Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Пазарджик, 09.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Т. ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 1790/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 33-0000121 от 12.09.2019 г., издадено от Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Пазарджик, с което е
санкциониран за следното:
- на основание чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр) е
наложена глоба в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.36 §1 т.i от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.;
- на основание чл.93в ал.17 т.3 от ЗАПр е наложена глоба в размер на
1 500 лева за нарушение на чл.36 §1 т.iii от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г.;
- на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл.132 т.3 от ЗДвП.
В бланкетната жалбата се съдържат оплаквания, че НП е
материално и процесуално незаконосъобразно, с оглед на което се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,
се явява и дава обяснения. Представлява се и от процесуален представител, който
поддържа жалбата, ангажира доказателства и депозира писмено становище, в което
излага аргументи в подкрепа на искането за отмяна на НП, поради неговата
незаконосъобразност.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата няма депозирано становище, единствено в
съпроводителното писмо, с което е изпратена АНП е направено искане за
потвърждаване на НП.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на
06.08.2019 г., около 15,40 часа в с. В., на спирката дв центъра, е управлявал
автобус „***“ с рег. № ***, собственост на „Х.“ АД, от категория М3, като е
извършвал случаен превоз на пътници, видно от уведомление от същата дата и
проформа фактура № 28910164/06.08.2019 г. При проверката на водача било
установено, че е без тахографски лист за деня и представял такъв от 25.06.2019
г. на Г.В.. Бил без тахографски листа и за предходните 28 дни. При извършването
на превоза водачът не бил затворил предна дясна врата на автобуса.
За така констатираното А.И.-***, съставил срещу
жалбоподателя АУАН с бл. № 262443/06.08.2019 г., в присъствието на нарушителя и
на св. Т.Г., след което го предявил на М. и връчил екземпляр срещу подпис.
Жалбоподателят вписал в акта, че имал възражения, като такива депозирал в
писмен вид в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Към възражението си жалбоподателят
представил и писмени доказателства.
АНО не възприел направените възражения, като счел че
представеният график за работа на М. от 01.08.2019 г. до 07.08.2019 г. не
санирал допуснатите нарушения, тъй като при извършване на случаен превоз на
пътници водачът задължително поставя тахографски лист за деня и при проверка
трябва да представи тахографски листа, разпечатки и всички ръчни записи за
предходните 28 дни, а не само за предходната седмица.
С оглед на това и въз основа на съставения АУАН, на
12.09.2019 г. било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на
санкционираното лице на 17.09.2019 г., който лично подал жалбата срещу НП чрез
АНО до съда, която била входирана в деловодството на ОО „АА“- Пазарджик на
24.09.2019 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Т.Г. и Д.М., както и от обясненията на жалбоподателя М..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
В хода на административнонаказателното производство съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на обжалваното наказателно постановление в частта му по пункт 1 и
пункт 2, което е основание за отмяна на постановлението в посочената част, по
следните съображения:
Съдът намира, че НП в частта по пункт 1 и пункт2 не е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Вменените във вина на въззивника
нарушения не са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава.
Нормата на чл.36 §1 т.i от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
разписва, че когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран
аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на
оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и
листовете, използвани от водача през предходните 28 дни. В описанието на
нарушението по пункт 1 не е посочено дали управляваното от жалбоподателя ПС е
имало монтиран аналогов тахограф. Липсва посочване и дали самият водач е бил в
състояние да представи тахографски лист за текущия ден. Веднага следва да се
каже, че по делото се установи от показанията на св. М. и обясненията на
жалбоподателя М., подкрепени и от писмените доказателства по делото, че същият
е управлявал процесния автобус при извършената му проверка при форсмажорни
обстоятелства. Поради повреда в автобуса, с който е започнал и е трябвало да
изпълни превоза, се е наложило да бъде подменен с процесното ПС и поради това,
че следвало да изпълни превоза своевременно, водачът не е успял да вземе всички
документи, в това число и графикът за работа (ръчните записи), които са
останали в повредения автобус. Поради тази причина той не е бил в състояние да
ги представи на контролните органи и е сторил това веднага след съставянето на
АУАН с подаденото писмено възражение.
На следващо място описанието на нарушението по пункт 2 не съответства да
дадената правна квалификация по чл.36 §1 т.iii от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Посочената норма разписва, когато водачът управлява превозно
средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в
състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган
всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28
дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006.
В описанието на нарушението буквално е записано, че „водачът е без
тахографски листа от предходните 28 дни“. Не е посочено, че не е представил
ръчни записи и разпечатки за предходните 28 дни. Всъщност посочените
обстоятелства, попадат в тези от фактическия състав на посочената за нарушена
правна норма по пункт 1. В този смисъл основателни са възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че посочените обстоятелства по
пункт 2 попадат под фактическия състав на нарушението по пункт 1 и същите се
наказват с една санкция съгласно разпоредбата на чл.93в ал.17 от ЗАПр. Точките
в посочената алинея само разписва кои са документите, които ако не бъдат
представени на контролните органи от водача, същият подлежи на санкциониране.
Непредставянето на повече от един документ не води до извършването на повече нарушения.
Не случайно законодателят е използвал съюзите „и/или“ при изброяването на
документите в посочената алинея.
Не на последно място смисълът на разпоредбата на чл.36 §1 т.i и т.iii от Регламент №165/2014 г. е проверка на работата на съответния водач, свързана
основно с времето на работа и почивки, поради което тя изисква представяне на
тахографските листове, използвани от водача за деня и през предходните 28 дни,
респ. всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 дни. При това положение няма съмнение, че се изискват
тахографските листа/ръчни записи и разпечатки, както за текущия ден, така и за
предходните 28 дни и непредставянето им води до извършването на едно единствено
нарушение.
Така посочените нарушения на материалния и процесуалния закон са съществени,
тъй като засягат драстично правото на защита на санкционираното лице, понеже го
затрудняват да разбере какво нарушение му се вменява и срещу какво да се брани
с оглед непълното и ясно описание на нарушенията по пункт 1 и пункт 2 от НП.
Дори и обаче гореописаните нарушения да
бъдат игнорирани, съдът намира, че е налице още едно основание за отмяна на НП
в частта, касаеща нарушенията по пункт 1 и пункт 2. Това е така, тъй като с
оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира че настоящият случай
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От показанията на св. М.
и обясненията на жалбоподателя, подкрепени и от приетите по делото писмени
доказателства, а именно пътен лист и уведомление (л.12-13 от делото), е че
превозът е следвало да се извърши с друг автобус, а не процесния, който обаче
при изпълнение на курса е проявил техническа неизправност и се е наложило
подмяната му с управляваното от жалбоподателя към момента на проверката ПС.
Поради необходимостта от своевременно извършване на превоза, водачът е бързал и
е пропуснал да вземе графиците за работа за текущия ден и предходните 28 дни, с
които се осъществява превоза и които представляват въпросните ръчни записи по
смисъла на регламента. Поради тази причина не е имал възможността да ги
представи на контролните органи. Те обаче са представени впоследствие при
направеното писмено възражение срещу съставения АУАН. Те обаче не са били взети
предвид от АНО. Съдът отчете също и обстоятелството, че по този макар
контролният орган да е бил възпрепятстват, то наказващият орган е разполагал с
възможността да извърши проверка на начина на работа на извършаващия автобусен
превоз и дали са спазени законовите изискванията при осъществяване на тази
дейност, регламентирани в нормите на Европейското законодателство. Тези
обстоятелства, както и факта, че нарушението е извършено за първи път, правят
случая с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение със случаите от
този вид. Затова АНО е следвало да предупреди жалбоподателя, а не да пристъпва
към неговото санкциониране. Като не е сторил това незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради
което и това е самостоятелно основание за отмяна на НП.
По отношение на нарушението по пункт 3,
съдът намира следното:
Според описанието в АУАН, намерило отражение и в НП, водачът при
извършването на превоза не е затворил предната дясна врата на автобуса по време
на неговото управление на 06.08.23019 г. Няма спор, че водачът е извършвал
случаен автобусен превоз на пътници (работници от фирма „К.“) на процесната
дата. Това обстоятелство се установи както от гласните, така и от писмените
доказателства по делото. Установи се от показанията на св. Г., че в момента на
спирането на автобуса за проверка, докато той се е движел и в него са били
превозвани пътници, предната врата е била отворена. Това обстоятелство не се
отрича и от самия жалбоподател. Без значение е в случая, колко време преди да
преустанови движението си (да спре на спирката) е била отворена вратата, нито
поради каква причина. Без значение е също, че пред возещия се на първата
седалка пътник е имало шкаф, който препятствал падането на пътника. Всички тези
обстоятелства не могат да изключат факта на извършеното нарушение, нито да го
омаловажат, независимо от това дали автобусът се е движил кратко време с
отворена врата и на малко разстояние и дали пътникът, намиращ се в близост до
нея е предпазен по някакъв начин.
Описанието на нарушението е пълно и ясно. Правилно същото е квалифицирано
по чл.132 т.3 на ЗДвП, тъй като нормата вменява задължение вратите да бъдат
затворени при поемане на управлението на автобус и забранява тяхното отваряне
по време на движението му. Правилно е приложена и санкционната норма на чл.185
от ЗДвП, която има субсидиарен характер. Наложената глоба е в предвидения
фиксиран размер, като налагането й е напълно обосновано, като се има предвид,
че движението на автобус с отворени врати създава сериозна, макар и
потенциална, опасност за пътниците, които се возят в него. Такава ситуация би
възникнала при рязко спиране и потегляне, когато от движението на превозното
средство дори може да изпадне тялото на пътник от автобуса. Така, че глоба в
размер на 20 лева за такова нарушение е напълно съответна на тежестта му.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия си състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-0000121 от 12.09.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-
Пазарджик, с което на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, в частта, с която на
основание чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр) е наложена
глоба в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.36 §1 т.i от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и на основание чл.93в ал.17 т.3 от ЗАПр е
наложена глоба в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.36 §1 т.iii от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част, с която на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева
за нарушение на чл.132 т.3 от ЗДвП, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: