Присъда по дело №1290/2020 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №260045/11.11.2020г. по НОХД №1290/2020г., изготвени на 01.12.2020г.

         Сливенската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимата  Р.М.А. за престъпление по чл.198, ал.1 от НК и против подсъдимата К.В.С. за престъпление по чл.215, ал.2, т.4, предл.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК.

РП- Сливен редовно и своевременно призована изпраща свой представител в разпоредително заседание, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

         Пострадалият редовно и своевременно призован за разпоредително заседание се явява лично и заявява, че не желае да бъде конституиран в качеството на граждански ищец, нито в качеството на частен обвинител. В разпоредително заседание се придържа към казаното от прокурора по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК.

         В разпоредително заседание подс. А. се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимата А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено съдебно следствие.

         В разпоредително заседание подс. С. се явява лично и със служебен защитник, който се придържа към казаното от прокурора и защитника на другата подсъдима. Подсъдимата  С. също признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и желае делото да се разгледа по реда на особените правила, по реда на съкратеното съдебно следствие.

         Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27 е основателно и след приключване на разпоредителното заседание премина към предварително изслушване на страните.

         При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимите правата по чл.371 от НПК и ги уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         Подс. Р.А. в съдебно заседание лично и чрез защитника си моли да й бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер и след редукцията на това наказание същото да се отложи за изпитателен срок от ЧЕТИРИ години на основание чл.66, ал.1 от НК.

         Подс. К.С. в съдебно заседание лично и чрез защитника си моли да й бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ или ДЕВЕТ месеца, което да се изтърпи ефективно. Моли да не й се налага наказание „Глоба“.

         Представителят на РП- Сливен в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимата А. да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ години, което да се редуцира с 1/3 и намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години и ОСЕМ месеца да се изтърпи ефективно при първоначален СТРОГ режим. За подсъдимата К.С. предлага да се определи наказание също в размер на ЧЕТИРИ години „Лишаване от свобода“, както и минималния размер на предвидената „Глоба“. Предлага наказанието „Лишаване от свобода“ да се намали с 1/3 и намаленото наказание  в размер на ДВЕ години и ОСЕМ месеца да се изтърпи при първоначален строг режим.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 03.07.2020г. подс. Р.А. и приятелките й- св. Т. К., св. Д.Р. и подс. К.С. посетили паспортна служба в гр. Сливен, след което се отправили към кв. „Надежда“, минавайки през пешеходната зона на града. Около 15,15 часа, св. В.К. *** излязъл от дома си, за да изхвърли боклука в контейнерите за сметосъбиране. След като изхвърлил сметта той седнал на бордюра пред бл. „Божур“, разположен на около 15- 20 метра от входа на жилищната кооперация, в която той живеел. Св. К. извадил мобилния си телефон  марка „Самсунг Галакси S7“, за да види колко е часа. Телефонът бил закупен от Кралство Холандия и подарен му от дъщеря му. Същият бил поставен в кожен калъф. Преди да успее да извади телефона от калъфчето откъм дясната страна и откъм гърба му се появила подс. Р.А.. С едната си ръка тя хванала лявата ръка на св. К., с която държал телефона си, а с другата прилагайки сила, успяла да издърпа мобилния телефон от ръката му и да избяга в посока „Розова градина“. Малко по- късно подс. А. настигнала приятелките си, които се движели по бул. „Хаджи Д.“ към кв. „Надежда“. Показала на трите въпросния телефон като обяснила как се е сдобила с него и им казала да бягат към квартала. Трите й приятелки, подс. С. и свидетелките К. и Р. отказали като заявили, че не са извършили нищо нередно и продължили да вървят спокойно. Подс. А. ги изоставила и продължила да тича като по  пътя изхвърлила калъфчето на телефона и поставената в него СИМ карта.

Още същия ден подс. К.С. се обадила на св. З.М. и я помолила да дойде в дома й. Като дошла св. З.М. при подс. К.С. тя й показала въпросния телефон „Самсунг Галакси“ и поискала от св. М.да го заложи за сумата от 200 лева. Като мотив подсъдимата С. изтъкнала факта, че няма лична карта. За услугата подс. С. дала 10 лева на св. М.. Телефонът бил заложен от нея в заложна къща „ЩЕДРИТЕ“, намираща се в центъра на гр. Сливен и получила сумата от 120 лева. От тези пари подсъдимата Р.А. дала по 25 лева на приятелките си, въпреки че не съществувала такава уговорка между тях. След разкриване на деянието и извършените оперативно издирвателни мероприятия въпросният телефон е бил върнат на собственика му.

По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че общата стойност на вещите, предмет на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 710,40 лева.

         Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото.

         Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимите, дадени по време на досъдебното производство, тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

          С деянието си подс. Р.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК, тъй като на 03.07.2020г. в гр. Сливен отнела чужди движими вещи- един брой мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „Galaxi  S7” на стойност 676,50 лева, един брой СИМ карта на А1 на стойност 24,00 лева, един брой кожен калъф на стойност 9,90 лева, всички вещи на обща стойност 710,40 лева от владението на В.Х.К. с намерение противозаконно да ги присвои като употребила за това сила.

В настоящото производство се касае за престъпление „Грабеж”, което е сложно престъпление. Обекта на това престъпление е сложен, комплексен. Това престъпно посегателство засяга обществените отношения,  които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост или правото на владение или държане върху движими вещи. Освен тях при грабеж се засягат и обществените отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира своята воля и да избира поведение. Засягането на личността на лицето, у което се намира предметът на престъплението е начин или метод за парализиране неговата съпротива срещу отнемането на вещта, независимо дали тази съпротива е действително оказана от владелеца или само възможна.

От обективна страна грабежът се характеризира с това, че има два предмета- чужда движима вещ с определена стойност, която деецът отнема и пострадалият владелец на тази вещ, върху който субектът упражнява принудата. Следва да се отбележи и че изпълнителното деяние при престъплението грабеж винаги включва някаква форма на физическа или психична принуда. Предвидените наказания за грабеж показват, че то е тежко престъпление, при това с по- висока степен на обществена опасност от тази на кражбата.

Субект на престъплението грабеж може да бъде само наказателноотговорно лице, което не е собственик на вещта, която се отнема, и което не владее тази вещ.

От субективна страна грабежът може да се осъществи само с пряк умисъл. Деянието в случая е извършено от подс. А. с пряк умисъл, тъй като тя е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Тя много добре е знаела, че не следва да дърпа от ръцете на пострадалия К. въпросния телефон, но въпреки това го е сторила и по този начин му е нанесла имуществени вреди в размер на 710,40 лева. По несъмнен начин се установи, че тя е извършила това деяние като е употребила сила, тъй като е хванала лявата ръка на пострадалия, в която той е държал телефона си, а с другата е приложила сила като е успяла да издърпа въпросния телефон.

С деянието си подсъдимата К.В.С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.215, ал.2, т.4, предл.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като на 03.07.2020г. в гр. Сливен в условията на опасен рецидив с цел да набави за себе си и Р.М.А. с ЕГН ********** имотна облага спомогнала да бъде отчуждена чужда движима вещ- мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „Galaxy S7” на стойност 676,50 лева, за която знаела, че е добита от Р.М.А. чрез престъпление.

Следва да се отбележи, че вещното укривателство е вторична престъпна дейност и предполага предварителната наличност на извършено престъпно или обществено- опасно посегателство, в резултат на което друг е придобил по престъпен начин чужда движима вещ или си е създал противозаконна облага.                                                        Престъплението се обективира в три форми на изпълнителното деяние- укриване, представляващо активни действия, чрез които неправомерно придобитата от другиго вещ се поставя в такова положение, че се затруднява откриването й от собственика и от властта; придобиване- обобщително понятие, обхващащо всички възможни способи на добиване по производен начин със съгласието на досегашния владелец власт на разпореждане върху вещта- купуване на престъпно придобитата вещ, замяна, безвъзмездното й получаване в дар, даване в залог; и спомагане на нейното отчуждаване, чрез прояви насочени към улесняване на придобиването й от трети лица.                                     Субективните параметри на престъпния акт, инкорпориращи представи за визираните обективни признаци и знание или базиращо се на определени обстоятелства предположение за произхода на вещта, предмет на инкриминираното деяние при кумулативната даденост на волевото отношение към общественоопасните последици и преследваната имотна облага, предпоставят вина при пряк умисъл и користна цел.                                                                                                                Съдът счита, че подс. С. също е извършила деянието с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Тя е знаела от една страна, че телефонът е придобит от Р.А. чрез престъпление, но въпреки това е спомогнала той да бъде отчужден като го е предала на св. Зорка Михайлова, която да го заложи в заложна къща.                                                                                                    Деянието подс. К.С. е извършила в условията на опасен рецидив. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че тя е осъдена на „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца за тежко умишлено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.5 от НК по НОХД №750/2014г. на Сливенски районен съд. Присъдата е влязла в сила на 11.07.2014г.  На подс. К.С. е било определено по ЧНД №2006/2014г. по описа на Сливенски районен съд едно общо наказание, в което е било включено наказанието по НОХД №750/2014г. на Сливенски районен съд. Общото наказание е било в същия размер от една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Това общо наказание е изтърпяно от подс. С. от 02.06.2014г. до 26.08.2015г. Деянието по настоящото производство е извършено на 03.07.2020г., т. е. преди да е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че правилно РП- Сливен е повдигнала на подс. С. обвинение за престъпление извършено в условията на опасен рецидив на основание чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.                            Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимата и в стремежа й за облагодетелстване по непозволен от закона начин.                                               Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие разкаянието на двете подсъдими.                                                                Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лошите характеристични данни на подсъдимите и предишните им осъждания освен осъждането, което обуславя опасния рецидив на подс. К.С..                                                                                                        При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата А., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подс. А. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК наказанието й следва да се определи при условията на чл.58а от НК. Съдът счита, че не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата А. обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество, поради което наказанието следва да се определи при условията на чл.54, ал.1 от НК. С оглед нейната млада възраст съдът счита, че е най- подходящо това наказание да бъде в минимален размер от ТРИ години „Лишаване от свобода”. Съдът счита, че наказанието, което се предлага от прокурора е завишено и с него не биха се изпълнили целите на генералната и специалната превенция. Счита, че с наказание в минимален размер от ТРИ години „Лишаване от свобода“ каквото предлага защитника на подсъдимата А. ще се постигнат целите на наказанието. Ето защо съдът определи на подс. А. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години. Това наказание съдът счита за справедливо и за отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и подсъдимата. Така определеното наказание съдът на основание чл.58а, ал.1 от НК задължително следва да намали с 1/3, а именно с ЕДНА година. Намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години подс. А. следва да изтърпи ефективно, тъй като не са налице условия за прилагане института на условното осъждане. Съдът не споделя казаното от защитника на подсъдимата А., че щом не е квалифицирано като опасен рецидив не следва да се търпи ефективно наказанието, тъй като предходните й наказания са за деяния извършени от подс. А. като непълнолетна. Видно е от приложената справка за съдимост, че това не е първото й осъждане на „Лишаване от свобода“, а освен това е видно, че по ЧНД №1072/2019г. на Сливенски районен съд на подс. А. е било определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Определението на съда е влязло в сила на 01.10.2019г. и това наказание тя е изтърпяла на 15.10.2019г. Ето защо наказанието наложено по настоящото производство подс. А. следва да изтърпи ефективно при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.                              По отношение на подс. С. съдът следва да определи наказанието, съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, тъй като делото, както бе посочено по- горе се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по т.2 на чл.371 от НПК. Наказанието й следва да се определи при условията на чл.58а от НК и съдът счита, че не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата С. обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество, поради което наказанието следва да се определи при условията на чл.54, ал.1 от НК. Съдът счита, че наказанието, което се предлага от прокурора е завишено и с него не биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция. Счита, че с наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер от ТРИ години на подсъдимата С. ще се постигнат целите на наказанието. Ето защо съдът й наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години. Това наказание съдът счита за справедливо и за отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимата. Съдът задължително следва да наложи на подс. С. и кумулативно предвиденото наред с наказанието „Лишаване от свобода“ наказание „Глоба“ също в минимален размер от 5000 лева, съобразявайки се с тежкото й материално и финансово положение.  Така определеното наказание съдът на основание чл.58а, ал.1 от НК задължително следва да намали с 1/3, а именно с ЕДНА година. Намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години подс. С. следва да изтърпи ефективно, тъй като не са налице условия за прилагане института на условното осъждане. Както бе посочено по- горе тя е осъждана на „Лишаване от свобода“. Тя също следва да изтърпи намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години при първоначален СТРОГ режим на основание чл.57, ал.1, б. „б“ от ЗИНЗС.                                                                                                    С оглед правилата на процеса съдът счете, че следва да осъди подсъдимите Р.А. и К.С. да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- Сливен сумата от 54,90 лева, представляваща направени разноски по време на досъдебното производство.                                                                                            Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: