Решение по дело №1002/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от М. Ш. М., с [ЕГН], пребиваващ в Затвора Пловдив, чрез пълномощника си адвокат Н.Д. и адвокат Х., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв., за периода от 26.04.2014 г. до 13.05.2024 г. – датата на подаване на исковата молба, за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (в Затвора Пловдив), изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.) в килиите, в които е бил настанен; без санитарен възел на определените и задължителни места; лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи /мишки и плъхове/; липса на адекватно лечение; липса на подходяща храна за здравословното му състояние; няма пералня, поради което перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен; не ползвал каре, тъй като работел и по този начин бил лишен от правото на престой на открито; работата, която работел застрашавала сериозно здравето му, тъй като страдал от бронхиална астма. Претендира се присъждане на разноски, а именно 10 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата претенция, като счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен, поради което следва драстично да бъде намален.

ІІ. За давността:

5. На първо място, с оглед възражението направено от страна на ответника за изтекла погасителна давност, следва да бъде съобразено следното:

5.1. Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража не съдържа никакви указания, относно прилагането на института на погасителната давност. Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, към която препраща чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС и Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, към който пък препраща чл. 203, ал. 2 от АПК, също не съдържат никакви правила или указания, относно приложението на погасителната давност.

Това ще рече, че в случая са приложими общите правила за погасителната давност, установени в Закона за задълженията и договорите.

5.2. Според чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Аналогично впрочем, е и правилото на чл. 105, § 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, съобразно което, без да се засягат разпоредбите на специалните актове и прилагането на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, за вземанията на Съюза към трети лица и вземанията на трети лица към Съюза се прилага петгодишен давностен срок.

Съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. Казано с други думи, претенцията за обезщетение при непозволено увреждане се погасява с общата пет годишна давност, която започва да тече от деня на увреждането, а когато дееца не е открит, от момента на неговото откриване.

В тази насока, според чл. 105, § 2, ал. 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г., давностният срок за вземанията на трети лица към Съюза започва да тече от датата, на която плащането на вземането на третото лице стане дължимо съгласно съответното правно задължение.

Според чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на три годишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Тоест, претенцията за присъждане на обезщетение за забавено изплащане на обезвредата при непозволено увреждане се погасява с кратката, три годишна давност.

5.3. В случая е необходимо да се отбележи и, че в т. 4 от мотивите и диспозитива на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълкувателно гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е дадено следното указание: „…В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва….“. Липсата на каквито и да е съображения, изложени в тълкувателното решение, относно цитираните указания, не позволява пряко от текста на съдебния акт да се разбере, защо ОСГК на ВКС е счело, че при незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване.

5.4. Доколкото въпросът с началния момент, от който започва да тече погасителния давностен срок е свързан с твърдяно от ищеца фактическо бездействие на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му осигури нормативно установения минимум от битови условия в обитаваните от него помещения и необходимата му медицинска грижа, като последица от това е поставянето му в унизително положение, по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, уместно би било да се съобрази, какво разбиране влага Европейският съд по правата на човека относно погасителната давност.

В т. 92 и т. 93 на Решение от 10.05.2001 г., постановено по дело „Z and Others v. the United Kingdom“, жалба № 29392/95, Съдът е отбелязал следното: „… На чл. 6, т. 1 “може … да се позове всеки, който смята, че дадено вмешателство при упражняването на негово (гражданско) право е незаконно и се оплаква, че не е имал възможността да предяви тази си претенция пред съд, отговарящ на изискванията на текста ….. Това право обаче не е абсолютно. То може да подлежи на легитимни ограничения, напр. установени със закон давностни срокове, обезпечения за гарантиране на съдебните разноски; правила относно непълнолетните и душевно болните (виж решенията по делата Стъбингс и др. срещу Обединеното кралство 13 от 22.10.1996 г., Reports 1996-IV, стр.1502-3, §§ 51-52; Т. М. срещу Обединеното кралство14 от 13.07.1995 г., A.316-B, стр. 80-81, §§ 62-67; Голдър, цитирано по-горе, стр.19, § 39). Когато достъпът на лицето до съд е ограничен по силата на закона или фактически, Съдът ще изследва дали наложеното ограничение накърнява същността на правото и по-специално дали преследва законна цел и дали е имало разумно отношение на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел (решението по делото Ашингдейн срещу Обединеното кралство 15 от 28.05.1985 г., A.93, стр. 24-25, § 57). Ако ограничението съответства на тези принципи, няма нарушение на чл. 6…..“.

5.5. Все в този смисъл, в т. 47 и т. 48 на Решение от 12.07.2018 г., по делото Kamenova v. Bulgaria, жалба № 62784/09, Европейският съд по правата на човека „…приема, че законоустановените давностни срокове служат за няколко важни цели, а именно да се гарантира правна сигурност и окончателност, да се защитят потенциалните ответници от закъснели искове, на които трудно може да се противодейства и да се предотврати несправедливостта, която би възникнала, ако от съдилищата се изисква да вземат решение за събития, случили се в далечното минало, въз основа на доказателства, които биха могли да станат ненадеждни и непълни поради изминалото време (вж. Stubbings and Others v. the United Kingdom, 22 октомври 1996 г., § 51, Доклади за решения и определения 1996‑IV). Поради това страните по спора следва да очакват прилагането на тези правила (вж. Miragall Escolano and Others v. Spain, № 38366/97 и 9 други, § 33, ЕСПЧ 2000‑I, и L’Erablière A.S.B.L. v. Belgium, № 49230/07, § 37, ЕСПЧ 2009 г. (откъси)). 48. Гореизложеното означава, че съществуването на давностен срок само по себе си не е несъвместимо с Конвенцията. Това, което Съдът трябва да провери в дадения случай, е дали естеството на въпросния срок и начинът, по който той е приложен, са съвместими с Конвенцията. Това означава наред с другото, че прилагането на законоустановените давностни срокове трябва да е предвидимо за жалбоподателите, като се вземат предвид съответното законодателство и съдебна практика и конкретните обстоятелства (вж. Baničević, цитирано по-горе, § 32).

5.6. Няма причина, цитираните разбирания на Европейският съд по правата на човека да не бъдат споделени и съобразени. В този контекст и с оглед указанието, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, следва да се съобрази, че според поддържаните от ищеца твърдения, неимуществените вреди, чието обезщетяване той претендира, са пряка и непосредствена последица от поставянето му в помещения с лоши битови условия, пренаселени, нехигиенични и липсата на медицинско обслужване. Сиреч, неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, са търпени от ищеца във всеки един момент от поставянето му най-общо в неблагоприятна жизнена среда по причина проявеното от отговорните длъжностни лица на ответника незаконно бездействие.

Очевидно, в случая е налице обективен и лесно доказуем факт, който сочи момента, в който са били проявени, както деликтното поведение на администрацията, така и причинените като последица от него вреди. Това е моментът, в който е сложено началото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за всеки един от процесните периоди.

Както се посочи, ищецът е заявил претенция за обезвреда за претърпени вреди в периода: 26.04.2014 г. - 13.05.2024 г. Тоест, според заявената искова претенция, във всеки един момент от посочените периоди, администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ е бездействала и не е изпълнявала задължението си за осъществяване на фактически действия произтичащи пряко от нормативен акт, да осигури изискваната от закона и правилника за прилагането му жизнена среда на изтърпяващия наказанието си ищец, и във всеки един момент от процесните периоди, той е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди (в подобен смисъл например Решение № 12306 от 16.09.2019 г. по адм. д. № 1569 по описа на ВАС за 2018 г.).

5.7. При това положение, очевидно няма нито формална, нито правна логика да се приеме, че началото на погасителния давностен срок, следва да се отнесе към момента на преустановяване на бездействието на администрацията по вмененото ѝ от закона задължение да действа. Това разбиране би било в пряко противоречие с функциите и целта на нормативното уреждане на института на погасителната давност, включително и така както те са описани в решенията на ЕСПЧ. Разбирането, че погасителният давностен срок започва да тече едва след прекратяване на действието или бездействието, несъмнено би наложило в подобна хипотеза, ответникът да бъде поставен в условията да се защитава, като търси доказателства за факти, които са проявени преди няколко десетилетия и евентуално да понесе тежестта да заплати обезщетение за вреди за период от няколко десетилетия, включително със съответните лихви за просрочие. Това е в явно противоречие с регулативната и защитната функции на правото. В този смисъл, би могло да се посочи, разбирането изложено в Заключение на Генералния адвокат, представено на 19 юни 2014 г. по Дело C‑447/13 P, Riccardo Nencini срещу Европейски парламент, според което:

„…38. Погасителната давност за вземанията е правен институт, познат в повечето от съвременните правни системи. Доколкото ми е известно, тя съществува без изключение в правния ред на всички държави членки.

39. В това отношение е уместно да припомним аксиологичните основи на погасителната давност като институт на съвременното право(7).

40. На първо място, в интерес на обществения ред правната система следва да бъде създадена така, че да бъде избегнато оспорването на дълготрайни фактически положения. Впрочем по-често тези положения са законосъобразни, отколкото обратното. Следователно има опасност оспорването им, предвид несигурността на доказателствата, да доведе до несправедливи резултати. Освен това изтичането на определен период от време би трябвало да води до узаконяването дори на противоправни положения. Наистина след дълъг период на бездействие задълженото лице може вече да не трябва да се съобразява с факта, че ще е длъжно да изпълни задължението си. Изминалото време създава затруднения при доказването, тъй като засегнатите лица не могат да бъдат задължавани да пазят вечно доказателствата. На последно място, погасителната давност кара кредитора да действа бързо при предявяване на правата си.

41. Ето защо освен роля на стабилизатор, погасителната давност има за цел да накаже мудността на кредитора, който не полага грижа да потърси правата си. От друга страна, погасителната давност цели да ограничи делата, свързани със стари спорове, при които има повишен риск от произволни решения поради затрудненията при доказването…..“.

5.8. Ясно е при това положение, че изцяло в интерес на лицето е да охрани интереса си, като своевременно предприеме действия за защита на правата си и потърси обезвреда на причинените му вреди. В случая, самото непрекратяване на бездействието на администрацията да изпълни вменените ѝ от закона фактически действия, не е в никаква релация нито с факта на извършения вече деликт, нито с факта на причинените вече имуществени и/или неимуществени вреди. Казано с други думи, не е необходимо бездействието на администрацията да бъде преустановено, като едва тогава да е възможно да се направи извод, че деликта и причинените от него вреди са проявени юридически факти и съответно да са приеме, че от този именно момент, започва да тече погасителния давностен срок за предявяване на претенцията за обезвреда. Каза се, както деликта, така и вредите са проявен факт, във всеки един момент от процесните периоди, през които администрацията не е изпълнявала своето задължение.

5.9. В този смисъл, трябва да се приеме, че указанието дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС за това, че „…При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване…“, следва да се разбира в контекста на принципа „contra non valentem agere non currit praescriptio“, тоест срещу онзи, който не може да действа, давност не тече.

При положение, че действията или бездействията на администрацията, освен причиняването на вреди имат за последица и невъзможност или възпрепятстване на носителя на правото да го упражни по предвидения за това ред или пък ако, поради тези действия или бездействия, носителят на правото е бил поставен в условия при които да не са му известни и да не може разумно да се очаква да са му известни обстоятелствата релевантни за упражняване на правото, то тогава би следва да се приеме, че началото на давностния срок следва да бъде именно момента на преустановяване на действието или бездействието, тоест моментът от който е била отстранена пречката, която е била извън контрола на увреденото лице и не му е позволявала да предприеме действия по адекватна защита на правата си.

5.10. С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се добави, че в т. 200 от Решението си от 27.01.2015 г., по дело Н. и други срещу България (Жалби № 36925/10, 21487/12, 72893/12,73196/12, 77718/12 и 9717/13), Европейският съд по правата на човека е отбелязал, че „…С оглед на всички тези недостатъци при разглеждане на двете претенции за обезщетение, предявени от г-н Н., чл. 1 от ЗОДОВ от 1988 г. не може да се разглежда като ефективно средство за защита по отношение на оплакването му, свързано с условията за неговото лишаване от свобода….“.

Междувременно обаче, със ЗИД на ЗИНЗС (Обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), бяха предприети необходимите законодателни промени, бе приета новата Част Шеста „Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение“ от ЗИНЗС, като по този начин се осигуриха всички възможни способи за гарантиране и защита на правата на задържаните под стража и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. Тоест, след 07.02.2017 г., ищецът е разполагал както с пълната фактическа, така и с необходимата правна възможност да охрани и осъществи правото си на обезщетяване на твърдените от него неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на администрацията на Затвора Пловдив преди и след посочената дата.

5.11. Ето защо, при положение, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода 26.04.2014 г. - 13.05.2024 г. (3671 дни), част от исковата претенция, а именно от 26.04.2014 г. до 12.05.2019 г. вкл. (1843 дни) се явява погасена по давност, поради което ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Доколкото исковата молба на ищеца е подадена на 13.05.2024 г., обсъжданият иск не е погасен по давност в останалата му част, с която се претендира обезщетение, а именно за периода 13.05.2019 г. - 13.05.2024 г. (1828 дни), поради което същият ще бъде разгледан само в тази част.

IІІ. За фактите:

5. От данните по делото се установява, че ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив от 30.06.2015 г. до настоящия момент.

От страна на ответника не е представена изисканата му в първото по делото съдебно заседание информация в кои спални помещения е бил настанен М. през посочения период.

Според справка от 01.07.2024 г. на НС „ФЛКР“ К. С., във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях.

Банята за лишените от свобода е обща. Подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Ползва се от лишените от свобода по утвърден график. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. Всички лишени от свобода, които работят, имат право да ползват баня всеки ден.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" сключва централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Договорът за ДДД обработка, сключен от ГДИН е действащ до м. май 2023 г. След този период ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН /по затвори/. Периодът на обработване е на два месеца или при необходимост, като се третират само определени сектори в местата за лишаване от свобода. За съответната ДДД обработка. В тази връзка са представени протоколи за ДДД за месеците март, април (два броя), май, юли, август, септември, ноември 2019 г., януари, февруари, март, май, август, септември, ноември 2020 г., февруари, март, май, юни, август, септември, ноември, декември 2021 г., февруари, март, май, юни, август, септември, октомври, ноември 2022 г., януари, февруари, март, май, ноември и два протокола от декември 2023 г. и месец февруари, април и юни 2024 г. В цитираните протоколи са описани размера на третираната площ („всички части“), препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето, приемащо извършената работа.

Прането на дрехите на л. св. става по усмотрение на самите лишени от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.

За периода, през който л.св. е пребивавал в Затвор Пловдив е имало налична професионална пералня, която е функционирала и л.св. са имали достъп до нея по утвърден график.

Същата от началото на 2023 г. е в продължителен ремонт, като в пералното помещение са в процес на работа сушилнята за дрехи и гладачния каландър.

Обезпечаването на процеса на пране на спалното бельо и дрехите на работещите л.св., по време на ремонта на професионалната пералня, е чрез три броя по-малки перални машини с по - малък капацитет на килограми за пране.

Прането се осъществява чрез молби от л.св. според нуждите им през месеца.

Простори за дрехи има в общите помещения на л.св., на всеки пост.

Представен е също така и график за служебната пералня (л. 27), според който лишените от свобода могат да я ползват понеделник и четвъртък.

6. Представена е докладна записка от Д-р Ж. П. (л. 80), според която за периода от м. февруари 2024 г. до настоящия момент лишеният от свобода М., редовно получава по една таблетка вечер Сетинин – 100 мг.

Във връзка с предоставеното на ищеца медицинско обслужване са представени: Здравен картон от 30.06.2015 г.; Амбулаторни листови за извършени прегледи на М. от 06.02.2019 г., 25.02.2019 г., 27.02.2019 г., 24.09.2021 г., от същата дата има втори амбулаторен лист за преглед от друг лекар, 28.10.2022 г., 14.11.2022 г., 30.11.2022 г., 07.04.2023 г. 08.02.2024 г., 12.02.2024 г.; Медицински изследвания (кръвни и образна диагностика) от 06.02.2019 г., 07.04.2021 г., 24.09.2021 г. (кръвни) и 24.09.2021 г. (образна диагностика), 14.11.2022 г. и от 12.02.2024 г.; извадки от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ (л. 308 и сл.), Книга за медицински прегледи на л.с. от 05.03.2019 г., Тетрадка амбулаторни прегледи (л. 282 и сл.) и от Амбулаторен журнал, в които фигурира името на ищеца от 05 и 12.08.2021 г., от 27.01.2022 г., 22.02.2022 г., 23 и 29.03.2022 г., 02, 06, 08, 11, 16, 21, 22, 24.04.2022 г., 02, 04, 07.05.2022 г., 02.08.2022 г., 16.08.2022 г., 20.08.2022 г., 26.08.2022 г., 03 06, 07, 08, 20, 21 и 24.09.2022 г., 02, 08, 10, 12, 15, 18, 19.10.2022 г., 04, 06, 18, 19.11.2022 г., 25.05.2023 г., 01.06.2023 г., 27.07.2023 г., 03 и 24.08.2023 г., 08.11.2023 г., от 11.11.2023 г., от 15.11.2023 г., от 26.11.2023 г., от 30.11.2023 г., 26.11.2023 г., от 05.12.2023 г., от 07.12.2023 г., от 12.12.2023 г., 14.12.2023 г., 31.12.2023 г., 03.01.2024 г., 07.01.2024 г., 09.01.2024 г. -16.01.2024 г., вкл., 24.01.2024 г. - 26.01.2024 г. вкл., 01.02.2024 г. - 04.02.2024 г. вкл., 06.02.2024 г., 07.02.2024 г., 09.02.2024 г., 11.02.2024 г., 01.02.2024 г. и друга медицинска документация от 2018 г. и 2017 г.

Представена е и Декларация на М. от 14.10.2021 г. (л. 207), с която същият декларира, че се отказва от преглед от гастроентеролог и включване в програмата за лечение от хепатит С.

редовно е посещавал МЦ за контролни прегледи по график и е получавал при

7. По делото като свидетели по делото са разпитани:

7.1. Т. Д. Т.. Същият заявява, че били с М. в съседни стаи в периода 2016 г. - 2024 г. През 2024 г. били заедно с М. в стая 73. Преди това мисли, че той бил в килия 74 и килия 72. Условията във всички стаи били едни и същи. Имало много хлебарки, дървеници, много мухъл по стените, нямало течаща топла вода, дежурно осветление през нощта. Когато се събуждали вечер нямало как да отидели до тоалетната, много било тъмно и не се виждало нищо. Всичко това било през цялото време. Общата баня се намирала извън корпуса, извън помещението, в което лежали, минавали през карето и влизали в друго помещение, където се намирала общата баня. Там имало пет или шест работещи душа. Вкарвали ги по 20-30 човека и трябвало да се изчакват. Перели си в стаята. Били си направили ръчни простори и си простирали вътре в стаята. През зимния период имало много влага в стаята. В столовата ежедневно се разкарвали котки, много котки, поне четири - пет котки имало постоянно докато се хранели на закуска, на обяд. Котките ги хранели работниците от столовата. Не знае М. да се е оплаквал от котките. М. не му е споделял, че има нужда от лекар. Техният график бил в четвъртък, но имало един период, когато нямало лекар. Постоянно се сменяли лекарите.

7.2. М. С. Р.. Заявява, че познава М. откакто били в запечатката. От февруари 2022 г., откакто излязъл от запечатката, те с М. били в един коридор до сега. Свидетелят бил в 72 стая, а М. - в 73 стая. Седемдесет и трета стая бил много пропаднала, имало влага, дървеници, хлебарки. В столовата имало котки. В стаите простирали дрехите. Имало пералня в затвора. До сега М. му се оплаква от гърба, той бил астматик. Общата баня се намирала в другия корпус. Преминавали през карето, за да стигнат до нея. В стаята на М., която била четири на пет, били шест човека. Винаги му се оплаквало момчето, че нямало лекар. Всяка сряда или четвъртък записвали за лекар, но никой не викали. Видял, че М. се записва в графика миналата година през януари 2023 г. Не е видял М. да ходи на лекар. Не знае дали го е преглеждал лекар. Той работел тази година, но му станало нещо - пак се разболял. Д. М. ходел на работа, той излизал на каре. Свидетелят ходел заедно с М. на работа на едно и също място. Там имало прах, постоянно го болял корема. М. се оплаквал от условията на работа.

ІІІ. За правото:

8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

9. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора [населено място] към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

10. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това места и по-точно в тези изрично посочени от ищеца.

В случая, от наличните по делото доказателства се установява, че през разглеждания период 13.05.2019 г. - 13.05.2024 г. (1828 дни), М. е пребивавал в Затвора Пловдив.

12. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

13. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

13.1. Помещението, което е обитавал М. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през 13.05.2019 г. - 13.05.2024 г. (1828 дни) в Затвора Пловдив, е разполагало със санитарен възел и постоянно течаща вода, с възможност за проветряване чрез отваряем прозорец. Ищецът е имал достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Що се отнася до хигиената в спалните помещения, последната се осъществява от лицата, настанени в тях.

Действително от показанията на разпитания свидетел се установява, че в помещението в Затвора Пловдив, в което е бил настанен ищецът е имало мухъл и влага. Техният произход, обаче, включително и според ищеца, се дължал на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците.

13.2. Относно твърдението на ищеца, че не му е осигурявана подходяща храна за здравословното му състояние, достатъчно е да се посочи, че от събраните по делото доказателства, не се установява ищецът да е имал здравословни проблеми, изискващи спазване на определен хранителен режим.

13.3. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора Пловдив, тъй като от страна на ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключен договор от страна на ответника, а именно протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив, подробно описани в т. 5 от настоящото решение, които съдържат информация за размера на третираната площ, препарата, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката, като за периода след изтичане на договора (след м. май 2023 г.) изрично е посочено, че ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН /по затвори/. Този извод не се променя и от показанията на разплитаните по делото свидетели, доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

13.4. Неоснователни се явяват и оплакванията по отношение твърдяната липса на медицинско обслужване. Правото на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ. Според чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.

Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) всеки български гражданин (в т.ч. и всеки лишени от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ).

Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС).

В чл. 115, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода се преместват за лечение в специализираните болници за активно лечение в местата за лишаване от свобода със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на затвора и лекарско предписание.

В ал. 2 на същия член от правилника е предвидена и възможност лишените от свобода да се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода.

Така цитираната законова уредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава (отново в медицинските центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода) да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ.

Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези.

От приложените по делото писмени доказателства, подробно описани в т. 6., представляващи медицинското досие на ищеца, се установява, че в рамките на процесния период на М. са извършвани необходимите изследвания и прегледи, и системно е получавал лекарства.

Липсват каквито и да било данни от страна на ищеца да са подавани молби за посещение при лекар и/или зъболекар, на които да му е било отказано. Такива твърдения липсват и в показанията на свидетелите.

Изложеното до тук, дава основание да са приеме че медицинската помощ осигурена от ответника и оказана на ищеца през процесния период от време е осъществена в съответствие с принципите залегнали в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, на равнопоставеност при оказване на медицинската помощ, на сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения и на зачитане правата на пациента.

13.5. Както вече се посочи по-горе, прането в пералнята става с молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото). По делото не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитания по делото свидетел.

13.6. Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не са нормативно установени задължения на ответника.

13.7. По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че като работещ не му е осигуряван престой на открито (т.нар. „каре“), следва да бъдат съобразени показанията на свидетеля М. С. Р., който изрично заявява, че с М. ходели заедно на работа на едно и също място и той (М.) излизал на каре. Това само е достатъчно да обоснове неоснователност на коментираното твърдение.

13.8. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираното по-горе становище (описано в т. 5 от настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесния период не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

14. Независимо от изложеното обаче, следва да се констатира, че от страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства в кои спални помещения е бил настанен ищеца през разглеждания период (13.05.2019 г. – 13.05.2024 г.).

В първото по делото съдебно заседание, от Началника на Затвора Пловдив изрично е изискана справка в кои спални помещения е пребивавал ищецът в Затвора Пловдив през процесни период (включително и в Приемно отделение на Затвора Пловдив, ако през посочения период е бил настанен там), какъв е техния размер (в кв.м. без санитарния възел, ако има такъв) и по колко човека са били настанени в спалните помещения заедно с ищеца. В същото съдебно заседание ответникът и Началника на затвора Пловдив са предупредени за последиците от неизпълнението на това задължение по чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС. За изготвянето на посочената справка и за последиците от неизпълнението на това задължение, ответникът е бил уведомен чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание, а на Началника на Затвора Пловдив е изпратена Призовка, получена на 24.06.2024 г. (л. 83 – 86). Преди даване ход по същество на делото, на страните е дадена последна възможност за ангажиране на доказателства, като ответникът, чрез процесуалния си представител, изрично е заявил, че няма искания по доказателствата (л. 320).

Такава справка каза се, не е представена.

В тази връзка е необходимо да бъде съобразено следното:

Според чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Това ще рече, че при наличие като проявен юридически факт на неизпълнение от страна на административния орган, на указаното му съобразно разпределението на доказателствената тежест задължение, да представи конкретни данни, както и при липсата на каквито и да е данни за противното, ще следва да бъде приложено цитираното нормативно установено допускане, като се приеме за установено, че административният орган не е изпълнил задължението си да осигури на М., нормални условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в неосигуряването на минимална жилищна площ не по-малко от 4 кв. м. (на всеки лишена от свобода) по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, което на практика е поставило ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Тоест, с оглед правилото на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, следва да се приеме за установено от фактическа страна, че в периода 13.05.2019 г. - 13.05.2024 г. включително, тоест за период от 1828 дни, ищецът М. е търпял заявените в исковата молба неимуществени вреди, в резултат на бездействие на администрацията на ответника да му осигури нормативно установените условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в частност, касаещи осигуряването на минимална жилищна площ не по-малко от 4 кв. м.

15. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за посочения в т. 14 по-горе период, или общо за 718 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането (минималната работна заплата през 2019 г. е 560 лв. през 2020 г. - 610 лв., през 2021 г. - 650 лв., през 2022 г. е 710 лв., през 2023 - 780 лв., а през 2024 г. - 933 лв.), обстоятелството, че ищецът претендира 8,172 лв. обезщетение на ден (30000 лв. : 3671 дни) и като се съобрази, че само едно от твърденията изложени в исковата молба настоящият съдебен състав възприема като основателно, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, както следва:

- в размер на 3656 лева за престоя му в Затвора Пловдив през периода от 13.05.2019 г. до 13.05.2024 г. вкл. (общо 1828 дни), който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът за разликата от 3656 лв. до пълния му размер от 30 000 лв. и за периода от 26.04.2014 г. до 12.05.2019 г. вкл. (1843 дни), следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

ІV. За разноските:

16. С оглед изхода на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощниците на ищеца едно адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело, което се констатира в размер на 348 лв., съразмерно уважената част от иска.

17. Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

 

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на М. Ш. М., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив, обезщетение в размер на 3656 лв., ведно със законната лихва считано от 13.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 13.05.2019 г. до 13.05.2024 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3656 лв. до пълния му размер от 30 000 лв. и за периода от 26.04.2014 г. до 12.05.2019 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на М. Ш. М., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на Н.П. Д., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер ***, с адрес [населено място], [улица], сумата от 348 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1002 по описа за 2024 г. на Административен съд Пловдив.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.