по характера си индивидуален
административен акт, като в този смисъл и с подробно изложени съображения се
аргументира тезата, че същото не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и
проверка за законосъобразност. Твърди се, че сключеният договор между ИАНМСП и
„ХХХХ“ ООД не е административен по смисъла на чл. 19а и сл. от АПК, като в тази
връзка същият създава облигационни, а не административни отношения между
финансиращата институция и бенефициера по програмата. Оспореното решение
представлявало волеизявление на административен орган по смисъла на чл. 21, ал.
5 от АПК, което съответно не засяга едностранно права и задължения на трети
лица, като не притежава изпълняемост със средствата на държавна принуда.
Решението имало уведомителен и оповестителен характер за извършени до момента и
предстоящи действия във връзка и по повод изпълнение на проект по НИФ, като
по-скоро имало характер на частноправно волеизявление, доколкото е постановено
по реда на ненормативен акт – ПУСНИФ. Твърди се, че независимо от характера на
акта, същият е законосъобразен, издаден от компетентен орган в рамките на предоставените
му за това правомощия и при спазване на изискванията на закона, като съдържа
всички необходими реквизити в т. ч. мотиви и разпоредителна част. Поддържа се,
че извършената финансова редукция се обосновава на констатирани нарушения на
ПАФОПНИФ и ПУСНИФ във връзка с извършена преценка относно допустимостта на
реално извършените по първа част от проекта разходи на жалбоподателя, свързани
с изплащането на възнаграждения за основния и спомагателен персонал по проекта.
Заявява е, че сумите предвидени за заплати не са изплатени по банков път, като
по скоро няма доказателства, че същите са били конкретно насочени към
работниците и служителите. От съда се иска отхвърляне на оспорването и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Между Изпълнителна агенция за
насърчаване на малките и средни предприятия, представлявана от Изпълнителния си
директор и главния си счетоводител, наричана „финансираща институция“, от една
страна и „ХХХХ“ ООД, в качеството му на бенефициер/координатор по проект:
„Изграждане, изследване и сравнение на модели и прототипи на локални,
уеббазирани и облачни структури бази данни и приложения свързани с тях за
натрупване на резултати от измервания на електрическа енергия, базирани на
проект C-SOURSE”, от друга страна, е
сключен договор за финансиране на проект по НИФ с №10ИФ-02-19 от 28.11.2019 г.
/л. 156 и сл./. Проектът е предвиден и съответно одобрен за финансиране по
схема за „Подпомагане на научно изследователската и развойна дейност на
предприятията и организациите за научни изследвания и разпространение на
знания“ – X сесия, провеждана от Националния иновационен фонд към ИАНМСП.
Чрез сключения договор са регламентирани условията и редът, при които
Финансиращата институция предоставя на бенефициера финансова субсидия за
осъществяването на горепосочения научноизследователски и развоен проект. В чл.
1, ал. 2 от договора е посочено, че безвъзмездната финансова помощ,
представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107 и чл. 108 от Договора за
функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, като се предоставя по реда на ПУСНИФ
и Регламент /ЕО/ №651/2014 на Комисията от 17.06.2014 г.
за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в
приложение на чл. 107 и 108 от ДФЕС, изменен с Регламент /ЕС/ 2017/1084 на
Комисията. Срокът за изпълнение на проекта е определен на 18 месеца, като
са формирани три отделни етапа с продължителност от по шест месеца всеки. В чл.
3 от договора е посочено, че общата стойност на проекта, включваща всички
допустими разходи е в размер на 366 893.33 лв., като финансиращата
институция предоставя безвъзмездна финансова помощ в размер на 228 617.09
лв. Размерът на допустимите разходи и БФП, разпределени по приключили етапи е
както следва: 1 -ви етап – 142 530.60 лв. допустими разходи и
71 265.30 лв. БФП; 2 – ри етап – 111 529.73 лв. допустими разходи и
55 764.87 лв. – БФП; 3 – ти етап – 112 833.00 лв. допустими разходи и
БФП в размер на 101 586.92 лв. Съгласно чл. 5 БФП се изплаща на части,
след всеки успешно приключил етап на проекта, съгласно график, посочен в
Приложение №2 „Форма на научно изследователския развоен проект“ /л. 176 и сл./.
В раздел V от договора е описан редът за ползване на безвъзмездна
финансова помощ. Проектът е обект на регулярен технически и финансов
мониторинг, който се е извършва от създадено при ИАНМСП Звено за оперативно
управление на Фонда /ЗОУФ/. За тази цел бенефициерът „ХХХХ“ ООД има
задължението след приключване на всеки етап да представя пред Финансиращата
институция отчетен доклад, съдържащ технически и финансов отчет. За
установяване размера на допустими разходи бенефициерът следва да прилага
заверени копия на разходооправдателни документи, удостоверяващи реално
извършените за съответния етап разходи. Според приетите правила отчетният
доклад се разглежда от ИАНМСП, като след преценка на техническия напредък на
проекта, първичните счетоводни документи и изпълнението на бюджета, ЗОУФ взема
решение по финансовата част на бенефициера - произнася се по размера на
разходите за съответния етап, които предлага да бъдат признати и одобрени от
изпълнителния директор на ИАНМСП. След
утвърждаването им с акт на изпълнителния директор и след подадено от бенефициера
искане, на последния се предоставя частта от договорената за съответния етап
субсидия. След приключване на последния етап на проекта се отчита неговият
краен резултат, при което въз основа на доклада на Звеното, изпълнителният
директор на Агенцията взема решение за постигнатия краен резултат. В раздел VI
от договора са определени финансовите изисквания, като е отбелязано, че на
одобрение подлежат само тези от направените разходи, които са допустими за целите на проекта или: 1. Да са
извършени съгласно Регламент /ЕО/ №651/2014 на Комисията от 17.06.2014 г.,
изменен с Регламент /ЕС/ 2017/1084 на Комисията; 2. Да са извършени съгласно
изискванията на ПУСНИФ и ПАФОПНИФ; 3. Да са предвидени в бюджета на проекта; 4.
Да са действително извършени по проекта в периода на изпълнението му; 5. Да удостоверени
със съответните счетоводни документи и да са отразени в аналитичните и
счетоводни регистри по проекта. Съгласно чл. 24 бенефициерът е задължен да
изпълни проекта и всички негови етапи в съответствие с проектното си
предложение и в съответствие с изискванията на ПУСНИФ, като съгласно ал. 8 във
връзка с ал. 5 и 6 на чл. 24 той следва да отчете допустимите разходи за
основен и помощен персонал по реда на ПУСНИФ, като ги подкрепи с документни
доказателства, които са ясни и подробно изготвени. Като неразделна част от
договора е предвидено одобреното от финансиращата институция проектно
предложение. В чл. 42, ал. 2 ясно е разписан задължителният характер на ПУСНИФ
и ПАФОПНИФ по отношение ангажиментите по сключения договор.
Съгласно
клаузите на договора и съобразно чл. 52 и сл. от ПУСНИФ във връзка с чл. 13 от
ПАФОПНИФ, „ХХХХ“ ООД е внесъл в деловодството на ИАНМСП отчетен доклад за
извършената работа през първия етап /фаза/ на проекта, включващ дейности по
управление на проекта, прочуване и анализ на възможностите и подготовка на
средата за извършване на изследванията и разработките, както и контрол и
управление на фазите от проекта. Отчетният доклад се състои от технически и
финансов отчет, като се отчитат постигнатите резултати, съгласно заложеното в Приложение
№2 и 3 от договора. Отчетният доклад е предаден за проверка на независим
експерт по смисъла на чл. 56, ал. 2 от ПУСНИФ във връзка с чл. 31 и сл. от
ПАФОПНИФ. В заключението си /л. 146 и сл./ независимият експерт одобрява изцяло
представения технически отчет по отношение постигнатите резултати на етапа,
като в частност се изразява становище, че по перото от утвърдения бюджет –
„Разходи за персонал“ се констатира съответствие на извършените разходи,
обвързани с вложените материали и с целите постигнати на етапа.
Съгласно
изготвения от ЗОУФ, съобразно чл. 56 от ПУСНИФ във връзка с чл. 40 и сл.
ПАФОПНИФ, финансов анализ на финансовата
част от отчетния доклад /л. 129-137/, одобрените като допустими разходи по
първия етап на проекта, са в размер на 43 110.00 лв., като съответно
одобрената БФП е в размер на 21 555.00 лв., при реално отчетени разходи в
размер на 131 235.68 лв. и отчетена БФП в размер на 124 673.89. лв.
Финансовият координатор от ЗОУФ посочва, че е налице неправилното документиране
и изплащане на възнагражденията за основен и помощен персонал по проекта за
месеците декември 2019 г. – май 2020 г. от гл. т. на липсата на представени
банкови извлечения с името и чистата сума за възнаграждение на всеки участник,
придружени с поименни платежни нареждания за всеки един от заетите с
изпълнението на проекта персонал, респективно списъци за наредено масово
плащане на работните заплати по карти. Последното придавало на отчетените
разходи характера на недопустими такива, поради липсата на доказателства за
действителното им заплащане и несъответствие на документите за изплатени
възнаграждения с отразените възнаграждения в месечните справки за разходи, за
персонал. Същото било нарушение на чл. 70, ал. 12, т. 11, чл. 72, ал. 3, т. 3,
чл. 74, ал. 14, т. 7 и 75, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ПАФОПНИФ във връзка с чл. 25
от Правилата за управление на средствата на ПУСНИФ. В резултат на
установяванията е възприето, че по отношение първия етап от проекта следва да
бъде извършено редуциране на цялата сума от основните и спомагателните разходи
за персонал, заявена като БФП от страна на бенефициера, която възлиза на
88 125.68 лв. Във връзка с така извършения финансов мониторинг са изискани
допълнителни документи от дружеството, като такива са представени с писма на 09
и 27.07. 2020 г. /л. 68 и сл. от адм. д. №673/2020 на АС-Стара Загора/. Според
бенефициера, възнагражденията на персонала по проекта са преведени по банков
път в обща банкова сметка, ***ания. Твърди се, че този начин на плащане е
възприет след указания, дадени на нарочна среща с представители на
изпълнителната агенция и се основава на решение от протокол на общото събрание
на съдружниците в дружеството. Твърди се също, че персоналът е уведомен писмено
за възприетия подход за плащане, като са налице и подписи във ведомостите за
дължимите възнаграждения.
На основание чл. 60, ал. 3 от ПУСНИФ е поискано
становище от Звеното за контрол /ЗК/ към ИАНМСП /л. 138 и сл./, което в
последствие е предоставено на Изпълнителния директор на агенцията. В него е
изложено съображение за извършено от страна на „ХХХХ“ ООД неправилно
документиране и изплащане на възнагражденията за основен и спомагателен
персонал в противоречие с правилата, съдържащи се в ПАФОПНИФ и в нарушение на
поетите чрез договор №10ИФ-02-19 от 28.11.2019 г. задължения, като се
преповтарят заключенията и констатациите от финансовия анализ. В заключение се
потвърждава сумата за редуциране в размер от 88 125.68 лв. ЗК извежда
принципна разлика между способите за изплащане на възнагражденията на
работниците и служителите по реда на Кодекса на труда /КТ/ и ПАФОПНИФ, като се
посочва, че съгласно чл. 70, ал. 12, т. 11 от процедурата, заплащането на
членовете от основния и спомагателния екип по даден проект се извършва изцяло
по банков път, като изплатените в брой суми се считат за недопустими. Заявява
се, че в случай на доказано получаване на възнагражденията от персонала по един
от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ ще е налице риск от уважаване
на претенцията на бенефициера по съдебен риск.
С окончателен доклад на ръководителя на ЗУОФ
/л. 125 и сл./ и във връзка с извършения технически и финансов мониторинг на
отчетния доклад за първия етап от проекта, както и съобразно становището на ЗК,
се одобрява изцяло представеният технически отчет по отношение постигнатите
резултати от етапа. По отношение финансовата част на отчетния доклад се
предлага на Изпълнителния директор на ИАНМСП да бъдат одобрени, като допустими,
разходите в размер на 43 110.00 лв., съответно да бъде одобрена БФП в
размер на 21 555.00 лв. Мотивите на звеното за извършеното одобряване на
разходите изцяло съвпадат с изложените в предхождащите доклада становища и
заключения.
Процесното, оспорено от жалбоподателя,
Протоколно решение №10ИФ-02-19-27 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
ИАНМСП /л. 123-124/, е издадено на основание чл. 6, ал.1, т. 1, б. „м“ от
Устройствения правилник на агенцията, чл. 59, ал. 1, т. „а“, чл. 60, ал. 1 и
ал. 2 от ПУСНИФ и въз основа на доклада, на ръководителя на ЗУОФ – последният
във връзка с извършен мониторинг на първи етап от проект: „Изграждане,
изследване и сравнение на модели и прототипи на локални, уеббазирани и облачни структури бази данни и приложения свързани с тях за
натрупване на резултати от измервания на електрическа енергия, базирани на
проект C-SOURSE” и сключен договор за финансиране №10ИФ-02-19
от 28.11.2019 г. Последователно в т. 1, 2, 3 и 4 от решението Изпълнителният
директор на агенцията, съответно: утвърждава доклада на Ръководителя на ЗУОФ с
изразено предложение за одобряване на представения от дружеството отчетен
доклад по отношение на постигнатите резултати за първия етап от проекта;
приема, че поставените цели за първия етап от проекта по сключения договор за
финансиране са постигнати и съответстват на заложените резултати, съгласно
представеното заключение на независимия експерт и констативните протоколи от
извършените на място проверки; одобрява извършените от бенефициера разходи за
първи етап от проекта в размер от 43 110.00 лв.; одобрява БФП в размер на
21 555.00 лв. и нарежда нейното изплащане на бенефициера. В решението си
органът се позовава и определя като неразделна част от акта, представения
доклад, изготвения финансов анализ, становището на ЗК и заключението на
независимия експерт.
С писмо изх. №10иф-02 -19-31 от 01.09.2020 г.
/л. 15/ Изпълнителният директор на ИАНМСП уведомява „ХХХХ“ ООД за взетото от
него решение относно одобряване на БФП, като прилага и копие от решение
№10ИФ-02-19-27 от 25.08.2020 г. и останалите документи, изготвени в хода на
извършения мониторинг на представения отчетен доклад.
На основание чл. 63, ал. 3 от ПУСНИФ и във
връзка с чл. 56 от ПАФОПНИФ бенефициерът е подал писмено възражение срещу
постановеното протоколно решение /л. 109-112/. В него с подробни съображения се
опровергават констатациите на административния орган по отношение
констатираното нарушение и извършената във връзка с това финансова редукция на
заявените, от дружеството разходи по първата фаза на проекта. Отново се твърди,
че всички възнаграждения на персонала са изплатени по банков път в обща банкова
сметка, ***мяване участниците в проекта не са представили индивидуални банкови
сметки. Обръща се внимание, че използваната банкова сметка ***лащане от нея към
работниците не са налични. Твърди се, че неправилно и в противоречие с
правилата е възприето, че плащането по банков път задължително следва да се
извърши чрез банкови карти. Към възражението са приложени 10 бр. декларации, с
които служителите по проекта заявяват, че са получили възнагражденията си по
определената от ръководството на дружеството обща банкова сметка /***. 113 и
сл./.
Във връзка с депозираното възражение е
изготвено и писмено становище на Изпълнителния директор на ИАНМСП с изх.
№10иф-02-19-40 от 29.09.2020 г. /л. 104 – 108/. В него са обективирани
констатациите от извършена повторна проверка на относимите факти и
обстоятелства, като в заключение изложените от дружеството доводи не се приемат
за основателни. Потвърждават се изцяло съображенията за неспазване на чл. 70,
ал.12, т. 11 от ПАФОПНИФ във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 4 и 6 и чл. 73, ал. 3
от процедурата. Излага се становище, че липсва допустими и относими
доказателства, удостоверяващи безспорно факта на изплащане на възнагражденията
на персонала, като представените в тази връзка допълнителни документи не сочат
за изпълнение на законовите процедурни изисквания. Твърди се, че от
представените платежни нареждания за превод на суми по общата банкова сметка ***-скоро
се формира обоснован извод за изплащане на заплата на управителя на
дружеството, отколкото на отделните членове на персонала по проекта, т. е. от
преводите към личната сметка на управителя не може да се заключи, че става
въпрос за колективно изплащане на трудови възнаграждения, при все, че
бенефициер по проекта е търговското дружество, а не неговият законен
представител. Подчертава се значимостта и неизменната приложимост на ПАФОПНИФ
към процедурите по предоставяне и отчитане на БФП за проекти по НИФ, като се
отчита, че съдържащите се в процедурата правила в случая не са спазени.
По делото са приложени и
приети като доказателства документите, образуващи преписката по издаване на оспореното
Протоколно решение. Представена e утвърдената от УС на НИФ с протокол
№3 от 25.06.2019 г. Процедура
за административно и финансово отчитане на проекти по Националния иновационен
фонд /л. 318 и сл./, актуалните за 2019 г. Правила за управление на средствата
на НИФ /л. 361 и сл./, към заповед №РД-16-1154 от 21.06.2019 г. на Министъра на
Икономиката на РБългария, Устройственият правилник на ИАНМСП /л. 420 и сл./, Правилата за дейността
на ЗК, утвърдени от УС на НИФ
с протокол №3 от 25.06.2019 г. / л. 93 и сл. от адм. д. №673/2020 на АС-Стара Загора/,
както и административни документи и програма за проведената на 21.02.2020 г
среща от страна на представители на ИАНМСП с бенефициери. По делото са налични
и относимите документи, представени от страна на жалбоподателя и свързани с
отчитане на изплащаните по банков път възнаграждения.
С оглед изясняване на делото от
фактическа страна и в частност необходимостта от установяване на
обстоятелството по какъв начин са били изплатени трудовите възнаграждения на
служителите по одобрения проект за периода от месец декември 2019 г. до месец
май 2020 г. вкл., по делото е допусната и назначена съдебно икономическа
експертиза. Тъй като в тежест на жалбоподателя е да установи твърденията си за
незаконосъобразност на оспорения акт, на него са възложени и разходите по
извършване на експертизата. С оглед писмено представеното изявление на
жалбоподателя, чрез което същият заявява, че не желае да се ползва от
експертиза и в тази връзка няма да заплати съответния депозит за нея, съдът е
отменил определението си, с което същата е допусната, като е указал на
страните, че административноправният спор ще се реши съобразно наличните по
делото доказателства.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от действащия Устройствен правилник на ИАНМСП, приет с ПМС №105 от 28.04.2015 г., изм.
ДВ бр. 49 от 12.06.2018 г., в сила от 01.07.2018 г., Изпълнителният директор на агенцията изпълнява мерки и проекти за реализиране на
държавната политика в областта на иновациите и е "администратор на
помощ" съгласно дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1
от Закона за държавните помощи,
тъй като в
качеството си на финансираща институция ИАНМСП притежава правомощия да предоставя и управлява средствата,
представляващи държавна помощ по смисъла на § 1, т. 7 от
Допълнителните разпоредби на ЗДП, във връзка с чл. 107, § 1
от ДФЕС. Агенцията е "публичен орган" съгласно
разпоредбата на т. 27 от ДР
на ЗДП, определяща я като носител на властнически правомощия в
сферата на държавното, обществено и/или икономическо устройство, управление и
контрол. Националният иновационен фонд е създаден
в съответствие с Решение на Министерски съвет № 723 от 08 септември 2004 г. за
приемане на Иновационна стратегия на Република България и мерки за нейната
реализация, изменена с Решение № 385 от 22.05.2006 г., като Фондът се
администрира по реда на ПУСНИФ за 2019 г. По смисъла на горното Изпълнителният директор
на ИАНМСП в качеството си
на администратор на държавна помощ осигурява ресурсното и организационно
управление на фонда, като администрира цялостната му дейност в съответствие с
общностното и национално законодателство в областта на държавните помощи,
нормативните актове на Министерски съвет и Министъра на икономиката, заповедите
на Министъра на икономиката, решенията на УС на НИФ и разпоредбите, съдържащи
се в ПУСНИФ.
За
финансирането, изплащането на БФП и осъществяването на мониторинг по проект:
„Изграждане, изследване и сравнение на модели и прототипи на локални,
уеббазирани и облачни структури бази данни и приложения свързани с тях за
натрупване на резултати от измервания на електрическа енергия, базирани на
проект C-SOURSE”
по одобрена схема за „Подпомагане на научно изследователската и развойна
дейност на предприятията и организациите за научни изследвания и
разпространение на знания“ – X сесия,
провеждана от НИФ, са приложими ПУСНИФ за 2019 г. Оспореното в настоящото
производство протоколно решение №10ИФ-02-19-27 от 25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на ИАНМСП, с което е утвърден докладът на Ръководителя на ЗОУФ и
е одобрен размерът на извършените от бенефициера разходи, съответно размерът на
БФП е издадено съобразно
разпоредбите на ПУСНИФ за 2019 г. и
съставлява изрично волеизявление на нормативно овластен административен орган,
с което непосредствено се засягат права и законни интереси на посочения в него
адресат - „ХХХХ“ ООД. С това решение оглавяващият Финансиращата институция
орган, едностранно и в изпълнение на възложената му властническа компетентност,
налага редукция на одобрената с договор за финансиране №10ИФ-02-19 от
28.11.2019 г. държавна помощ за първи етап от изпълнението на проекта, като
непризнавайки изцяло или частично сумата на направените от бенефициера разходи
за този етап, намалява размера на договорената субсидия по схемата и внася
негативни промени в правната сфера на получателя на помощта. Поради това,
протоколното решение от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ИАНМСП е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК и
като такъв следва да отговаря на условията за законосъобразност. Спрямо него
следва да се приложат и правилата за оспорване на индивидуални административни
актове, предвидени в АПК. Възможността за оспорване на процесното решение
произтича, както от общата клауза на чл. 120 от Конституцията на РБългария, относно съдебния контрол върху
административните актове, отразяваща
духа на изискването засегнатите от тях лица да могат да разполагат с
ефективни правни средства за защита, така и от разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗДП, която като процедура
препраща към АПК.
Наред
с това следва да се отбележи, че сключеният между ИАНМСП и бенефициера „ХХХХ“ ООД договор за финансиране на
проект по НИФ е административен договор. Той
отговаря на изискванията на чл. 19а, ал. 1 от АПК и макар изрично в ЗДП да не е наименован
като такъв, изрично вземанията по него са определени като публични държавни
вземания, а административният акт за тяхното установяване се издава по реда на Административнопроцесуалния кодекс
– аргумент от разпоредбите на чл. 37 -39 от ЗДП, регламентиращи способите за
възстановяване на видовете държавни помощи. В
тази връзка независимо от непрецизността и несинхронизираността на законовата
уредба, процесният договор е административен по смисъла на чл. 19а, ал. 1 от АПК.
Изложеното
обуславя допустимостта на жалбата, както от гл. т. наличието на подлежащ на
оспорване по съдебен ред административен акт, така и от гл. т. наличието на
оспорване направено от надлежно легитимирано лице - адресат на акта, за което
същият е неблагоприятен.
Жалбата се явява и процесуално
допустима, като подадена в регламентирания за това срок. В нормата на чл. 149, ал.
1 от АПК е
посочено, че административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от
съобщаването им. С изтичане на този срок, който е преклузивен, се погасява
правото на жалба на съответния адресат, който е недоволен от издадения срещу
него административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. когато в административния акт или в съобщението за
неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде
жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.
Видно, както от самото оспорено протоколно решение, така и от съобщението за
неговото издаване – писмо изх. №10иф-02-19-31
от 01.09.2020 г. на Изпълнителния директор на ИАНМСП, издателят на
акта не е посочил нито срок, нито орган, пред който решението може да се оспори
от страна на адресата му, поради което следва да се приеме, че срокът за
неговото оспорване е този по чл. 140, ал. 1 от АПК. Съобразявайки, че решението
е издадено на 25.08.2020 г., а жалбата срещу него, подадена по реда на чл. 152,
ал. 1 от АПК, е заведена в деловодната система на ИАНМСП на 13.10.2020 г. то
следва да се приеме, че същата се явява подадена в срок, независимо, че по
делото липсват приложени доказателства за връчване на процесното решение
на „ХХХХ“
ООД.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С
оглед изложената по-горе правна регламентация, свързана с предоставяните от Изпълнителния
директор на ИАНМСП
държавни помощи, чрез одобряване и изплащане на БФП по реализирваната чрез НИФ схема за „Подпомагане на научно
изследователската и развойна дейност на предприятията и организациите за научни
изследвания и разпространение на знания“ – X сесия, оспореното Протоколно решение
№10ИФ-02-19-27 от 25.08.2020 г. е издадено от компетентен орган в рамките на
предоставените му за това правомощия.
Решението е
издадено в изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма. Противно на
твърденията на жалбоподателя за немотивираност на акта, съдът намира че в него се съдържат фактически и
правни основания, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Според Тълкувателно
решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на
Върховния съд не е необходимо издаването на административния акт да съвпада по
време с излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал
до едно или друго разрешение. Възможно е мотивите да предхождат акта и да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт, или да бъдат изложени допълнително, когато с това се
постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране.
Такива според тълкувателното решение са случаите, когато мотивите са изложени в
съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде
издаден исканият административен акт, дори и в съпроводителното писмо, с което
жалбата се изпраща за разглеждане на по-горния административен орган. Допълнителното
излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със
съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу
него. В случая мотивите на акта се съдържат в предхождащите го документи –
доклада на Ръководителя на ЗОУФ за изпълнение на първия етап от проекта,
изготвения финансов анализ, становището за извършване на плащане на Звеното за
контрол, както и в заключението на независимия експерт. Фактическите и правни основания за издаване на
решението се извеждат от документите по преписката, на които се позовава
административния орган, като същите са изрично вписани като неразделна част от
него. Още повече, че жалбоподателят е бил наясно с част от съображенията на
членовете на ЗОУФ, с оглед изисканата му допълнителна информация и документи по
повод извършващия се финансов анализ.
Не
се споделят и доводите за липса на разпоредителна част в оспореното решение.
Както бе посочено по-горе, въз основа на писмения доклад на ЗОУФ, който се
представя за утвърждаване пред Изпълнителния директор на ИАНМСП и който съдържа
констатации по отношение представения отчетен доклад на бенефициера по
отношение размера на извършените допустими разходи, а от там и размера на
одобрената за изплащане БФП, се постановява и решение, което на практика
съдържа в себе си формирания краен извод за размера на финансиране за
съответния приключил етап на проекта. Това финансиране следва да бъде в рамките
на предварително одобрения бюджет по проекта, който е известен и на двете
страни по сключения договор за финансиране. В рамките на провежданото от
органите на агенцията производство по финансов мониторинг се извършва анализ на
разходваните средства, като същите следва да бъдат преценени с оглед своята
допустимост по смисъла на правилата, съдържащи се в Регламент /ЕО/ №651/2014 на
Комисията от 17.06.2014 г., изменен с Регламент /ЕС/ 2017/1084 на Комисията, ПУСНИФ
и ПАФОПНИФ. Съобразно това безспорно се установява, че в процесното оспорено
решение административният орган е обективирал своето волеизявление досежно
одобрението на допустимите по първи етап от проекта разходи, направени от
бенефициера, като е ограничил одобрението им в рамките на конкретна сума –
43 110.00 лв. В тази връзка е извършено и частично одобрение на сумата за
БФП, чийто максимален размер за конкретния етап е определен между страните при
одобрението на проекта, съответно при сключването на договора. Липсата на пълно
одобрение на сторените от дружеството разходи, на база реално отчетените,
респективно липсата на разпореждане за изплащане на пълния размер от БФП, на
база реално отчетения такъв, представлява по своето естество нарочно
разпореждане, чрез което се намалява размера на договорената субсидия, т. е.
административният орган недвусмислено и ясно е изразил своята воля, като е
упражнил в рамките на предоставените му правомощия правото да утвърди
съответните суми. В този смисъл съдът не споделя твърдението, че в
административния акт липсва разпоредителна част, доколкото подобна безспорно е
налице. Същата е пределно ясна и точна и не поражда каквито и да било съмнения
относно отнетите права на жалбоподателя. В случая адресатът е запознат с
действителната воля на административния орган и няма съмнение за съдържанието
на разпоредените правни последици – извършване на така наречената финансова
редукция на отчетените от него разходи.
При
издаване на административния акт съдът не констатира и допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, чиито интензитет и
характер да доведат до незаконосъобразност на оспореното решение. Видно от доказателствата
по административната преписка производството по извършване на технически и
финансов мониторинг на представения отчетен доклад, съответно издаването на
крайния решаващ акт се е развило изцяло в рамките на утвърдените процедурни
правила, като на бенефициера „ХХХХ“ ООД е предоставена възможност, както да
участва в производството, така и ефективно и своевременно да организира своята
защита, чрез подаване на възражение по реда на чл. 63, ал. 3 от ПУСНИФ.
Доколкото ПУСНИФ не представляват нормативен административен акт, съдържащ
административноправни норми и в този смисъл не въвеждат специален ред за
оспорване на административните актове, постановени в хода на процедурата по
изплащане на държавна помощ и доколкото в тази връзка не може да се възприеме,
че произнасянето по подаденото възражение срещу решението на Изпълнителния
директор на агенцията е решаващ акт по смисъла на реда за оспорване на
административни актове по административен ред, то не може да се приеме, че
същото това произнасяне, дори извършено при неспазване на определените за това
правила, влияе преграждащо по отношение защитата срещу постановеното протоколно
решение. В действителност при внимателен прочит на разпоредбите на чл. 63, ал.
3 от ПУСНИФ и чл. 59, ал. 2 от ПАФОПНИФ се налага изводът, че отговор по
подаденото възражение следва да изготвят, респективно изпратят нарочно
определени със заповед на Изпълнителния директор членове на ЗОУФ. В случая
отговорът, даден с писмо изх. №10иф-02-19-40 от 29.09.2020 г. изхожда от Изпълнителния
директор на ИАНМСП. В него изрично е посочено, че по повод подаденото
възражение е извършена повторна проверка и преглед на изложените факти, като
по-нататък съдържателно са изложени съображения за отхвърляне на наведените от
страна на дружеството аргументи. Съобразно изложеното и с оглед установяванията
по делото съдът счита, че отговорът по подаденото възражение, като обективиращ
волеизявление, последващо крайното решение, с което се разпореждат негативните
правни последици за адресата и лишен от характера на административен или
решаващ акт, не влияе и няма отношение във връзка с процедурата за
постановяване на решение по смисъла на чл. 60 от ПУСНИФ. В този смисъл
наличието на нарушенията на административнопроизводствените правила, за които
жалбоподателят твърди, че са допуснати, очевидно не могат да имат такова
съществено значение за да се приеме, че ако същите не бяха допуснати, то съдържанието
и разпоредителната част на крайния акт би била различна, т. е. при
недопускането им би се установила различна фактическа обстановка и
материалноправни основания за издаването на решение.
Материалната
законосъобразност на акта, чрез който се одобрява размерът на допустимите
разходи, извършени от бенефициерите по определен етап на проекта, съответно се
одобрява и нарежда изплащането на БФП се свързва с преценката налице ли са
възприетите от Изпълнителния директор на ИАНМСП основания и предпоставки за извършването на това,
съответно правилно ли е определен размера на финансовата субсидия.
Процедурата за
административно и финансово отчитане на проекти по Националния иновационен фонд
има характера на задължителни условия за бенефициерите по проектите,
финансирани от НИФ. Подобен задължителен характер имат и Правилата за
управление на средствата на НИФ, чрез които се въвеждат процедурните правила не
само за отчитане резултатите от изпълняващите се и приключили проекти, но и за
първоначално кандидатстване във връзка с конкретната схема за подпомагане.
Както бе отбелязано по-горе задължителният характер на процедурата и правилата
е въздигната от клаузите на сключения финансов договор, като изрично в него е
записано, че в тежест на бенефициера е да спазва съответните въведени условия и
предпоставки за нормалното и ефективно протичане, администриране и отчитане на
процесите по предоставяне на БФП. В този смисъл безспорно е вменено и
задължението за спазване на определените начини за изплащане и документално
отчитане на разходите за персонал по даден проект в контекста на тяхната
допустимост. В тази връзка на одобрение от Агенцията подлежат само направените
от бенефициерите по проекта разходи, които са допустими за целите на същия. В
чл. 72, ал. 3 от ПАФОПНИФ ясно са разписани критериите, на които сторените
разходи трябва едновременно да отговарят за бъдат признати за допустими, като
подобно изброяване се съдържа и в сключения финансов договор. Едни от основните
изисквания е те да са извършени съгласно ПУСНИФ и ПАФОПНИФ, да са действително
извършени или платени от бенефициера, да са предвидени в бюджета на проекта, да
са удостоверени със съответните първични счетоводни документи, придружени от
документи, потвърждаващи действително извършеното плащане и да са отразени в
счетоводните регистри и отчети на бенефициера. Регламентация на допустимите
разходи, аналогична на тази в ПАФОПНИФ се съдържа и в чл. 25 от ПУСНИФ.
Съгласно чл. 70, ал. 12, т. 11 от ПАФОПНИФ
възнагражденията на членовете на основния и спомагателния екип при изпълнение
на съответен проект се изплащат само по банков път, като когато са изплатени в
брой те се считат за недопустими. Подобна е и регламентацията, съдържаща се в
чл. 72, ал. 2, която потвърждава въведената забрана за изплащане на трудовите
възнаграждения в брой. Съгласно чл. 74, ал. 14, т. 7 от ПАФОПНИФ документите за
изплатените възнаграждения следва да съответстват на отразените възнаграждения
в месечните справки за разходи, а съгласно чл. 75, ал. 1, т. 4 и 6 за отчитане
на разходите за персонал е необходимо да бъде представено извлечение от
ведомостта и рекапитулацията за заплати, по месеци, придружени от документи,
доказващи извършеното плащане /платежни нареждания, банкови извлечения, списъци
за наредено масово плащане на работните заплати по карти/, както и банково
извлечение с името и чистата сума за възнаграждение за всеки участник, при
изплащане на трудовите възнаграждения по банков път, ако възнагражденията са
изплатени с отделни платежни нареждания за всеки участник.
От анализа на така очертаната рамка от приложими правила
може да се формира извод, че за да бъдат одобрени, като допустими разходи, трудовите
възнагражденията, било то за основен или спомагателен персонал по проекта,
следва да бъдат действително изплатени от бенефициера и то по банков път, като
за потвърждаване на това действие следва да бъдат предоставени
пред
финансиращата институция удостоверителни документи, доказващи факта на
помесечното превеждане на съответните суми по банковите сметки на отделните
членове на екипа, които суми следва да отговарят на отразеното в счетоводните
документи при бенефициера. При този подход на изплащане и отчитане се набляга
на индивидуализацията, както на сумите, така и на персонализацията на лицата,
за които те са предназначени. От разписаното в процедурните правила следва да
се приеме, че е възможно и колективно изплащане на месечните възнаграждения, но
подобно нареждане следва да бъде ясно и безспорно изразено.
С оглед установяванията на органите от финансиращата
администрация, а и съобразно представените по делото доказателства е видно, че
бенефициерът „ХХХХ“ ООД е наредил превеждането на суми, чиито общ размер
отговаря на тези, съдържащи се в помесечните разплащателни ведомости /л. 56 и
сл. от делото/ в банкова сметка, *** суми Д. Д.Б., който се явява, както
управител на търговското дружество, така и ръководен член от персонала на
проекта, на когото също се следва възнаграждение. Като основание за извършваните преводи, видно
от представените платежни нареждания /л. 49 и сл./ е посочено заплата за
конкретен месец в рамките на изпълнението на първия етап от проекта. В тази
връзка правилно е прието, а и напълно се споделя от настоящия съдебен състав,
че не са налице представени доказателства, от които да е видно, че сумите
постъпили по банковата сметка на Д. Д.Б. са били предназначени за разплащане с
членовете на персонала по проекта, като в този смисъл не може да се твърди, че
е налице и действително изплащане на възнагражденията по начините предвиден от
ПАФОПНИФ – нито чрез поименно, индивидуално превеждане на сумите по банкови
сметки, съответно карти, нито чрез колективното им изплащане – аргумент от чл.
75, ал. 1, т. 6 от ПАФОПНИФ.
По отношение представените по делото декларации от
членовете на екипа на бенефициера, чрез които се заявява, че същите са получили
дължимите им се възнаграждения за отделните месеци от първия етап на проекта
/л. 113 и сл./, следва да се посочи, че с оглед съдържащата се в ПАФОПНИФ
специална регламентация за извършване и отчитане на разходите за персонал,
както и съобразно това, че декларациите се явяват документи от частен характер,
същите по никакъв начин не доказват изпълнение на задължението на бенефициера
за действително изплащане на процесните възнаграждения на персонала по
декларирания начин /чрез банкова сметка, ***вото/. Както правилно посочва и
ответникът по делото единственият релевантен документ, удостоверяващ
извършените плащания би могъл да бъде банков документ /нареждане и/или
извлечение/, в което да бъде записано съответното основание, размер, период и получател/получатели на сумите. Тъй като по
делото подобни доказателства не се ангажираха от страна на жалбоподателя, а и
съобразно проявената от него в хода на образуваното съдебно производство
процесуална незаинтересованост, изразяваща се в отказ да бъде назначена СИЕ,
която да установи дали и как са изплатени възнагражденията на персонала, съдът
възприема за доказан извода на финансиращата институция, за допуснати нарушения
на задълженията на бенефициера „ХХХХ“ ООД, произтичащи от ПАФОПНИФ, сключения
договор за финансово подпомагане и Правилата за управление на средствата на
НИФ. В този смисъл правилно са определени като недопустими за целите на
процедурата по предоставяне на БФП в подкрепа на приключилия първи етап от
одобрения проект, отчетените, като действително извършени разходи за персонал в
размер на 88 125.68 лв. от общо отчетени 131 235,68 лв., поради което
и същите не са одобрени в рамките на предварително заявения бюджет за тази фаза
на проекта /142 530.60 лв./. Съответно на това, съобразно прокламирания в
чл. 23 от ПАФОПНИФ принцип за интензитетно определяне на помощта и съгласно
клаузите на сключения договор правилно е определена и разпоредена за изплащане
на бенефициера финансова субсидия в размер на 21 555.00 лв. при определена
предварително БФП за етапа в размер от 71 265.30 лв. и реално отчетена
такава в размер на 124 673.89 лв.
Съобразно изложените мотиви протоколно решение
№10ИФ-02-19-27 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция за насърчаване на малките и средни предприятия в оспорената му част се явява правилно и
законосъобразно, като постановено при липса на допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон и съобразно целта на закона. Поради това същото
следва да остане в сила, а подадената против него жалба да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
Предвид
изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът
приема, че същото трябва да бъде уважено, като на основание чл. 144 от АПК
във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ във вр. с чл. 24 и 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Изпълнителна
агенция за насърчаване на малките и средни предприятия следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв.
Водим от
тези мотиви и на основание чл. 172, ал.
2, предл. последно от АПК и чл. 143 от АПК във връзка с чл. 53, ал. 3 от ЗДП съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ХХХХ“ ООД, ХХХХсъс
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ХХХХ“ №84, представлявано
към момента на депозирането й от управителя си Д. Д.Б., против протоколно
решение №10ИФ-02-19-27 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия в частта му
по т.1, т. 3 и т. 4.
ОСЪЖДА „ХХХХ“ ООД, ХХХХсъс
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ХХХХ“ №84, представлявано
от управителя си Х И. Б.а да заплати на Изпълнителна агенция за насърчаване на
малките и средни предприятия сумата от 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: