Решение по дело №1916/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			27.07.2020
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	24.07.		2020

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Румяна Агонцева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1916		2019

 

                              дело №                          по описа за                          г.

 

 „Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Кремен Георгиев - изпълнителен директор, адрес: гp. София, ул. „Ястребец" 23Б, е предявило срещу И.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, магазин №1, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.40, ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София и чл.86 ЗЗД. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 353, 16 лв., от които: 251, 27 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2017 г. - м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. до изплащане на вземането, 36 лева - лихва за забава от 01.10.2016 г. до 21.05.2019 г., както и суми за дялово разпределение: 36 лева - главница за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6, 77 лева - лихва за забава за периода от 30.06.2016 г. до 21.05.2019 г. Претендират се и направените разноски в настоящото производство.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т.43 от ДР от Закона за енергетиката и се е намирал с него в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди в гр. София за топлоснабден имот - магазин № 1, находящ се в гр. София, общ. Оборище, бул. «Мадрид» №58, вх. А, за периода от м.03.2017 г. - м.04.2018 г. с аб.№ 405861.

 Спрямо ответника са в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-113/06.03.2006 г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР. В Глава ІV от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 40, ал.1, са определени редът и срокът, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ: до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката. C изтичането на срока ответникът изпада в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 083143, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от м.03.2017 г. - м.04.2018 г. и не е погасил задължението си.

В изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната България" ООД.

Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния период за описания имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - „Бруната България" ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 1515/2019 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника и впоследствие е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Направено е искане по реда на чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено "Бруната България" ООД, което е уважено и съдът е конституирал "Бруната България" ООД, като помагач в производството на страната на ищеца.

В постъпилия отговор се сочи, че сумата 353, 16 лв. е изплатена на ищеца на 24.10.2019 г.

Преди съдебното заседание ищецът е депозирал писмено становище с Вх.№ 5368/10.06.2020 г., в което не оспорва заплащането на сумата 353, 16 лв., като сочи, че остава незаплатена сумата 100 лв. – съдебни разноски, 10, 77 лв. - законна лихва, както и е дължимо юрисконсултско възнаграждение.

С молба Вх.№ 7184/23.07.2020 г. ответникът е представил платежно нареждане за доплащане в полза на ищеца на сумата 35, 77 лв., като е уточнил, че заплаща държавната такса по заповедното производство /25 лв./ и претендираната законна лихва – 10, 77 лв. 

Привлеченото от ищеца трето лице - помагач "Бруната България" ООД не е изпратило представител и не е изразило становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

С доклада по делото е обявено за общоизвестно, че ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-113/06.03.2006 г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР са влезли в сила.

От приложеното ч.гр.д. № 1515/2019 г. по описа на ДРС се установява, че по заявление на "Топлофикация София" АД на 16.07.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за вземания за главница и лихва, дължими за доставена и незаплатена топлинна енергия в общ размер на 353, 16 лв. и за разноски в размер на 25 лв. за внесена държавна такса.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1515/2019 г. по описа на РС - Дупница. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия на ответника, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.

По делото не е спорно, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, доставяна от ищеца на посочения в исковата молба адрес за периода м.03.2017 г. - м.04.2018 г. Не е спорно количеството на доставената топлинна енергия за исковия период и нейната стойност.

По делото се установи, че ответникът е изплатил на ищеца след датата на завеждане на иска дължимите суми по заповедта за изпълнение, включително заплатената държавна такса в заповедното производство и претендираната допълнително законна лихва.

Налице е хипотезата на чл.235, ал.3 от ГПК и съдът е длъжен да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, в каквато насока са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Такъв факт в настоящото производство е погасяването чрез плащане от ответника на вземането, предмет на претенцията на ищеца. Предвид изложеното, предявеният иск следва да се отхвърли поради доброволно погасяване на вземането чрез плащане в хода на производството.

Неоснователна е претенцията от страна на ищеца за присъждане на разноски. Законодателят е предвидил отговорност на ответника за разноски спрямо ищеца само в хипотезата на чл.78, ал.1 от ГПК - ако искът бъде уважен изцяло или частично. В случай, че искът е отхвърлен, независимо по каква причина, липсва законово основание за ангажиране отговорността на ответника за разноски. Преценката, дали страната с поведението си е дала повод за завеждането на делото, обуславяща натоварването й с разноските на другата страна, е валидна само в хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК и то единствено в полза на ответника /Определение № 97 от 10.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1551/2013 г., I т. о., ТК/. Не е допустимо съдът да възлага разноски на ответника, включително по реда на чл.78, ал.2 от ГПК, при положение, че искът е отхвърлен изцяло.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :          

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********, срещу И.С.Т., ЕГН **********, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 353, 16 лв., от които: 251, 27 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2017 г. - м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. до изплащане на вземането, 36 лева - лихва за забава от 01.10.2016 г. до 21.05.2019 г., както и суми за дялово разпределение: 36 лева - главница за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6, 77 лева - лихва за забава за периода от 30.06.2016 г. до 21.05.2019 г., поради доброволно погасяване на вземането чрез плащане в хода на производството.

Решението е постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице - помагач "Бруната България" ООД.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: