Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260005 Година 2023, 27.04 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………
На пети април …................................................. Година две
хиляди и двадесет и трета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар …………..…………... Жана Кметска .........................……………..………………
Прокурор …………………….…………………..…..………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ….……...….…………. Р. Калиманова………………….…
гражданско дело номер……. 1026 ……..… по описа за … 2017 … година.
Производството по делото е с правно основание чл. 45 и
чл. 49 от ЗЗД за главните искове, съответно чл. 86 от ЗЗД за акцесорните.
Образувано е по повод исковите претенции на Г.И.К. и Д.Ж.К.,***
чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №32, ет. 2, офис № 5 против М.П.З. *** и „Химтех“
ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Цар Асен“ №12, ет.2,
представлявано от М.П.З. за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
всеки един от тях сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от настъпило на 05.12.2012 година непозволено
увреждане, довело до смъртта на Д. Г.К.,***, ведно със законната лихва върху
претендираните размери главница за периода от 05.07.2014 година до 05.07.2017
година в размер на сумата от 30 533.14 лева, както и законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на исковата молба до тяхното окончателно
изплащане. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират
доказателства.
С определение № 260352 от закрито заседание на 06.12.2022
година, постановено по настоящото дело поради настъпилата тяхна смърт в хода на
същото съдът е заличил като ищци Г.И.К. и Д.Ж.К.,*** и е конституирал като такива Е.Г.К., ЕГН **********,***, зона „С.“, ул. „Б. г.“ №**и Г.Д.К.,
**********, чрез неговата майка и законен представител Е.В.М.,***. С протоколно
определение от проведеното на 08.03.2023 година съдебно заседание предвид
направения от него отказ, съдът е прекратил производството по делото по
исковете на Е.Г.К. против М.П.З. и „Химтех“
ЕООД за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от общо 100 000
лева, формирана като сбор от половината от предявените от първоначалните ищци -
негови наследодатели искови претенции за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и общо за сумата от 30 533.14 лева, формирана като
сбор от половината от предявените от първоначалните ищци - негови наследодатели
искови претенции за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от
05.07.2014 година до 05.07.2017 година, както и за законната лихва върху
претендираните главници от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
им изплащане.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е било образувано
настоящото производство, че първоначалните ищци, починали в хода на делото,
като на тяхно място са конституирани техните наследници, съобразно посоченото
по-горе, били родители на Д. Г.К., ЕГН **********, починал на **.**.**** година
по време на работа като „шлосер - монтьор на канално-помпена станция № 7 /КПС/
- град Поморие, възложена му от ответното дружество „Химтех“
ЕООД.
По случая било образувано досъдебно производство №
72/2015 година по описа на ОСлС в ОП- град Бургас, ДП
№ 434/2012 година по описа на ОП-Бургас, по което като обвиняем бил привлечен
ответникът М.П.З. за извършено престъпление по чл. 123, ал.1 НК във вр. с чл.
16, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗЗБУТ, чл. 98, ал. 1 и ал. 2, чл. 103, чл. 124, чл.
125, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 година за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и използване на
работно оборудване; чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на безопасни условия на
труд с пострадало лице Д. Г.К. за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 вр.
с чл. 128, ал. 2 от НК във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1, т. 7 от ЗЗБУТ, чл. 98,
ал. 1 и ал. 2, чл. 103, чл. 124 и чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и използване на работно оборудване; чл. 15,
ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на безопасни условия на труд с пострадали лица
Цветослав Симеонов Цанев, Мустафа Исмаил Мехмед и Христо Илиев Попов.
Сочи се, че ответникът З. бил управител на „Химтех“ ЕООД, с което дружество починалият Д. К. бил в
трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 0100/27.06.2012
година. Назначен бил на длъжност „шлосер - монтьор“. На 03.05.2012 година „Химтех“ ЕООД започнало работа по „Ремонт на обект - КПС №
7“ - град Поморие като подизпълнител на консорциум „Аква
инженеринг“ ДЗЗД, представлявано от Алтимир Андреев - управител съгласно
договор от 02.05.2012 година, сключен между консорциум „Аква
инженеринг“ ДЗЗД, от една страна като възложител и „Химтех“
ЕООД от друга страна като изпълнител. От своя страна, консорциум „Аква инженеринг“ ДЗЗД, в което участвало като собственик и
„Химтех“ ЕООД сключило договор № ЗОП №52/27.04.2012
година с „ВиК“ ЕАД за извършване на
строително-монтажни работи на обект „КПС № 7“ - град Поморие.
На 04.07.2012 година, в 07:30 часа сутринта, работниците,
в това число и починалият пристигнали на обекта и всеки започнал да изпълнява
задълженията си. Същият ден предстояло да се свърже тласкателят
на новата помпа със съществуващия такъв към пречиствателната станция.
Пострадалият Мустафа Мехмед отворил леко заглушалката,
поставена на тръбата на тласкателя, за да могат да
започнат работа по съоръженията. В помещението се извършвали дейности до към
10:40 часа, когато един от работниците започнал да вика за помощ. Тогава
починалият Д. К., заедно с Мустафа Мехмед, които през това време се намирали
извън помещението, слезли да видят какво става и да му помогнат. Слизайки долу
в помпената станция, на тях също им прилошало, при което Д. К. припаднал и си
заклещил краката на едно от стъпалата. Мустафа Мехмед се опитал да му помогне,
но не успял. Тогава на помощ се притекъл помпиерът
Христо Попов, като освободил краката на К., но след това и на двамата им
прилошало и загубили съзнание. Свидетелят Н.С. се обадил на телефон 112 за
линейка и автомобил на ОУ „Пожарна безопасност и защита на населението“. На
място пристигнали два спасителни екипа и откарали пострадалите в МБАЛ - Бургас,
където били настанени в реанимация. На следващия ден, 05.07.2012 година, в
01.18 часа Д. К. починал, а останалите пострадали били с тежки телесни повреди.
Видно от епикризата на пострадалия Д. К., издадена
от отделението по анестезиология и
интензивно лечение при МБАЛ - Бургас, същият бил приет в реанимация с диагноза
„Кома; мозъчен едем, инхалация на токсични газове, остра дихателна
недостатъчност, интерстициален към алвеолен едем“. Непосредствена причина за смъртта на Д. К. била
острата дихателна недостатъчност, развила се на базата на тежкия белодробен
оток, която причинила и острата сърдечна недостатъчност /рязко натоварване на
дясната сърдечна половина/.
Когато четиримата работници влезли в помещението на КПС №
7 - град Поморие и им прилошало, във въздуха били налични 4 химични съединения
- метан, амоняк, серен диоксид и циановодород в стойности недопустими за
човешкото здраве. Тези газове проникнали в помещението, като се отделили от
отпадъчните води и се образували от гнилостни процеси
от органични утайки. Освен това, изтичането на канални води при отваряне на заглушката на тласкателя водело
до увеличение на тежките газове, които загазовали долната част на помещението. Помещението не била
вентилирано, като операциите били извършвани без наличието на уред дрегер, който да сигнализира за наличието на токсични
газове, както и без принудителна преносима система за вентилиране на
пространството, в което се работело.
Нарушени били чл. 16 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд; Наредба № 7/23.09.1999 година за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване; Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд; Инструкция № 4 за безопасност и здраве при работа на
помпиер /оператор/ и други длъжности, съвместяващи
длъжността помпиер /оператор/ на помпена станция за
отпадни води на „ВиК“ ЕАД - Бургас от 19.12.2011
година, по която бил проведен първоначалния инструктаж от страна на „Химтех“ ЕООД; Наредба № 13/30.12.2003 година за защита на
работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа;
Наредба № 9/23.09.2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация
и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи; Наредба №2/22.03.2004
година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строително-монтажни работи.
Нарушенията на така посочените нормативни правила,
извършени от М.З. в качеството му на работодател - управител на „Химтех“ ЕООД били в пряка причинна връзка с настъпването на
вредоносния резултат - смъртта на пострадалия Д. К. и тежки телесни повреди на
останалите пострадали. Налице било немърливо
изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност -
извършване на СМР на обект „КПС № 7“ - град Поморие, при форма на вината
небрежност.
С разпореждане № 86/08.11.2012 година на РУСО - Бургас,
декларираната от осигурителя „Химтех“ ЕООД злополука,
станала с починалия била приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Смъртта на сина на първоначалните ищци довела до тежка
скръб за тях, която продължавала и към настоящия момент. Той започнал работа в
това дружество едва седмица преди инцидента. Твърди се, че те винаги били до
семейството му, като им помагали морално и материално, доколкото им позволявали
възможностите. Малко след като Д. починал, взели сина му Г. за няколко месеца в
с. Кости при тях. Изключително много разчитали на сина си и внезапната му смърт
била изключително тежък удар за тях. След това се сринали здравословно и
психически.
Първоначалната ищца Д.К. все още не можела да преживее
емоционалния шок от смъртта на сина си. В резултат на това заболяла от исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, III
степен, претърпяла инфаркт, поради което се наложило да й поставят стенд. Имала
и придружаващо заболяване „язва на стомаха“. Няколкократно влизала в болница по
спешност. С експертно решение на ТЕЛК № 1511/08.06.2015 година на МБАЛ-Бургас
била освидетелствана с оценка на работоспособността 80% трайно намалена
работоспособност“ с дата на инвалидност
от 11.03.2015 година.
Бащата на починалия и втори ищец по делото, заличен като
такъв поради смъртта му също преживявал тежко загубата на сина си. Появили се
проблеми със сърцето: стенокардия, артериална хипертония. Няколкократно
постъпвал в болница с оплаквания от силни болки в сърцето и общ дискомфорт. На възраст бил, в която имал реална нужда от
помощ и подкрепа от сина си, но вече не можел да я получи. Всичко това
пораждало правния интерес от предявяване на исковете.
Ответникът по делото М.П.З. лично и като законен
представител на „Химтех“ ЕООД, на когото съдът е
изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан в
закона е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по
така предявените против него искове. Сочи се в него, че семействата на К. и на З.
се познавали отдавна. Били в много близки отношения. Майката на ответника
участвала в отглеждането на Е. - майка на малолетното дете на починалия Д..
Смъртта на последния се приемала изключително тежко и от семейството на З.. След смъртта му ответникът съдействал детето
му Г. да получи застраховката от 60 000 лева, която „Химтех“
ЕООД направило в полза на Д.. Изтъква, че парите можели да бъдат разходвани
както със съгласието на майката Е., така и от дядото - Г. /баща на Д./ предвид
наличието на основателни съмнения в капацитета на майката да действа в интерес
на детето.
Приятелските отношения между двете семейства продължавали
и след подаване на исковата молба. В посочения период общувал с Г.К.,
подпомагал семейството му, внучето му и снаха му финансово и той по никакъв
начин не му бил показал, че семейството му води дело срещу него. Поради това,
като получил исковата молба, той се усъмнил в действията на Г.. На 09.02.2018
година, около 18 часа, му се обадил в присъствието на свидетели, като
телефонният му апарат бил включен на високоговорител. Казал му, че разбрал, че
го съдят за пари и го попитал дали знае нещо по въпроса. Г. изразил голямо
учудване, като отговорил, че не знае за такова нещо и ще провери.
На следващия ден уговорили среща в присъствие на
свидетел, като разговорът бил записан. Г. казал, че се била провела среща на
заведението „Чадъра“ в Морската градина в Бургас, без да уточнява кога. Там
присъствали другият му син със съпругата си, като извикали и него. Присъствали
и други две жени, като му дали да подпише пълномощно. Г. останал с впечатление,
че подписва пълномощно, което щяло да послужи за резултата от аутопсията на Д..
Отново изразил учудване, че се води настоящото дело. От описаната обстановка З.
заключил, че сем. Клинчарови не били запознати със
съдържанието и значението на пълномощното, което подписали.
Сочи се, на следващо място, че в исковата молба
отсъствали фактически твърдения относно това кое негово конкретно деяние било
причинило вредоносния резултат. Изцяло отсъствали твърдения относно
обстоятелствата, които съставлявали последица от действия или събития,
обуславящи наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
деяние на ответника и смъртта на К..
Поддържа, че липсвали всички предпоставки за уважаване на
предявените искове. Оспорва изложения механизъм на инцидента, както и всички
твърдения относно наличието на газовете, в посочените концентрации, механизма
на проникването им в помещението и причините за проникването им. Не оспорва
единствено твърдението, че К. не е страдал от сериозни заболявания, че е бил
жизнерадостен и работоспособен.
Въведено е също така и твърдение за погасяване на
исковете по давност.
Сочи се от страна на ответника, че не бил извършил нито
едно от сочените в исковата молба
нарушения. Поддържа следната фактическа обстановка:
Инцидентът станал на 04.07.2012 година в помпеното
помещение КПС № 7 - град Поморие, на който обект „Химтех“
ЕООД било подизпълнител на консорциума ‚Аква
инженеринг“ ДЗЗД. Изпълнявал работи, възложени от „ВиК“
ЕАД - Бургас с договор № ЗОП - 52/27.04.2012 година. Помещението имало надземна
и подземна част с дълбочина 6-8 метра. В него се слизало по стълба, която се виела
по вътрешната стена на цилиндричния му корпус, който имал и междинна площадка.
Около 10 дни преди 04.07.2012 година, по нареждане на Н. Милушев - енергетик
към „ВиК“ ЕАД, работещите на обекта служители на „Химтех“ ЕООД и такива на „ВиК“
ЕАД поставили заглушка на входната тръба, довеждаща в
помпеното помещение отпадни води. Служителите на „Химтех“
ЕООД първоначално се противопоставили на поставянето на заглушката,
но Милушев настоял и те изпълнили указанието. На 04.04.2012
година трябвало да бъде премахната заглушката, за да
бъде свързан тласкателят на новата помпа със
съществуващия такъв към пречиствателната станция. Заглушката
била разхлабена, при което от нея започнала да изтича вода. Заетите при „Химтех“ ЕООД работници били инструктирани от ответника, че
при такава ситуация следва да напуснат помещението, което и сторили. Излезли
незабавно горе на повърхността и зачакали водата да се изтече. Последен от
помещението излязъл служителят на „Химтех“ ЕООД Тодор
Чакъров, който до 10:10 часа извършвал в помещението заваръчни дейности. Работниците
няколко пъти проверявали дали водата се била изтекла и няколко пъти
установявали, че все още тече, поради което и не влизали в помещението. Към
10:30 часа няколко работници влезли в помпеното помещение и махнали изцяло заглушката, за да се изтече по-бързо водата и отново
излезли от помещението. Около 10:50 часа Цветослав Симеонов Цонев - електрозаварчик при „Химтех“ ЕООД
слязъл в помещението и не излязъл. Според някои очевидци се чули викове за
помощ, поради което Д. К. се спуснал, за да помогне. Според други очевидци,
същият по собствена инициатива слязъл да провери защо Симеонов не излиза. След
него вървял Мустафа Мехмед, който бил шлосер-монтьор при „Химтех“
ЕООД. К. стигнал до намиращата се по средата на помпеното помещение междинна
площадка, където намерил Цветослав Симеонов все още контактен, но му казал, че
му станало много лошо. Мехмед хванал Симеонов под мишници,а К. го хванал за
краката и се опитали да го изкарат навън.
К. обаче казал, че и на него му става лошо и Мехмед минал отзад, за да
не падне К. надолу по стълбите. В този момент краката на К. се заклещили на
стълбата. Мустафа Мехмед повикал за помощ Христо Попов - оператор-помпиер
към „ВиК“ ЕАД - клон Поморие, който също се притекъл
на помощ. Мехмед и Попов успели да освободят крака на К., но малко след това
той се свлякъл и повлякъл и тях. Те паднали и загубили съзнание. Н.С. бил
свидетел на случилото се, обадил се на телефон 112. Същият взел няколко
кислородни маски от пристигналата линейка. Няколко пъти слизал и се качвал до
горе, защото му ставало лошо. Накрая с помощ успял да изкара Попов, да го
сложат в линейката. През това време дошъл и екип на ПБЗН, на който му било
изключително трудно да извади другите пострадали от помещението. К. бил изваден
втори или трети, а последен бил Мустафа Мехмед, който със сигурност пропаднал
най-долу. При приемането им в болницата Цонев и Попов били контактни, а К. и
Мехмед били в кома. К. починал на следващия ден - 05.07.2012 година. Попов бил
изписан с подобрение след два дни, а Цонев и Мустафа след 6 дни с подобрение.
Според ответника, липсвала причинна връзка между което и
да е било негово деяние и смъртта на К.. Факт било, че останалите работници се
възстановили след няколко дни. К. имал реални възможности да се възстанови,
като смъртта му настъпила по други необясними причини, но не и в резултат на
пряка връзка от действието и/или бездействието на ответника. Още повече, че
ответникът провел инструктаж на работниците преди започване на работата, че
докато се изтича течността от тръбата не трябва да слизат в помещението. Още
повече, като чули, че техен колега има нужда от помощ, те следвало да се обадят
на телефон 112, а не да се опитват да влизат в рискованата среда, въпреки нормалната човешка реакция. На
другите работници - Мустафа Мехмед и Цветослав Симеонов той осигурил отпуск и рехабилитационни процедури, след което те се завърнали на
работа и все още работили в „Химтех“ ЕООД.
Поради гореизложеното моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „Химтех“ ЕООД в
срока по закон е депозирал допълнение към отговора на М.З., с който поддържа
последния изцяло.
Бургаският окръжен съд прецени представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите
на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено
от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът Г.Д.К.
е син на Д. Г.К., починал на 05.12.2012 година по време на работа като
шлосер-монтьор на канално-помпена станция №7 (КПС) - град Поморие, възложена му
от „Химтех“ ЕООД и наследник по заместване на Г.И.К.,
починал на 27.03.2021 година, а за тези факти свидетелстват и приетите като
доказателства удостоверение за раждане от *** *** въз основа на акт за раждане
№0189/04.03.2010 година, препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Община
Бургас въз основа на акт за смърт № 0690/05.07.2012 година, трудов договор
№0100/27.06.2012 година, разпореждане №86/08.11.2012 година, издадено от НОИ,
РУ „СО“ - град Бургас, препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Община
Царево въз основа на акт за смърт № 0004/14.06.2020 година, препис-извлечение
от акт за смърт, издаден от Община Царево въз основа на акт за смърт
№563/28.03.2021 година, удостоверение за наследници, издадено от Община Царево,
изх. №861/30.11.2022 година и удостоверение за наследници, издадено от Община
Царево, изх. №862/30.11.2022 година. С оглед на горното и
трайната практика на ВКС, съгласно която, ако приживе пострадалият е предявил
иск за обезщетение за неимуществени вреди, при неговата смърт исковият процес
следва да продължи с участието на наследниците му, то съдът следва да разгледа
и се произнесе по така заявените претенции. Даденото разрешение е обусловено от
обстоятелството, че в този случай предмет на делото не е защита на строго лични
права /напр. право на възстановяване на работа, на промяна на име и т. н. /.
Безспорно в отношенията между страните е и
това, че ответникът М.П.З. е управител и едноличен собственик на капитала на „Химтех“ ЕООД, за което свидетелства и служебно извършената
справка в ТР по партидата на дружеството.
По делото е приета като доказателство присъда
№204/06.08.2020 година, постановена по нохд №87/2018
година по описа на Бургаския окръжен съд, потвърдена с решение №28/24.03.2022 година,
постановено по внохд №241/2021 година по описа на Апелативен
съд-Бургас, оставено в сила с решение № 109 от 18.07.2022 година, постановено
по нак. дело №411/2022 година по описа на ВКС, от
съдържанието на които става ясно, че ответникът М.П.З. е признат за невинен в
това, че на 04.07.2012 година в град Поморие, като работодател и представител
на „Химтех“ ЕООД по непредпазливост причинил смъртта
на Д. Г.К., ЕГН **********, настъпила на 05.07.2012 година, поради немърливо изпълнение на занятие, представляващо източник на
повишена опасност - извършване на СМР на „Канално-помпена станция - 7, град Поморие“,
като не изпълнил задълженията си по чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Закона за здравословни
и безопасни условия на труд, чл. 98, ал. 1 и ал. 2, чл. 103, чл. 124, чл. 125о,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба №7/23.09.1999 година за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, чл. 15, ал. 1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 година за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд - престъпление по чл. 123, ал.1 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗЗБУТ, чл. 98, ал. 1 и
ал. 2, чл. 103, чл. 124, чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №7/23.09.1999 година
за МИЗБУТРМИРО, чл. 15, ал. 1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 година за
УРППОИРСПОЗБУТ, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така
повдигнатото му обвинение. Присъдата е влязла в сила на 18.07.2022 година.
При така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Анализът на цитираната норма сочи, че за успешното му
провеждане в тежест на ищеца, който е процесуално легитимиран да претендира
присъждане на обезщетение за смъртта на своя родственик, е да установи при
условията на пълно и главно доказване на кумулативното наличие на следните
предпоставки: наличие на деяние /действие или бездействие/, неговата противоправност, причинената вреда, причинно-следствена
връзка между деянието и настъпилата вреда и вина, която се предполага до доказване
на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Смисълът на деликтната
отговорност е да бъдат поправени вредите, които виновно са причинени другимо, поради което задължението за обезвреда
има санкционен характер и възниква от общото задължение да не се вреди.
Доколкото за осъществяване на деянието, неговата противоправност, както и относно вината на дееца има постановена
влязла в сила присъда - присъда №204/06.08.2020 година,
постановена по нохд №87/2018 година по описа на Бургаския
окръжен съд, потвърдена с решение №28/24.03.2022 година, постановено по внохд №241/2021 година по описа на Апелативен съд-Бургас,
оставено в сила с решение №109/18.07.2022 година, постановено по нак. дело №411/2022 година по описа на ВКС, то
същата е задължителна за настоящия съд и изключва преценката му относно тези
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане (чл. 300 от ГПК).
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не се
установява ответникът М.З. да е причинил виновно и противоправно
смъртта на Д. Г.К., което го освобождава от отговорност за обезвреда.
По делото не се установиха и претърпените от наследодателите на ищеца
неимуществени вреди. Действително, наличието на родствена връзка с починалото
лице е обичайно индиция за негативни емоции и
преживявания, но същите не могат да се презумират от
съда, а следва да бъдат установени с надлежни доказателствени средства, каквито в настоящето производство
не са ангажирани.
Претенцията следователно е неоснователна и следва да се
отхвърли, ведно с искането за присъждане на законната лихва върху претендирания размер главница за периода от 05.07.2014
година до 05.07.2017 година в размер на 30 533.14 лева, както и законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до нейното
окончателно изплащане.
С горните аргументи като неоснователен следва да се
отхвърли и иска по чл. 49 от ЗЗД.
Отговорността на ответното дружество „Химтех“
ЕООД по смисъла на чл. 49 от ЗЗД е обезпечително-гаранционна, отговорност за
чужди виновни противоправни действия, т. е. за да се
ангажира отговорността на дружеството- работодател, следва да са налице
следните предпоставки: наличие на вреди, причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени при или
по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и наличие на вина от
работника на когото е възложена работа за причинените вреди. Тъй като по делото
не се установи ответникът М.З. да е причинил виновно и противоправно
смъртта на Д. Г.К., нито претърпените от наследодателите на ищеца неимуществени
вреди, то претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли, ведно с искането
за присъждане на законната лихва върху претендирания
размер главница за периода от 05.07.2014 година до 05.07.2017 година в размер
на сумата от 30 533.14 лева, както и законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца
следва да се възложат направените от ответниците разноски, а именно сумата от 3
000 лева в полза на ответното дружество и сумата от 2 500 лева в полза на
ответника З.. Съдът намира за необходимо да посочи, че присъжда разноски в този
размер, тъй като ответниците са сторили такива за защитата им против исковете
на двама ищци, които са били заместени от своите наследници, единият от които е
направил отказ от същите и по отношение на който те не поддържат искане за
присъждане на разноски, независимо от предоставената им от закона възможност за
това. С оглед на това, тъй като общия размер разноски е направен за защита
против исковете на двама ищци, като не е упоменато за всеки от тях какви са
конкретните такива по размер, то съдът намира, че същите са сторени поравно.
Поради това именно присъжда за разноски на ответниците горните суми, които са в
половин размер от посочените такива в представените от тях списъци по чл. 80 от ГПК, като направени за защита по исковете на само един ищец.
Ето защо, по изложените съображения и на основание чл. 45
и чл. 49 от ЗЗД от ЗЗД, както и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.Д.К., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Е.В.М., с адрес ***, против М.П.З., ЕГН **********
***, ж. к. „И.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. 7и „Химтех“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Цар
Асен“ №12, ет.2, представлявано от М.П.З. за осъждане на ответниците да му
заплатят солидарно сумата от общо 100 000 лева, формирана като сбор от
половината от предявените от първоначалните ищци - негови наследодатели искови
претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
настъпило на 05.12.2012 година непозволено увреждане, довело до смъртта на Д. Г.К.,***
и общо за сумата от 30 533.14 лева, формирана като сбор от половината от
предявените от първоначалните ищци - негови наследодатели искови претенции за
заплащане на законната лихва върху главницата за периода от 05.07.2014 година
до 05.07.2017 година, както и за законната лихва върху претендираните главници
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Е.В.М., с адрес ***, да заплати на М.П.З., ЕГН ********** ***,
ж. к. „И.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин
лева/ лв., представляваща направените от него по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Е.В.М., с адрес ***, да заплати на „Химтех“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Цар
Асен“ №12, ет.2, представлявано от М.П.З., сумата от 3 000 /три хиляди лева/
лв., представляваща направените от него по делото съдебни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: