№ 34
гр. гр. Радомир, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20211730200224 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началникът на РУ - Радомир е наложил на
жалбоподателката Г. П. Б. административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева
за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т.
3, б. „а“ ЗДвП.
Недоволна от така наложеното ù наказание жалбоподателката по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат – пълномощника си правни доводи моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не
изпраща представител.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
1
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 20.07.2021 г. бил съставен акт № 80 за
установяване на административно нарушение от свидетеля Г. В. ХР. в присъствието на
свидетеля СТ. СТР. ИВ., срещу Г. П. Б., за това, че на 20.07.2021 г., около 11,00 ч., в с.
Лобош е предоставила за ползване мотопед „М.И.Р.“, с рег. № ., собственост на Б.Х.Б.,
на сина ù С.Б. Х., който е неправоспособен водач и не притежава СУМПС.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление №
. г., като е наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер
на 300,00 лева за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и
чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.
В случая съдът намира, че в хода на АНП е допуснато съществено процесуално
нарушение, а именно нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и в частност
изискването НП да съдържа точно описание на мястото, където е извършено
нарушението. Налице е неопределеност, неяснота на обжалваното наказателно
постановление по отношение на мястото на извършване на нарушението, тъй като в
АУАН е посочено, че нарушението е извършено в с. Лобош, докато в НП се сочи, че
административното нарушение е извършено в община Ковачевци на път трети клас №
623, което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното
нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание.
Формалността на административнонаказателното производство предпоставя
максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното
нарушение. В случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено
процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, което
2
възпрепятства правото на защита на наказаното лице.
Наред с това, с разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се забранява на
водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно
средство да предоставят моторното превозно средство на неправоспособен водач.
Приложима е санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.3 ЗДвП, съгласно която се наказва
този, който като собственик, длъжностно лице или водач, допуска или предоставя
управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за
правоуправление. Следователно, разпоредбата предвижда като възможни субекти на
нарушението само тези три категории лица - собственикът на автомобила, лицето,
което го управлява в качеството си на длъжностно лице и всяко друго лице, което
упражнява фактическа власт върху автомобила, като водач на същото, без да държи
автомобила, като длъжностно лице или като собственик на същото. В настоящия
случай в АУАН и НП не е посочено в какво качество е санкционирана
жалбоподателката. Не става ясно дали контролните органи приемат, че същата е била
собственик на МПС или че е водач или длъжностно лице, респективно – не са
посочени никакви факти в тази насока. В този смисъл с основание следва да се приеме,
че не е бил установен елемент от обективната страна на деянието, касаещ възможния
субект на нарушението, което според настоящия съдебен състав представлява
самостоятлено основание за отмяна на процесното НП.
За правна изчерпателност следва да се посочи, че дори да се приеме, че в хода на
АНП не са допуснати горепосочените процесуални нарушения, при разглеждане на
спора по същество съдът намира, че фактическата обстановка в акта за установяване на
административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление, предвид
ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на административнонаказващия
орган гласни доказателствени средства, не е установена и доказана по безспорен
начин. Твърдението на административнонаказващия орган, че Б. е извършител на
административното нарушение, описано в акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, не е доказано
по безспорен начин, тъй като от показанията на свидетеля С.И. се установява, че на
процесната дата двамата с колегата му Г.Х. посетили дома на жалбоподателката, като
на място разговаряли с нейния съпруг, на когото обяснили, че за констатираното
нарушение следва да бъде съставен АУАН на него или на неговата съпруга, тъй като
техният син е непълнолетен.
Предвид на така ангажираните от административнонаказващия орган
доказателства по делото, настоящият състав на решаващия съд намира, че не е
доказано по безспорен начин, че жалбоподателката Б. е извършител на описаното в
акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление административно нарушение, за което ù е наложено административно
3
наказание. Липсват категорични доказателства в административнонаказателната
преписка и такива, събрани в хода на съдебното следствие, установяващи и доказващи
по безспорен начин извършеното от жалбоподателката административно нарушение,
описано в процесния АУАН и НП.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното НП № . г. следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото, такива се дължат само на жалбоподателката. Последната е
направила изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300,00 лева, сторени
за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на
разноски от жалбоподателката в пълния претендиран размер, като в договора за правна
защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено, че възнаграждението е
заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началника на РУ -
Радомир, с което на Г. П. Б., с ЕГН: **********, с адрес: **********, на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Б., с ЕГН: **********, с адрес: **********
сумата от 300,00 (триста лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4