РЕШЕНИЕ
№
04.01.2013г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І-ви граждански състав
На 05.12. 2012 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Р. А.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Петрова
гражданско дело № 2223 по описа за 2012г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по обективно и субективно съединени искове, предявени от Б.В.С., с
ЕГН **********, действаща лично и в качеството й на майка и законен
представител на малолетните деца С. А. Д., с ЕГН ********** и Т. А. Д., с ЕГН **********,
всички с адрес: гр. К. против А.Т.Д., с ЕГН ********** ***. В исковата молба се
твърди, че С. и Д. са били във фактическо съжителство, по времето на което им
се родили две малолетни към настоящия момент деца- С. А. Д., с ЕГН ********** и
Т. А. Д., с ЕГН **********. Майката твърди, че от г. тя и двете й деца живеят в
предоставеното й от Министерството на отбраната ведомствено жилище в гр. К.
Посочва, че от м. г. с ответника са
разделени и повече от пет месеца тя единствена полага грижи за децата. Твърди,
че с Решение по гр.д. № г., когато отново страните се били разделили, съдът
определил издръжка за по- голямото дете С. в размер на 45лв., както и режим на
контакти на ответника с детето. С. твърди, че впоследствие се родило и другото
им дете Т.. Посочва, че към настоящия момент тя и ответникът работят като
военнослужещи във Военно формирование , гр. К. Посочва, че макар и получаваното
от нея възнаграждение да е средно за града
среща затруднения да осигурява всички необходими средства за двете деца.
Посочва, че всеки месец заплаща по 170лв. наем за жилището, в което живее с
децата и поема всички други разходи. Твърди, че по отношение на детето С.
определената вече издръжка от съда се явява крайно недостатъчна. Посочва, че
ответникът получава добро възнаграждение, няма други деца, не плаща наем, не
дължи издръжка на други лица и има възможност да изплаща издръжка в по- висок
размер и за двете деца. От съда иска да постанови решение, с което: Да измени
определената с решение по гр.д. № г. по описа на КРС издръжка от 45лв. на
120лв. месечно за детето С. А. Д., която ответникът да й заплаща чрез нейната
майка и законна представителка Б.В.С., считано от деня на предявяване на
исковата молба- 10.09.2012г. до настъпване на правопроменящи или
правопогасяващи издръжката обстоятелства, като издръжката е дължима до 25- то
число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
На майката да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо
детето Т. А. Д., с ЕГН **********. Местоживеенето на детето да бъде при нея на
адрес: гр. К., като на бащата бъде определен подходящ режим на лични контакти с
детето. От съда се иска да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на
детето Т. А. Д., с ЕГН ********** в размер на 100лв., чрез майката и законна
представителка Б.В.С., считано от деня на предявяване на исковата молба-
10.09.2012г. до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи издръжката
обстоятелства, като издръжката е дължима до 25- то число на текущия месец,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира се заплащане
на направените по делото разноски.
В срока
по чл. 131 ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание, чрез упълномощен представител, ищцата поддържа предявените с
исковата молба обективно съединени искове.
Редовно уведомен за съдебното заседание ответникът се яви
лично. В последното съдебно заседание заяви желание да му бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение и на двете деца и потвърди
нежелание да заплаща издръжка на децата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверения за раждане от ***г*** въз основа на Акт за раждане № г. и от г.,
издадено от Община К. въз основа на Акт за раждане № г. е, че родители на
малолетните деца С. А. Д., родена на ***г. и Т. А. Д., роден на ***г. са Б.В.С.- майка и А.Т.Д.- баща.
Между страните не се спори, че от м. г. се
намират във фактическа раздяла.
Майката с двете деца живее в жилище, находящо се
в общежитие „К.“ на Министерството на отбраната в гр. К., състоящо се от две
стаи, кухня- бокс и сервизно помещение с полезна площ 53.30 кв.м.. Жилището
майката ползва въз основа на сключен договор за наем с Министерство на
отбраната от г. В качеството й на наемател ищцата С. заплаща ежемесечно наем в
размер на 74.53лв./ чл. 5 ал.1 от договора/, разходи за консумативи в размер на
5.33лв./ чл. 5 ал.2 от договора/ и авансова сума за консумативните разходи,
свързани с ползването на жилищното помещение в размер на 90.00лв. с включен ДДС/
чл. 5, ал.3 от договора/ Тези обстоятелства се установяват от представения по
делото Договор № г., Заповед на Министъра на отбраната на Република България от
г. № и Споразумение към Договор за
безвъзмездно ползване на жилищно помещение в общежитие на Министерството на
отбраната от г.
Видно от представените по делото разходни ордери
за заплатени суми за консумативи на жилището е, че за периода г. до г. дяловото
разпределение на разход за отопление, студена вода и ток възлиза на стойност
1197.81лв., а за периода г. до г. възлиза на стойност 75.21лв.
По делото не се спори, че страните работят като
военнослужещи в Министерството на отбраната. Видно от служебна бележка с изх. №г.
на Военно формирование за периода г. до г. Б.В.С. е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на 9104.03лв. Видно от служебна бележка с изх. № г. на
Военно формирование е, че за периода г. до г. А.Т.Д. е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 10264.53лв.
Видно от приложеното по делото гр.д. № г. по
описа на КРС е, че с Решение № от г. съдът
е постановил детето С. А. Д. да продължи да живее при майка си Б.В.С., на която
са предоставени и упражняването на родителските права по отношение на детето, а
на бащата е предоставен режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 9.30 часа до 18.00 часа, без преспиване и пет дни
през лятото, когато това не съвпада с отпуска на майката. По делото страните са
постигнали спогодба, по силата на която бащата се е задължил да заплаща на детето
С. месечна издръжка в размер на 45.00лв., считано от г. до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска. С протоколно определение от г. съдът е
одобрил постигнатата между страните спогодба.
По делото е депозиран социален доклад на
Дирекция „Соц.подпомагане“, гр. К. Социалните работници са установили, че
майката заедно с двете деца живее в предоставения й от Министерството на
отбраната апартамент, а бащата живее в жилището на родителите си, находящо се в
гр. К. В апартамента заедно с ответникът живее неговата майка, която към
настоящия момент работи в „ А.“ АД, а бащата на ответника от дълги години
работи в Република Г. Пред социалните работници Д. е споделил, че притежава
жилище- негова собственост, намиращо се в гр. К., което е обзаведено и до г.
заедно с ищцата С. и двете им деца са живели там. Пред социалните работници
страните са споделили, че поддържат добри отношения, чуват се ежедневно и
заедно обсъждат, проблеми, свързани с децата, като С. е споделила, че разчита
на бащата в отглеждането на децата и не възразява те да се срещат, но желае и
двете деца да продължат основно да живеят при нея и да не бъдат разделяни едно
от друго. Бащата е поел ангажимент да води децата и да ги прибира от училище,
както и да подпомага финансово обучението им. Страните са съобщили на социалния
работник, че когато се налага г-жа С. да бъде служебно ангажирана за по- дълъг
период от време, децата отсядат при бащата и неговата майка, които ги обгрижват
много добре и задоволяват ежедневните им нужди. В заключение Дирекция „
Соц.подпомагане“, гр. К. е предоставила становище, че до момента основни грижи
по отглеждането и възпитанието на децата е полагала тяхната майка, която с
помощта на бащата и роднини и на двамата са задоволявали адекватно нуждите и
потребностите им. Посочено е, че не е в интерес на децата да бъдат разделяни,
като родителските права по отношение на едното дете да бъдат предоставени на
майката, а на другото- на бащата, тъй като това ще окаже негативно влияние
относно бъдещото им развитие и изграждане на характера им. Предвид на изложеното
мнението на отдел „ Закрила на детето“ е упражняването на родителските права по
отношение на детето Т. да бъде предоставено на майката, а за задоволяване на
основните базови потребности на детето е необходимо бащата да участва с
финансови средства за неговата издръжка.
По делото не се спори, а и видно от представения
по делото социален доклад е, че детето С. е ученичка в първи клас в ОУ „ Н.В.“,
гр. К., а детето Т. А. Д. посещава ЦДГ „ Д.“, гр. К., подготвителна група.
По делото е предоставена справка от ДЦДГ „ Д.“-
гр. К., от която се установява, че размерът на месечните такси за посещение на
детската градина на двете деца за периода м. – м. г. е в размер на 337.47лв. От справката
не става ясно кой от родителите е заплащал месечните такси.
По делото са събрани гласни доказателства.
Разпитани са свидетелките С. Т., Е. Б.,
посочени от ищцата и Л. М. и К. П., посочени от ответника. От показанията
на свидетелите се установи, че страните живеят
разделени от м. март. 2012г. ,
като децата основно живеят при майката. Майката
се грижи в дома им да е чисто, децата да са нахранени, изпрани, грижи се и за
здравето им. Децата често посещават
бащата като майката не възпрепятстава
контактите им. Случвало се е да го посещават 3-4 пъти в месеца за по
няколко дни. При служебна ангажираност на майката се е случвало и бащата да
поема грижите за тях. Бащата води децата до учебните заведения и ги прибира. За
рождените дни на децата осигурява подаръци.
На осн.
чл. 59 ал.6 от СК съдът е изслушал родителите на децата. Майката заяви, че децата живеят при нея, но
тя никога няма да откаже помощ от страна на бащата. Посочва, че няма личен
автомобил и не се противопоставя на желанието на ответника да води децата на
училище и на градина. Майката заяви, че
не желае да прекъсва връзката между децата и бащата и е съгласна на един по-
широк режим на лични контакти на детето Т. с баща му. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител предложи режима на лични контакти да бъде следния:
Всяка първа и трета седмица от месеца, от петък до неделя с преспиване между
дните, през първите три дни на Коледните празници децата да бъдат с майка си, а
през втората половина на празниците да бъдат с баща си, през първите три дни на
Новогодишните празници децата да бъдат с майка си, а през втората половина да
бъдат с баща си, както и през половината от пролетната и зимната ваканции
децата да бъдат при баща си, а втората половина да прекарват с майка си, както
и по един месец през лятото по време, през което ищцата не ползва платен
годишен отпуск.
Изслушан на осн. чл. 59, ал.6 от СК ответникът
заяви, че желае да упражнява родителските права по отношение на двете деца.
Заяви, че по думи на приятелки на ищцата той е „ баща- мечта“ и „мъж като него
рядко се среща“. Заяви, че няма желание да заплаща издръжка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл. 150 от СК, 127, ал.2 от СК и чл. 143, ал.2 от СК.
По предявения иск с правно основание чл.
150 от СК.
Изменение на предходно определена
издръжка следва да бъде допусната само при наличие на изменение на
обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена. Чл. 143, ал. 2 от СК гласи, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от
имуществото си. В чл. 142, ал.1 от СК законодателят е посочил, че
размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. От
данните по делото се установява, че от последното определяне на размера на издръжката са изминали 7 години, през който период потребностите на малолетното
дете, с оглед
израстването и нуждата от повече парични средства за облекло, храна и покриване
на ежедневните му разходи са нараснали. Детето С. е ученичка в първи клас. Ноторноизвестен факт е, че в
последните години се наблюдава трайна тенденция на съществено увеличение на цените
на стоките и услугите, което предпоставя
и изисква по-висок размер на средствата
за издръжка на едно дете. С новия Семеен
кодекс, обнародван с ДВ бр. 47 от 23 юни
2009г., в сила от 01.10.2009г.
законодателят в чл. 142, ал.2 от СК е приел, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, или към
настоящия момент минималният размер на дължимата издръжка е в размер на 77, 50 лв.
месечно. С оглед на гореизложеното КРС счита, че е налице изменение на обстоятелствата,
при които е определен последният размер на издръжката, което води до
основателност на предявената претенция.
Възможностите на лицето, което дължи издръжка, е основание за
даване на издръжка и показател за размера й. Под понятието възможност на
родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество,
различните видове доходи, които той получава, неговата работоспособност, като
тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението. По делото се установи, че бащата е военослужещ и за периода 01.11.2011г.
до 01.10.2012г. е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 10 264.53лв.. Пред социалните работници е заявил, че
притежава недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. К. По делото не се спори, че С. има
по-малко братче Т., към когото бащата има също задължение за издръжка.
По отношение размера на издръжката съдът счита,
че с оглед установените по делото обстоятелства издръжка в размер на 120 лв. е в завишен размер. По делото се
установи, че детето С. посещава често дома на ответника. Остава там по три дни
в седмицата с преспиване. През този период изцяло издръжката на детето е поета
от бащата. Бащата, макар и неупражняващ родителските права в пълен обем,
участва активно в отглеждането на С.. При това положение, ако родителите живееха заедно биха отделяли за детето ежемесечно минимум
по 180 лв., от които бащата следва да отделя 110 лв., а останалите 70 лв. би следвало да отделя майката ведно с преките и непосредствени грижи
по отглеждането и възпитанието на малолетното
дете С..
По изложените съображения, съдът
приема иска за основателен до размера на 110 лв., в който следва да бъде уважен.
За разликата над тази сума до предявения размер от 120 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл. 127, ал.2 от СК:
При така установената фактическа
обстановка по делото и съобразно искането на ищцата, съдът намира, че предявеният иск
по чл. 127, ал.2 от СК е основателен и доказан и следва да бъде
уважен. Съдът квалифицира претенцията по
този ред, изхождайки от фактическата обстановка по делото, а именно, че
страните не са в брак и живеят разделени. По тези съображения съдът счита, че
следва да се произнесе по претенцията, като не само определи режим за контакти между
бащата и детето Т., но преди това се произнесе и по предоставяне на родителските
права. Положението на детето в случая, в който родителите не са в брак е
различно от това, в което са когато е налице брак между тях или когато този
брак е прекратен с развод и вече има произнасяне на съд по отношение режима на
лични контакти между родителите и децата. Установи се в настоящото
производство, че между страните по делото няма сключен граждански брак, както и
че същите имат родени от съвместното си съжителство две малолетни деца.
Установи се, че към датата на подаване на исковата молба детето Т. живее при
майката. От март месец 2012г. страните живеят разделени. Бащата не се е
дезинтересирал от детето. Напротив той активно участва в грижите и възпитанието
на детето. Но с оглед възрастта на
детето Т. и обстоятелството, че родителските права по отношение на сестра му С. са предоставени на майката съдът счита, че
местоживеенето му следва да бъде определено при майката, като на нея следва да
бъдат предоставени упражняването на родителските права и едва след това да бъде
определен режим на лични контакти на
бащата с детето.
Тъй
като режимът на контакти между Т. и баща му
се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях на ответника, следва да бъде
дадена възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с бащата са необходими
за нормалното психическо и физическо развитие на детето. В съдебно заседание майката
предложи разширен режим на лични контакти на детето с бащата. Ето защо съдът определя следния режим: Всяка
първа и трета седмица от месеца, от
18.00 ч. петък до 18.00 ч. неделя с преспиване между дните, през първата
половина от Коледните и Новогодишните празници детето Т. да бъде с майката, а
през втората половина на празниците да бъде с бащата, както и през първата
половина от зимната и пролетната ваканции да бъде при майката, а втората
половина да прекарва с бащата, както и по един месец през лятото по време, през
което ищцата не ползва платен годишен отпуск.
Предявен е иск по чл. 143 , ал.2 от СК. Разгледан по същество се явява частично основателен по следните
съображения:
Задължението за заплащане на необходимата
издръжка е безусловно и не зависи от това дали имащия право на издръжка е
трудоспособен и може да се издържа от доходите си. При определяне на издръжката, съдът изхожда от материалните възможности на
родителите и от потребностите на децата. По
делото се установи, че бащата е военослужещ, а по – горе по делото съдът посочи
и брутното му трудово възнаграждение. Освен за детето Т. , ответникът дължи
издръжка и на дъщеря си С.. По отношение размера на издръжката съдът счита, че с оглед
установените по делото обстоятелства издръжка в размер на 100 лв. е в завишен размер. По делото се
установи, че детето Т. посещава често дома на ответника. Остава там по три дни
в седмицата с преспиване. През този период изцяло издръжката на детето е поета
от бащата. Бащата, макар и неупражняващ родителските права в пълен обем,
участва активно в отглеждането на Т.. При това положение, ако родителите живееха заедно биха отделяли за детето ежемесечно минимум
по 160 лв., от които бащата следва да отделя 90 лв., а останалите 70 лв. би следвало да отделя майката ведно с преките и непосредствени грижи
по отглеждането и възпитанието на малолетното
дете.
По изложените съображения, съдът
приема иска за основателен до размера на 90 лв., в който следва да бъде уважен.
За разликата над тази сума до предявения размер от 100 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК настоящата инстанция
следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
Ответникът, предвид
изхода на делото, следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.6 от ГПК да заплати по
сметка на съда сумата от 93, 60
лв. ДТ по иска с правно основание чл. 150 СК; 30 лв. ДТ по иска с правно
основание чл. 127, ал.2 от СК; 129 лв. ДТ по иска с правно основание чл. 143, ал.2 от СК, както и
сумата от 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на държавното вземане.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, съответно с уважената част от
исковете в размер на 142, 18 лв..
Водим от горните съображения,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената
по гр. д. № г. на КРС издръжка, която А.Т.Д.
*** се е задължил да заплаща на Б.В.С., в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете С. А. Д., като
ОСЪЖДА, на осн. чл. 150 СК, А.Т.Д., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Б.В.С., с ЕГН ********** ***, в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете С. А. Д., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 110 лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба – 10.09.2012г., дължима до 25 -то число на текущия месец, ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства, като искът за разликата над 110 лв. до размера на 120 лева, като недоказан – ОТХВЪРЛЯ.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на
детето
Т. А. Д., с ЕГН ********** при майката Б.В.С., с ЕГН **********
***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на роденото от
съвместното съжителство на страните дете Т. А. Д., с ЕГН ********** на майката Б.В.С..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата А.Т.Д.,
с посочена самоличност, с малолетното дете Т. А. Д., с ЕГН **********, както следва: Всяка първа и трета седмица от месеца, от 18.00 ч. петък до 18.00 ч. неделя с
преспиване между дните; през втората половина от Коледните и Новогодишните
празници, през втората половината от зимната и пролетната ваканции, както и по
един месец през лятото по време, през което майката не ползва платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА , на осн. чл. 143, ал.2 от СК, А.Т.Д., с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАЩА на Б.В.С., с ЕГН **********
***, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Т. А. Д., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба – 10.09.2012г., дължима до 25 -то число на текущия месец, ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства, като искът за разликата над 90 лв. до размера на 100 лева, като недоказан – ОТХВЪРЛЯ.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, А.Т.Д. да заплати по
сметка на съда сумата от 252, 60 лв.
ДТ, както и сумата от 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за събиране на държавното вземане.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, А.Т.Д.,
с горепосочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.С., лично и в
качеството й на майка и законен представител на децата С. А. Д. и Т. А. Д. сумата от 142, 18 лв., направени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните
пред ОС – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: