№ 12917
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110161675 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „С.В.“ АД срещу П. Й. Б., с която е
предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите с искане, за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата 1873,62 лв., представляваща главница за потребена
вода за имот на адрес: гр. С................. за периода от 19.10.2013 г. до 21.04.2022 г., с
клиентски № **********, ведно със законна лихва от 02.09.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 48112/2022 г. по
описа на СРС, 48 състав.
С влязло в сила определение от 05.05.2023 г. исковата молба на „С.В.“ АД срещу П.
Й. Б. е върната в частта по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 86 ЗЗД за сумата от 104,15 лв. – мораторна лихва за периода от 19.10.2013 г. до
21.04.2022 г. и е прекратено производството по делото в тази част.
Ищецът твърди, че ответницата има качеството потребител на услугите, доставяни от
„С.В.“ АД на адреса на водоснабдения имот, като собственик на същия, като между
страните са налице трайно установени фактически отношения, свързани с доставка на ВиК
услуги, които отношения се уреждат по Общи условия, влезли в сила на 01.09.2006 г. и в
последващи такива от 2016 г. Твърди, че за процесния имот са доставяни ВиК услуги, които
не са заплатени от ответницата. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявения
иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
1
предявения иск. Оспорва да има качеството на потребител на ВиК услуги с доводи, че няма
доказателства, че е собственик или ползвател на имота, както и че до него действително е
доставено посоченото количество вода. Възразява за погасяване по давност на част от
вземанията. Твърди, че ищецът се позовава на неравноправни клаузи. Моли за отхвърляне
на предявения иск и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Установителният иск е допустим, тъй като е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и
в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в производството по ч. гр.
д. № 48112/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, имащо за предмет същото вземане. Исковата
молба е редовна - заявената претенция за главница е надлежно формулирана по основание,
размер и период, за който се отнася, поради което съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор. Същевременно, заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.09.2022 г.
следва да бъде обезсилена в частта за сумата от 104,15 лв. – мораторна лихва за периода от
19.10.2013 г. до 21.04.2022 г. и за съответна част от разноските, предвид връщането на
исковата молба и прекратяването на производството в тази част с влязло в сила определение
– така т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ):
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1
ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод доставка
на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за
процесните имот и период, както и че ищецът реално е изпълнил задълженията си по
договора - доставил е ВиК услуги до имота на ответницата в твърдяното количество,
равняващо се поне на претендираната сума, а във връзка с възражението на ответницата за
настъпила погасителна давност - че са налице обстоятелства, обуславящи основание за
спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116
ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже всички
свои възражения, включително, че процесните суми са били заплатени.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този
закон.
Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на
Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
2
услуги.
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност
извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1
са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения, а съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите
и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се
регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК
услуги.
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по
смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и на чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.).
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.
1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на
Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Следователно потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
В случая за установяване на обстоятелството, че ответницата е била собственик през
исковия период на процесния имот (апартамент № 49, находящ се в гр. С............) по делото е
приета Справка № 493749/20.04.2022 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба
3
по вписванията - гр. София, за периода от 01.01.1998 г. до 20.04.2022 г. по електронна
партида № 468275 от 23.03.2017 г. От нея се установява, че на 29.10.2008 г. е вписана
възбрана върху процесния недвижим имот, която е заличена на 22.03.2017 г., като е
отразено, че така извършеното вписване е във връзка с изп. д. № 20088440400346, а като
страна в качеството на собственик е посочена П. Й. Б.. В справката фигурират още две
вписвания – на препис от обявено завещание на 23.10.2018 г. със завещател Ф.Ц.С. и
заветник П. Й. Б. и на препис от обявено завещание на 23.10.2018 г. със завещател Й.Б.С. и
заветник П. Й. Б..
Според настоящия съдебен състав, справката от Служба по вписванията е годно
доказателство относно принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот
по следните съображения: Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно
чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВ) писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по
книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВ удостоверенията се отнасят: а) за
определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80
ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на
правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията
по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени
изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава,
учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в
Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен
регистър, представената по делото справка, която не е била оспорена от ответницата,
принципно е годна да установи притежанието на вещно право от нея и основаната на това
договорна обвързаност с ищцовото дружество.
Съдът приема обаче, че от справката може да се направи извод, че ответницата е била
собственик на процесния имот, считано от вписването на обявеното завещание – 23.10.2018
г. Това е така, тъй като преди тази дата е отразено единствено вписване на възбрана върху
имота. Съгласно т. 5 от ТР № 6/14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на
ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или
запор. Съгласно задължителните разяснения, дадени с цитираното ТР, вписаната по
персоналната партида на едно физическо лице обезпечителна мярка „възбрана“ на
недвижим имот ще породи правно действие, ако длъжникът действително е собственик на
възбранения имот, като съгласно чл. 453 ГПК, извършените след вписването
разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца; когато имотът в
действителност не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него
разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния
собственик независимо дали е вписана възбрана; когато имотът е собственост на трето лице,
4
възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по
партидата му няма да има никакво вписване. Поради това се приема, че в обезпечителното
производство е безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху който се иска
налагане на възбрана. Предвид изложеното, доколкото вписването на възбрана не е
обусловено от предварителна проверка за принадлежността на правото на собственост върху
имота, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника по обезпечението,
настоящият състав намира, че представената по делото справка от Служба по вписванията,
неподкрепена от други писмени доказателства, които да индикират ответницата да е титуляр
на вещно право върху процесния недвижим имот преди 23.10.2018 г., не установява същата
да е имала качеството потребител на ВиК услуги до посочената дата, а обстоятелството, че
ответницата е собственик или вещен ползвател е изрично оспорено с отговора на исковата
молба. След 23.10.2018 г. съдът приема, че ответницата е имала качеството на собственик на
имота по силата на оставеното в нейна полза завещание, съответно е и клиент на ВиК
услуги. Следва да се посочи, че по делото няма данни относно датата на съставяне на
завещание, кога е обявено то, съответно за смъртта на завещателите, поради което и с оглед
събраните по делото доказателства следва да се приема, че ответницата е обвързана от
облигационно правоотношение с ищеца за периода 23.10.2018 г. – 21.04.2022 г., за който не
е проведено насрещно доказване, че притежаваното право на собственост е било отчуждено.
В допълнение е нужно да се посочи, че по делото са налице данни за заплащани суми за ВиК
услуги за исковия период, но доколкото няма данни, че са заплащани именно от
ответницата, а се установява, че до 2015 г. партидата се е водила на името на трето за спора
лице, съдът приема, че плащането на задълженията не може да обуслови несъмнен извод, че
ответницата е била потребител на ВиК услуги и преди 2018 г., за който период не са
ангажирани никакви доказателства същата да е била собственик или вещен ползвател на
имота, а в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно това обстоятелство.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ всички ВиК оператори публикуват
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и
общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ
период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. С доклада по делото, приет без
възражения от страните, съдът е обявил за общоизвестно на основание чл. 155 ГПК
съдържанието на Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-
2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г. Ответницата не твърди, а и не доказва да се е
възползвала от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената
в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал.
7 и ал. 8 ЗРВКУ срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за нея и същите
са я обвързали. По изложените съображения съдът приема за установено по делото, че в
качеството й на собственик на процесния недвижим имот, за който се отнася исковата
претенция, за периода 23.10.2018 г. – 21.04.2022 г. ответницата е имала качеството
5
„потребител“ на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, като е била обвързана
от облигационна връзка, възникнала по силата на публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и
канализационни системи и от съответния регулаторен орган.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваната вода се отчита по
водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост по общия
водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя
между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по
индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват
всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна
инсталация.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. услугите ВиК се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Според чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. показанията на водомерите се отчитат с
точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по -
дълъг от шест месеца. Следователно в Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено ползваните
ВиК услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения, които са
изброени изчерпателно.
За установяване на факта на предоставяне на твърдените ВиК услуги и тяхната
стойност по делото е изслушано и прието заключение на комплексна съдебно - техническа и
счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно
изготвена и в пълнота отговаряща на поставените задачи. Вещото лице по техническата част
е заключило, че имотът е водоснабден, доставяните до имота ВиК услуги са измервани по
показанията на два водомера с фабрични номера 0010843 и 40236890. Количеството
доставени ВиК услуги за исковия период е общо 1133,031 куб. м. Вещото лице е уточнило,
че за периода на фактуриране във фактурите от 19.10.2013 г. до 21.04.2022 г. периодът на
консумация е от 01.09.2013 г. до 10.04.2022 г. Стойността на предоставените за исковия
период услуги е 2487,38 лв. и тя е определена в съответствие с предоставените количества и
с утвърдените от КЕВР цени, за което са издадени 100 броя фактури и 2 кредитни известия.
Стойността първоначално по фактури е определена по изчислени въз основа на предишни
реални отчети количества ВиК услуги в съответствие с одобрените от КЕВР цени, и
впоследствие при извършване на реален отчет с кредитното известие е направена корекция
за изравняване на фактурираните с изразходваните количества. Вещото лице е изготвило в
табличен вид информация за всяка фактура, като е отразен и начинът на начисляване – по
реален отчет и служебно. В периода от 19.10.2013 г. до 17.01.2015 г. фактурите са издавани
на Фиданка Цонева Стефанова по партида с клиентски № 4076582, по която са отразявани
задълженията и плащанията. След 19.02.2015 г. фактурите са издавани на заведена партида с
6
клиентски № **********, с титуляр П. Й. Б., по която са отразявани задълженията и
плащанията. През процесния период от 15.07.2014 г. до 18.04.2022 г. са платени 1283,11 лв.
(Таблица № 2). Размерът на непогасените задължения за главница за доставени ВиК услуги е
1873,62 лв. (2487,38 лв. -644,86 лв. платени главници +30,15 лв. прихванато салдо до
процесния период с кредитни известия от процесния период + 0,95 лв. завишена главница
по фактура № 47337095/11.12.2013 г.).
Съдът възприема заключението по комплексната експертиза като компетентно
изготвено, тъй като вещите лица са отговорили на поставените задачи след запознаване с
материалите по делото и проверка в счетоводните записвания на ищеца, включително и
издадени фактури и кредитни известия. От експертизата се установява, че до имота на
ответницата са доставяни ВиК услуги за периода, за който съдът прие, че последната има
качеството на потребител на ВиК услуги - 23.10.2018 г. – 21.04.2022 г. (фактури с дата от
21.11.2018 г. до 21.04.2022 г., издадени за период на консумация от 10.10.2018 г. до
10.04.2022 г.), като тяхната стойност - Таблица № 1 от експертизата е в размер на 1024,28 лв.
Количеството ВиК услуги е изчислено въз основа на реални отчети на двата водомера,
включително след корекция на служебно начислените суми, поради което по делото е
доказано реалното доставяне на ВиК услуги през процесния период. Предвид реалното
отчитане на водомерите и липсата на доказателства в противна насока, съдът приема, че
същите са били изправни през исковия период.
За установяване размера на задължението на ответницата, от сумата от 1024,28 лв.
следва да се приспадне вземането за периода 10.10.2018 г. – 23.10.2018 г. (по фактурата от
21.11.2018 г. с период на консумация от 10.10.2018 г. до 14.11.2018 г. – 36 дни, на обща
стойност 25,90 лв., или по 0,71 лв. на ден), през който ответницата не е доказано да е имала
качеството потребител на ВиК услуги, или сумата от 9,35 лв. (13 дни х 0,71 лв.). От
посочената главница следва да се приспаднат и извършените от ответницата плащания (за
които е изложила твърдения във възражението по чл. 414 ГПК и които няма основание да
бъдат приспаднати от старо салдо до процесния период), които видно от Таблица № 2 от
заключението са в общ размер на 652,32 лв. (20,15 лв. – платени на 03.12.2018 г., 25,90 лв. –
платени на 29.12.2018 г., 40,39 лв. – платени на 01.02.2019 г., 30,36 лв. – платени на
08.11.2019 г., 69,64 лв. – платени на 08.11.2019 г., 110,56 лв. – платени на 09.09.2020 г.,
29,53 лв. – платени на 09.06.2021 г., 55,79 лв. – платени на 09.11.2021 г., 100 лв. – платени
на 21.01.2022 г., 80 лв. – платени на 21.02.2022 г., 40 лв. – платени на 28.03.2022 г., 50 лв. –
платени на 18.04.2022 г.), или остават дължими 362,61 лв. Предвид изложеното, съдът
приема за установено, че ищецът е доставял до имота на ответницата ВиК услуги и е издавал
фактури след реален отчет и прогнозно потребление, като след отчитане на водомерите в
имота е извършвано изравняване, което е отразявано по клиентската сметка на ответницата,
като същата отговаря за заплащане на ВиК услуги на стойност 362,61 лв.
Следва да бъде разгледано своевременно релевираното възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.
7
111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Вземанията за цената на доставени ВиК услуги отговарят на
даденото тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един
общ правопораждащ факт - неформален договор при общи условия, падежът им настъпва
през предварително определени интервали от време - в 30-дневен срок от фактуриране на
потребените количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от
2016 г., като размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба №
4/14.09.2004 г. ред. Поради тази причина те се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Настоящият иск се счита предявен на датата на заявлението по чл. 410 ГПК -
02.09.2022 г. по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК, от която дата давността е била прекъсната, като в
периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. №
44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). В случай обаче с извършените от ответницата плащания
давността е била прекъсвана многократно, поради което няма вземания, които да са
погасени по давност за периода след м. 10.2018 г. Ето защо съдът приема, че искът е
основателен за сумата от 362,61 лв. и за периода от 23.10.2018 г. до 10.04.2022 г., за който са
издадени фактури от 21.11.2018 г. до 21.04.2022 г., до която следва да бъде уважен,
съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1873,62 лв. и периода от
01.09.2013 г. до 22.10.2018 г. (фактури от 19.10.2013 г. до 19.10.2018 г.). Посочената сума
следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 02.09.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. В случая предвид изхода на спора право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
иска.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 16,42 лв., както и в
исковото производство в общ размер на 125,66 лв. (от претендираните 85,39 лв. - държавна
такса, 500 лв. - депозит за експертиза и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
8
определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото и извършените в хода на същото процесуални действия от
пълномощника на страната), съобразно уважената част от иска за главница, като съдът не
присъжда разноски за прекратената част по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ответницата се претендират разноски за оказана безплатна правна помощ в хода
на исковото производство в размер на 400 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
процесуалния представител на ответницата адвокат С. К. следва да се присъдят разноски за
предоставена безплатна правна помощ в исковото производство, съгласно чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и договор за правна защита и
съдействие от 14.12.2023 г., в размер от 322,58 лв., съобразно отхвърлената част от иска за
главница (от общо определения размер от 400 лв., който размер не надхвърля минималния
такъв по наредбата).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „С.В.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.............., срещу П. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
С................., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите, че П. Й. Б. дължи на „С.В.“ АД сумата от
362,61 лв. - цена на предоставени ВиК услуги по отношение на обект, находящ се в гр.
С................., с клиентски № **********, за периода 23.10.2018 г. - 10.04.2022 г. (за който са
издадени фактури за периода 21.11.2018 г. - 21.04.2022 г.), ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.09.2022 г. до окончателното плащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.09.2022 г. по ч. гр. д. №
48112/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 362,61 лв. до пълния предявен размер от 1873,62 лв. и за периода, за който са
издадени фактури от 19.10.2013 г. до 19.10.2018 г. (с период на потребление 01.09.2013 г. -
22.10.2018 г.), като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
27066/26.09.2022 г. по гр. д. № 48112/2022 г. по описа на СРС, 48 състав в частта, с която е
разпоредено длъжникът П. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., да заплати на
заявителя „С.В.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..............,
сумата от 104,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.11.2013 г. до
21.04.2022 г., както и разноски над 37,47 лв. до 39,56 лв. (или за сумата от 2,08 лв.) за
държавна такса и над 47,36 лв. до 50 лв. (или за сумата от 2,63 лв.) за юрисконсултско
възнаграждение.
9
ОСЪЖДА П. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., да заплати на „С.В.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.............., на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 16,42 лв. - разноски в производството по ч. гр. д. №
48112/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, както и сумата от 125,66 лв. - разноски в исковото
производство, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С.............., да заплати на адвокат С. К. К. - САК, с адрес на упражняване на дейността: гр.
С............, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 322,58 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ в исковото производство на ответницата П. Й. Б., съразмерно на отхвърлената част
от иска.
Решението в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение (с характер на
определение в тази част) подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част - с въззивна жалба
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10