Мотиви към присъда    по НОХД  №1614/ 2019г. по описа на РС - ***

Районна прокуратура – ***,обвинила подсъдимите :

1.Б.Д.М., роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, работещ, осъждан, ЕГН **********,в това,че на 28.07.2017 г. в гр. ***, като управител на ***– гр. *** /понастоящем със седалище в гр. ***в 30-дневен срок от спиране на плащанията на дружеството на 27.06.2017 г. не поискал от ***– *** да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК;

2.З.Т.Т., роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********, в това,че на 28.07.2017 г. в гр. ***, като управител на ***– гр. *** /понастоящем със седалище в гр. ***в 30-дневен срок от спиране на плащанията на дружеството на 27.06.2017 г. не поискал от ***– *** да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК;

3.И.А.Х., роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, българин, български гражданин, разведен, със средно специално образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********, в това,че на 28.07.2017 г. в гр. ***, като управител на ***– гр. *** /понастоящем със седалище в гр. ***в 30-дневен срок от спиране на плащанията на дружеството на 27.06.2017 г. не поискал от ***– *** да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и следва подсъдимият М. да бъде осъден на наказание при условията на чл.54 от НК,а спрямо подсъдимите Т. и Х. да бъде приложен чл.78а от НК, като бъдат освободени от наказателна отговорност, като им се наложи съответното административно наказание.

Подсъдимите Б.М.,З.Т. и И.Х.   се признават за виновни по повдигнатото им обвинение. Защитниците им пледират съда да наложи наказания Глоба на подсъдимият М.,а подсъдимите Т. и Х. да освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК в предвидения от закона минимален размер.

          Производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано открито разпоредително заседание.

         Доказателствата по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимите,  свидетелите и вещото лице  .

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 02.02.2016 г. в гр. *** било учредено и регистрирано в *** със съдружници св. ***Т., подс. И.Х., Б.М. и ***Т.. Първоначално управители на дружеството били подсъдимите М. и Х., както и ***Т.. На 02.08.2016 г. последният напуснал дружеството и прехвърлил дяловете си на своя брат – З.Т.Т.. Последният бил вписан и като съуправител на дружеството заедно с другите двама обвиняеми.

Дейността на дружеството била извършвана основно от подсъдимите Б.М. ***, поради което седалището му било променено на 11.07.2018 г. от гр. *** в гр. Добрич. М. и Х. открили банкови сметки на дружеството в ***. Предметът на дейност на ***бил търговия с торове и препарати за земеделие, като впоследствие в актуалното му състояние била добавена и търговия с горива. За тази цел била стопанисвана под наем бензиностанция в ***

Счетоводството на дружеството било извършвано от св. ***, с която имало сключен договор за извършване на счетоводни услуги. През различни периоди дружеството разполагало с няколко на брой лица персонал, а през 2016 г. било регистрирано и по Закона за данък добавена стойност.

Първоначално дейността на ***вървяла безпроблемно и дружеството отчело печалба за финансовата 2016 г. През 2017 г., обаче, дружеството започнало да трупа неизплатени задължения, включително публични, поради което на 10.05.2017 г. НАП образувала изпълнително дело № ***г.

Въпреки частичните постъпления от страна на ***по горепосоченото изпълнително дело, на 27.06.2017 г. изплащането на задълженията му към държавата спрели.

По случая било образувано досъдебно производство, в хода на което били изискани и приложени по делото множество писмени доказателства, потвърждаващи гореописаната фактическа обстановка. Установено било, че през 2017 г. отношенията между първоначалните собственици на капитала на ***се влошили. В разпита си на досъдебната фаза на производството св. ***Т. заявил, че подсъдимите М. и Х., които движели дейността на дружеството, не му изплатили полагащия му се дял от дължимата и осчетоводена за 2016 г. печалба. Същите проявили небрежност при управлението на дружеството, вследствие на което то изпаднало в неплатежоспособност, като натрупало множество задължения и нямало вземания и други активи (видно от доказателствата по делото), които биха спомогнали за изпълнението на тези му задължения.

По делото била изготвена съдебна финансово-икономическа експертиза, която направила обстоен анализ на писмените доказателства и установила, че датата на която ***изпаднало в неплатежоспособност е 27.06.2017 г., когато са спрели плащанията на публичните задължения на дружеството по изпълнително дело № ***г. Към тази дата дружеството имало неизплатени изискуеми задължения в размер на 9703,02 лева. Заключението на експертизата било също, че дружеството не разполагало с налично движимо и недвижимо имущество, както и парични средства, с които да покрие изискуемите си задължения. Въпреки това никой от подсъдимите, които са управители на дружеството, не изпълнил задължението си съгласно чл. 626, ал. 2 вр. ал. 1 от Търговския закон, а именно в 30-дневен срок от изпадането на ***в неплатежоспособност, съответно от спиране на плащанията на дружеството, да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност пред съответния ***по седалище на дружеството, което към м. 06. – м. 07.2017 г. е гр. ***.

От изготвените по делото справки за съдимост е видно, че подс. М. е осъждан към момента на извършване на деянието, а подсъдимите Т. и Х. не са.

С гореописаното деяние подсъдимият Б.М. осъществил от правна страна престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

От обективна страна, бидейки вписан като управител на „***, подсъдимият М. не изпълнил задължението си в 30-дневен срок от спиране на плащанията на дружеството, да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност пред ***– ***. Деянието е извършено чрез бездействие.

От субективна страна подсъдимият М., съзнавайки, че управляваното от него дружество е спряло плащанията към кредиторите си, не изпълнил задължението си да поиска откриване на производство по несъстоятелност от ***– ***.

С гореописаното деяние подсъдимият З.Т. осъществил от правна страна престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

От обективна страна, бидейки вписан като управител на „***, подсъдимият Т. не изпълнил задължението си в 30-дневен срок от спиране на плащанията на дружеството, да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност пред ***– ***. Деянието е извършено чрез бездействие.

От субективна страна подсъдимият Т., съзнавайки, че управляваното от него дружество е спряло плащанията към кредиторите си, не изпълнил задължението си да поиска откриване на производство по несъстоятелност от ***– ***.

С гореописаното деяние подсъдимият И.Х. осъществил от правна страна престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

От обективна страна, бидейки вписан като управител на „***, подсъдимият Х. не изпълнил задължението си в 30-дневен срок от спиране на плащанията на дружеството, да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност пред ***– ***. Деянието е извършено чрез бездействие.

От субективна страна подсъдимият Х., съзнавайки, че управляваното от него дружество е спряло плащанията към кредиторите си, не изпълнил задължението си да поиска откриване на производство по несъстоятелност от ***– ***.

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното производство, а именно: свидетелските показания  , както и заключението на вещо лице ***, както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК. В тази насока са и самопризнанията дадени от подсъдимите.

          При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимите и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:

          Подсъдимите са годен субект на престъплението, в което са обвинени, защото към момента на деянието са пълнолетни и   вменяеми. Разбирали са свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.  

          От обективна страна според становището на съда, действията на подсъдимите са съставомерни за осъщественото от тях изпълнително деяние на престъплението по чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че подсъдимите са бездействали, като към 27.06.2017г.  са имали задължения и в 30-дневният срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност на управляваното от тях дружество.

          От субективна страна подсъдимите са осъществили престъплението при евентуален умисъл като форма на вината.

От гореизложената фактическа обстановка, се установява, че с деянието си подсъдимите са  осъществили състава на престъплението по чл.227б ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

За отговорността по НК са от значение само действията, предписани от състава на чл. 227б НК. Задълженията по други закони - ТЗ, ЗКИ,ЗДДС и др., когато няма изрично препращане към тях, са ирелевантни, т. е. без значение е какво поведение е следвало да има търговецът по тези закони. Деянието по чл.227б НК се изразява в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици и същото е довършено в момента, до който търговецът е бил длъжен да предприеме извършване на предписаното му действие. Затова до изтичането на 30-дневния срок бездействието е несъставомерно, а след изтичането му изпълнителното деяние е довършено.

Практиката на ВКС по отношение на чл.227б НК, сочи, че за обективната страна на деянието по чл. 227б НК следва да са налице кумулативно релевантни два вида бездействия на дееца: едното е спиране на плащанията по търговската сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,  свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, а второто е необявяването на тази неплатежоспособност пред съда. За съставомерността на деянието представляващо бездействието на търговеца изпаднал в неплатежоспособност няма значение дали неплатежоспособността на дееца е само фактическа или е обявена от съда. Тълкуването на понятието неплатежоспособност няма легално определение в НК и след като то е дефинирано в специален закон, какъвто е Търговският закон, то съдържанието на този елемент от престъпния състав по чл. 227б от НК се изяснява напълно с категориите на търговското право. Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни свое безспорно и изискуемо парично вземане по търговска сделка или публично правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Неплатежоспособността е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му, и се изразява в липса на налични парични средства, с които да изпълни паричния си дълг.

Деянието по чл. 227б, ал.2 от НК се изразява в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици и същото е довършено в момента, в който лицето, което управлява и представлява търговското дружество, е било длъжно да предприеме извършване на предписаното му действие – като управител или представител на търговско дружество, което изпадне в неплатежоспособност, е длъжен в 30-дневен срок от спиране на плащанията да заяви това пред съда и да поиска производство по несъстоятелност.

Престъплението е формално и за съставомерността му е без значение дали неплатежоспособността е само фактическа или обявена от съд по надлежния ред. Няма изискване да са настъпили съставомерни последици от деянието и да е настъпило реално увреждане или поставяне на опасност за кредиторите.

Краят на 30-дневния срок е всъщност начало на противоправното бездействие по чл. 626 ТЗ, санкционирано от 227б, ал.2 от НК.

Правното  задължение на подсъдимите като представители на търговското дружество произтича от диспозицията на правната норма, съдържаща се в чл.626 от ТЗ, и заради която нарушена диспозиция се предвижда наказателна санкция по чл.227б от НК. Същевременно тези задължения произтичат от нормите на ТЗ, касаещи прекратяването на дружеството, в.т. и чрез обяваване на несъстоятелност при основанията на закона. Подсъдимите са съзнавали /знаели/, че е налице спиране на плащанията, знаели са, че следва да се съобразят с нормите на ТЗ, предвиждали са обществено опасните последици от неизпълнението си на това задължение и са допускали настъпването им.

Като се съобразят наличието на всички материални предпоставки на чл.78а НК за освобождаване от наказателна отговорност за извършеното деяние по чл.227б ал.2 вр.ал.1 НК чрез налагане на административно наказание глоба /предвиденото наказание до три години лишаване от свобода или глоба до пет хиляди лева, чистото съдебно минало/, при индивидуализацията на наказанието на подсъдимите Т. и Х. съдът отчете, че отегчаващи отговорността обстоятелства няма. За смекчаващи вината обстоятелства съдът приема направеното самопризнание в хода на съдебното производство, чистото съдебно минало и тежкото финансово положение на управляваното от тях търговско дружество. Предвид това съдът намира, че са налице смекчаващи вината обстоятелства и административното наказание трябва да бъде определено към минимума, предвиден в чл.78а от НК, който е бил в сила и към момента на извършване на деянието, и следва да бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 лева.  Така наложеното наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца.

По отношение наказанието на подсъдимият М.,съдът намери,че то следва да е глоба в размер на 1000 лева,по съображенията изложени вече в мотивите,а именно доброто му процесуално поведение,ориентирано към разкриване на обективната истина,  направеното самопризнание и тежкото финансово положение на дружеството.

 Предвид изхода на делото съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-*** сумата от 86.00 лева,представляваща направените разноски за експертиза..

   По горните мотиви съдът постанови присъдата си.

        

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: