О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2024 г.
гр. В.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2016 по описа за 2016 г.,за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 261318/20.03.2024 г. от К.С.К. – лично и в
качеството на управител на „Интер-К.“ ЕООД и „Интер – КСК – К.К.“ ЕООД, за
изменение в частта за разноските на Решение № 260003/29.02.2024 г., постановено
по гр. дело № 2016/2016 г. по описа на ВОС. Иска се да се измени решението,
като допълнително се присъдят разноски, направени от К.С.К., за депозити за допълнителна
съдебно-икономическа експертиза, общо на стойност от 470,00 лева, съобразно два
броя платежни нареждания, приложени по делото.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от КОНПИ, в който е
изразено становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в
законовия срок и изхожда от надлежна страна.
Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:
При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК е налице искане от страната
съдът да измени крайния си акт в частта за разноските, в съответствие с направеното от молителя искане.
Съгласно чл. 80 от ГПК до приключване на последното по делото съдебно
заседание страната представя списък на разноските. В противен случай не може да
иска изменение на решението в частта за разноските.
В задължителната практика на ВКС (т. 11 от тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС) е възприето, че с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално
валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и
акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния
предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на
съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.
В последното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител
на ответника К. – адв. Г.Г. е отправил искане за присъждане на разноски,
съгласно представен от него списък по чл. 80 от ГПК (лист 753 от ГПК). Видно от
списъка на страната в него е включен един разход – заплатено адвокатско
възнаграждение. Липсва посочване на разноски за съдебно – икономическа
експертиза.
По делото е наличен и друг списък с разноски, представен от К.К. – на лист
771, в който молителят освен адвокатско възнаграждение е посочил и депозит за
вещо лице за допълнителна СТЕ. Последният обаче е депозиран като приложение към
писмената защита на ответника.
Предявените разноски за депозит на вещо лице едва с писмената защита,
правилно не са присъдени със съдебното решение, тъй като са заявени за
възстановяване след последното по делото съдебно заседание. След приключването
на тази фаза в процеса страната не може да прави валидни искания, каквито съдът
е недопустимо да взима предвид при постановяване на крайния си акт.
Поради правилността на
изводите на решаващия съд относно разноските не се намира основание за
изменение на решението, а молбата се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 261318/20.03.2024 г. от К.С.К. – лично и в качеството на
управител на „Интер-К.“ ЕООД и „Интер – КСК – К.К.“ ЕООД, с искане за изменение
в частта за разноските на Решение № 260003/29.02.2024 г., постановено по гр.
дело № 2016/2016 г. по описа на ВОС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: