Определение по дело №597/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.248 ГПК вр.чл.143 АПК и чл.38 ал.2 ЗАдв.

С протоколно определение от 31.03.2025г. е прекратено адм.д.№ 597/2024г. В същото определение съдът не се е произнесъл по исканията за присъждане на разноски, като изрично е отбелязал в определението, че по тях ще се произнесе с допълнително определение.

В откритото заседание, проведено на 17.02.2025г. по делото, адв.Кр.М.- процесуален представител на жалбоподателя е формулирала искане за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски, както и на адв.Я. С. за извършената от него безплатна правна помощ.

В допълнителна молба с.д.№ 5974/07.04.2025г., подадена от адв.Кр.М. това искане е потвърдено с уточнението разноски да бъдат присъдени за указаната от нея безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв, изразяваща се в процесуално представителство по делото и изготвянето на частна жалба, разгледана в производството по адм.д.№ 8853/2024г. по описа на ВАС.

Процесуалният представител на ответника не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, по искането на процесуалните представители на жалбоподателя за присъждане на адвокатски възнаграждения, съдът приема следното:

Като доказателство за представителните права на адв. К. М. и адв.Я. С. е представено общо пълномощно / л.32 от делото/, от което се установява извършеното упълномощаване за процесуално представителство пред съд.

В него не е вписано, че адвокатите ще осъществяват безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв.

Досежно адв.М. е приложено още едно пълномощно /л.77 от делото/, което е с различно съдържание, включващо предоставянето на представителни права едновременно пред административни органи и пред съд, в т.6 от което е предвидена бланкетна клауза за предоставени процесуални права.

Не е представен договор за правна защита и съдействие по отношение на адв.Кр.М., от където да се установи видът на правната защита.

За адв. Я. С. на л.86 от делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че процесуалното представителство се осъществява по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв – в полза на близък.

В приложената на л.85 молба, подадена от адв.Я. С., съдържаща и списък на разноските, е въведено искане за присъждане на разноски, представляващи 10 лв. държавна такса; 30лв. държавна такса по частна жалба, насочена до ВАС, а в негова полза по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по адм.д.№ 597/2024г. и за: „… изготвяне на частната жалба, подписана от адв.Кр.М. и разгледана в производството по адм.д.№ 853/2024г. по описа на ВАС“.

При извършената съпоставка на молба с.д.№ 5974/07.04.2025г., подадена от адв.Кр.М. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв и молбата, подадена от адв.Я.С. / л.85/ се установява, че двамата искат присъждане на адвокатско възнаграждение освен за осъщественото процесуално представителство поотделно, но и за изготвянето на една и съща частна жалба, подписана от адв.К.М..

 

Като съобрази установеното от фактическа страна, съдът по основателността на исканията за присъждане на разноски формира следните правни изводи:

Съобразно чл.143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В конкретния случай производството е прекратено на осн.чл.159 т.4 АПК, поради отпаднал в хода на съдебното производство правен интерес за жалбоподателя, тъй като заявената услуга е изпълнена от ответника. За съда е очевидно, че при подаване на жалбата правилно е констатиран личен, пряк и непосредствен интерес за жалбоподателя от оспорване на изричния отказ, който интерес с оглед заверените в последствие молби-декларации и издадено Удостоверение е отпаднал. Безспорно, с поведението си, ответникът е дал повод за образуване на съдебното производство, поради което се констатира хипотезата на чл.143 ал.3 АПК, респективно разноски се дължат на жалбоподателя.

Съобразно представения в заседанието, проведено на 17.02.2025г. списък по чл.80 от ГПК същите се претендират както следва:

- 10.00лв заплатена от жалбоподателя държавна такса за образуване на производството;

- 30.00лв. заплатена от жалбоподателя държавна такса по частна жалба, разгледана в производството по адм.д.№ 8853/2024г. по описа на ВАС;

- адвокатско възнаграждение , което в същата молба/списък, приложен на л.85 от делото се претендира само от адв.Я. С. в негова полза за оказаната от него безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв за осъщественото процесуално представителство по адм.д.№ 597/2024г. и за: „… изготвяне на частната жалба, подписана от адв.Кр.М. и разгледана в производството по адм.д.№ 853/2024г. по описа на ВАС“.

 

Съгласно чл.38 ал.1 от ЗАдв адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В чл.38 ал.2 от ЗАдв е предвидено, че в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно трайната практика договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна, не се презюмира. Същата е отклонение от общото правило, поради което и следва ясно да е заявена от страната още с представяне на пълномощното или първото действие, което се извършва от пълномощника. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв обвързват съда и той не дължи допълнителна проверка за съществуването на конкретната хипотеза /освен при нарочно възражение и представени доказателства от другата страна/, но само тогава, когато това изявление е своевременно направено и е посочено в договора за процесуално представителство, какъвто характер има и пълномощното. Както беше посочено и по-горе изявление, че адвокатското представителство в случая се осъществява безплатно, се съдържа само в представеното по делото пълномощно за адв. Я. С..

В горния смисъл Решение № 3644 от 5.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9238/2022 г., V отд., Определение № 7223 от 29.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2322/2022 г., VI отд., Решение № 5642 от 30.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 612/2023 г., V отд., Определение № 4385 от 25.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3522/2023 г., V отд. и др.

Предвид горното и доколкото по делото липсват доказателства за договорено процесуално представителство по реда на чл.38 от ЗАдв за адв.К.М., по отношение на нея искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред следва да се отхвърли.

По отношение искането, формулирано от адв.Я. С. съдът съобразява, че то съдържа две фактически основания, а именно осъщественото процесуално представителство и изготвянето на частната жалба, разгледана в производството по адм.д.№ 8853/2024г. по описа на ВАС. За последната, както бе казано по-горе претенция за изготвянето й е отправена и от адв.К.М.. В този ред, независимо, че нейната молба се отхвърля, остава съмнението кой в действителност е изготвил частната жалба и на кого, ако са налице предпоставките за това следва да се присъди адвокатско възнаграждение. Поради това, както и поради обстоятелството, че частната жалба е подписана с автор-адв.К.М., съдът приема, че за изготвянето й не се дължи възнаграждение на адв.Я.С.. Същевременно съдът установява, че той е изготвил жалбата, въз основа на която е образувано това производство, участвал е в открито съдебно заседание и нееднократно е изпълнявал указанията на съда. Предвид това, регламентирания в чл.8 ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер [рег. номер]. не е прекомерен и непропорционален на обема на сторената от адв. С. защита и не се налага намаляването му при съобразяване на решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 по дело C438/22 по преюдициално запитване на СРС, според което Съдът на ЕС счита, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС като ограничаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС.

Мотивиран от гореизложеното, на осн.чл.248 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Р. В. Ж. [ЕГН] от [населено място] сума в размер от 40.00 лв. / четиридесет лева/, представляваща сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адв. Я. Й. С. ЛН ********* сума в размер [рег. номер]./ хиляда лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОТХВЪРЛЯ искането, формулирано в молба с.д.№ 5974/07.04.2025г., подадена от адв. К. М., като представител по пълномощие на жалбоподателя Р. В. Ж., за присъждане на възнаграждение за адвокат по реда на чл.38 ал.3 от Закона за адвокатурата.

Определението подлежи на обжалване в седемдневен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Върховен административен съд.