РЕ Ш Е Н И Е №981
гр.Русе, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
II-ри граждански състав, в публично съдебно заседание на 21-ви юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА
ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4594 по описа за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД.
Ищцовото дружество „Кредитреформ България“ ЕООД-гр.София, представлявано от Радослав Христов Велчев твърди, че на 16.03.2015г.
между „4финанс“ ЕООД и ответницата е сключен договор за кредит по реда на чл.6 ЗПФУР. Процедурата за сключване на договора за
кредит била подробно описана в ОУ на „4финанс” ЕООД и в съответствие със ЗПФУР.
Отпуснатата в заем сума на ответницата била в размер на 350,00лв., като тази
сума била преведена на името на кредитополучателя в „Изи Пей“ на 16.03.2015г. Ответницата се задължила да върне сумата по кредита на падеж-15.04.2015г.
Кредитополучателят не изпълнил задължението си по договора и съгласно клаузите
на същия и по-точно на т.13.3. от ОУ, от 16.04.2015г. „4 финанс” ЕООД започнало
да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от БНБ към договорния лихвен процент. На 01.02.2018г.
„4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с ищцовото дружество
„Кредитреформ България" ЕООД договор за прехвърляне на вземания, по силата
на който процесното вземане към ответницата било цедирано. С оглед на изложеното
се иска да бъде постановено съдебно решение, с което ответницата И.В.Т. да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 350,00лв. – неплатена
главница по Договор за кредит от 16.03.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и направените
по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответницата И.В.Т. *** не е подала отговор на ИМ. С молба от
29.06.2020г. уточнява, че е заплатила на ищеца сумата от 534,00 лв., за което
представя и доказателства.
От фактическа и правна страна:
Не се спори между страните
по делото за това, че между тях е налице валидно правоотношение по силата на
което ответника дължи на ищеца заплащане на суми по договор за кредит, цедиран
на „Кредитреформ България" ЕООД. Не се спори и за размера на дължимите се суми. От
представените от
ответника доказателства и изричното признание от страна на ищеца, направено с
молба от 15.07.2020г. се
установява, че е извършено на 29.06.2020г.,плащане
от страна на Т. в размер на сумата от 534,00 лв. Този факт, като ново обстоятелство,
настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3
ГПК, т.е. следва да се приеме, че след
предявяване на настоящия иск, ответника е
погасил задълженията си за главница и лихва, предмет на исковата претенция, обстоятелство, обуславящо отхвърляне на
предявения иск, като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
Следва да се
отбележи, че размерът на дължимата се лихва възлиза на сумата от 33,15 лв.,
изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК за периода от предявяване на иска/25.07.2019г./ до датата на плащане/29.06.2020г./.
Спорът остава за това как следва да се разпредели
отговорността за разноските. Съдът установява, че
обстоятелството, че претендираните суми са погасени чрез плащане в хода на
процеса не обуславя извод за отхвърляне на исковете като неоснователни, а за
отхвърлянето им като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни
последици по отношение на разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3
ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска като неоснователен. В
случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след завеждане на настоящия иск, поради което следва да се приеме, че с
поведението си ответника е станал причина за
завеждане на делото и следва да понесе отговорност за направените от ищеца
разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство.
В настоящият
случай обаче ответникът не дължи разноски по следните съображения:
Цялата претендирана
сума по настоящето производство възлиза на 383,15лв./главница и лихва/. По
настоящето производство се претендират и разноски, които са в размер на 50, 00 лв.-заплатена д.т. и 100,00
лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Предвид изложеното, съдът приема, че със
заплащането на сумата от 534,00 лв., ответникът е погасил абсолютно всички
вземания, вкл. и за разноските, поради което и такива не следва да се присъждат
на ищеца
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от управителя Р. Х. В. срещу И.В.Т., ЕГН:********** ***
иск за заплащане на сумата
от 350,00 лв., представляваща неплатена главница
по Договор за кредит от 16.03.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2019г. до окончателното й изплащане, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Решението може да се
обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.