Решение по дело №356/2015 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 229
Дата: 20 юли 2016 г. (в сила от 9 април 2020 г.)
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20152100900356
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 338                   Година 2016, 20.07                               Град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд .……….……...…….. граждански състав ………………………

На шести юли …….....………...…………...…… Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                                               Председател: Радостина Калиманова                                                 

                                                                       Членове: ………………………………                                                    

                                                  Съдебни заседатели: ………………………………

 

Секретар ………………………. Жана Кметска.…….......………………………………… 

Прокурор ……….....…………………………………........…… ........………………………

като разгледа докладваното от ….……...…… Радостина Калиманова……………

търговско дело номер ………… 356..…… по описа за ……. 2015 .….. година.

 

Производството по настоящото дело е с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на „Банка ДСК“ЕАД със седалище град София и адрес ***9, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес град София, ул.„Георги Бенковски“ №5 против А.С.К. с ЕГН **********, Д.А.К. със съгласието на своята майка и законен представител с ЕГН ********** и Г.А.К. с ЕГН **********,*** за обявяване за недействителен по отношение на ищеца сключения между първия ответник от една страна и втория и третия ответници от друга страна договор за дарение, инкорпориран в нотариален акт за дарение на недвижим имот под № 301/14.03.2012 година, акт №168, том 1, вписан в Службата по вписванията - град Царево към Агенцията по вписванията относно следните недвижими имоти, а именно: ½ от поземлен имот с идентификатор №48619.503.157, с планоснимачен номер 722, парцел стар УПИ X, площ по документи 455 кв.м., находящ се в област Бургас, община Царево, град Царево, ул.„Хан Аспарух“ №74, п.к.8260, заедно с построената в имота сграда с идентификатор №48619.503.157.1, с предназначение - за друг вид сграда за обитаване, с площ по документи - 81 кв.м., град Царево, ул.„Хан Аспарух“, представляваща триетажна масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен, първи, втори и ***, п.к.8260. Претендира се от ищцовата страна и присъждането на направените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Ответникът А.С.К., на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан от закона и от съда е депозирал по делото писмен отговор, с който предявения против него иск е оспорен изцяло, като са наведени доводи за неговата неоснователност.

Ответникът Г.А.К. в съответствие с предвидената в чл.367 и следващите от ГПК възможност за това също е депозирал отговор на исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство. Също изразява становище за неоснователност на иска, поради което и отправя искане като такъв същият да бъде отхвърлен.

Ответникът Д.А.К., действащ със съгласието на своята майка и законен представител М.Д.К., на когото съдът също е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл.367 от ГПК е депозирал по делото чрез процесуалния си представител писмен отговор, с който е изразил становище по така предявената против него искова претенция. С него същата е оспорена по доводи и съображения изцяло и напълно идентични с изложените такива в писмения отговор на втория ответник.

Бургаският окръжен съд, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

При съобразяване на изразените от страните по делото становища, намерили изражение в исковата молба, съответно отговорите на същата, а също и в рамките на проведеното съдебно заседание съдът намира, че между тях по фактите няма спор. От всички ангажирани и представени по делото доказателства се установява, че на 13.02.2008 година между ищцовото дружество и „Борд Марин“ООД в качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредит - овърдрафт под №2287, по силата на който първото е предоставило на второто инвестиционен кредит в размер до 135000 долара. Този договор е допълнен и изменен със сключването на няколко последователни анекса. Съгласно договореното между страните със сключването на анекс №2 от 12.02.2010 година, максималният договорен размер на кредита е 350000 долара. В анекс №7 от 25.07.2012 година за краен срок за погасяване на задълженията по кредита е определена датата 28.02.2013 година.

На 12.02.2010 година към посочения по-горе договор за кредит-овърдрафт и анексите към него е сключен между ищеца от една страна и Дойчин Димитров Дойчев, А.С.К., Николай Георгиев Стоянов, Женя Росенова Тодорова и Христо Василев Христов от друга страна договор за поръчителство. Съгласно т.1 от същия, с него е обезпечено изпълнението на задълженията на кредитополучателя „Борд Марин“ООД по договор за кредит-овърдрафт и всички настоящи и бъдещи анекси към него, сключени между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя при посочени в същия негови параметри относно размер, цел, краен срок за погасяване на кредита и годишна лихва. С разпоредбата на т.2 от този договор за поръчителство поръчителят А.К. се е задължил солидарно с кредитополучателя „Борд Марин“ООД, като при неизпълнение на последния, такова дължи той при договорените условия.

На 26.11.2010 година е сключен договор за поръчителство между ищеца и Дойчин Димитров Дойчев, А.С.К., Николай Георгиев Стоянов, Женя Росенова Тодорова и Христо Василев Христов също във връзка с договора за кредит-овърдрафт от 13.02.2008 година и анексите към него. Съгласно т.1 от същия, поръчителят А.К. се задължава спрямо банката за изпълнение на задълженията на „Борд Марин“ООД в качеството му на кредитополучател и „Делтамар“ ЕООД - съдлъжник. Поръчителят и по този договор се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на цялото му задължение за погасяване на кредита и при всички останали условия, описани в договора за кредит и общите условия към него.

Този договор за поръчителство е допълнен и изменен с анекс №1 от 25.07.2012 година към него. Съгласно т.1 от последния, поръчителят А.К. се е задължил спрямо кредитора за изпълнение на задълженията на „Борд Марин“ООД по договор за кредит - овърдрафт и анексите към него, които задължения са подробно описани в тази точка. В т.2 изрично е записано, че поръчителите декларират с подписа си, че са запознати с условията на цитирания по-горе договор за кредит-овърдрафт и анексите към него и ги приемат безусловно.

Към 19.11.2012 година е налице неизпълнение на задълженията за заплащане на дължими суми по договора за кредит и анекса към него. Поради това, с нотариална покана ищецът уведомил кредитополучателя „Борд Марин“ООД, съдлъжника „Делтамар“ЕООД и поръчителите по кредита Дойчин Дойчев, А.К., Николай Стоянов, Женя Тодорова и Христо Христов за намерението да упражни правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, като е предоставил на длъжниците срок за доброволно изпълнение за заплащане на дължимите просрочени суми. Поканата е била връчена на кредитополучателя, съдлъжника и поръчителите по кредита, но в посочения срок не е постъпило плащане по кредитната експозиция. В резултат на неизпълнението на задълженията по договора за кредит и анексите към него и след изтичане на срока за доброволно изпълнение, на 07.12.2012 година всички суми по кредитната експозиция са били обявени за предсрочно изискуеми. Ищецът по образуваното по негова молба частно гражданско дело №472/2013 година по описа на Бургаския районен съд се снабдил със заповед за незабавно изпълнение от 24.01.2013 година и изпълнителен лист от 28.01.2013 година против „Борд Марин“ООД, „Делтамар“ЕООД, Дойчин Дойчев, А.К., Николай Стоянов, Женя Тодорова и Христо Христов. Тези лица са осъдени да му заплатят солидарно посочените в заповедта и изпълнителния лист суми за главници, лихви и разноски, дължими от тях по силата на договора за кредит-овърдрафт и анексите към него. Въз основа на същия е образувано изпълнително дело, като към настоящия момент задълженията по разглеждания по-горе договор все още не са погасени.

На 14.03.2012 година ответникът А.К. е сключил атакуваната в настоящото производство сделка, като е дарил собствените си недвижими имоти, описани изчерпателно в съставения за сключената сделка нотариален акт на своите низходящи - ответниците Д.К.и Г.К..

Ищецът твърди, че направеното дарение след сключването на договорите за поръчителство, разгледани по-горе и договора за кредит-овърдрафт, от който произтича вземането му представлява такова действие на длъжника А.К., което го уврежда като кредитор. Тъй като сделката е безвъзмездна, извършеното разпореждане обективно предполага намаляване активите на длъжника А.К.. Обстоятелството, че атакувания в настоящото производство договор за дарение е сключен между лица, които са съответно възходящ и низходящи роднини налага извода, че в случая е налице установената в разпоредбата на чл.135 ал.2 предложение 2-ро от ЗЗД презумпция за знание за увреждането на кредитора. Счита, поради това, че са налице предпоставките, предвидени в чл.135 от ЗЗД. Сочи в тази връзка, че безспорно кредиторът по договора за поръчителство, обезпечаващо договор за кредит е титуляр на парично вземане по отношение на поръчителя - ответник. Отговорността на поръчителя представлява лично задължение към кредитора, тъй като той отговаря по самостоятелно правоотношение и плаща свой дълг, а не чужд, независимо от наличието на идентичност с главното вземане. Поради това именно ищецът има качеството на кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД спрямо ответника А.К., произтичащо от сключения договор за поръчителство, което води до извода за налична негова материалноправна легитимация за предявяване на настоящите претенции.

Ответниците в хода на цялото производство по делото от така изложените по-горе факти са извели своите възражения против исковете. Изтъква се в тази насока на първо място от втория и третия ответник, че прехвърлителят А.К. няма качеството на длъжник на банката. Тези доводи са пояснени, като е посочено, че със сключване на договора за поръчителство от 26.11.2010 година се е прекратило действието на договора за поръчителство от 12.02.2010 година и е останал да действа само новия договор. Съгласно него, поръчителите са се задължили спрямо кредитора за изпълнение на задълженията на „Борд Марин“ООД - кредитополучател и „Делтамар“ ЕООД - съдлъжник за оборотни средства с размер на кредита 350000 щатски долара, срок за погасяване до 13.07.2011 година, с възможност за удължаване на срока до 13.02.2018 година и договорена годишна лихва. От това следва, че договорът за кредит е следвало да бъде издължен до 13.07.2011 година. Действително, след този срок банката-кредитор и дружествата-главен длъжник са можели да удължат срока на договора до 13.02.2018 година, но този срок, без наличието на съгласие на поръчителите да продължат отговорността си и да гарантират като поръчители изплащане на дълга и след него, няма сила спрямо тях, съобразно чл.147 ал.2 от ЗЗД. До 13.07.2011 година „Борд Марин“ООД и „Делтамар“ЕООД не са погасили своето задължение. Вместо това, с анекс №5 от 20.07.2011 година към договора за банков кредит-овърдрафт, срокът за издължаване е бил удължен с още една година до 13.07.2012  година. Този анекс, обаче не е бил подписван от поръчителя А.К., нито пък е бил сключен нов договор за поръчителство или анекс към съществуващия такъв, с който същият да даде съгласието си за така уговореното продължаване на срока. Следователно, с удължаване срока за погасяване на задължението по договор за кредит-овърдрафт без поръчителят да е дал своето съгласие за това, се е погасила и неговата отговорност, поета с договора за поръчителство от 26.11.2010 година. Поради това именно, към 14.03.2012 година - датата на прехвърляне на недвижимите имоти, които са предмет на отменителния иск, прехвърлителят А.К. не е бил поръчител, а ищецът „Банка ДСК“ не е бил негов кредитор. Тъй като установяването качеството на поръчител на първия ответник спрямо ищцовото дружество с оглед неговия характер е от определящо значение, то съдът намира, че следва да разгледа на първо място това възражение, тъй като от разрешението на този въпрос е сложено в зависимост разглеждането и на останалите наведени такива.

Съгласно разпоредбата на чл.138 ал.1 от ЗЗД поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на негово задължение, при законово регламентирано изискване за писмена форма като форма за действителност. С договор за поръчителство може да се обезпечава само съществуващо валидно задължение на трето лице. Поначало поръчителството има акцесорен характер, като по принцип съдържанието на главното задължение определя обема на отговорността на поръчителя. Изключенията от тази принципна идентичност са законодателно регламентирани в чл.139 ЗЗД.

Предвид акцесорния характер на поръчителството, то се прекратява при прекратяване на обезпеченото главно задължение чрез изпълнение или други погасителни способи - прихващане с вземане на длъжника, опрощаване, заместване на длъжника, поради изтекла давност и други, като при последното основание следва да се съобразят законово предвидените изключения от акцесорната отговорност на поръчителя по чл.148 от ЗЗД.

Законодателят е предвидил и други, специфични основания за прекратяване на поръчителството - по чл.147 ал.1 и ал.2 и по чл.146 ал.3 от ЗЗД. В хипотезата на чл.147 ал.2 от ЗЗД поръчителството се прекратява и при недаване на съгласие от страна на поръчителя за продължаване на срока за изпълнение на главното задължение, каквато се твърди да е налице и в случая. Продължението на този срок не разпростира своето действие спрямо поръчителя, освен при изрично съгласие на последния. Както бе посочено по-горе, по делото не е спорен факта на сключването на 26.11.2010 година на договор за поръчителство между ищеца от една страна и първия ответник и още няколко други физически лица от друга страна, с който вторите са се задължили спрямо първата страна - кредитор за изпълнение на задълженията на кредитополучателите по процесния договор за кредит овърдрафт №2287 от 13.02.2008 година. Съобразно разпоредбата на чл.3 от същия, отговорността на поръчителите се запазва и ако кредиторът не е предявил иск против кредитополучателя в срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД, както и ако крайният срок за погасяване на кредита, визиран в т.1 от същия /13.07.2011 година/ бъде продължен по съгласие между кредитора и кредитополучателя.

При съобразяване на текста на цитираната разпоредба, както и този на чл.1 от договора за поръчителство, сключен между същите лица на 12.02.2010 година, съгласно който поръчителите, включително първият ответник са поели задължение да обезпечат изпълнението на задълженията на „Борд марин“ООД по процесния договор за кредит-овърдрафт, както и всички настоящи и бъдещи анекси към него се налага извода, че направеното възражение е неоснователно. В първата и част цитираната клауза на чл.3 от посочения договор е нищожна. Това е така, тъй като срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД е преклузивен. Доколкото преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване, недопустим е отказ от тях след изтичането им, както и продължаването им, поради което и очевидно законът не допуска възможност за предварително съгласие, дерогиращо правилото на чл.147 ал.1 предл.1-во от ЗЗД, в който смисъл е константната съдебна практика по чл.290 от ГПК, имаща задължителен характер за настоящия съд.

Анализът на цитираните по-горе норми от писмените договори, включително на чл.3 в останалата му част, която именно е от значение в случая и тяхното тълкуване, съобразно установените в чл.20 от ЗЗД правила сочи на това, че както първият ответник, така и останалите поръчители са дали съгласие по смисъла на цитираната по-горе норма на чл.147 ал.2 от ЗЗД, поради което именно поетото от тях поръчителство не е прекратено и продължаването на срока им е противопоставимо. Съвкупната преценка на всички правнорелевантни факти в тази насока, а именно извършените от страните действия, включително по подписване на анекс към договора за поръчителство от 26.11.2010 година сочат на това, че още от самото начало поръчителите са се съгласили да отговарят за пълния размер на дълга и тогава, когато по взаимно съгласие на кредитодателя и кредитополучателя на последния бъде даден нов, по-дълъг срок за изпълнение на поетите от него задължения по договора за кредит. Тази уговорка е намерила изрично, макар и по-общо външно изражение в договора за поръчителство от 12.02.2010 година, а в последващия такъв от 26.11.2010 година и най-вече в анекса към него и конкретна регламентация. Не случайно писменото съглашение от 25.07.2012 година е било наименовано от страните анекс към вторият договор за поръчителство. Възприемайки тази формулировка, същите са изявили изрично волята си да регламентират в писмен вид и по-детайлно вече възникналите между тях и съществуващи и към онзи момент отношения във връзка и по повод даденото от А.К.и останалите четири физически лица реално обезпечение. Всичко така казано мотивира съда да приеме, че към момента на сключване на атакуваната сделка първият ответник е имал качеството поръчител.      

Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника възниква по силата на закона при наличието на фактически състав с установени от законодателя елементи. Необходимо е преди всичко наличието на вземане - само това лице, което е кредитор на длъжника разполага с преобразуващото право по чл.135 от ЗЗД. Необходимо е самото вземане да е действително, да не е погасено по давност и да не е прекратено, без да съществува необходимост да е ликвидно и изискуемо. Това вземане на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, съобразно разпоредбата на чл.135 ал.3 от ЗЗД, като в тази връзка следва да се отбележи, че състоянието на длъжниковото имущество следва да се преценява към момента, в който кредиторът е придобил вземането си, поради това, че той разчита на общото обезпечение, което имуществото на длъжника съставлява при възникване на неговото право. Възможна е и е уредена от законодателя и хипотеза, при която вземането на кредитора е възникнало след извършване на действието от вида на посоченото по-горе, но тогава то се явява недействително само, ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Вторият елемент от фактическият състав е извършването на действие, което уврежда кредитора. Действието може да бъде всякакъв гражданскоправен акт, като същевременно е необходимо да е действително и да уврежда кредитора, за да може да бъде отменено. Такова увреждане е налице в случаите, при които се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, както и тогава, когато длъжникът се лишава от свое имущество или имуществото му намалява. Тежестта за доказване на факта на притежанието на вземане, момента на неговото възникване, така и увреждащия характера на действието, т.е. на първите две предпоставки е върху кредитора, съобразно чл.154 ал.1 от ГПК. Третата предпоставка за възникване правото да се иска да бъдат обявени за недействителни действията на длъжника има субективен характер и е сложена в зависимост от това дали действието е безвъзмездно или възмездно. В първия случай правото възниква щом длъжникът е знаел за увреждането. Във втория случай преобразуващото право изисква не само длъжникът, но и лицето, с което той е договарял да са знаели за увреждането, като в тази връзка е въведена и една оборима презумпция, а именно, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

В конкретния случай се установява от събраните и представени по делото доказателства, че първият ответник има качеството на поръчител. Спорно е при това положение дали същият има качеството на длъжник по отношение на ищеца. Всички ответници по делото, като вторият и третият при условията на евентуалност спрямо първото разгледано са въвели в процеса и възражението, че видно от двата договора за поръчителство и анекса към втория, А.К. само е поръчител по договор за кредит-овърдрафт и анексите към него. Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, искът по чл.135 ЗЗД е неприложим по отношение действията на поръчителя. Обстоятелството, че предмет на предявения отменителен иск са действия, извършени не от длъжника по договор за банков кредит, а от поръчител е напълно достатъчно, за да се приеме, че този иск е неоснователен, без да е необходимо да се издирва наличието на останалите предпоставки по чл.135 от ЗЗД.

Ищцовата страна в допълнителната искова молба е изложила обстойни доводи за неоснователност на възражението, че искът по чл.135 от ЗЗД е неприложим по отношение действията на поръчителя, които са посочени от съда в постановеното по делото от него и съобщено на страните определение по чл.374 от ГПК.

Съдът, при съобразяване на поддържаните от страните доводи, намира, че следва да съобрази и приложи постановената от ВКС задължителна практика по чл.290 от ГПК, намерила израз в решение №199 от 30.12.2010 година на ВКС по търг. дело №966/2009 година, II т.о., на което се позовават и ответниците. Съгласно същата, иска по чл.135 от ЗЗД не намира приложение по отношение на поръчителя. Това е така, тъй като предмет на отменителния иск са действията на длъжника. Под „длъжник“ по смисъла на чл.135 от ЗЗД следва да се разбира, обаче, само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, т.е. носителят на главното задължение, но не и лицето, което е поръчителствало за неговото изпълнение. Наистина, поръчителят отговаря за същия дълг заедно с длъжника и то при условията на солидарност /освен, ако не е уговорено друго/. Неговата отговорност, обаче е акцесорна и има обезпечителна функция. Тя е вторична и съществува дотолкова, доколкото съществува главният дълг. Поръчителството е един от предвидените в закона /чл.133 и сл. от ЗЗД/ способи за гарантиране изпълнението на главното задължение, какъвто представлява и отменителният иск. Именно от еднаквата им правна същност и предназначение произтича неприложимостта на иска по чл.135 от ЗЗД по отношение действията на поръчителя. В противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото обезпечение, което е в очевидно противоречие със смисъла на този институт. В този смисъл е налице произнасяне на ВКС и в други негови актове, които макар и да не са задължителни за настоящия съд също следва да се разглеждат в подкрепа на горния извод, тъй като в тях също е споделена и застъпена тезата за неприложимост на иск от вида на настоящия спрямо поръчителя /така в определение №51 от 25.01.2016 година по търг. дело №814/2015 година, ІІ т.о., определение №1002 от 03.09.2015 година по гражд. дело №476/2015 година, ІV г.о., определение №495 от 06.06.2016 година по търг. дело №3217/2015 година, І т.о., определение №1105 от 18.11.2015 година по гражд. дело №4214/2015 година, ІІІ г.о./.

Следва във връзка с въведените от страните твърдения и оспорвания да се посочи и това, че соченото от ответниците решение по чл.290 от ГПК, имащо задължителен характер за настоящия съд следва да бъде съобразено от него и поради това, че тази практика е относима към настоящия правен спор предвид разрешения с нея такъв и по-специално предвид въпроса, по който е формирана - конкретния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е за приложимостта на Павловия иск спрямо извършените от поръчителя действия. Това безспорно не би могло да се каже за сочената от ищцовата страна, формирана по чл.290 от ГПК практика, а именно решение №120 от 03.04.2015 година по гражданско дело №5489/2014 година на ВКС, ІV г.о. Касационно обжалване е било допуснато в този случай по въпроса чия е доказателствената тежест за оборване на законова презумпция /в случая законовата презумпция по чл.135 ал.2 от ЗЗД за знание за увреждането/ и следва ли да бъде проведено пълно обратно доказване или е достатъчно да се създаде съмнение, че знание не е било налице, т.е. изобщо не по този правен въпрос, който е от значение за настоящия спор. Останалите цитирани от ищцовата страна решения също не касаят по никакъв начин въпросът за приложимостта на Павловия иск по отношение на поръчителя, а разглеждат общо предпоставките на правната норма, която го урежда.       

При това положение и при съобразяване на всичко изложено по-горе се налага извода, че в настоящото производство не са налице изискуемите от закона предпоставки на нормата на чл.135 от ЗЗД, поради което и исковите претенции като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответната страна следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. На ответниците Д.К.и Г.К. следва да бъде присъдена сумата от по 4100 лева, в която се включва възнаграждението на ангажираните по делото от всеки един от тях адвокати. Представени са в тази насока доказателства за това, че разноските са реално направени, поради което и в съответствие с приложимата норма на ГПК същите следва да бъдат възложени в тежест на другата страна.

Мотивиран от горното и на основание чл.135 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд

 

                                                               Р   Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на „Банка ДСК“ЕАД със седалище град София и адрес ***9, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес град София, ул.„Георги Бенковски“ №5 против А.С.К. с ЕГН **********, Д.А.К. със съгласието на своята майка и законен представител с ЕГН ********** и Г.А.К. с ЕГН **********,*** за обявяване за недействителен по отношение на ищеца сключения между първия ответник от една страна и втория и третия ответници от друга страна договор за дарение, инкорпориран в нотариален акт за дарение на недвижим имот под № 301/14.03.2012 година, акт №168, том 1, вписан в Службата по вписванията - град Царево към Агенцията по вписванията относно следните недвижими имоти, а именно: ½ от поземлен имот с идентификатор №48619.503.157, с планоснимачен номер  722, парцел стар УПИ X, площ по документи 455 кв.м., находящ се в област Бургас, община Царево, град Царево, ул.„Хан Аспарух“ №74, п.к.8260, заедно с построената в имота сграда с идентификатор №48619.503.157.1, с предназначение - за друг вид сграда за обитаване, с площ по документи - 81 кв.м., град Царево, ул.„Хан Аспарух“, представляваща триетажна масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен, първи, втори и ***, п.к.8260.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ЕАД със седалище град София и адрес ***9, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес град София, ул.„Георги Бенковски“ №5 да заплати на Д.А.К. със съгласието на своята майка и законен представител с ЕГН ********** и на Г.А.К. с ЕГН **********,*** сумата от по 4100 /четири хиляди и сто лева/ лв. на всеки един от тях, представляваща направени от всеки един от тях съдебно-деловодни разноски.

Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

 

     

 

      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: