Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.11.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

11.10

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Съдията

КАН

дело номер

110

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от „Мавро Транс“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника адв. Х.Р., против Решение № 122/24.05.2023 г., постановено по АНД № 323/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на „Мавро Транс“ ЕООД, с ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на  2000 лв., за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т .2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ. С решението в полза на ОДМВР гр.Кърджали е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Счита решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила.

Излага съображения, че в процесния ЕФ била дадена неправилна правна квалификация на нарушението, за което е санкционирано дружеството, тъй като били смесени съставите на две отделни, с оглед характера на изпълнителните им деяния, нарушения по КЗ, свързани със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ -  това по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и това по чл. 683, ал. 4 от КЗ.

Въвежда доводи, че за неизпълнение на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се ангажира административнонаказателна отговорност на основание чл. 638, ал. 1 от КЗ, за което се съставя АУАН и издава НП, като съставът на нарушението включвал неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Различен бил обаче съставът на нарушението по чл. 683, ал. 4 от КЗ, тъй като в него се включвало и допълнителен елемент – управление на МПС. Сочи, че нарушенията по чл. 638, ал. 1 от КЗ и тези по чл. 638, ал. 4 от КЗ не са идентични, тъй като при първите се санкционира собственика на МПС, който не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка, докато при втория се санкционирало лицето, което управлява МПС без застраховка. В този връзка релевира доводи за неяснота на мотивите в решението на районния съд, поради това, че съда е смесил съставите на посочените две нарушения, което съставлява нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

На следващо място сочи, че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (към която препращал чл. 647, ал. 3 от КЗ) предвиждала като условие за издаване на ЕФ, нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Това означавало, че техническото средство следва да установи автоматизирано, т.е. без намесата на служител, всички елементи от състава на нарушението и то по начин, възможен за по-нататъшната му автоматизирана обработка, която в крайна сметка да има резултат. В тази връзка счита, че в случаите по чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на нарушенията автоматично да събира данни за наличието на действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за съответния автомобил, респ. ако системата не събира такива данни и се налага извършването на справка от служител, то тогава  за установяване на нарушението следва да се състави АУАН, а не да се издава ЕФ, какъвто бил и настоящия случай.

Излага съображения, че направеното в ЕФ словесното описание на нарушението е неясно и неточно, поради което се нарушавало правото на наказаното лице да разбере какво е обвинението спрямо него.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 122/24.05.2023 г., постановено по АНД № 323/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия ** № **, издаден от ОДМВР гр.Кърджали.

Претендира присъждане на разноски за две инстанции, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение.

 В съдебно заседание се представлява от адв. Х.Р., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както и тези, въведени в представено по делото становище. Претендира присъждането на деловодни разноски, произтичащи от заплатено възнаграждение на адвокат. 

Ответникът по касация – ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява. От пълномощника главен юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба с вх. № 2698/11.10.2023 г., в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

 Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Оспорва твърденията в касационната жалба за въведена в ЕФ неясна правна квалификация на нарушението, за което е санкционирано дружеството. Намира, че в тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, съобразно фактите описани в ЕФ и нормите на КЗ сочени за нарушени, поради което волята на АНО била ясна и точна.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния и процесуалния закон,  по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на „Мавро Транс“ ЕООД ***, с ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на  2000 лв., за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 3 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ. С решението в полза на ОДМВР гр.Кърджали е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че „Мавро Транс“ ЕООД *** е извършило процесното административно нарушение, тъй като към 07.02.2023 г. не е изпълнил задължението си да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за притежаваното МПС - „Ивеко Дейли“ с рег.№ ***, установено да се управлява на горепосочената дата, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му с процесния електронен фиш. При извършената служебна проверка съдът не констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на електронния фиш. Предвид разпоредбите на чл. 647, ал. 3 и чл. 638, ал. 4 от КЗ и уредената в тях задължителна процедура по налагане на наказание с електронен фиш, е приел, че в случая законосъобразно е издаден електронен фиш. Районният съд е изложил мотиви, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е пълно описано в обжалвания електронен фиш, като словесното описание на констатираното нарушение съответствало напълно на посочената като нарушена правна норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

По горните съображения стигнал до извода, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в ЕФ нарушение е установено от обективна и субективна страна, районния съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при нализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съображенията на касационния съд за това са следните:

В процесния ЕФ е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, която норма въвежда задължение за сключване на  договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България, което не е спряно от движение. За неизпълнение на това задължение в чл. 638, ал. 1 от КЗ е предвидено налагането на: глоба от 250 лв. - за физическите лица (т. 1) и  имуществена санкция от 2 000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец (т. 2).

Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, на собственика на МПС се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

Редът за установяването на нарушенията и издаването на АУАН, НП и ЕФ, е регламентиран в чл. 647 от КЗ. Ал. 1 на нормата постановява, че АУАН се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 – от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. По силата на ал. 3 от разпоредбата, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Видно от събраните в първоинстанционното производство доказателства, в конкретния случай се касае за установено с автоматизирано техническо средство управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което относими към процесния случай са разпоредбите на чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 647, ал. 3 от КЗ. Както бе посочено по-горе, в цитираните норми е регламентиран редът за установяване на нарушенията, свързани с  управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и за заплащане на определения размер на санкцията. Този ред на установяване на нарушението с АТСС и издаване на ЕФ е отклонение от общото правило, въведено в чл. 638, ал. 1, вр. с чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, изискващо съставяне на АУАН и издаване на НП.

От съдържанието на ЕФ се установява, че на „Мавро Транс“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция при следните фактически обстоятелства: на 07.02.2023 г. в ***,  до ***, в посока към ***, е установено управление на МПС – „Ивеко Дейли“, с рег. № ***, заснето с автоматизирано техническо средство/система № ***, за което МПС, регистрирано в РБългария и не е спряно от движение, собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО. Така описаното деяние реализира състава на нарушението по чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ във връзка с чл. 638, ал. 4 от КЗ, посочено и в издадения ЕФ, което от своя страна обоснова извода за правилна правна квалификация, респ. правилно приложение на материалния закон.

Във връзка с горното, съдът намира, че в процесния ЕФ е налице ясно и конкретизирано описание на нарушението, в какво се състои неговото осъществяване, на коя дата, при какви обстоятелства е било установено и кой е извършителят. С други не е налице твърдяното от касатора нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на точно и ясно описание на нарушението, което да кореспондира с дадената му в ЕФ правна квалификация. В този смисъл настоящият състав счита за необходимо да посочи, че словесното описание на деянието в процесния ЕФ не дава основание за съмнения относно обстоятелството, че движението на МПС е било установено в ***. Това място на нарушението е достатъчно индивидуализирано, както с отразеното в ЕФ: „до ***, така и с посочената посока на движение: „в посока към ***“.

На следващо място, по делото липсва спор за това, че „Мавро Транс“ ЕООД е собственик на МПС, чието управление е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП, на посочените в ЕФ дата и място. Предвид това и с оглед обстоятелството, че за посоченото МПС няма сключен валиден договор за застраховка ГО, в съответствие с чл. 638, ал. 4 от КЗ, юридическото лице като собственик на процесното МПС носи административнонаказателната отговорност за неизпълнение на задължението за сключване на задължителната застраховка ГО, а не лицето, което е управлявало МПС, каквито твърдения са изложени в жалбата. Последното касае случаите, предвидени в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, сред които обаче процесния такъв не попада.

Настоящият касационен състав намира за неоснователни и доводите в жалбата, че ЕФ бил издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, тъй като за приложение на същата следвало АТСС да събира данни и за наличието на действаща застраховка ГО за заснетото МПС. В тази връзка следва да се посочи, че за реализирането на отговорност с ЕФ за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е необходимо кумулативното наличие на следните е фактически елементи: 1. Наказаното лице да е собственик на процесното МПС; 2. За процесното МПС да липсва сключен договор за застраховка ГО; 3.  Да е установено управление на процесното МПС, независимо кой е бил неговия водач; 4. Управлението да е установено с АТСС по реда на ЗДвП. С други думи, за приложението на нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, с АТСС следва да е установено единствено факта по управление на МПС като елемент от фактическия състав на нарушение, но не и наличието на данни, че за процесното МПС няма сключена съответната застраховка.

По изложените мотиви, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на „Мавро Транс“ ЕООД ***, против Решение № 122/24.05.2023 г., постановено по АНД № 323/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали за неоснователна, поради което и решението на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, следва да бъде , респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и относимата редакция на нормата на чл. 63д, ал. 5 във вр. с ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр.  с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Мавро Транс“ ЕООД ***, с ЕИК***, да заплати в полза на ОДМВР гр.Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122/24.05.2023 г., постановено по АНД № 323/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали

ОСЪЖДА „Мавро Транс“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ОДМВР гр.Кърджали, с административен адрес: ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.