№ 10
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500670 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№16850/02.12.2021г., подадена чрез куриер
на 01.12.2021г. от БНП П.П.Ф. С.а., клон България КЧТ, чрез пълномощника
юрисконсулт Д.В., против Определение №1398 от 19.11.2021г., постановено
по в.гр.дело №2638/2021г. по описа на Окръжен съд-П., с което е спряно, на
основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, производството по делото до свършване на
гр.дело №15179/2021г. по описа на Районен съд-П. с влязъл в сила съдебен
акт. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение,
според които след постановяване на първоинстанционното решение ищецът е
предявил иск за обявяване на процесния договор за потребителски кредит за
недействителен на различно от наведените с исковата молба по настоящото
дело основания, което, обаче, касае императивна правна норма, каквато е тази
на чл.10,ал.1 от ЗПК, за приложението на която съдът следи служебно,
поради което не е необходимо да се изчаква произнасянето на друг съдебен
състав по този въпрос, като с действията си по завеждане на ново дело на този
етап от производството ищецът заобикаля закона, тъй като е имал правна
възможност да изкаже така предявените си правни твърдения пред съда, но не
1
го е сторил, а го е направил в момент, в който съдът е сложил край на
съдебното дирене, като размерът на шрифта на оспорения вече като
недействителен договор не е ново обстоятелство, възникващо след
прекратяване на съдебното дирене по първоинстанционното производство. По
така изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото на въззивния състав за
разглеждането му по същество. В условията на евентуалност е заявено искане
за спиране на производството по настоящото дело до приключване на
тълкувателно дело №1/2020г. на ВКС.
Ответникът по частната жалба М. М. Г. е депозирал чрез пълномощника
си адв.Д.Б. писмен отговор на същата с доводи за нейната неоснователност,
според които производството по новообразуваното дело касае
недействителност на процесния договор на основание, което не е било
наведено с исковата молба по настоящото дело и ответното дружество не се е
защитавало по такова, като въпросът за размера на текстовата част на шрифта
не е поставян от съда служебно в определението за насрочване на делото и
приетият за окончателен доклад по делото не може да бъде допълван, а
въззивният съд не може за първи път да се произнесе по него. Заявено е
особено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от
ЗАадв в размер на 240лв. с ДДС в полза на Адвокатско дружество „Г.“.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – жалбоподател-ответник; касае обжалваемо, съгласно
чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение, временно преграждащо по-нататъшното
развитие на делото, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради
което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за
основателна по следните съображения:
Пред Районен съд-П. е подадена искова молба вх.№607/08.01.2021г. от
М. М. Г., по която е образувано гр.дело №261/2021г. Посредством нея е
предявен против „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, КЧТ, иск с правно
основание чл.55,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 300лв. като недължимо
2
платена по договор за потребителски кредит от 21.09.2016г., извън заемната
сума от 5000лв., каквато единствено се дължи, поради недействителност на
клаузата за ГПР като противоречаща на материалния закон /чл.143,ал.1,т.18
от ЗЗП, чл.11,ал.1,т.10 във връзка с чл.19,ал.2 от ЗПК и чл.6,пар.1 от
Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики/ и поради
противоречието й с добрите нрави, водеща до недействителност и на клаузата
за възнаградителна лихва и до цялостна недействителност на договора. С
постановеното по така образуваното дело Решение №1431 от 09.08.2021г.
искът е уважен. Против това решение е подадена въззивна жалба вх.
№48931/30.08.2021г. от „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, КЧТ, по която е
образувано в.гр.дело №2638/2021г. по описа на Окръжен съд-П.. С молба вх.
№13731/28.10.2021г. въззиваемият Г. е поискал спиране на производството по
делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на
производството по гр.дело №15179/2021г. по описа на Районен съд-П.,
образувано по подадена от него искова молба вх.№54745/27.09.2021г.,
посредством която е предявил срещу същия ответник иск за
недействителност на процесния договор за потребителски кредит от
21.09.2016г. на основание чл.22 във връзка с чл.10,ал.1 от ЗПК, което не е
било въведено с исковата молба по настоящото дело. С молбата е приложено
копие от искова молба с предмет идентичен на посочения от въззиваемия.
Представено е от него и съдебно удостоверение, според което производството
по това дело е висящо на фаза срок за отговор по чл.131 от ГПК от ответника.
С обжалваното определение окръжният съд е приел, че спорът по
образуваното гр.дело №15179/2021г. на Районен съд-П. по заведения между
същите страни установителен иск за недействителност на договора за
потребителски кредит от 21.09.2016г. е с преюдициален характер по
отношение на настоящия осъдителен иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, касаещ
недължимо плащане по същия договор, по които решаващи съображения е
постановил спиране на производството по делото.
Настоящата инстанция намира, че предметът на спора по настоящото
дело включва освен наведените с исковата молба основания за нищожност на
клаузите от договора за потребителски кредит за ГПР и за възнаградителна
3
лихва, доколкото се претендира връщане на заплатените за тях суми с
изрично признаване в обстоятелствената част дължимостта единствено на
заемната сума по кредита от 5000лв., и на самия договор, още и наличието на
неравноправни клаузи в него, понеже се касае за потребителски договор, при
какъвто съдът служебно следи за такива, съгласно чл.7,ал.3 от ГПК, както и
за действителността на договора относно спазването на предвидената за него
от закона форма, тъй като се касае за прилагане на императивна правна норма
и защото в този случай нищожността произтича пряко от договора, а не е
свързана с факти и обстоятелства, които само страната в съответствие с
диспозитивното начало може да наведе и то в предвидените за това
преклузивни срокове. В този смисъл наведеното с предявения след
постановяване на първоинстанционното решение иск ново основание за
нищожност на договора като сключен при неспазване на предвидената от
чл.10,ал.1 от Закона за потребителския кредит форма, е предмет на
изследване и в настоящото производство, в съответствие с който с решението
си районният съд е и изложил изрично мотиви в тази насока. При тези
конкретни за казуса обстоятелства настоящата инстанция намира да не е
налице основание за спиране на производството по делото до приключване на
това по впоследствие образуваното от ищеца, поради което обжалваното
определение като неправилно следва да се отмени и делото бъде върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия във въззивното
производство.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1398 от 19.11.2021г., постановено по в.гр.дело
№2638/2021г. по описа на Окръжен съд-П., с което е спряно, на основание
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, производството по делото до свършване на гр.дело
№15179/2021г. по описа на Районен съд-П. с влязъл в сила съдебен акт.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-П. за продължаване на
съдопроизводствените действия във въззивното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5