Присъда по дело №355/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

    МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА  № 47/ 02.10.2017 г. по НОХД № 355/2017 г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

---------------------------------------------------------------------------------------

 

     Производството е на основание чл. 308 и сл. от НПК и е във връзка с предявеното срещу подсъдимия П.Х.П. обвинение за престъпление по чл. 339, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК и по чл. 118, във вр. с чл.115, вр. с чл.18, ал.1, предл. второ и чл.58а, ал.1 от НК.

      На 28.06.2017 г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- Стара Загора против подсъдимия П.Х.П. за това, че на 12.08.2016 година в гр. ***** държал огнестрелно оръжие – пистолет „****” със заличен номер и четири броя боеприпаси за огнестрелно оръжие – 4 броя патрони, кал.9 мм /9х18/ без да има за това надлежно разрешение- престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, както и за това че на същата дата в гр. **** направил опит умишлено да умъртви другиго – Х.А.Ч., като по време на деянието е бил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Х.Ч. с тежка обида – „*****“, при което макар и деянието/опит за убийство/ да е довършено, не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца обществено опасни последици- престъпление по чл. 118, във вр. с чл.115, вр. с чл.18, ал.1, предл. второ от НК.

    Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което намира за изцяло обосновано и доказано, и предлага на съда подсъдимия да бъде признат за виновен изцяло по повдигнатото му обвинение. Спира се по- подробно на въпроса с наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия. С оглед и на направеното от последния самопризнание  по фактите и изразено съгласие от него и защитника му делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие/ чл. 371, т.2 НПК/ счита, че по отношение подсъдимия са налице условията чл. 373, ал. 2 от НПК да бъде приложена при определяне на наказанието разпоредбата на  чл. 58а, ал.1 от НК след като съдът наложи наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по отношение и наказанията и за двете извършени от него деяния. Като  смекчаващи вината обстоятелства посочва: тежкото му материално, здравословно и психическо състояние предвид загубата на сина му и силно влошените му отношения с пострадалия Ч. поради арогантното отношение на последния към него във връзка с управлението на фирмата и натрупаното напрежение помежду им, както и конкретната тежка обида към подсъдимия „*****” в деня на инцидента. По отношение на деянието по чл. 339, ал.1 от НК намира, че следва да бъде отчетен като смекчаващо вината обстоятелство и мотивът за незаконното притежание на оръжие, а именно, че е закупил такова оръжие, за да се самоубие. Като отегчаващи вината обстоятелство счита, че следва да бъде отчетено единствено предходното осъждане на подсъдимия за документно престъпление, за което му е наложено наказание „Пробация”, и по време на което е извършил настоящото деяние. Предвид което намира, че едно наказание около средата на предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.118 НК, около 4 и половина  години лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК да бъде намалено на 3 години лишаване от свобода, би било достатъчно за постигане целите на наказанието. Изразява становище относно начина на изтърпяването на това наказание като счита, че независимо от здравословното състояние на подсъдимия, няма пречка това наказание да бъде изтърпяно ефективно. Относно деянието по чл. 339 от НК също намира, че предвид мотивите за придобиване на  оръжието, няма пречка да бъде наложено наказание дори и под средното предвидено в закона, което да бъде редуцирано по чл. 58а от НК, и съответно да бъде направена кумулация на двете наказания с определяне на едно общо такова. Относно веществените доказателства счита, че няма пречка да бъде върнат мобилния телефон на подсъдимия, другите да бъдат унищожени, а оръжието- отнето в полза на държавата.

          Частния обвинител Х.А.Ч., редовно призован, не се явява. Повереникът му, адв. С.Ч. ***, поддържа обвинението и становището на прокурора като заявява, че събраните на ДП доказателства изцяло подкрепят всички  факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а така също и направените въз основа на тях заключения. Взема становище по отношение на предложеното от прокурора наказание като обаче изразява несъгласие с него. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание, което да бъде съобразено с начина, по който е извършено престъплението, при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Като отегчаващи посочва обстоятелството, че деянието е извършено с незаконно притежавано оръжие, чрез произвеждане на 4 изстрела в гърба на пострадалия, който е негов доведен син. Като смекчаващо вината обстоятелство изразява съгласие да бъде отчетено при определяне размера на наказанието тежкото здравословно състояние на подсъдимия, както и обстоятелството, че същият е възрастен човек, но не и предшестващите им отношения с пострадалия предвид вида и характера на деянието по чл. 118 от НК и неприкосновеността на човешкия живот. Поради което намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде съобразено не само с обществената опасност на деянието, но и с обществената опасност на дееца като в случая предвид миналите му осъждания бъде отчетено, че се касае до деец с немалка степен на обществена опасност. С оглед на което също счита и, че с оглед целите на специалната и генерална наказателна превенция то следва да бъде изтърпяно ефективно. От името на своя доверител претендира и за заплащане от подсъдимия на направените по делото разноски.

        Защитникът на подсъдимия П.Х.П., адв. С.М. заявява, че с оглед протичането на съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК- чл. 371, т.2, и направените от подзащитния му самопризнания, фактическата обстановка е установена по безспорен начин и се подкрепя от събраните на ДП доказателства, при събирането на които не са допуснати съществени процесуални нарушения. Подробно се спира на правната квалификация на деянието по чл. 118 от НК като намира, че тя е правилна. Акцентира върху на личността на подсъдимия, който се е ползвал с добро име в обществото, тъй като е имал печеливш бизнес и е помагал на хората, вкл. на доведения си син, с когото е имал добри взаимоотношения в доста дълъг период от време преди деянието, но вследствие на претърпените финансовите загуби на фирмата е изпаднал в тежко състояние, за което е започнал да вини именно него. Взема становище относно наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия. Счита, че с оглед направените от него пълни самопризнания, съжаление и  разкаяние за извършеното, мотивът за деянието- натрупванията на установения физиологичен афект, започнали далеч по-рано от фаталната дата, на която са произведени изстрелите, поведението на пострадалия преди деянието/ допринасянето за изключително тежкото финансово състояние на търговеца/, така и в самия ден на извършването му / обстоятелството, че е бил предизвикан от пострадалия с неприемливо обидно отношение към него чрез произнасянето на тежка обида спрямо неговата личност/, индивидуализирането на наказанието следва да бъде извършено при превес на смекчаващите/към най- ниския размер/ вината обстоятелства. Освен това като такива счита, че съдът следва да отчетат: влошеното здравословно състояние, напредналата му възраст, цялото му процесуално поведение. Като отегчаващо вината обстоятелство намира, че не следва да бъде отчитано това, че е държал незаконно оръжие независимо с какви мотиви той го е държал в офиса си, тъй като за това е повдигнато отделно обвинение. Освен това намира, че е малко вероятен мотива да държи такова оръжие именно с цел да извърши убийство на *****. А и счита, че това не би могло да стане предвид обстоятелството такива факти не са изложени в обвинителния акт, и не са признати от подсъдимия по настоящото дело. Предвид което се солидаризира се с прокурора по въпроса относно размера на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното от подзащитния му престъпление по чл. 118 от НК, като посочва, че съдът следва да го определи при база около 4 години лишаване от свобода, а след това да приложи с оглед особения вид на производството и с оглед изискванията на чл. 373, ал.2 НПК разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК. По отношение на деянието по чл.339 НК предвид логичността на мотива за държането му, посочен от подсъдимия, моли същото да бъде определено също при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер около 3 години лишаване от свобода, след което същото да бъде редуцирано при условията на чл. 58а от НК. Моли също така да бъде отчетено и неговото задържане с МН „Задържане под стража” и „Домашен арест”. По отношение на начина, по който да се изтърпи наказанието също изразява съгласие с прокурора, като счита, че с оглед не толкова на индивидуалната, колкото по отношение на генералната превенция, то следва да бъде изтърпяно ефективно.

     Подсъдимият П.Х.П. прави пълни самопризнания и моли за налагане на по- ниско по вид и размер наказание. Поддържа изцяло казаното от защитника си адв.М.. Изразява съжаление за постъпката си като заявява, че това, което е извършил, е било в състояние на афект, в момент, в който не е осъзнавал какво върши. Отношенията с пострадалия се развалили поради това, че с пълномощното, което му бил дал, той зад гърба му бил продал много автомобили. Пред съда заявява, че бил закупил пистолета, с който е извършен опита за убийство, за да се пази, тъй като офисът му бил доста отдалечен. В разпита си по ДП обаче е заявил, че с него е имал намерение да се самоубива. В последната си дума заявява, че се чувства виновен и много съжалява за постъпката си като и досега не  може да си обясни как е станало всичко. Предоставя на съда да определи наказанието му.

       Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства, събрани на досъдебното и на съдебното производство, приобщени към делото чрез прочитане и приемане по реда на чл. 283 от НПК, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

      ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

   Подсъдимият П.Х.П. е едноличен собственик на капитала в ***„П.П.“ със седалище и адрес на управление в гр. *****, с предмет на дейност-  автобусни превози на пътници в страната и чужбина.  Същият е роден на ***г. в гр.******, българин, български гражданин, с основно образование,  женен, едноличен собственик на **** „П.П.“, осъждан/ за извършено от него престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 от НК/. За последното е осъден на наказание “Пробация“ като съдебният акт е влязъл в сила на 09.06.2016г., и по време на настоящото деяние подсъдимият П. е търпял наложените му пробационни мерки.

Пострадалият  Х.А.Ч. е *********  съпруга  на подсъдимия П. – свид. С. С.П., и ****** на подсъдимия.

През 2011 година  пострадалият Ч. започнал работа във фирмата на подсъдимия П. като шофьор. Тъй като се справял добре с възложената му работа, през 2014 г. подсъдимият П. го упълномощил с търговско пълномощно/приложено по ДП/ да управлява и представлява дружеството. По това време дейността на дружеството била печеливша,  подсъдимият и пострадалият  се разбирали добре.  Проблемите започнали,  когато  ***** прекратила договора с „*****“ , чиито подизпълнител било дружеството на подсъдимия.  Последният решил, че  трябва да продължат дейността си като сключил договор за извършване на извънградски превози. Пострадалият Ч. не бил съгласен с това решение, което довело до редица спорове по между им относно управлението на фирмата. В началото на 2016г. финансовото  състояние на дружеството се влошило.  Подсъдимият П. не бил съгласен с начина на управление на  постр. Ч. във връзка с дейността на  дружеството, но въпреки това не предприел никакви действия по освобождаването му.  Фирмата изпаднала в тежко финансово състояние -  с множество необслужвани  кредити, с дължими  осигурителни вноски  и   неизплатени  доставки  на горива. Подсъдимият П., който поради възрастта и влошеното си здравословно състояние, не бил в състояние да проследи какво се случва във фирмата, се чувствал объркан, спрял да работи за около месец, загубил контрола над търговската си дейност, която предоставил почти изцяло в ръцете на доведения си син.  Живеел под непрекъснат стрес. Въпреки всичко  искал на всяка цена да спаси фирмата от фалит. Подсъдимият П. бил сигурен, че постр. Ч. присвоява пари, сключвайки неизгодни сделки от името на дружеството, и влагайки  реализираните печалби в своята фирма, но винаги премълчавал всичко и не се възпротивявал. Не знаел какво да прави. Впоследствие  решил, че пострадалия Ч. е виновен за това тежко финансово състояние на дружеството. Започнали чести спорове по между им, като подсъдимият П. продължавал да търпи и възприемал поведението на Ч. към него като нагло, арогантно и подигравателно. Дълго време между тях имало напрежение и конфликти.

На неустановена в хода на разследването  дата подсъдимият П., който бил осъждан и знаел, че не може да получи по законен ред разрешение за носене на оръжие,  отишъл на „*****“ в гр. ***** и си купил пистолет „****“ със заличени номера от непознато за него лице. Пистолетът бил с четири патрона. Отначало имал намерение да сложи край на живота си, но после се разколебал като занесъл пистолета в офиса си.

Няколко дни преди инцидента подсъдимият П. получил електронни съобщения, с които го уведомявали, че дължи вноски по сключени договори за застраховка „Каско“ и  „Гражданска отговорност“, както и лизингови вноски на автомобили на дружеството. Единият от лизинговите автомобили м. „Шевролет“  ползвал пострадалия, като сам плащал лизинговите си вноски, а другият лизингов автомобил ползвал подсъдимия. Подсъдимият П. уведомил пострадалия Ч. за получените съобщения. Последният му обяснил, че не трябва да плаща нищо, защото е фалирал. Подсъдимият обаче се чувствал зле, не можел да приеме, че това ще се случи с фирмата му, искал да поправи нещата и да е изряден спрямо всички.  

На 12.08.2016г. подсъдимият П. излязъл от дома си и заедно със свид. А. С.М., която работела като ********* в ***“П.П.“,  отишли в офиса на фирмата, находящ се в  сграда в местността  „****“ в  гр. *****. Подсъдимият П.  пристигнал в офиса около 9.30 часа и се обадил на постр. Ч.. Казал му,  че трябва да дойде  в  офиса на фирмата. Ч. дошъл след няколко минути.    Подсъдимият П. седял на бюрото си, а пострадалият Ч. седнал на намиращия се между бюрото и дивана стол. Подсъдимият П. попитал какво ще правят с неплатените лизингови вноски и застраховките на „Шевролета“, тъй като във фирмата няма пари.  Пострадалият Ч. му казал, че вноските за л.а. „Шевролет“ са негова грижа, а той да мисли за неговата фирма. Започнал поредния спор между тях.

 Подсъдимият П. се ядосал много. Обвинил пострадалия, че върши всичко зад гърба му. Пострадалият отговорил, че повече няма да му дава никакви обяснения. След като го нарекъл  „*****“, станал, обърнал се с гръб спрямо подсъдимия и се насочил към вратата на офиса, за да си тръгва. В резултат на нанесената му тежка обида и първоначалното дълго трупано напрежение между тях, тежкото му здравословно състояние и натрупания стрес на   подсъдимия П. му причерняло пред очите от гняв. Той взел  незаконно притежавания си пистолет, находящ се в бюрото му,  и с  него произвел изстрел като прострелял в гръб пострадалия Ч.. Последния усетил изтръпване на тялото и паднал на земята. Проектилът  поразил Х-ти гръден прешлен и гръбначния мозък на пострадалия на това ниво. Подсъдимият П. обаче не спрял, а продължил да стреля като произвел още два изстрела. Проектилите попаднали в дясното подребрие и лявата поясна област на тялото на пострадалия. Преди последния изстрел, пострадалият бил паднал на земята обърнат с лице към подсъдимия, който  прав, надвесен над Ч., произнесъл думите: „****!“, и произвел четвъртия изстрел. Пострадалият Ч. рефлекторно се опитал да се предпази с ръка, вдигната в посока към подсъдимия и насоченото към него оръжие. Поради това при четвъртия изстрел проектилът поразил последователно  дясната предмишница, дясното рамо и дясната част на шията на пострадалия. В това време пострадалия Ч., който бил в съзнание, викал за помощ. Свид. А. М., която в началото на инцидента била в съседната стая, чула виковете за помощ и  се обадила на тел.112.   

  На място пристигнали  екип   на Първо РУ на МВР – ***** както и екип  ЦСМП – *****. Подсъдимия П. бил задържан, а пострадалия Ч. ***. Била му оказана високоспециализирана спешна помощ, в резултат на която бил спасен животът му. Подсъдимият направил пълни самопризнания веднага след пристигането на  полицейския екип и доброволно изпълнил всички техни разпореждания. Още на ДП подсъдимия е заявил, че съжалява за извършеното и се разкайва, както и  желае провеждане на съкратено съдебно следствие.

От събраните по делото доказателства както по настоящото дело по реда на съдебното следствие, така и от тези на досъдебното производство по приложеното ДП № зм 772/2016г. по описа на Първо РУ– гр. ****, пр. преписка № 2629/2016г. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора, съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, приобщени към доказателствата по делото на основание чл. 283 и чл. 107, ал. 2 от НПК след проверка, прочитане и приемане, които подкрепят напълно направено от подсъдимия самопризнание на фактите по реда на чл. 371, т.2 от НПК, и които не се оспорват, съдът намери обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин. В тази насока са приложените по ДП протоколи и други документи, а именно: първи том – Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 09.06.2017 год. /л.9/; Протокол за разпит на обвиняемия П.Х.П. от 09.06.2017 год.  /л.10/; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 12.08.2016 год. /л.11/; Постановление за задържане на обвиняем от 12.08.2016 год. /л.13/; Протокол за разпит на обвиняемия П.Х.П. от 12.08.2016 год.  /л.14/; Постановление за предоставяне на правна помощ от 10.08.2016 год. /л.21/; Постановление за назначаване на служебен защитник от 12.08.2016 год. /л.22/; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на П.Х.П. /л.25/; Справка за съдимост рег. № 2755 от 12.08.2016 год. издадена от Районен съд – Стара Загора на П.Х.П. /л.27/; Протоколно споразумение по  НОХД № 1404 /2016 год. по описа на Старозагорския районен съд от 09.06.2016 год.  /л.30/; Протокол  за оглед на местопроизшествие от 12.08.2016 год. /л.32/; Албум за посетено местопроизшествие – оглед във фирма ***”П.П.”  извършено на 12.08.2016 год. /л.35/; Протокол за разпит на свидетеля Х. С. С.  от 12.08.2016 год. /л.49/; Протокол за разпит на свидетеля А. С. М.  от 12.08.2016 год. /л.51/; Протокол за разпит на свидетеля С. С. П. от12.08.2016 год. /л.55/; Протокол за разпит на свидетеля М. К. Т.  от 12.08.2016 год. /л. 57/; Протокол за разпит на свидетеля И. Ж. И.  от 12.08.2016 год. /л. 58/; Протокол за разпит на свидетеля М. Г. М. от 12.08.2016 год. /л. 59/; Протокол за разпит на свидетеля Д. И. И. от 12.08.2016 год. /л.60/; Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от обвиняемия П.Х.П. от 12.08.2016 год. /л.61/; Протокол за доброволно предаване от 12.08.2016 год. /л.63/; Протокол за доброволно предаване от 12.08.2016 год. /л.64/; Протокол за разпит на свидетеля С. С. П. от13.08.2016 год. /л.65/; Епикриза от  обвиняемия П.Х.П. от 12.09.2013 год. /л.67/; Епикриза от  обвиняемия П.Х.П. от 26.01.2005 год. /л.68/; Епикриза от  обвиняемия П.Х.П. от 10.08.2013 год. /л.69/; Епикриза от  обвиняемия П.Х.П. от 09.11.2013 год. /л.72/; Епикриза от  обвиняемия П.Х.П. от 18.05.2015 год. /л.73/; Експертно решение № 747 от 17.03.2014 год. /л.76/; Протоколно определение по ЧНД № 401 /2016 год. за вземане на МН “Задържане под стража” на обвиняемия П.П. /л.78/; Определение по ЧНД № 398 /16 год. за одобряване  претърсване и изземване от 12.08.2016 год. /л.87/; Протокол за претърсване и изземване от 12.08.2016 год. /л.88/; Определение по ЧНД № 400 /16 год. за одобряване  претърсване и изземване от 12.08.2016 год. /л.87/; Определение по ЧНД № 399 /16 год. за одобряване претърсване и изземване от 12.08.2016 год. /л.93/; Определение по ЧНД № 398 /16 год. за претърсване и изземване от 12.08.2016 год. /л.94/; Протокол  за доброволно предаване от 16.08.2016 год. /л.105/; Протокол за разпит на пострадалия свидетел Х.А.Ч. от 07.09.2016 год. /л.111/;  Протокол за разпит на свидетеля /препис/ С. С. П. от 07.09.2016 год. /л.114/; Протоколно определение по ЧНД № 529 /2016 год. за вземане на МН “Домашен арест” на обвиняемия П.П. /л.120/; Постановление  на ОП - Стара Загора от 07.11.2016 год. за забрана на обв. П.П. да напуска пределите на страната/л.121/; Протокол за разпит на свидетеля Д. Д. З. от 21.11.2016 год. /л. 127/; Протокол за разпит на свидетеля Д. Д. З. от 23.11.2016 год. /л. 128/; Протокол за разпит на обвиняемия П.Х.  П. от 17.02.2017 год. /л.133/; Протокол за разпит на обвиняемия П.Х.П. от 27.03.2017 год. /л.134/; Протокол за разпит на пострадалия свидетел /препис/ Х.А.Ч. от 27.03.2017 год. /л.136/; Констативен протокол за призоваване на свидетел по телефона на 29.05.2017 год. /л.138/; Постановление на ОП - Стара Загора от 09.05.2016 год. за изменение на мярка за неотклонение от “Домашен арест” в МН”Подписка” /л.139/; Протокол за предявяване на разследването от 09.06.2017 год. /л.143/; Заключително мнение по досъдебното производство от 13.06.2017 год. /л.144/ и втори том:  Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 297/2016 год. /л.4/; Протокол за извършена техническа експертиза № 505 от 23.08.2016 год. /л.12/; Съдебна психолого - психиатрична експертиза /л.35/; Допълнителна СМЕ по писмени данни № 297/2016 год. от 11.10.2017 год. /л.48/; Протокол за оглед на веществени доказателства от 30.11.2016 год. /л.65/; Албум за посетено местопроизшествие от 24.11.2016 год. /л.67/; Протокол за извършена експертиза № 16 / БАЛ -177 от 30.11.2016 год. /л.75/; Протокол за извършена експертиза № 16 / ДКТ -271 от 21.11.2016 год. /л.85/; Протокол за извършена експертиза № 16 / БТМ -327 от 17.09.2016 год. /л.75/; Протокол  за доброволно предаване от 26.08.2016 год. /л. 100/; Фиш за спешна медицинска помощ от 12.08.2016 год. /л.118/; Медицинска справка на обвиняемия П.Х.П. /л.123/; Втора допълнителна СМЕ по писмени данни № 297/2016 год. от 15.05.2017 год. /л. 131/,  както и от служебно изисканите от съда писмени доказателства по време на съдебното следствие, както следва: актуална справка за съдимост рег. № 532 от 12.07.2017 год., издадена от Районен съд – Харманли на подсъдимия  П.Х.П.; Справка от унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария към дата 27.06.2017г. за подсъдимия П.Х.П. /л. 14 от делото/ и   справка с вх. № 8856 от 12.07.2017г. от Районна служба „Изпълнение на наказанията” - Ст. Загора относно лицето П.Х.П..      

                От заключението на назначената по ДП съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 297/2016г./ л. 4-7 от ДП, т.ІІ/, се установява, че пострадалия Ч. е получил: “Огнестрелно нараняване на шията в дясно. Малко счупване от дясната ключица. Огнестрелно нараняване на дясното рамо. Огнестрелно нараняване на гърба вдясно. Нараняване на левия бял дроб, свободен въздух в лявата гръдна кухина.  Счупване на бодилестия израстък на I  гръден прешлен. Счупване на дъгите и израстъците на Х-ти гръден прешлен. Компресия на гръбначния мозък с долна параплегия /парализа на краката/. Счупване на Х-то ребро вляво паравертебрално. Огнестрелно нараняване в лявата поясна област. Огнестрелно нараняване в корема в дясно подребрие. Нараняване на черния дроб. Три наранявания на тънки черва. Кръвоизлив в коремната кухина. Огнестрелно пронизващо нараняване на дясна предмишница. Шок и кръвозагуба”.  Описаните увреждания са от действието на проектили, изстреляни от огнестрелно оръжие. Има данни за общо шест попадения. Пострадалият е опериран по спешност и дистанция на изстрелите не може да се установи. Посоката на изстрелите също не може да се посочи. Може да се посочат само засегнатите области: шията отдясно, дясното рамо, гърба вдясно, дясна част на корема, лява поясна област, дясна предмишница. Проектилът, проникнал в лявата гръдна половина е причинил нараняване, което прониква в гръдната  кухина. Проектилът, проникнал в коремната кухина причинил нараняване, което прониква в коремната кухина. Счупването на Х –ти гръден прешлен е причинило трайно затруднение на движението на снагата за около 10-12 месеца. Шокът от кръвозагуба, кръвоизливът в коремната кухина, нараняването на тънките черва, нараняването на черния дроб, нараняването на белия дроб и навлизането на свободен въздух в лявата гръдна кухина всяко поотделно са осъществили медико – биологичния признак – разстройство на здравето, временно опасно за живота. Останалите увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На този  първоначален етап не можело да се направи прогноза относно парализата на долните крайници.

            От заключението на назначената в хода на разследването допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 297/2016г./ л. 131-134 от ДП, т.ІІ/, е видно, че първият изстрел пострадалият е възприел в позиция, когато е тръгвал да си отива, т.е. с гръб към стрелеца. От медицинските документи е видно, че тази рана е била с елипсовидна форма, което е признак за попадение под някакъв ъгъл тангенциално на тялото.  Ч. е усетил изтръпване на тялото и е паднал. Изтръпването е в резултат от увреждането на Х-ти гръден прешлен и на гръбначния мозък на това ниво. След падането стрелбата продължила. Невъзможно е да се определи поредността на последвалите изстрели, затова на схемата са означени условно, като № 2 и № 3. Те са попаднали в дясно подребрие и лява поясна област.  Четвъртият изстрел е произведен в положение стрелецът прав, а Ч. на земята. Възможно е и най – вероятно той да е успял да осмисли ситуацията и рефлекторно да е опитал да се предпази с ръка, вдигната в посока на стрелеца. Само по този начин всички наранявания на дясната предмишница, дясното рамо и дясната част на шията се подреждат в една линия и е възможно да се обясни как четвъртият проектил ги е поразил. Медико – биологичните признаци на телесните повреди, посочени в първоначалната експертиза, остават непроменени. От заключението на тази експертиза се установява, че към момента на изготвянето и / 15.05.2017 г./ състоянието на пострадалия е следното: Персистира долна вяла плегия – парализирани долни крайници. Причина за това е травмата на гръбначния мозък на ниво Х гръден прешлен. Предстояло провеждане на много по – продължително време и рехабилитация.  И тази експертиза е дала заключение, че е невъзможно  да се направи прогноза относно парализата на долните крайници като е възможно тя да остане за неопределено време.

       От заключението на назначената по ДП втора допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 297/2016г./ на л.131-132, т.ІІ ДП/, се установява,  че пострадалия Х.А.Ч. е получил: “Огнестрелно нараняване на шията в дясно. Малко счупване от дясната ключица. Огнестрелно нараняване на дясното рамо. Огнестрелно нараняване на гърба вдясно. Нараняване на левия бял дроб, свободен въздух в лявата гръдна кухина.  Счупване на бодилестия израстък на I  гръден прешлен. Счупване на дъгите и израстъците на Х гръден прешлен. Компресия на гръбначния мозък с долна параплегия /парализа на краката/. Счупване на Х-то ребро вляво паравертебрално. Огнестрелно нараняване в лявата поясна област. Огнестрелно нараняване в корема в дясно подребрие. Нараняване на черния дроб. Три наранявания на тънки черва и едно на дебело черво. Кръвоизлив в коремната кухина. Огнестрелно пронизващо нараняване на дясна предмишница. Шок от кръвозагуба.  Състояние след неколкократни  операции на корема с усложнение на оперативната рана. Монопареза с участие на н. медианус, нарушена сетивност, хватателни  възможности, мускулна сила, хипотрофия на м.бицепс брахии на десния горен крайник”. Счупването на Х-ти гръден прешлен е причинило трайно затруднение на движението на снагата за около 10-12 месеца. Контузията на гръбначния мозък, довела до тежка плегия на долните крайници е причинила осакатяване на долните крайници. Монопарезата с участие на н.медианус, нарушена сетивност, хватателни възможности, мускулна сила, хипотрофия на м.бицепс брахии на десния горен крайник е причинила трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник без да се касае за осакатяване. Срокът за възстановяване е продължителен и не е възможно да се конкретизира. Шокът от кръвозагуба, кръвоизливът в коремната кухина, нараняването на тънките черва, нараняването на черния дроб, нараняването на белия дроб и навлизането на свободен въздух в лявата гръдна кухина всяко поотделно са осъществили медико – биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота.  Изпразването на тазовите резервоари се извършва по неестествен начин, което осъществява медико -  биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. От извършените оперативни интервенции, медикаментозно и рехабилитационно лечение до момента имало положителен резултат дотолкова, доколкото е спасен живота на пострадалия. Всички останали усложнения, каквито са парализите и нарушенията на функциите на долните крайници и евакуацията на фекалии и урина към този момент не показват признаци на подобрение.   

          От заключението на назначената в хода на разследването по ДП съдебна  психолого – психиатрична експертиза/л. 35-46 от ДП, т.ІІ/ се установява, че подсъдимият П.Х.П. по време на извършване на деянието е бил в състояние на силна възбуда/афект/, а към момента на прегледа е бил с непълен и фрагментиран спомен за случилото се. Считат, че с оглед показанията на подсъдимия и данните от психическото му състояние/изживявания/ към момента на деянието, които корелират напълно с клиничните, поведенческите и феноменологичните маркери, се касае за разгърнат физиологичен афект. Не са установени обаче психотични изживявания както към момента на прегледа, така и към момента на извършване на деянието. Поради което експертите са категорични, че подсъдимият П. е способен правилно да възприема фактите за случилото се на 12.08.2016г. и да дава достоверни показания по воденото досъдебно производство. От психологичното изследване са установени повишени стойности в скалата на депресията и вторично нарушена когниция. Към момента на проведеното изследване психичното състояние на освидетелствания съответства на клиничните белези на “Разстройство в адаптацията (F 43.2 по МКБ - 10)”., но без количествени или качествени нарушения на съзнанието, интелектуален или когнитивно- паметов дифицит. Поради което са дали заключение, че към момента на освидетелстването му подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките си и да дава достоверни обяснения.

           От заключението на извършената комплексна балистична експертиза № 16/ БАЛ – 177 от 30.11.2016г./ л. 75-82, т.ІІ от ДП/ е видно, че представеният за изследване пистолет е „****“ калибър 9 мм със заличен номер. Същият е годен да произведе изстрели и съгласно чл.4 (2) от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие. С него е стреляно след последното му почистване. Представените за изследване 4 броя гилзи са части от стандартни бойни патрони кал. 9 мм (9х18), предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9 мм – „Макаров“ , „Стечкин“ и др. Гилзите са били изстреляни с представения за изследване пистолет „Макаров“ кал.9 мм със заличен номер. Представените за изследване 3 броя куршуми са части от стандартни бойни патрони кал. 9 мм (9х18), предназначени за стрелба с пистолети и   картечни пистолети кал. 9 мм – „Макаров“, „Стечкин“ и др. Куршумите  са били изстреляни с представения за изследване пистолет „Макаров“ кал.9 мм със заличен номер. В НСБК на лабораторията по съдебна балистика при НИКК – МВР не се съхраняват гилзи и куршуми – веществени доказателства от неразкрити престъпления на територията на страната с употреба на огнестрелно оръжие, стреляни с представения за изследване пистолет „Макаров“ кал.9 мм, със заличен номер. 

Горните обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните по ДП свидетели в протоколите им за разпит по ДП, приобщени като доказателства по настоящото дело. На първо място това са показанията на св. А. С. М./ ***** във фирмата/, която е присъствала на самия инцидент и е  чула през плътно остъклената врата на офиса, преграждащ общото помещение, разговора на висок тон между двамата непосредствено преди изстрелите. Последната свидетелства за това, че често се е случвало двамата да спорят пред нея /но с недомлъвки/ по финансови въпроси на фирмата, поради което тя в момента не се е впечатлила от чутото, и не е очаквала подобно развитие на ситуацията. След като чула изстрелите, разбрала, че нещо става. В първия момент, виждайки дупка в стъклото на външната врата на офиса, дори помислила, че се стреля отвън.  Разбрала, че Ч. е прострелян, тъй като той викал за вода и и наредил да извика бърза помощ. Избягала навън и повикала бърза помощ по телефона си, но повече не влязла вътре, тъй като изпаднала в шок. От протокола за  разпит на св. С. С. П./********/, се установява цялата етимология на отношенията между двамата, а именно, че след смъртта на ***** неговото място във фирмата е било заето от ****. В началото отношенията с мъжа и били добри, но впоследствие той нееднократно и заявявал, че съжалява, че е поверил фирмата на него. Упреквал го, че той го е накарал да се откаже от договорите за транспорт на работници поради малка печалба, от което фирмата загубила. Веднъж пък **** казал по отношение на мъжа и, че: “П. е ****.”. Показанията на тези свидетелки, макар и отчасти, потвърждават казаното от подсъдимия в разпита му по ДП относно съществуващите в дълъг период от време лоши отношения с пострадалия по повод управлението на фирмата, дълго трупаното напрежение между тях, взаимните обвинения помежду им за състоянието и, както и стреса, на който бил подложен подсъдимия. В тази насока съдът счете, че от изключителна значимост са показанията на св. С. П. /****/, въпреки възможната тяхна заинтересованост. С оглед на което обясненията на подсъдимия в тази им част бяха възприети като напълно правдоподобни и отговарящи на обективната истина.

От протоколите за разпит на свидетелите полицейски служители/ работещи като ****/, отзовали се на повикването на тел. “112” и пристигнали почти веднага на мястото на инцидента: М.К.Т., И.Ж.И., М.Г.М. и Д.И.И., се установява какво е било състоянието на подсъдимия и пострадалия в момента, когато те са влезли в помещението. Категорични са, че подсъдимият е стоял до пострадалия, не е оказал никаква съпротива и сам им е разказал, че той е стрелял по пострадалия, за влошените им отношения по повод финансовото състояние на фирмата. Тези свидетели заявяват, че според тях той е бил адекватен към момента, в който им е разказал за случилото си. Показанията им не се различават съществено помежду си с изключение на малки детайли, които нямат съществено отношение към обвинението. Показанията на св. Д.Д.З., ****, касаят обстоятелствата около тежкото състояние на фирмата и наличието на неособено близки, само служебни, отношения между подсъдимия и пострадалия, както и наличието на редовно  упълномощаване на пострадалия за водене работите на дружеството и сключване на сделки от негово име, които обстоятелства не се оспорват. Същевременно заявява, че според нея двамата са били в нормални отношения, макар между тях да е имало спорове на работни теми. Предвид противоречието в нейните показания и с оглед съвкупната им преценка с останалите посочени по- горе доказателства съдът прецени показанията в тази им част с оглед възможната им заинтересованост. Още повече предвид обстоятелството, че същата е **** с пострадалия.

За отношенията между подсъдимия и пострадалия преди инцидента и в самия ден на инцидента от съществено значение са показанията на пострадалия св.Х.А.Ч.. Видно от протоколите за разпит на същия от 07.09.2016 г. / на л. 114-115 от ДП, т.І/, и от 27.03.2017 г./ на л. 136-137, т.І от ДП/на л. 136-137, т.І от ДП/, същият е заявил, че двамата никога не са били в лоши отношения и той не го е провокирал в деня на инцидента. Този ден подсъдимият го е извикал в офиса на фирмата без да му каже защо го вика и стрелял по него с пистолет след като той му е казал да продадат лизинговия автомобил, управляван от последния, за “да не изгорят”, тъй като не можели да го изплащат. Твърди, че след това веднага си е тръгнал от офиса. Според него двамата винаги са били в нормални, служебни, взаимоотношения, а подсъдимият никога не е отправял заплахи и закани към него. Предвид гореизложеното обаче съдът не даде вяра на показанията в тази им част като прецени същите с оглед възможната тяхна заинтересованост. Признава обаче,  че фирмата действително е била в лошо финансово състояние и пред фалит, както и че и той е имал намерение да напуска както повечето работници. Този свидетел описва и механизма на деянието като заявява, че първият изстрел, който е бил в гърба му, го е повалил на земята, но и след това подсъдимият е продължил да стреля като му е казал: ”****”, както и че не трябва да вика за помощ секретарката, за “да не я притеснява”. През цялото време до идването на полицаите стоял до него и го гледал. Не знае откъде подсъдимият се е снабдил с пистолет, но свидетелства за това, че на няколко пъти му е искал пушката, “за да се самоубие”.

За силно влошените отношения между двамата е налице още едно доказателство- обясненията на подсъдимия П. от ДП/  от 12.08.2016 г. /на л. 14-17, т.І от ДП/, от 17.02.2017 г./ на л. 132-133, т.І от ДП/, представляващи същевременно и самопризнания, на които съдът даде вяра предвид обстоятелството, че същите безпрекословно се подкрепят от показанията на останалите посочени по- горе свидетели. Още в деня на извършване на деянието подсъдимият е дал подробни обяснения, от които се установява както механизма на деянието/ по който въпрос няма спор по делото/, така и какви са били предшестващите отношения с пострадалия, злоупотребата с доверието му от страна на последния предвид даденото търговско пълномощно за управление на фирмата му и оказаното му давление от негова страна да се откаже от сключени изгодни сделки / като отказа от курсовете по линии до гр. ****/, сключването на такива от пострадалия без негово знание и злепоставяне името на фирмата му, продажбата на автобуси на по- висока цена и укриването според него на разликата в цената, в резултат на което бил подложен на силен стрес и престанал да ходи на работа. Тъй като пострадалият имал отделна фирма и преди това бил прехвърлил на своята фирма всички нови коли, той не могъл да следи какво се върши във фирмата му. Но предвид влошеното си здравословно състояние/заболяване от захарен диабет тип две и сърдечно заболяване/, го оставил да прави каквото иска. Положението съвсем се влошило, когато разбрал, че не може да плаща лизинговите вноски за неговия автомобил, но последният му казал, че плаща лизинговите вноски за своя автомобил, и му давал съвети той да не плаща неговите, както и данъците си, тъй като и без това е фалирал и нищо не могат да му вземат. Той обаче не можел да се примири с тежкото финансово състояние на фирмата.

Когато на инкриминираната дата отново получил покана за изплащане на задълженията си към лизингодателя за личния си автомобил,  се обадил на пострадалия и го накарал да дойде в офиса му. В проведения между тях разговор/ оприличен от св. А. М. по- скоро на спор/, той му отказал финансова помощ като му казал, че ще продължи да си кара неговия автомобил, а той да си мисли за неговия. Заявява, че поведението му било както винаги арогантно. Когато му казал: “Докога ще правиш всичко зад гърба ми!”, пострадалият го обидил като му казал, че е “*****”, и му заявил, че повече няма да му дава никакви обяснения.  Тогава му причерняло от ярост. Разтреперил се и заявява, че не помни как е взел пистолета, който стоял на бюрото му, завит в парцали. Стрелял по посока на пострадалия като изстрелял всичките патрони от пълнителя, след което оставил пистолета на бюрото. Пострадалият паднал на земята и започнал да вика за помощ. Наредил на секретарката да извика бърза помощ. След това известно време той все още бил разтреперан и неадекватен. Заявява, че от момента, в който  му причерняло, му се губят моменти и цели фрази като не е сигурен дали това са всички реплики, изречени от пострадалия. Спомня си че после май давал вода на пострадалия, но не е съвсем сигурен, както и, че Х. го е попитал защо го е направил, а той му отговорил, че не знае, и е стоял “като вдървен”. Когато дошли полицаите, веднага им казал, че той е прострелял пострадалия и доброволно изпълнявал нарежданията им. В първия си разпит по ДП е заявил, че е държал пистолета в офиса си, тъй като имал намерение да сложи край на живота си, което обстоятелство е признато от него, тъй като е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт. Макар и да не е депозирал такива обяснения, предвид обстоятелството, че признава всички факти и обстоятелства по ОА, съдът прие , че подсъдимият П. е изрекъл по отношение на пострадалия и репликата: “****!” преди последния изстрел, за която по ДП е заявил, че има липса на спомен.

От съвкупната преценка на всички горепосочени доказателства съдът прецени, че по безспорен начин са установени изложените от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства относно силно влошените отношения и дълго трупаното напрежение между подсъдимия и пострадалия в доста дълъг период преди инцидента по повод тежкото финансово състояние на фирмата, натрупания стрес у подсъдимия по повод на това, както и предизвикателното и арогантно поведение на пострадалия/ че няма да му дава повече обяснения/ непосредствено преди деянието и нанесената на подсъдимия тежка обида–отправените обидни думи към него- “****”

 

          ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

   При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че с горепосоченото си поведение подсъдимият П.П. затова че на12.08.2016 г. е направил опит умишлено да умъртви пострадалия Х.А.Ч. като по време на деянието е бил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Х.Ч. с тежка обида – „****“, при което макар и деянието/опит за убийство/ да е довършено, не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца обществено опасни последици на това престъпление, е осъществил състава на престъплението по чл. 118, във вр. с чл.115, вр. с чл.18, ал.1, предл. второ от НК както от обективна така и от субективна страна.

Извършеното от подсъдимия П. представлява опит, тъй като е започнато изпълнителното деяние и е осъществена изцяло изпълнителната дейност – причинените увреждания са чрез използване на годно да поразява жива цел огнестрелно оръжие, чрез множество изстрели/ изпразнено е цялото съдържание на пълнителя като в тялото са открити четири броя патрони/ но има данни за 6 изстрела/, в жизненоважни органи, като резултат са налице множество средни телесни повреди/общо 9/ в тялото на пострадалия, още при първия изстрел последният е паднал на пода, но въпреки това стрелбата е продължила. Състоянието, установено чрез заключението на медицинските експертизи, е било такова, че извършеното е било достатъчно за настъпването на смъртния изход без намесата на високоспециализирана медицинска помощ. Поради което съдът приема, че е било направено всичко необходимо от обективна страна за настъпване на желания престъпен резултат. Съществувала е пряка опасност за живота на пострадалия и преследваните обществено-опасни последици не са настъпили по независещи от дееца причини - благодарение на намиращата се наблизо свидетелка, извиканата от нея своевременно бърза помощ и оказаната така високоспециализирана медицинска помощ, посредством която е предотвратен смъртния изход. Обективно обществено-опасните последици не са настъпили, но този факт се дължи не на поведението на подсъдимия П., защото той е поставен извън неговата воля, и в случая смъртния изход е избегнат единствено заради своевременната и успешна медицинска намеса. В случая предвид гореизложеното опитът за умъртвяване е бил довършен.

 Действията на подсъдимия са осъществени в състояние на физиологичен афект/силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида. Предвид гореизложеното съдът прие за безспорно установено посоченото от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, че деянието е извършено виновно, при пряк афектен умисъл, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида– „****“, под влияние на дълго трупаното напрежение между тях, тежкото му здравословно състояние и натрупания стрес, както и е в резултат на нанесената му тежка обида в деня на инцидента, отключила състоянието на физиологичен афект, под влияние на който /избухналия гняв/ подсъдимият П. е извършил деянието.

 Натрупванията на установения физиологичен афект обаче са започнали далеч по-рано от фаталната дата, на която са произведени изстрелите, и поведението на пострадалия преди деянието/ допринасянето за изключително тежкото финансово състояние на търговеца/, така и в самия ден на извършването му / обстоятелството, че е бил предизвикан от пострадалия с неприемливо обидно и арогантно отношение към него, включително чрез произнасянето на тежка обида спрямо неговата личност. Това са били и предпоставките, довели до възникване на състоянието на физиологичен афект, който е проявен в момента на извършването му с характерните му клинични признаци.

Т.нар. “физиологичен афект” с оглед данните от медицинската наука протича бързо, бурно и краткотрайно/ при него няма време за рационализация на мисленето/, на фона на афективно стеснение на съзнанието, придружен е от вегетативни прояви, задължително съпътстващи самите емоции и последваща астения /фаза на изчерпване/. Интензитета на емоциите има външен израз, подлежи на наблюдение от околните, не може да остане незабелязано, най-често се описва промененият лицеизраз и вегетативните реакции на организма, които не подлежат на рационален контрол. Налице е внезапно, силно травмиращо събитие/ нанесената обида- ”изкуфял дъртак”/, засягащо основни ценности за личността, и са налице обективни данни за клинична картина на разгърнал се физиологичен афект у подсъдимия по време на инкриминираното деяние/ силен гняв, причерняване пред очите, треперене, неадекватност за известен период от време/. Налице е силно раздразнено състояние, т.нар. “физиологичен” афект, представляващ късосъединителна реакция, при която съзнанието на дееца е запазено, но толкова стеснено, че възприемането на реалността е качествено адекватно, но непълноценно, споменът присъства, но е перфориран поради състоянието на силно раздразнение, реакциите са свръхинтензивни. Към момента на деянието годността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си  е количествено нарушена, афектно деформирана. Подсъдимият е бил провокиран от поведението на пострадалия, бил е подвластен на негативни емоции, които не е бил в състояние да контролира. В случая, макар и да липсват очевидци на развитието на инцидента, който се е състоял на четири очи между подсъдимия и пострадалия, съдът възприе напълно заключението на СППЕ/л.45, т.ІІ от ДП/, от което се установява, че с оглед обясненията на подсъдимия и данните от изследването на психичното му състояние/изживявания/ по време на деянието, са установени клиничните, поведенчески и феноменологични маркери на разгърнат  физиологичен афект. Вещите лица в заключението си обясняват, че в случая е налице кумулация на психично напрежение, породена от грубото отношение на пострадалия към него на фона на лични негативни емоционални преживявания, свързани с финансови проблеми на фирмата, предизвикани от действията на пострадалия Ч., и затруднения в погасяването на парични задължения, породили в съвкупност усещане за субективна безизходица. Последното е довело до отключване на афективен взрив /частично стесняване на съзнанието/, отслабване на психическия самоконтрол, вегетативна буря и освобождаване на натрупаното напрежение с извършване на агресивното действие като последен и единствен изход от ситуацията. Последвала е непосредствено фаза на рязък спад на афективното напрежение с описаните от подсъдимия при извършеното освидетелстване  физическо разтоварване, изтощение, усещане за неадекватност, вцепененост, астенни явления, както и съжаление за извършеното. С оглед на което е направен извод, че по време на извършване на деянието способността на подсъдимия да разбира свойството и значението на постъпките си е запазена, но намалена, с отслабен волеви контрол и съзнателно определяне на поведението. Поради извършената преценка за наличието на пълно съответствие на този извод на експертизата с останалите събрани по делото доказателства,  съдът възприе този извод, който е изцяло в унисон с изискванията на закона и съдебната практика, като прие, че действително по време на извършване на деянието подсъдимият П. се е намирал в състояние на физиологичен афект /силно раздразнение, предизвикано от пострадалия в случая с тежка обида/. Поради което квалификацията на деянието е правилна.

                Що се касае до другото деяние по  чл. 339  ал.1 от НК, извършено от подсъдимия на инкриминираната дата, изразяващо се в това че е държал огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“, кал.9 мм със заличен номер и четири броя боеприпаси за огнестрелно оръжие – 4 броя патрони, кал.9 мм (9х18), без да има за това надлежно разрешение, с които е извършен опита за убийство, съдът намери, че това деяние също е доказано от обективна и субективна страна, тъй като от представените писмени доказателства е безспорно установено, че подсъдимят П. е нямал разрешение за притежаване на такова оръжие, което е закупил от **** в ****. Досежно това защо го е държал в офиса си не се установиха категорични данни, но целта на държането е без правно значение, тъй като се касае до формално престъпление. Същият напълно е съзнавал обстоятелството, че няма разрешение за държането на оръжието и боеприпасите за него/знаейки че е осъждан и няма право да притежава оръжие, още повече че в момента е изтърпявал наказание “Пробация”/.

                С оглед на всичко гореизложено съдът прие, че от обективна страна подсъдимият  П.Х.П. е осъществил  от обективна и субективна страна в реална съвкупност следните деяния -  на 12.08.2016г. в гр. **** държал огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“, кал.9 мм със заличен номер и четири броя боеприпаси за огнестрелно оръжие – 4 броя патрони, кал.9 мм (9х18), без да има за това надлежно разрешение - престъпление по  чл. 339  ал.1 от НК;

и на 12.08.2016г. в гр. **** направил опит умишлено да умъртви другиго – Х.А.Ч., като опита за убийство е извършен в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия Ч. с тежка обида – „*****“ и опита за убийство, макар и да е довършен, не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца обществено опасни последици - престъпление по чл. 118 вр. с чл.115 вр. с чл.18 ал.1 предл. второ НК.  

 

                           ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА: 

 

   При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият П. е извършил деянието по чл.339, ал.1 от НК и по 118 вр. с чл.115 вр. с чл.18 ал.1 предл. второ НК виновно, при пряк умисъл. Съгласно чл. 11, ал.2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици, и е искал или допускал настъпването им.   В случая деянието на подсъдимия  П. по чл. 118 вр. с чл.115 вр. с чл.18 ал.1 предл. второ, във вр. с чл. 11, ал.2 от НК е било квалифицирано правилно и е такова, извършено при пряк умисъл, тъй като същият е искал/ а не допускал/, че може да настъпи смъртта на пострадалия Ч.. Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието – знаел е, че то е от естество да отнеме живота на пострадалия, както и какви са обществено-опасните последици, с което е изпълнен интелектуалния момент на умисъла. Налице и волевия момент – подсъдимият е искал и пряко е целял настъпването на обществено-опасните последици – смъртта на пострадалия. Деянието е извършено виновно, при пряк  афектен умисъл – деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено-опасните му последици и е искал настъпването им, но е действал при стеснено съзнание, под влияние на изпитваните в момента силни негативни емоции, поради което възможността му да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си е било силно ограничено за известен период от време. Предвид факта, че подсъдимия П. е използвал огнестрелно оръжие, изстрелвайки в тялото му цялото съдържание на пълнителя на бойния си пистолет, дори и да не е знаел колко куршума има вътре, и макар да е бил със стеснено съзнание поради физиологичния афект, е съзнавал напълно, че същото е годно да причини сериозни, включително смъртоносни наранявания, че го насочва към жизненоважни части на тялото, че не се е отказал след първия изстрел, макар че пострадалият е паднал на земята, а след това го е оставил да лежи на пода, без да повика бърза помощ, поради което начина на извършване на престъплението разкрива пряката му насоченост към постигане на целта – смъртоносно наранявания на пострадалия с цел умъртвяването му. Резултата от деянието- установените увреждания на пострадалия, напълно съответстват на цялостното му поведение, на използваното оръжие, на насочеността на изстрелите и на техния интензитет.

        За умисъла според съдебната практика се съди по средствата, с които е извършено деянието, насоката и силата на ударите, мястото на нараняванията,  разстоянието, от което се посяга на жертвата, както и от други обстоятелства. Предвид гореизложеното и факта, че само навременната и висококвалифицирана медицинска намеса попречила смъртния резултат да настъпи, а и към момента състоянието на пострадалия и много тежко, съдът приема, че силата и посоката на изстрелите е била такава, че те са целели вътрешни увреждания, несъвместими с живота, а не само причиняване на телесни повреди. Уврежданията действително са предизвикали  разкъсвания и наранявания, несъвместими с живота, което говори, че последните са целели да лишат от живот пострадалия, а не само да го уплашат или просто наранят. Впрочем такава защитна теза не се развива от подсъдимия, който е направил пълни самопризнания по фактите. Въпреки това съдът намира за необходимо да посочи, че във всички случаи, за да се приеме наличието на пряк умисъл за убийство е достатъчно да е налице съзнание, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност смъртта на пострадалия/ ТР № 2/ 57 г., изм. и доп. с ТР № 7/ 87 г. на ППВСР/. Деянието е извършено от подсъдимия с такова съзнание и е завършило в стадия на опита. Съгласно чл. 18, ал.1 от НК опитът е започналото изпълнение на умишлено престъпление/ в случая убийство/, при което изпълнителното деяние не е довършено, или макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици. В случая обаче няма доброволен отказ от довършване на деянието, водеща като последица промяна на квалификацията му по чл. 18, ал.3 от НК и ненаказуемост на дееца.

Касае се за довършен опит, тъй като изпълнителното деяние е довършено, но по независещи от него причини не е настъпил резултата- смъртта на жертвата/ в този смисъл е напр. Р № 386/ 1995 г., І Н.О. на ВС/. В практиката се приема, че за съдържанието на умисъла не може да се съди само по изявленията на дееца преди или след деянието, а са от значение и предшестващото поведение на виновния и на пострадалия, техните взаимоотношения, способа и оръдието на престъплението, засегнатите органи на човешкото тяло и др., които именно обективират умисъла на дееца да причини смърт или само да нанесе телесна повреда. В конкретния случай подсъдимият е извършил необходимото, за да лиши от живот пострадалия, а не само да засегне телесния му интегритет. Действал е с огнестрелно оръжие- боен пистолет, годно да причини телесни увреждания с летален изход, ако не бъде оказана навременна и квалифицирана медицинска помощ. Изстрелите са многобройни и са засегнали жизненоважни органи, предизвикали множество тежки увреждания довели в пряка причинна връзка до състоянието му, граничещо с летален изход. Като пряка  последица от нанесения побой над пострадалия са настъпили следните увреждания: “Огнестрелно нараняване на шията в дясно. Малко счупване от дясната ключица. Огнестрелно нараняване на дясното рамо. Огнестрелно нараняване на гърба вдясно. Нараняване на левия бял дроб, свободен въздух в лявата гръдна кухина.  Счупване на бодилестия израстък на I  гръден прешлен. Счупване на дъгите и израстъците на Х гръден прешлен. Компресия на гръбначния мозък с долна параплегия /парализа на краката/. Счупване на Х-то ребро вляво паравертебрално. Огнестрелно нараняване в лявата поясна област. Огнестрелно нараняване в корема в дясно подребрие. Нараняване на черния дроб. Три наранявания на тънки черва и едно на дебело черво. Кръвоизлив в коремната кухина. Огнестрелно пронизващо нараняване на дясна предмишница. Шок от кръвозагуба. Състояние след неколкократни  операции на корема с усложнение на оперативната рана. Монопареза с участие на н. медианус, нарушена сетивност, хватателни  възможности, мускулна сила, хипотрофия на м.бицепс брахии на десния горен крайник”. Счупването на Х-ти гръден прешлен е причинило трайно затруднение на движението на снагата за около 10-12 месеца. В момента пострадалият е с контузия на гръбначния мозък, довела до тежка плегия на долните крайници е причинила осакатяване на долните крайници. Монопарезата с участие на н.медианус, нарушена сетивност, хватателни възможности, мускулна сила, хипотрофия на м.бицепс брахии на десния горен крайник е причинила трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник без да се касае за осакатяване. Срокът за възстановяване е продължителен и не е възможно да се конкретизира. Останалите увреждания като: претърпения шок от кръвозагуба, кръвоизлив в коремната кухина, нараняване на тънките черва, нараняване на черния дроб, нараняване на белия дроб и навлизане на свободен въздух в лявата гръдна кухина, всяко поотделно осъществяващи медико – биологичния признак представляват разстройство на здравето.  Налице е и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради обстоятелството, че и към момента изпразването на тазовите резервоари се извършва по неестествен начин. От извършените оперативни интервенции, медикаментозно и рехабилитационно лечение до момента е имало положителен резултат дотолкова, доколкото е спасен живота на пострадалия. Всички останали усложнения, каквито са парализите и нарушенията на функциите на долните крайници и евакуацията на фекалии и урина не показват за момента признаци на подобрение. Предвид приключването на делото по реда на чл. 371, т.2 НПК няма данни какво е актуалното състояние на пострадалия и каква е прогнозата за възстановяването му.

           Предвид гореизложеното и с оглед заключението на СППЕ съдът прие, че от субективна страна, че по време на извършване на деянието подсъдимият П. е действал умишлено, макар и във физиологичен афект, е бил психически годен да разбира свойството и значението на извършеното както и да ръководи постъпките си. Понастоящем също е в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях, а психичното му състояние позволява да участва във  фазите на предварителното и съдебно производство. Освен това е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено- опасните последици и е искал настъпването им.

          С оглед на което съдът прие, че подсъдимият П. е осъществил състава и на двете престъпления, за които съдът го  призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна  при наличието на вина под формата на пряк умисъл.

 

              ОТНОСНО ВИДА, РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО И НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕТО МУ:

 

              При индивидуализация на наказанието на подсъдимия съдът изходи от  общите разпоредби на закона/ чл. 54 от НК/, принципите за определяне на наказанието съгласно чл. 36 от НК, както и от предвиденото в специалната разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.

                       -за престъплението по чл. 339  ал.1 от НК:

            Разпоредбата на чл. 339  ал.1 от НК  предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер от 2 до 8 години.  Съдът прецени, че в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което не приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НПК, във вр. с чл. 55 от НК.

              При определяне на наказанието на подсъдимия П. за това престъпление съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства: тежкото му здравословно, материално и психично състояние с оглед представените медицински документи/ л.117-118, л.123т.ІІ ДП и по настоящото дело/, заключението на СППЕ и декларацията за СМПИС/л.25, т.І ДП/, напреднала възраст/ 67 години/, подбудите, респ. целта на държането на оръжието/ с цел самозащита поради отдалечеността на служебния офис на фирмата, като в тази насока прие казаното от самия него/, изразеното искрено съжаление и разкаяние веднага след извършването на деянието, личността на подсъдимия/, който е човек с успешен бизнес от началото на прехода и чрез фирмата си е давал прехрана на много хора от града и региона/включително на доведения си син/, поради което се е ползвал с добро име в обществото/. Съдът прецени като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства в случая: обремененото съдебно минало на подсъдимия/ осъждането по НОХД № 1404/ 2016 г. за престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание “Пробация” за срок от 8 месеца, което в момента е търпял/; лошите характеристични данни предвид наличието на друго осъждане, за което е настъпила реабилитация/видно от справката му за съдимост/, както и обстоятелството, че с това оръжие е извършен опит за убийство на близък човек/ доведения му син/. С оглед на тези обстоятелства съдът прецени, че с оглед генералната и специалната превенция наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината и отговорността  обстоятелства, а не при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелство. Съдът намери за недоказано искането на повереника на  частния обвинител, че оръжието е било закупено с цел саморазправа, още повече, че и самия пострадал  в разпитите си по ДП не е твърдял това. Поради което съдът прецени, че за постигане целите на наказанието не е необходимо по- висок размер наказание от 3 години. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.1 от НК, съдът редуцира така определеното наказание с 1/3 като наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” в размер на 2 години.

            -за престъплението по чл. 118 вр. с чл.115 вр. с чл.18 ал.1 предл. второ НК:

            Съгласно чл. 18, ал.2 от НК при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Не са налице и хипотезите на чл. 18, ал.3, б. „а” и „б” от НК, изключващи ненаказуемостта на дееца- не е налице отказ от довършване на престъплението, нито същият е предотвратил настъпването на престъпните последици.

               Разпоредбата на чл. 118, вр. с чл.115, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК  предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер от 1 до 8 години. Предвид начина, по който протече съдебното следствие и задължителната за приложение разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК, при която съдът при постановяване на осъдителна присъда е длъжен да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК, като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК, съдът определи наказанието на подсъдимия, прилагайки разпоредбите на чл. 58а, ал.1 от НК. Съдът прецени, че в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което не приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НПК, във вр. с чл. 55 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 т.1 от НК- при изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най- ниския предел. В случая обаче като такива не могат да бъдат отчетени нито направеното самопризнание по фактите/повторно/ и изразено съжаление и разкаяние, нито тежкото му здравословно, материално и психично състояние, нито предизвикателното и арогантно поведение на пострадалия преди извършването му извън квалификацията на деянието, което безспорно представлява съпричиняване на вредоносния резултат. Квалификацията по привилигирования състав на чл. 115, а именно по чл. 118 от НК е пречка състоянието на физиологичен ефект да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство. Налице са и лоши характеристични данни предвид предходното му осъждане/за което е наказан с наказание “Пробация”/, характеризират деянието като такова с висока степен на обществена опасност и укоримост, отразяващи се и върху обществената опасност на самия деец, и са пречка да бъде прието наличието на каквито и да е изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства в случая.

              При определяне на наказанието на подсъдимия П. при условиятана чл. 58а, ал.1 от НК съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства: тежкото му здравословно, материално и психично състояние с оглед представените медицински документи/ л.117-118, л.123т.ІІ ДП и по настоящото дело/, заключението на СППЕ и декларацията за СМПИС/л.25, т.І ДП/, напреднала възраст/ 67 години/, изключително влошените предшестващи отношения с пострадалия по повод финансовото състояние на фирмата и емоционалния стрес на тази основа, изразеното искрено съжаление и разкаяние веднага след извършването на деянието, както и личността на подсъдимия/ човек с успешен бизнес от началото на прехода и чрез фирмата си е давал прехрана на много хора от града и региона/включително на *****/, поради което се е ползвал с добро име в обществото/. Съдът прецени като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства в случая: обремененото съдебно минало на подсъдимия- осъждането по НОХД № 1404/ 2016 г. за престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание “Пробация” за срок от 8 месеца; лошите характеристични данни предвид наличието на друго осъждане, за което е настъпила реабилитация/видно от справката му за съдимост/,  както и обстоятелството, че деянието е извършено по отношение личността и телесния интегритет на близък човек/ доведен син/. Съдът прие че като такива не следва да бъдат отчитани нито обстоятелството, че деянието е извършено с незаконно притежавано оръжие, за което е налице отделно обвинение, нито, че посегателството върху пострадалия е извършено с 4 изстрела предвид състоянието на афект, в което подсъдимият се е намирал и характеристиката на това състояние с оглед заключението на СППЕ. Поради което не уважи това искане на повереника на пострадалия.

               С оглед на тези обстоятелства съдът прецени, че с оглед генералната и специалната превенция наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината и отговорността  обстоятелства, а не при баланс на същите/ като в този смисъл прие искането на прокурора за неоснователно/.

            Предвид гореизложеното съдът определи наказанието на подсъдимия П. при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в размер близък до средния на предвиденото в закона наказание/ 4г. и 6 месеца/, но максимално близо до него. Поради което счете, че за постигане целите на наказанието същото следва да бъде определено в размер на 4 години “Лишаване от свобода”. Съдът прие, че този размер съответства напълно на целите на чл. 36, ал.1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.1 от НК, съдът редуцира така определеното наказание с 1/3 като наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” в размер на 2 години и 6 месеца.

          Предвид обстоятелството, че двете деяния са извършени от подсъдимия в условия на реална съвкупност на основание чл. 23, ал.1 от НК съдът кумулира така наложените наказания като определи на подсъдимия П.Х.П., за изтърпяване едно общо най-тежко наказание в размер на по- тежкото от тях, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 2 ГОДИНИ И 6 МЕСЕЦА.

          Тъй като се касае до деяние с висока степен на обществена опасност, представляващо най-тежкото посегателство върху човешката личност, както и с оглед настъпилия резултат за здравето на пострадалия/на практика е спасен само живота му, но са настъпили множество тежки увреждания на здравето и осакатяването на долните крайници/ и ……….., както и с оглед целите на специалната и генералната превенция, съдът прецени, че в случая, макар и наложеното наказание да е под 3 години, и да не се касае до деец с висока степен на обществена опасност, а до възрастен човек в недобро здравословно състояние, не са налице основанията на чл. 66, ал.1 от НК и за постигане целите на наказанието и за поправянето на осъдения, е наложително така наложеното наказание да бъде изтърпяно от него ефективно. Освен това условие за приложение на тази разпоредба е лицето да не е осъждано за престъпление от общ характер, а в случая е налице такова осъждане, още повече че настоящото деяние е извършено по време на търпене на наказанието за това осъждане/пробация/. Поради което съдът постанови определеното общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца да бъде  изтърпяно от подсъдимия П. при първоначален “общ” режим поради наличие на предпоставките за това по чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.        

           На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна от така определеното общо най- тежко наказание предварителното задържане по взетата спрямо подсъдимия П.Х.П., мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от  12.08.2016 г. до 10.11.2016 г., и по взетата спрямо него МН “Домашен арест”, считано от тази дата до 09.05.2017 година.

 

                       ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

    Тъй като подсъдимият П. е признат за виновен и му е наложено съответното наказание по НК, на основание чл. 189, ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати в полза на Държавата всички направени по делото разноски- по бюджетната сметка на МВР направените по ДП разноски- сумата от 2 138, 39 лева.

С  присъдата съдът осъди подсъдимия П. да заплати  на частния обвинител Х.А.Ч. направените от него разноски по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение на повереника му в размер на сумата от  2000 лева.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

              На основание чл.53, ал.1 б. „а” от НК съдът отне  в полза на държавата веществените доказателства по делото, а именно: бял плик съдържащ косми с надпис на него Обект 14 и 15, намерени върху предадените с Протокол за доброволно предаване вещи /дрехи/ на дата 12.08.2016г. от П.Х.П.. / лист 64 /.- бял плик, съдържащ люспи от засъхнало вещество със слепка „ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО“, намерени и иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от дата 12.08.2016г., вписани в същият като обект № 5 / лист 32 – л. 34/; - Полиетиленов плик съдържащ фас /цигара/ с надпис „ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО“, намерени и иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от дата 12.08.2016г., вписани в същият като обект № 12 / лист 32 – л. 34/; - Полиетиленов плик съдържащ натривки от лява и дясна ръка на П.Х.П., иззети с протокол за вземане на сравнителни образци от дата 12.08.2016г. / лист 61/; - Полиетиленов плик, съдържащ мобилен телефон марка „****“, с ИМЕИ номер – ***** и втори ИМЕИ номер – ****, с поставени в него два броя сим карти – на мобилен оператор „****“ с номера – ***** и *****, намерени и иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от дата 12.08.2016г., вписани в същият като обект № 2 / лист 32 – л. 34/, собственост на подсъдимия, като постанови същите след влизане на присъдата в законна сила ДА МУ БЪДАТ ВЪРНАТИ, а ВД по делото: - 4 /четири/ броя гилзи поставени в полиетиленови пликове с поставени на тях слепки с надпис „ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО“ намерени и иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от дата 12.08.2016г., вписани в същият като обекти № 8, 9, 10 и 13. / лист 32 – л. 34/] ] - 2 /два/ броя куршуми /проектили/ поставени в полиетиленов плик, намерени и иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от дата 12.08.2016г., вписани в същият като обект № 4 и 7 / лист 32 – л. 34/, и - 2 /два/ броя куршуми /проектили/ поставени в хартиени пликове, предадени с протокол за доброволно предаване от доктор при ЦСМП – Стара Загора, съответно на дата 12.08.2016г. / лист 63/ и на дата 16.08.2016г. / лист 105/, предадени с приемно – предавателен протокол в ОП – Стара Загора, след влизане на присъдата в законна сила  ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ като вещи с незначителна стойност или негодни за употреба.

С присъдата съдът отне в полза на ДЪРЖАВАТА огнестрелното оръжие – пистолет „Макаров“ 9мм / 9х18/, ведно с пълнител към него, с което е извършено деянието, като разпореди същото след влизане на присъдата в сила да бъде предадено на съхранение на служба „КОС“ при първо РУ – СТАРА ЗАГОРА.

 

      ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

    Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия П. и незачитане законовите разпоредби във връзка с разрешителния режим за притежаване на оръжие, както и за телесната неприкосновеност, живота и здравето на хората, а така също и състоянието на физиологичен афект, в което се е намирал по време на извършване на деянието по чл. 118, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал.1, пр.второ от НК.

 

   Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ: