и за да се произнесе,взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от “Рема - 02” ЕООД - гр.Кърджали, против Решение № 91/24.02.2005 год. по НАХД № 20/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0246/05.04.2004 год. на Директора на Териториална данъчна дирекция – гр.Кърджали, с което на основание чл.67е от ЗКПО, на “Рема - 02” ЕООД – гр.Кърджали, представлявано от управителя Реджеб Аптула Шевки от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за допуснато нарушение по чл. 51 ал.1 и 2 от ЗКПО. Касатора твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Твърди, че първоинстанционния съд не е съобразил, че наказателното постановление било връчено на лице, посочено като пълномощник, а не на нарушителя, каквото било изискването на чл.58 от ЗАНН, като не било установено посоченото като пълномощник лице да е такъв по смисъла на Търговския закон, а упълномощаването му било по ЗЗД. Счита, че с невръчването на НП на нарушителя било нарушено правото му на защита, което било достатъчно основание за отменяване на наказателното постановление. Излага съображения и относно несъобразяването от първоинстанционния съд, че чл. 51 от ЗКПО е претърпял няколко редакции, като към момента на извършване на нарушението за периода 19.11. – 31.12.2002 год. действувала редакцията на посочения член от ДВ бр.103/1999 год., с която не било предвидено подаването на данъчни декларации от лица, които не извършват стопанска дейност. Такова задължение било вменено с редакцията на чл. 51 от ЗКПО от ДВ бр. 119/2002 год., в сила от 01.01.2003 год., при което несъобразяването с един от основните принципи на административно-наказателното право – този на чл. 3 от ЗАНН /установяващ, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила при извършването му/, представлявало съществено процесуално нарушение при налагане на наказанието, налагащо отмяна на НП. Излага и съображения относно наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН – за това, че деянието представлявало маловажен случай на административно нарушение, при който следвало не да се налага административно наказание, а да се предупреди нарушителя. Твърди също, че не са правилно приложени и законовите разпоредби, регламентиращи наложената санкция, относно приложението на по-благоприятния за нарушителя закон. Излага в тази връзка съображения, че разпоредбата на чл. 67е е нова, действуваща от 01.01.2003 год., т.е. не била действуваща към момента на извършване на нарушението – м.декември 2002 год., като счита, че евентуално би следвало да се приложи разпоредбата на чл. 64 от ЗКПО. Моли настоящата касационна инстанция да постанови решение,с което отмени изцяло обжалваното решение на първоинстанционния съд, като неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради нарушение на материалния закон. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата така, както е предявена. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, като правилно, обосновано и законосъобразно. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали намира, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, поради което моли същото да бъде отменено. Окръжният съд, след преценка на доводите на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е основателна. Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на матеиалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е потвърдил Наказателно постановление № 0246/05.04.2004 год. на Директора на Териториална данъчна дирекция – гр.Кърджали, с което на основание чл.67е от ЗКПО, на “Рема – 02” ЕООД – гр.Кърджали, представлявано от Реджеб Аптула Шевки, с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за допуснато нарушение по чл. 51 ал.1 и 2 от ЗКПО. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 15.11.2002 год. с решение на Окръжен съд – Кърджали № 1139/15.11.2002 год. е регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма “Рема – 02” ЕООД – гр.Кърджали, с едноличен собственик на капитала на дружеството - Реджеб Шевки, а на 19.11. дружеството е регистрирано с НДР № **********, като до 31.12.2002 год. дружеството не е осъществявало стопанска дейност. За този период – 19.11.-31.12.2002 год., управителя на дружеството не е представил годишна данъчна декларация по чл. 51 ал.2 от ЗКПО в законоустановения срок – до 31.03.2003 год. Такава била подадена на 19.03.2004 год. с вх.№ 166 от същата дата, и при подаването й служителите на данъчната администрация установили извършването на нарушението, за което бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 0497546/19.03.2004 год., в който била описана същата фактическа обстановка, която данъчните органи квалифицирали като нарушение по чл. 51 ал.1 и 2 от ЗКПО. Въз основа на така съставеният акт Директора на ТДД – Кърджали издал обжалваното в първоинстанционното производство наказателно постановление, с което за извършеното нарушение по чл. 51 ал.1 и 2 от ЗКПО, на касатора била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. При така установената фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил извода, че извършването на нарушението по чл. 51 от ЗКПО е установено по несъмнен начин, като квалифицирайки извършеното деяние като административно нарушение и издавайки обжалваното наказателно постановление, административнонаказващият орган е действувал законосъобразно. Отхвърлил е направените от защитата на жалбодателя доводи като неоснователни и е направил крайният извод, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, поради което го е потвърдил изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакванията на касатора, сочещи на твърдяното касационно основание – неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са неоснователни. Така, по същество в касационната жалба касатора не е обосновал по никакъв начин касационното основание неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като в тази връзка следва да се отбележи, че такива биха били тези съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати само и единствено от първоинстанционния съд при разглеждане на делото или постановяване на обжалваното решение. Такива настоящата инстанция не констатира да са били допуснати от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за основателен, макар и по съображения, различни от изложените в жалбата. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В настоящият случай първоинстанционният съд е допуснал грешки при прилагане на релевантната правна норма на материалния закон към установените факти. Това е така, тъй като безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че дружеството – касатор не е изпълнило задължението си по чл. 51 ал.1 и 2 от ЗКПО – да подаде годишна данъчна декларация за 2002 год. по посочения законов текст в установения срок – до 31.03.2003 год., а такава е подал едва на 19.03.2004 год., с което е осъществен състава на административното нарушение по чл. 51 ал.1 и 2 от ЗКПО. В тази връзка следва да се отбележи, че направеното от касатора тълкуване на разпоредбите на чл. 51 ал.1 и 2 от ЗКПО относно действието им във времето, респ. относно времето на извършване на нарушението, не може да бъде споделено. Това е така, тъй като именно поради влизането в сила на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗКПО /в редакцията й с ДВ бр. 119/2002 год./ от 01.01.2003 год., установеният във закона срок за подаване на годишни данъчни декларации за 2002 год. от данъчно задължените по този закон лица, вкл. и неизвършвалите през посочената година стопанска дейност такива, е до 31.03.2003 год., с изтичането на който срок и при неизпълнение на това задължение към държавата, съответното юридическо лице или едноличен търговец извършва нарушение по чл.51 ал.1 и 2 от ЗКПО, т.е. момента на извършване на нарушението не е 31.12.2002 год. /както счита касатора/, а съвпада с изтичане на законоустановения срок за извършване на предписаното действие – след 31.03.2003 год. Впрочем, и от действуващата до 01.01.2003 год. редакция на чл.51 ал.1 и 2 от ЗКПО също се извежда задължението на всички данъчно задължени по ЗКПО лица, без значение дали са извършвали или не стопанска дейност през съответната година, да подадат годишна данъчна декларация до 31.03. на следващата календарна година, като в посочената редакция на законовия текст не са изрично изключени от това задължение лицата, които не са извършвали стопанска дейност, при което стеснителното тълкуване на посочените разпоредби е недопустимо. Безспорно е също, че осъществяването на това нарушение е скрепено с налагане на санкция – имуществена санкция, съгласно разпоредбата на чл. 67е от ЗКПО /нов, обн. в ДВ бр. 119/2002 год., в сила от 01.01.2003 год./. Първоинстанционният съд, обаче, не е съобразил, че до влизане в сила на наказателното постановление, т.е. към момента на разглеждане на делото пред него /впрочем и към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление/, е изменена разпоредбата на чл. 67е от ЗКПО /с ДВ бр.109/2003 год., в сила от 01.01.2004 год./, съгласно която имуществена санкция по тази разпоредба се налага на лице, което не изпълни задължението си по чл.51 ал.2 за подаване на годишен финансов отчет, включително приложенията към него. С други думи, към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, на издаване на обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление и към момента на постановяване на решението на първоинстанционния съд, в посочената като основание за налагане на имуществената санкция на касатора законова разпоредба не се съдържа санкция за неизпълнение на задължението по чл. 51 ал.2 от ЗКПО в частта му относно подаването на декларация в законоустановения срок, т.е. разпоредбата на чл. 67е от ЗКПО след изменението му може да послужи като основание за реализиране на административнонаказателна отговорност чрез налагане на имуществена санкция само при неизпълнение на задължението за представяне годишен финансов отчет, вкл. и приложенията към него /или копие от доклада по ЗНФО/ до 31.03. на следващата година, но не и при неизпълнение на задължението за представяне на данъчна декларация в същия срок /като за последното следва да намери приложение общата санкционна разпоредба на чл.64 ал.1 от ЗКПО/. С други думи, въпреки че е безспорно установено извършването на нарушението от касатора – неподаването на годишна данъчна декларация за 2002 год. до 31.03.2003 год., и към момента на извършване на нарушението за същото се следва налагането на имуществена санкция във фиксирания с разпоредбата на чл. 67е от ЗКПО размер от 2 000 лв., то същата законова разпоредба в редакцията й, действуваща към момента на постановяване на решението от първоинстанционния съд, се явява по-благоприятна за нарушителя, и като такава следва да намери приложение, съгласно разпоредбите на чл. 3 ал.2 от ЗАНН. При това положение, имуществената санкция на касатора се явява наложена без законово основание /или на отпаднало основание/, поради настъпилата до влизане в сила на наказателното постановление законодателна промяна, което прави наказателното постановление незаконосъобразно. Като не е съобразил тези обстоятелства и е потвърдил наказателното постановление, като законосъобразно, първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на релевантната правна норма към установените факти, досежно юридическото им квалифициране, т.е. нарушил е материалния закон, довело до неправилност на обжалваното в настоящото производство решение. Ето защо същото следва да бъде отменено изцяло и вместо него бъде постановено друго, с което бъде решено делото по същество, като бъде отменено наказателното постановление, като незаконосъобразно. Водим от изложеното , на основание чл. 40 ал.1 от ЗВАС , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 91/24.02.2005 год. по Н.а.х. дело № 20/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което п о с т а н о в я в а: ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 0246/05.04.2004 год. на Директора на Териториална данъчна дирекция – гр.Кърджали, с което на основание чл.67е от ЗКПО, на “Рема – 02” ЕООД – гр.Кърджали, представлявано от собственика Реджеб Аптула Шевки, с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за допуснато нарушение по чл. 51 ал.1 и 2 от ЗКПО. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |