Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
22.10.2018 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Х
ГРАЖДАНСКИ състав
На 02 октомври 2018
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ИВЕЛИНА ИВАНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 526 по описа за 2018
година и за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК.
Ищецът
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД твърди в исковата си
молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Г.М.О. било образувано
ч.гр.д № 6095/2017г. по описа на PC Стара
Загора. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
в размер на 773.20 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с постъпило възражение от
длъжника по смисъла на чл.414 ГПК, предявява на основание чл.422, във вр. с
чл.415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение
до размера на 32,49 лв., която
сума представлявала цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Установило се, че от общата претенция
по ч.гр.д № 6095/2017г. по описа на PC
Стара Загора за незаплатени далекосъобщителни услуги длъжникът дължи сума в
размер на 32,49 лв., като частта до пълния размер на претенцията представлявала
начислена договорна неустойка в размер на 740,71 лв., поради което за ищцовото
дружество било налице правен интерес от осъждане на ответника да му заплати и
посочената сума за дължима неустойка и лизингови вноски.
Поради горното, за разликата до
пълния размер на претенцията по заповедното производство с настоящия иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение предявява в
условията на обективно кумулативно съединяване и осъдителен иск срещу
ответника, а именно за сумата в размер на 740,71лв., представляваща дължима
договорна неустойка.
По повод договор за мобилни услуги от
дата 18.11.2015г., сключен с мобилния оператор „Космо България Мобайл” ЕАД /понастоящем
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, ответникът Г.М.О. бил абонат на дружеството доставчик
на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения
мобилен номер 0896/907 534 с избрана абонаментна програма Rezerv
Standard 39.99 лв.
Въз основа на посочения договор
ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимите суми”.
За потребените от абоната-ответник
услуги „Теленор“ издало:
- фактура № **********/01.12.2015 г. за
отчетения период на потребление 18.11.2015-30.11.2015 г. с начислена за периода
сума за плащане в размер на 21,52 лв. /двадесет и един лева и петдесет и две
ст./, платима в срок 16.12.2015 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура № **********/01.01.2016 г. за
отчетения период на потребление 01.12.2015-31.12.2015 г. с начислена за периода
сума за плащане в размер на 16,26 лв. /шестнадесет лева и двадесет и шест ст./;
и 21,52 лв. /двадесет и един лева и петдесет и две ст./-дължим, незаплатен
баланс по предходната фактура №**********/01.12.2015 г., като общо дължимата
сума по фактурата възлиза на стойност 37,78 лв./тридесет и седем лева и
седемдесет и осем ст./, платима в срок 16.01.2016 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
След извършена корекция по
задължението е останал незаплатен, дължим баланс в размер на 32,49 лв. /тридесет
и два лева и четиридесет и девет ст./
Поради неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 32,49 лв. /тридесет и два лева и четиридесет и девет ст./, на
основание чл. 75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответникът Г.М.О. за ползвания
абонамент и е издал по абонатен номер № ********* на дата 01.03.2016 г. крайна
фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 773.20 лв.
(Седемстотин седемдесет и три лв. и 20 ст.). Начислената сума представлявала
сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 32,49 лв.
/тридесет и два лева и четиридесет и девет ст./ за задълженията по предходните
фактурирани периоди и начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер
740,71 лв. /седемстотин четиридесет лева и седемдесет и една ст./.
Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение,
съгласно изрична клауза в т.11, стр.2 от индивидуалния договор, за мобилен
номер 0896/907 534, пренесена и в т. т. III-4 на Допълнителното споразумение.
Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер,
посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължал
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Космо България Мобайл” ЕАД /по
настоящем „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ ответникът Г.М.О. се бил съгласил и е приел
Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор имало право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й”. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги било
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на Г.М.О.. При неспазване на което и да било задължение
по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него”.
Съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия било
посочено, че, всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика
по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б)
месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура,
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът Г.М.О.
бил подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер
0896/907 534 и не е изпълнил задължението си по договор да заплащал стойността
на предоставените услуги, като с това си поведение бил изпаднал в забава.
Издадени били фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен бил фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва
да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе
си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник бил сключил договор и е
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената
на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ.
същият бил в неизпълнение на договора си.
Моли съда да постанови решение, с
което да признаете за установено по отношение на ответника Г.М.О., с ЕГН: **********,
че към него съществува изискуемо вземане на ищцовото дружество „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД в размер на 32,49 лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *********, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата.
Моли, да осъди ответника Г.М.О. да
заплати на ищеца сумата в размер на 740,71 лв. за начислена договорна неустойка
по договор с абонатен номер № *********.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът
Г.М.О., в законоустановения срок не представя писмен
отговор и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът
като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите
обстоятелства по делото, приема че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение.
От
представените по делото съобщение и призовка до ответника се установява, че на
същия са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание.
От изложените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че предявеният иск
се явява вероятно основателен.
Налице е хипотезата на чл.422 от ГПК
във връзка с чл.79 от ЗЗД.
Видно
от приложеното към делото ч.гр.дело № 6095/2017г. по описа на Районен съд -Стара
Загора, на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 3968/01.11.2017г.,
по силата на която ответникът Г.М.О. е осъден
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД сумата от 773,20 лева главница, сумата от 5,16 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 17.03.2016г. до 09.10.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от
30.10.2017г. до изплащане на сумите, както и 25 лева държавна такса и 180
лева адвокатски хонорар. Тъй като заповедта е връчена на длъжника на основание
чл.47 ал.5 от ГПК в изпълнение разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е указано
на кредитора да предяви иск за вземането си, във връзка с което е образувано
настоящото производство.
По делото е представен договор за услуги № ВС5CITI92501000104100/18.11.2015г., от който се
установява, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД се е задължил да предоставя на ответника договорените услуги, срещу
задължението на потребителя да заплаща в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД месечна
абонаментна такса в размер на 39,99 лв. с ДДС. Договорът за
услуги е със срок
на действие 24 месеца, като страните са се съгласили,
че след изтичане на първоначалния срок, договорът се преобразува в безсрочен
при същите условия, освен ако потребителят не се възползвал от правото си да прекрати договора
с 1-месечно писмено предизвестие. В случай на прекратяване на договора по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съотметния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок.
От
тези доказателства следва да се направи извода, че между страните е налице
договор, по силата на който ищецът е извършил услуга на ответника, а последния
се е задължил да му заплати възнаграждение в уговорения между тях срок. По
делото няма данни договорът да е развален или прекратен.
Предвид
гореизложените съображения, съдът приема, че ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на възнаграждение за извършената работа в срок,
поради което дължи сумата от 32,49 лева главница, представляваща цена на
потребени и незаплатени мобилни услуги, сумата от 740,71 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 30.10.2017г. до изплащане на сумата.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по заповедното производство и по настоящото дело разноски за
държавна такса и възнаграждение за адвокат в размер на 460,00 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Г.М.О. ***, с ЕГН **********, че дължи на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, жк «Младост 4», Бизнес Парк София, сграда 6,
титуляр на банкова сметка: ***:
***, със съдебен адрес:*** сумата
от 32,49 лева главница, представляваща цена на потребени и незаплатени мобилни
услуги, сумата от 740,71 лева, представляваща неустойка за неизпълнение, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2017г. до изплащане на сумата, дължими
по договор
за услуги № ВС5CITI92501000104100/18.11.2015г., за изпълнението на което парично задължение е издадена в
полза на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, с п.а. против Г.М.О., с п.а. заповед №
3968/01.11.2017г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6095/2017г. по описа на
Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА Г.М.О. ***, с ЕГН ********** да заплати на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, жк «Младост 4», Бизнес Парк София, сграда 6,
титуляр на банкова сметка: ***: ***, със
съдебен адрес:*** сумата
от 460,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото производство и по
ч.гр.д. № 6095/2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :