№ 294
гр. Варна, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20233100900123 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД
ЕИК ********* със седалище гр. София, район Лозенец, бул.Джеймс Баучер
87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., чрез пълномощник адв. М. Г., срещу
К. Г. К. с ЕГН ********** за присъждане на сумата от 35 000 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
за виновно причинени неимуществени вреди на трето лице – И.Ц.Н., на
основание Договор за застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна полица № BG/02/118001694370 по щета № **********,
вследствие на ПТП, настъпило на 24.06.2018г. по вина на К. Г. К. като водач
на лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, управляван от водача под
въздействие на алхокохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
до окончателното плащане на главницата, както и 25 лева, ликвидационни
разноски, на осн. чл.500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86
ЗЗД.
В исковата молба се излага, че на 24.06.2018г. в гр.Варна, е реализирано
ПТП с участието на МПС "***" с peг. № ***, управлявано от К. Г. К., който
не пропуска пресичащия, от дясно на ляв, на пешеходна пътека И.Ц.Н..
Според представения Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №
1377, съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат
по вина и противоправно поведение на К. Г. К., който като се движи в гр.
Варна, по ул. „Трети март" срещу бл.35 на жк.„Възраждане" не пропуска
пресичащият от дясно на ляво на пешеходна пътека пешеходец - И.Ц.Н.. В
следствие на удара, същият е получил множество травми, сред които:
травматичен шок, контузия на глава, разкъсно-контузна рана на главата,
контузия на гръден кош, фрактури на ребра 8,9,10 и 11 в ляво /по задна
аксиларна линия/; открита многофрагментна фрактура на лява предмишница с
1
дислокация на фрагментите; лезия /разкъсване/ на симфизата, хематоми в
областта на седалището.
Сочи се, че МПС "***" с peг. № *** е бил застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" в ЗД "БУЛ ИНС" АД със застрахователна полица
№ BG/02/118001694370, която е валидна към момента на събитието. В
дружеството е заведена щета под № ********** по претенция с вх.№ ок-
353570/13.06.2019г. на И.Ц.Н. за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. След направена оценка на щетата е сключено
Споразумение на 08.08.2019г. между ЗД "БУЛ ИНС" АД и И.Ц.Н. за
изплащане на сумата от 35 000 лв. за неимуществени щети. Твърди се, че
цялата сумата е платена на пострадалия - на 18.10.2019г. е платена сумата от 5
000лв., на 21.10.2019г. са платени 10 000лв., а на 23.10.2019г. е платен
остатъка от 20 000лв.
Съгласно Протокол №180/11.04.2019г. на Варненски районен съд по
НОХД № 1654/2019г., същото приключва със Споразумение, с което К. Г. К.
се признава за виновен, че при управление на управлявал МПС "***" с per. №
*** е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил средна
телесна повреда на И.Ц.Н., като деянието е извършено „в пияно състояние" с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1.21%о.
В исковата молба се сочи, че ответникът бил уведомен с писмо да
заплати претендираната сума, но до момента това не е сторено, поради което
за ЗД "БУЛ ИНС" АД възниква правен интерес, на осн. чл. 500 от КЗ ЗД да
получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение.
Настоява се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок ответникът не депозира писмен отговор.
С молба (наименована отговор на исковата молба) от 18.05.2023г.
ответникът въвежда възражение за липсата на причинно-следствена връзка
между вредите, настъпили в резултат на ПТП, които се сочат от ищеца и
настъпилото ПТП. Оспорва размера на договореното и изплатено от
застрахователя обезщетение. Въвежда възражения за съпричиняване от
страна на пострадалия, а именно, че същият е излязъл без да съобрази
приближаващите автомобили, удължил е времето за преминаване и е излязъл
внезапно на пътното платно.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното
:
Съдът е сезиран с иск по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ (нов).
Съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си, като доказателствената тежест в процеса се разпределя ,
2
както следва : ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да
установи наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и застраховано при
него лице по отношение на лек автомобил "***" с peг.№ ***; настъпване на
покрит застрахователен риск – ПТП, което е настъпило между посоченото
МПС и пострадалия И.Ц.Н.; претърпени от пострадалото лице имуществени
вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия
застрахователен риск и претърпените вреди; изплащане от застрахователя-
ищец в полза на пострадалия от ПТП лица застрахователно обезщетение за
причинените вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между
действията на ответника и реализираното застрахователно събитие;
ответникът да е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма; включително да
обосноваване размера на претендираната искова претенция.
Ответникът следва да установи възраженията си срещу иска,
включително възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съобразно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда
споразумение има последиците на влязла в сила присъда.
На страните е указано, че на осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд относно
деянието, противоправността и виновността на дееца. Това се отнася до
всички елементи на деянието, включени във фактическия състав на
престъплението.
С влязло в сила на 11.04.2019г. протоколно определение, постановено по
н.о.х.д. № 1654/2019г. по описа на ВРС, е одобрено постигнатото между
подс. К. Г. К. и РП Варна споразумение, по силата на което е прието, че на
24.06.2018г. в гр.Варна, при управление на МПС л.а. ** с рег. № *** К. Г. К. с
ЕГН ********** нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл.21, ал.1 от
ЗДвП : „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава ограниченията за населено място – за
дадения пътен участък гр.Варна, бул.Трети март за ППС категория В в
населено място е 50 км/ч; чл. 119, ал.1 от ЗДвП „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на И.Ц.Н. – 88 годишен, изразили се съответно в счупване на костите
на лява предмишница (радиус и улна), които са обусловили трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 3.5-4
месеца, счупване на леви ребра – 8,9,10 и 11, което е определило трайно
затруднение в движенията на снагата за период от около 2.5-3 месеца, травма
3
в областта на лонното съчленение (съмфиза) разкъсване и разтежение, което е
обусловило трайно затруднение в движението на долните крайници за период
от около 1.5-2 месеца, като деянието е извършено „в пияно състояние" с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда - 1.21%о, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест-Дрегер 7510+“ с №ARDM с
проба №5705, като деянието е извършано и на пешеходна пътека. На осн.чл.
343, ал.3, пр.1 и пр.6, б.“а“ , пр.1 вр.чл.343, ал.1, б.б, пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр.3
и чл.54, ал.1 от НК подсъдимият приема да изтърпи наказание лишаване от
свобода за срок от една години, което на осн.чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
споразумението в сила.
Не се спори, а видно и от представена по делото в заверен препис
застрахователна полица, е че л.а. *** с рег. № *** е застрахован с полица
BG/02/0118001694370 по застраховка ГО на автомобилистите при ЗК „БУЛ
ИНС" АД с валидност от 09.06.2018г. до 08.06.2019г.
С молба вх. № ОИ-353570/13.06.2019г. пострадалият И.Ц.Н., на
осн.чл.380 от КЗ, чрез пълномощник адв. Б.Ж. АК Варна е заявил
извънсъдебна претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от процесното ПТП в размер на 1588 лева и обезщетение
за причинени неимуществени вреди от търпени болки и страдания в размер на
80 000 лева.
При застрахователя е образувана застрахователна преписка по щета №
**********/13.06.2019г.
Видно от представеното споразумение от 08.08.2019г., сключено между
ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК ********* и пострадалия И.Н., чрез пълномощник адв.
Б.Ж., на осн.чл.365 от ЗЗД, застрахователят се задължава да заплати на
бенефициента сума в размер на 35 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от последния имуществени и неимуществени вреди,
възникнали в резултат на ПТП-то от 24.06.2018г. Застрахователят се
задължава да извърши плащането в срок до един месец от подписване на
споразумението по посочената от пострадалия банкова сметка.
С платежни нареждания от 18.10.2019г., 21.10.2019г. и 23.10.2019г.,
съотв.референции № FT12991745104084, № FT19294882014802 и
FT19296862093527 застрахователят извършва 3 броя парични преводи в
сметката на бенефициента Н. с основание, посочено в банковите документи
като „информация за получателя ********** BG/02/0118001694370“ на обща
сума от 35 хил.лева.
4
С регресна покана изх. № РГ-00051/09.01.2020г. ищцовото дружеството
е отправило писмена покана до делинквента за възстановяване на заплатеното
в полза на пострадалия обезщетение в размер на 35 000 лева, както и 25 лева,
ликвидационни разноски. Видно от отразеното в обратна разписка пратката
не е била потърсена от получателя.
Не се спори между страните, че по отношение на виновния за ПТП
водач на МПС, чиято ГО е застрахована при ищеца, е налице хипотезата на
чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, доколкото употребата на алкохол, при което
концентрацията на алкохол в кръвта е била над допустимата норма, е елемент
от фактическия състав на престъпното деяние по чл.343, ал.3 от НК, от което
са произлезли нанесените имуществени и неимуществени вреди.
Престъплението е резултатно и представлява квалифициран текст на
основния състав по чл.342, ал.1 от НК. Това обосновава наличието на
причинно-следствена връзка между деянието и причинените в резултат на
същото телесни увреждания на пострадалия, така както са въведени в
диспозитива на споразумението по чл.383, ал.1 от НПК.
В конкретния случай на пострадалия са причинени средни телесни
повреди, изразили се съответно в счупване на костите на лява предмишница
(радиус и улна), които са обусловили трайно затруднение в движението на
левия горен крайник за период от около 3.5-4 месеца, счупване на леви ребра
– 8,9,10 и 11, което е определило трайно затруднение в движенията на снагата
за период от около 2.5-3 месеца, травма в областта на лонното съчленение
(съмфиза) разкъсване и разтежение, което е обусловило трайно затруднение в
движението на долните крайници за период от около 1.5-2 месеца.
От представената с исковата молба Епикриза по ИЗ 2138/2018, изд. от
МБАЛ Майчин дом-Варна ЕООД, Отделение Ортопедия и травматология, от
01.07.2018г., се установява, че на 26.06.2018г. при извършена оперативна
интервенция на пострадалият И.Н. е извършено открито наместване на
фрактурата на телата на левия радиус и улна и вътрешна фиксация съответно
със заключваща плака за радиус и 1 бр. серклаж и 2 бр. Киршнерови игли за
улната. Направена е гипсова имобилизация за 45 дни. Съгласно епикриза по
ИЗ 2834/2018г. на 14.08.2018г. е извършено отстраняване от костта на
имплантираните уреди. Съгласно амбулатирен лист № 3254/04.10.2018г. и
амб.лист № 3454/17.10.2018г., изд. от д-р М.Г. пострадалият И.Н. е провел
5
физиотерапевтични процедури на горния ляв крайник.
Представени по делото са счетоводни документи за извършени от И.Н.
разходи за ортопедични консумативи, изд. от МБАЛ Майчин дом-Варна
ЕООД, и фактури за лекарства.
На следващо място, пътно-транспортното произшествие с
характеристиките на процесното, е безспорно стресогенно събитие, което
стандартно причинява на всеки индивид психотравма, която, дори и да няма
характеристиките на патологично, болестно разстройство, води до множество
прояви в психологически и емоционален план с различен интензитет.
При тези данни, съдът намира, че сумата от 35 000 лева, договорена и
изплатена на пострадалия е справедлив паричен еквивалент на
имуществените и неимуществени вреди и е напълно адекватна да овъзмезди
причинените му в резултат на процесното ПТП физически и психически
увреждания, както и намаляването на финансовото му състояние,
предизвикани по вина на делинквента, отв. К. К..
Не се установява проявна форма на съпричиняване на посочените по-
горе увреждания от страната пострадалия. Показанията, дадени от водача К.
пред орган на досъдебното производство, се съдържат неизгодни за него
факти, релевантни за спорното право, имащи характер на признание и се
явяват важно доказателствено средство. Така ответникът изнася, че, карайки в
ляво, преди пешеходната пътека е видял, че в дясно е спрял лек автомобил. А
20 метра преди пешеходната пътека е видял, че пред спрелия автомобил
излиза човек, който върви по пешеходната пътека от дясно на ляво. Доколко,
обаче, ответникът е управлявал в нарушение разпоредбата на чл. 119, ал.1 от
ЗДвП, не успява да овладее автомобила и предизвиква ПТП с пострадал
пешеходец. Това доказва, че пешеходецът е пресичал пътното платно на
обозначено за това място и вече се е намирал там в момента, в който
ответникът като водач на МПС е преминал през пешеходната пътека и
причинил сблъсъка. Извършването на деянието на пешеходна пътека е
елемент от състава на престъплението.
Следователно, предвид установените в настоящия случай конкретно
проявени : противоправно поведение на ответника, делинквент, доказаната му
вина като водач на МПС, причинната връзка между противоправното
поведение и телесните и психически увреждания на пострадалия в ПТП;
6
наличието на конкретно визирани в закона основания – употреба на алкохол,
са налице основания за застрахователя по ЗЗ ГО на автомобилистите да се
освободи от отговорност по застрахователния договор с делинквента като
реализира регресното си право да получи от застрахования при него
делинквент платеното в полза на пострадалия обезщетение заедно с платените
лихви и разноски.
При упражняване на регресния иск застрахователят е ограничен в
рамките на правата и възможностите, които има и разполага самото
застраховано лице срещу причинителя на вредите. Регресното право е
средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди
в посочените от закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили
застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно
правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си
отговорност.
Регресното право се урежда от закона, действувал към момента на
неговото възникване - това е датата на настъпване на застрахователното
събитие по риска „гражданска отговорност”. Регресното право възниква
тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по
застрахователния договор с делинквента на основанията, изрично посочени в
закона-умисъл, употреба на алкохол и пр. То възниква спрямо застрахования
от момента на деликта, тъй като наличието на тези основания законодателят
свързва именно с този момент. Моментът на плащането на обезщетението на
третото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното
притезание. Задължението на застрахователя да обезщети третото лице за
нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по
силата на закона и са в корелативна връзка, което обосновава и извода за
приложимост на едни и същи материалноправни норми. Съгласно трайно
установената съдебна практика регресното право възниква спрямо
застрахования от момента на деликта, а момента на плащането на
обезщетението на третото лице определя изискуемостта на регресното
притезание /в тази насока Решение № 192/14.08.2012г. по т.д. № 768/2010г. на
ВКС, второ т.о.; Решение №35/09.07.2019г. по т.д. № 1175/2018г. на ВКС,
първо т.о. и др./
Приетите по делото писмени доказателства установяват, че ищцовото
7
дружество е заплатило на пострадалия в ПТП договорения размер на
обезщетението. Доколкото в споразумението е прието, че предмет на
овъзмездяване са всички – неимуществени и имуществени вреди, за които в
настоящото производство се събраха достатъчно данни както за настъпването
им, така и относно паричния им еквивалент, то посочването на съотношение в
каква част се репарира съответния вид вреда, не е необходимо с оглед
задължението на делинквента за възстановяване сумата, платена от
застрахователя.
Следователно за застрахователното дружество е възникнало регресното
право по чл.500 от КЗ да получи заплатените обезщетения, лихви и разноски
от застрахования.
Като основателен и доказан искът следва да уважен изцяло. Лихва за
забава се дължи от датата на поканата, като доколкото по делото не се твърди
изпратената покана да е получена от ответника преди завеждане на исковата
претинция, то обезщетение за забава в плащането на главницата, следва да се
присъди от датата, на която е получен препис от исковата молба, с която
съдът приема, че ответникът е поканен да плати – 20.04.2023г.
По отношение на разноските:
С оглед резултата по делото и на осн. чл.78 от ГПК ответникът дължи
на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски за внесена ДТ в размер на
1401 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, район Лозенец,
бул.Джеймс Баучер 87, сумата от 35 000 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени
неимуществени вреди на трето лице – И.Ц.Н., на основание Договор за
застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
BG/02/118001694370 по щета № **********, вследствие на ПТП, настъпило
на 24.06.2018г. по вина на К. Г. К. като водач на лек автомобил марка „***“ с
рег. № ***, управляван от водача под въздействие на алхокохол в кръвта над
допустимата по закон норма, ведно със законната лихва, считано от
20.04.2023г. до окончателното плащане на главницата, както и 25 лева,
ликвидационни разноски, на осн. чл.500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ,
вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на
8
исковата молба.
ОСЪЖДА К. Г. К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, район Лозенец,
бул.Джеймс Баучер 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., сторените
разноски за държавна такса в размер на 1401 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9