Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
280
12.03.2020 година Град Елхово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският Районен съд четвърти граждански състав
На
двадесет и седми ноември две хиляди и
деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни
заседатели
при
секретаря Т.В , с участието на прокурор ………..,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 421 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на И.К. ***, действащ чрез
процесуален пълномощник адв.С.А. - САК,
срещу „Л " ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Л , общ.
Елхово, област Ямбол, ул. Христо Ботев" № 3, представлявано от Б.П.И. -
управител и Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с която при условията на
кумулативно съединяване са предявени иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК във чл. 3, ал.5 от ЗАЗ / ДВ, бр. 13 от 2007 г./ и
вр. § 7 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ - за признаване за установено по отношение
на ответниците „Л " ЕООД и Н.В.Н.,
че сключеният между тях договор за аренда от 24.10.2014г., вписан в Службата по
вписванията гр. Елхово на 27.10,2014г. няма действие за стопанските години от
2014/2015г. до 2019/2020г.; и иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
във чл. 3, ал.5 от ЗАЗ / ДВ, бр. 13 от
2007 г./ и вр. § 7 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ
- за признаване за установено по отношение на ответниците „Л " ЕООД
и Н.В.Н., че за стопанските години от 2014/2015 г. до 2019/2020г. има действие
договорът за аренда, сключен между И.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и В А В ,
ЕГН **********, с адрес: *** от 28.05.2014г., вписан в Службата по вписванията
гр.Елхово на 29.05.2014г. с вх.рег.1754, акт 91, том III.
В исковата си молба ищецът И.К.К.,
твърди, че на 28.05.2014г. е сключил договор за аренда на земеделски
недвижими имоти с В А В , последният действащ лично и в качеството
му на пълномощник на Н.В.Н., действаща лично за себе си и като пълномощник на М
Г Рс права по пълномощно рег.№ 3253/2010.2006г., и на Я В. Б , с права по пълномощно рег.№
9388/11.10.2006г., при спазване на
разпоредбите на ЗАЗ за срок от 6 /шест/ години, считано от стопанска година
2014/2015г., за следните съсобствени
недвижими имота, находящи се в землището на с. Л , община Елхово, област
Ямбол, а именно:
1. Нива
с площ от 35.901 в местността „Дълго келеме", съставляваща имот № 020025
по плана за земеразделяне, III
категория, при граници: кад.№ 000381, имот № 020026, имот № 020024, имот
№ 020050, имот № 020032 и имот № 020027;
2. Нива
с площ от 42.203 дка в местността „Манолова могила", съставляваща имот №
014005 по плана за земеразделяне, III категория, при граници: кад. № 000378,
имот № 014003, землищна граница и имот № 000038;
3. Нива
с площ от 42.301 дка в местността
„Кадънен мост", съставляваща имот № 016050 по плана за земеразделяне, V
категория, при граници: кад. № 000402, кад № 000115, имот № 016051 и имот №
016088;
4. Нива
с площ от 10.998 дка в местността
„Коруба", съставляваща имот № 021062 по плана за земеразделяне, X
категория, при граници: кад.№ 000434, кад. № 000261 и имот № 021061, срещу
което арендаторът са задължава да плаща арендна вноска.
Ищецът сочи,
че договорът за аренда е бил
нотариално заверен на 28.05.2014 в кантората на нотариус К К.,***
действие Районен съд гр.Елхово, с рег.451 в НК, с peг. № 3762, акт № 53, том VI
в книгата на нотариуса и вписан в Службата по вписванията под № 1754, рег.№ 91,
том III на 29.05.2014г. Вписания договор
за аренда представил за регистрация в регистъра на сключените договори за
аренда в Общинска служба „Земеделие" гр. Елхово, и същият е бил
регистриран на 12.08.2014г. През стопанската 2014/2015г. участвал в
споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ, с така сключения договор за аренда от
28.05.2014г. за гореописаните земеделски имоти, обработвал земите в качеството
на арендатор и е заплатил на арендодателите задълженията си за предходните
стопански години.
В последствие е бях уведомен от
лицата Б.П.И. и В И. П, че единия от
наследниците на В Н К , Н.В.Н. им е
дарила по 1/8 идеални части на всяка от притежаваните от нея земеделски земи
находящи се в землището на с. Л , между които и тези за които е сключен договор
за аренда от 28.05.2014г. Въз основа на
представените му нотариалните актове за дарение извършил плащането на дължимите
арендни вноски на Б.И. и на В П . От
нотариалните актове с които И. и П придобили съответните идеални части от имотите
– Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1, том XII, peг. № 8005, дело №
1290 от 2014г. от 05.11.2014г. на нотариус К К. с peг. № 451 в НК и
Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 156, том III, peг. № 2233, дело № 3640 от 2015г. от 07.04.2015г. на
нотариус К К. с peг. № 451 в НК, установил, че в същите не е описан като тежест
сключения договор за аренда между него и пълномощника на Н.В.Н. - В А В ,
който е бил вписан в Службата по вписванията още на 29.05.2014г.
Междувременно установил и че на
24.10.2014г. е сключен договор за аренда между „Л " ЕООД и Н.В.Н., чрез
пълномощника й адв.И.Д.И. с пълномощно с peг. № 4479/2014г. на нотариус peг. №
149, пред нотариус Ж Рс pег. № 452 в НК,
с район на действие PC гр.Елхово, вписан в книгите на нотариуса под peг. №
3398/2014г., акт 16, том 5 за горепосочените земеделски имоти за срок от
01.11.2014г. до 0.10.2040г.. Договорът бил вписан в Службата по вписванията на
27.10.2014г. с peг. № 3805, акт 197, том V и регистриран в регистъра на ОСЗ гр.
Елхово на 15.02.2017г.
Ищецът твърди, че е налице
съвпадение и препокриване на предоставените му за ползване земеделски земи по
силата на договор за аренда от 28.05.2014г.
и по отношение на срока за ползване за 6 стопански години, считано от
стопанската 2014/2015г. до 2019/2020г. и последващо сключения договор за аренда
от 24.10.2014г. Сочи, че и двата договора
отговарят на изискванията на чл.3, ал.1 ЗАЗ -
изготвени са в предвидената форма за действителност на договора за
аренда, а именно в писмена форма с нотариална заверка на подписите, вписани са
в имотния регистър и в съответните книги на службата по вписванията. Спазена е
била и дадената от законодателя възможност с разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ
договорът за аренда в земеделието да се сключи от един съсобственик, без
съгласието на останалите съсобственици, предвиждайки отношенията помежду им да
се уредят от правилото на чл.30, ал.3 ЗС, както договорът от 28.05.2014г., така
и договорът от 24.10.2014г. са сключени със съсобственик на процесиите имоти,
тъй като В А В и Н.В.Н. се явяват наследници на
наследодателя В Н К , починал на
20.11.1966г.
Ищецът счита, че при наличие на два
последователни договора за аренда в земеделието за едни и същи имоти, за
еднакъв период от време, сключени от различни съсобственици на земеделските
имоти, възниква конкуренция между правата на арендаторите и разрешаването на
спора кой от двата конкуриращи се помежду си договора за аренда има предимство,
следва да бъде извършено с оглед момента на вписването им в Службата по
вписванията, като предимство ще имат правата на този арендатор, чийто договор
за аренда е вписан пръв по аргумент на
чл.3, ал.5 ЗАЗ /отм. ДВ бр.2017г./, но действащ към момента на възникване на
арендните отношения, сега действащата норма § 7 от ПЗР на ЗАЗ. Излага се, че
договорът за аренда от 28.05.2014г., вписан в СВ на 29.05.2014г. е регистриран
в ОСЗ гр.Елхово на 12.08.2014г., а договорът за аренда на ответната страна,
сключен на 24.10.2014г., вписан в СВ на 27.10.2014г. е бил регистриран в ОСЗ
гр.Елхово на 15.02.2017г. Ищецът сочи,
че последващо сключения договор за аренда от 24.10.2014г. не може да му бъде
противопоставен, в качеството му на арендатор по договор за аренда от
24.05.2014г., сключен със съсобственик на същите имоти, който е бил вписан
по-рано в Службата по вписванията.
Правния си интерес от предявяване на
исковата си претенция обосновава с
непризнаването на това негово право да арендува процесиите земеделски
земи за стопанската 2016/2017г. и да участвам в процедурата за създаване на
масиви за ползване на земеделски земи по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ.
Иска се съдът да постанови решение с което да признае за установено по отношение
на „Л " ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.Л , общ.
Елхово, обл. Ямбол, ул. Христо Ботев № 3, представлявано от Б.П.И. - управител
и Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, че сключеният между тях договор за
аренда от 24.10.2014г., вписан в Службата по вписванията гр. Елхово на
27.10,2014г. няма действие за стопанските години от 2014/2015г. до 2019/2020г.,
както и да признае за установено
по отношение на ответниците, че за стопанските години от 2014/2015 г. до
2019/2020г. има действие договорът за
аренда, сключен между И.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и В А В ,
ЕГН **********, с адрес: *** от 28.05.2014г., вписан в Службата по вписванията
гр.Елхово на 29.05.2014г. с вх.рег.1754, акт 91, том III.
С исковата молба са направени
доказателствени искания и представени писмени доказателства. Претендира се и
присъждането на направени в производството разноски.
Ответникът „Л “ ЕООД, ЕИК *** в дадения му срок по чл.131 от
ГПК е депозирал отговор на исковата молба, чрез процесуален пълномощник адв.И. ***, в
който е взел становище по допустимостта и основателността на предявените
искове.
Счита предявените искове по чл. 124 ГПК за недопустими с доводи ищецът да няма правен интерес от предявяването им, аргументирайки се, че
уважаването им не би имало за последица
възникване на каквито и да е права за ищеца, тъй като в правната му сфера не би
настъпила промяна - ако правоотношението по сключения между ищеца и ответника Н.
договор за аренда съществува, последващото сключване на договор за аренда с
втория ответник е ирелевантно. Твърди
се, че ищецът има интерес да установи съществуването на правоотношението, по
което е страна, респ. да претендира по съдебен ред правата си по това
правоотношение, включително да търси обезщетение за неизпълнението, но не и да
отрича съществуването на друго правоотношение, дори то да касае същите права.
В отговора се излага, извънсъдебно отричане на правоотношения по
договор от 28.05.2014г. пред Общинска служба Земеделие - Елхово и Община Елхово
за стопанската 2016/2017г. от страна на „Л “ ЕООД не съществува, тъй като за
стопанската 2016/2017г. ищеца не е представял пред ОСЗ-Елхово цитирания договор
от 28.05.2014г. и не е заявявал свое правно основание за ползване на описаните
в договора земеделски имоти по чл.70 ППЗСПЗЗ.
Твърди се и че ищецът като трето
лице по отношение на оспореният договор от 24.10.2014г., което не е участник в
спорното материално правоотношение, няма правен интерес от предявяването на
установителен иск по отношение на
същото, тъй като, с твърдяното оспорване на правоотношения, които не са
заявявани пред ОСЗ-Елхово не са накърнени материални субективни права на ищеца
в качеството му на арендатор по договора за аренда от 28.05.2014г. В отговора
ответникът „Л “ ЕООД, сочи, че оспорване на правоотношения, които не са
заявявани пред ОСЗ-Елхово от страна на ищеца са извън предмета на
установителните искове и не са основание за непроизвеждане на действие на
оспореният договор от 24.10.2014г., поради което счита, че не може да се
направи извод, че с установяване липсата на действие на оспореният договор от
24.20.2014г. ще настъпят благоприятни гражданскоправни последици в
имуществената сфера на ищеца.
Предявените искове се считат и за
неоснователни. В тази връзка се твърди,
че Договора за аренда на земеделска земя от 24.10.2014г. вписан при СВ на
27.10.2014г. е действителен и поражда действие по отношение на страните по
него, като в случай на увреждане могат да бъдат защитени по общия исков ред,
като се твърди и че по делото няма данни интересите на ищеца да са увредени по
какъвто и да било начин. Предвид горното ответникът счита,
че има право да ползва цитираните от ищеца земеделски земи на правно
основание.
Иска се предявените искове да бъда
оставени без уважение като неоснователни и недоказани. Претендира се и
присъждане на направени по делото разноски.
Ответникът Н.В.Н. участва в
производството, чрез назначен й на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител - адв. Д.Н.Д. ***. В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от особения представител на ответника Н.. С отговора е
взето становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Исковете се оспорват като недопустими и неоснователни, като изложените в тази
връзка аргументи са идентични като изложените от страна на ответника „Л “ ЕООД. Иска се
предявените искове като неоснователни и недоказани да бъдат оставени без уважение, претендират се и направени
по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. Депозирал
е писмено становище, с което поддържа предявените искове.
Ответникът „Л “ ЕООД, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът Н.В.Н., в съдебно
заседание се представлява от особен представител – адв.Д. ***, редовно призован.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 28.05.2014 година
между лицето В А В в
качеството на наследник по закон на В Н К , като
арендодател и ищецът И. К.К. в качеството на арендатор е сключен
договор за аренда на земеделски
недвижими имоти, по силата на който арендодателят е предоставил на арендатора
за временно ползване за срок от шест стопански години, считано от стопанската 2014/2015 г., но със сила на
договора от датата на сключването му
следните четири недвижими
земеделски имота, находящи се в
землището на с. Л , ЕКАТТЕ 43116, общ.Елхово, обл.Ямбол, а именно:
1. Нива
с площ от 35.901 дка (тридесет и пет декара и деветстотин и един кв.м.) в местността
„Дълго келеме", съставляваща имот № 020025 (двадесет хиляди и двадесет и
пет) по плана за земеразделяне, III (трета) категория, при граници: кад. №
000381, имот № 020026, имот № 020024, имот № 020050, имот № 020032 и имот №
020027;
2. Нива
с площ от 42.203 дка (четиридесет и две декара и двеста и три кв.м.) в
местността „Манолова могила", съставляваща имот № 014005 (четиринадесет
хиляди и пет) по плана за земеразделяне, III (трета) категория, при граници:
кад. № 000378, имот № 014003, землищна граница и имот № 000038;
3. Нива
с площ от 42.301 дка (четиридесет и две декара и триста и един кв.м.) в
местността „Кадънен мост", съставляваща имот № 016050 (шестнадесет хиляди
и петдесет) по плана за земеразделяне, V (пета) категория, при граници: кад. №
000402, кад. № 000115, имот № 016051 и имот № 016048;
4. Нива
- изоставена, с площ от 10.998 дка
(десет декара и деветстотин деветдесет и осем кв.м.) в местността
„Коруба", съставляваща имот № 021062 (двадесет и една хиляди и шестдесет и
две) по плана за земеразделяне, X (десета) категория, при граници: кад. №
000434, кад. № 000261 и имот № 021061,
срещу което арендаторът са е задължава да плаща арендна вноска в
размер на 50 кг зърно/дка за
арендованите имот
Договорът е с нотариална заверка на подписите с рег.№
3762/28.05.2014г. на нотариус К К.,*** действие Районен съд гр.Елхово, с
рег.451 в НК, вписан като акт № 53, том
VI в книгата на нотариуса. Договорът е
вписан в СВ - Елхово
към АВ с вх.рег.№ 1754 от 29.05.2014г., акт № 91, том III.
На 12.08.2014г. договорът е регистриран в съответствие с изискванията на чл.3, ал.1 /ред. ДВ бр. 13 от
2007 г./ и ал.3 /ред.ДВ бр. 99 от 2002
г./ от ЗАЗ, действащи към онзи момент в
Общинска служба „Земеделие" гр. Елхово, видно от писмо изх. № РД- 12-02-461-1/31.10.2019г. на Общинска служба по земеделие –
Елхово.
На 24.10.2014 година е сключен Договор
за аренда на земеделска земя между „Л “ ЕООД в качеството на арендатор и
Н.В.Н., в качеството на наследник на В Н К и М
А К , в качеството на
арендодател, действаща чрез пълномощник адв.И.Д.И., с нотариална заверка на
подписите с рег. № 3398/24.10.2014г. акт №16,
том 5 на нотариус Ж.Райчева с рег. № 452 на Нотариалната камара, с
район на действие РС – Елхово, вписан в
СВ- Елхово при АВ с вх. рег. № 3805/27.10.2014година, акт№ 197, том 5.
Предмет на договора е предоставянето
на арендатора на недвижими имоти –
земеделски земи, находящи се в землището на с.Л , ЕКАТТЕ 43116, обл.Ямбол,
срещу задължение на арендатора да извършва арендно плащане. Обект на договора е
отдаването под аренда на следните земеделски недвижими имоти:
1. Имот
№ 014005, находящ се в м.“Манолова могила, с площ 42.203 дка, трета категория, при граници имот №№ 014003,000348,000038;
2. Имот № 016050, находящ се в м.“Къдънен мост“, с площ
42.301 дка, пета категория, при граници:
имот №№
016051, 000402, 000115
3. Имот
№ 020025, в м. „Дълго келеме“, с
площ 35.901дка, трета категория, при граници:
020026, 000381, 020024
4. Имот
№ 021062, в м.“Коруба“ с площ 10.998 дка, десета
категория, при граници: 021061, 000434,
000261.
Договорът, съгласно чл.4 от същия е
сключен за срок от 01.11.2014г. до
01.10.2040 година.
При сключването на договора адв.И.И.
е действал като пълномощник на Н.В.Н. с
пълномощно с рег.№ 4479/23.10.201г. на нотариус с рег.№146 с район на действие
РС - Варна.
При сключване на договора за аренда
от 24.10.2014г. година са били представени удостоверения за наследници на В Н К от 1991
година и на М А Н.
от 1992г., видно от които В Н К , починал
на 20.11.1966 година към момента на смъртта си е оставил четирима
наследника по закон - низходящи, деца -
Злата В.Н., Н.В.Н. /ответницата/, Я В.Н. и А В Н. М А Н.
към момента на смъртта си на 22.01.1966
година е оставила също четирима наследника по закон -
низходящи - деца, идентични с наследниците по закон на В Н К .
Видно от постъпило от ОбС“Земеделие“
– Елхово писмо изх.№ РД -
12-02-462-1/31.10.2019г., горният договор за аренда е бил регистриран в Общинска служба Земеделие
- Елхово на 15.02.2017г.,
От същото писмо се установява и че
поземлените имоти, които са обект и на двата договора за аренда на
основание чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ са били
заявени за ползване както следва: през стопанската 2016/2017г. от ответника „Л “
ЕООД, а за стопанските 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. от ищеца И.К.К..
Към доказателствата по делото са
приети и удостоверение от 10.10.2017 година на Общинска служба по Земеделие
- гр. Елхово, видно от което имоти с №№
014005, 016050, 020025 и 021062 в землището на с.Л , ЕКАТТЕ 43116, фигурират в
картата на възстановената собственост на с.Л като собственост на наследниците на Велико
Колев и Мария Н., както и четири броя
скици, издадени от Общинска служба по
земеделие - гр.Елхово.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1, том 12, рег.№ 8005, дело № 1290 от 2014
г. на нотариус К.К. *** действие РС – Елхово, вписан в СВ – Елхово при АВ с
вх. рег. № 3963/07.11.2014 година, акт № 114,
том 12, дело № 1828/2014г. на
05.11.2014г., Н.В.Н. е дарила на В И. П 1/8 идеална част от шест земеделски
имота, включително и 1/8 идеална част от
процесните.
Видно от нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 156, том 32, рег. № 2233, дело №
364/2015г. на нотариус К.К.,*** действие РС – Елхово, вписан в СВ - Елхово, при
АВ с вх. рег. №
988/08.04.2015г., акт № 43, том 4, дело
№ 497/2015г. на 07.04.2015 година Н.В.Н., чрез
пълномощник е дарила на Б.П.И.
/управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Л “ ЕООД/
1/8 идеална част от процесните земеделски имоти.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:
Предявените в обективно съединяване
искове са процесуално допустими, като подадени от надлежно легитимирано лице,
за което е налице правен интерес от воденето на настоящия спор.
Предявени са отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 предл.3 от ГПК, по който
предмет на спора е съществуването на отричани от ищеца права по отношение на
процесните имоти, произтичащи от сключен договора за аренда на земеделска земя
от 24.10.2014 година и на положителен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1, предл.2 от ГПК, по който предмет на спора е съществуването на оспорени от
ответниците права на ищеца, произтичащи от Договор за аренда на земеделска земя от 28.05.2014
година по отношение на същите
процесни имоти.
Неоснователни са възраженията на
ответниците за липсата на правен интерес от
предявяване на исковете. Не съществува спор в съдебната практика и
правната доктрина, че с визирания в чл.124, ал.1 ГПК иск може да се установи
съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение,
заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът
има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с
влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна
връзка, т.е. да установи съществуването или несъществуването на едно
правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с
решението, по който, тази несигурност в правото ще бъде отстранена. От правната
същност на правоотношението, като нормирано от правото обществено отношение,
което винаги се резюмира в права и съответни задължения следва, че предмет на
установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК могат да бъдат всякакви граждански
правоотношения, възникнали по силата на фактически състави, регулирани от
отделните клонове на гражданското право. Що се касае до правния интерес, като
абсолютна положителна предпоставка на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК,
то практиката на ВКС и правната доктрина са последователни, че този интерес
винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното
положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно
титулярът на правоотношението да е направил ”разумна субективна преценка”.
Несъмнено е, че когато противната страна оспорва правото на ищеца, или когато
си присвоява едно право спрямо последния, както е в разглеждания случай,
несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна.
Единствено при открита за ищеца възможността да се предяви осъдителен иск,
правният интерес в хипотезата на чл.124, ал.1 ГПК, от предявяване на
установителен иск отсъства. Затова и правният интерес от търсената с иска по
чл.124, ал.1 ГПК защита се преценява винаги конкретно - с оглед въведените с
исковата молба факти и доводите на ищеца.
В конкретния случай доколкото е
налице колизия между правата на ищеца и на ответното дружество „Л “ ЕООД
относно правото на ползване на процесните имоти обект на договорите за аренда
пред периода от стопанската 2014/2015г. до стопанската 2019/2020 г. включително
е налице правен интерес от предявяване
на исковете. Правният интерес от разрешаването на този спор произтича от
твърдяното право на ищеца да ползва процесните
земеделски имоти, както и от
отричането му от страна на ответниците. Самия факт на наличие на друг
действащ и вписан договор за аренда съставлява отричане на правата на ищеца.
Следва да се посочи и че регистрацията на договорите по реда на чл.37б, ал.1 от
ЗСПЗЗ представлява извършване на нормативно предписани действия от точно
определен орган, но този вид административна услуга не може да замести
защитата, която ще се постигне, като спорът за ползване на арендуваната земя се
реши със сила на присъдено нещо и се внесе яснота и безспорност в отношенията
между страните по въпросът кой следва да черпи права от сключените договори при
деклариране и заявяване пред ОбС Земеделие.
Разгледани по същество исковете се
преценят за основателни по следните съображения:
Към
момента на сключване на процесните два договора за аренда - Договор за аренда на земеделска земя от
28.05.2014 година и Договор за аренда на
земеделска земя от 24.10.2014 година
Член 3, ал.1 от ЗАЗ /в редакцията му
към 2014г. - ДВ, бр. 13 от 2007 г./ предвижда, че договорът за аренда се
сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, както и
се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по
земеделие.
Договорът за аренда е облигационен
по повод ползването на земеделската земя съгласно чл.2 от ЗАЗ, като
арендодателят предоставя за временно ползване обекта на договора, а арендаторът
заплаща определено с договора арендно плащане. Съгласно чл.3 ал.4 от ЗАЗ /преди
изменението на ЗАЗ с ДВ бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г./, който е относим
към настоящия казус, договорът за аренда може да бъде сключен от всеки
съсобственик, при изрично или мълчаливо /т.е. без противопоставяне/ съгласие на
останалите съсобственици, като отношенията по повод получените арендни плащания
се уреждат съгласно чл.30 ал.3 от ЗС. В конкретния случай, договорът за аренда,
сключен от ищеца, е сключен в посочената в закона форма - писмена, с нотариална
заверка на подписите и е вписан в СВ при РС - Елхово. Същият е сключен от лице,
което в качеството му на съсобственик е извършил действия по управление на
вещта, съобразно нейното предназначение, като действията по управление,
включващи и сключването на облигационни договори по повод ползването на вещта,
не са действия, отричащи правата на собственика, респ.на съсобствениците. Не са
налице и данни останалите съсобственици да са се противопоставили на
съсобственика, сключил договора за аренда с ищцовото дружество, поради което
следва да се приеме, че е налице тяхното мълчаливо съгласие.
По делото не се спори, че по
отношение на едни и същи имоти, за едни и същи стопански години в СВ - Елхово
са вписани последователно във времето аренден договор, сключен на 28.05.2014 година между ищеца и съсобственика В А В и
аренден договор сключен на
24.10.2014 година между ответника „Л “ЕООД и Н.В.Н.. В тази връзка, безспорно е
установена конкуренция на права чрез вписване в СВ – Елхово на два договора за аренда, покриващи един и
същ период от 01.11.2014г. до
01.10.2020г. и по отношение на едни и същи земеделски имоти, но от различни арендатори,
което вписване е извършено последователно във времето и поражда гражданско -
правен спор.
При наличие на два последователни
договора за аренда на едни и същи имоти, за еднакъв период от време, сключени
от собственик на имотите, възниква конкуренция между правата на арендаторите.
Според настоящия съдебен състав, разрешаването на спора кое от двете
конкуриращи се помежду си съглашения по отношение на двата процесни имота има
предимство, следва да бъде извършено с оглед на момента на вписването, като
предимство ще имат правата на този арендатор, чийто договор за аренда е вписан
пръв - чл.3 ал.5 от ЗАЗ /в сила до 07.02.2017г./ Цитираната норма на член 3, ал.5 от ЗАЗ /в редакцията му към 2014г. -
ДВ, бр. 13 от 2007 г./ предвижда, че
договор за аренда, сключен от
някои от съсобствениците на земеделската земя не може да се противопостави на
арендатор по договор за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е
бил вписан по-рано в службата по вписванията.
Действащата към момента норма на § 7
от преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 07.02.2017
г., в сила от 07.02.2017 г.) от своя страна предвижда, че когато договор за
аренда е сключен по Закона за арендата в земеделието до влизането в сила на
този закон само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията
между тях се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, както и
че този договор не може да се противопостави на арендатор по договор за аренда,
сключен със съсобственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в службата
по вписванията. Т.е. и към момента на
сключването на договора и към момента,
по - късно вписания договор е
непротивопоставим на по – рано вписания.
В конкретния случай, сключеният
аренден договор между ищеца и В А В е
вписан в СВ - Елхово на 29.05.2014г., а сключеният между ответниците „Л “ЕООД и Н.В.Н. договор за аренда от 24.10.2014
година е вписан с вх.рег.№ 3805
на 27.10.2014 година в Служба по вписванията при РС – Елхово. Водим от горното
и съобразно разпоредбата на чл.3, ал.5 от ЗАЗ, по отношение на процесните
четири имота, Договорът за аренда на земеделска земя от 24.10.2014 година не може да бъде
противопоставен на ищеца И.К.К.,в качеството му на арендатор по договор за
аренда, сключен със собственик на имота, който е бил вписан по - рано в
Службата по вписванията. След като ищецът е с предимство в конкуриращите се
съглашения, то основателна се явява и исковата му претенция за отричане правата
на ответниците по отношение на четирите процесни имота, произтичащи от сключен
Договор за аренда на земеделска земя от
24.10.2014 година, вписан на 29.10.2014г. в СВ при РС – Елхово и за
установяване в отношение на ответниците че през периода от стопанската
2014/2015г. до стопанската 2019/2020г. включително правото на ползване върху
процесните имоти принадлежи на него по силата на Договор за аренда на
земеделска земя от 28.05.2014 година.
Неоснователни са и възраженията на
ответниците във връзка с нерегистриране на договора за аренда в ОбС
Земеделие - Елхово. На първо място договорът за аренда е бил регистриран в ОбС Земеделие -
Елхово на 12.08.2014г., а на следващо място последиците свързани с
регистрирането, респ. нерегистрирането на договора в ОбС Земеделие не са
приравнена на вписване на договора в Службата по вписвания.
При така изяснената фактическа
обстановка с оглед изложеното, съдът намира,
че предявените искове като основателни следва да бъдат уважени. При този
изход на делото ответниците на основание чл.78,
ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
от него в производството разноски - в общ
размер 471.27 лв., от които 130.09лв. - държавна такса, 331.18лв.
възнаграждение за особен представител и
10.00 лв. държавна такса за съдебни удостоверения, като всеки от тях бъде да
заплати половината от общо направените
по делото разноски, а именно по 235.64
лв. Ищецът претендира и заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. По делото не се установи заплатено ли е
адвокатско възнаграждение и в какъв размер. По делото е налице приложен договор за правна помощ, от които не е видно
какво адвокатско възнаграждение е договорено, нито заплатено ли е такова на
адвоката процесуален пълномощник на ищеца, поради това и съдът не присъди такова.
На основание изложеното, Елховският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК във
чл. 3, ал.5 от ЗАЗ
/ДВ, бр. 13 от 2007 г./ и вр. § 7 от ПЗР към
ЗИД на ЗСПЗЗ по
отношение на „Л " ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Л , общ. Елхово, област
Ямбол, ул. Христо Ботев" № 3, представлявано от Б.П.И. - Управител и Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, че сключеният
между тях Договор за аренда от 24.10.2014г., вписан в Службата по вписванията
при РС - Елхово с вх.рег.№ 3805 от
27.10.2014г., акт № 197, том V, няма действие за стопанските години от
2014/2015г. до 2019/2020г. включително.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК във
чл. 3, ал.5 от ЗАЗ
/ ДВ, бр. 13 от 2007 г./ и вр. § 7 от ПЗР
към ЗИД на ЗСПЗЗ по отношение на „Л " ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: с.Л , общ. Елхово, област Ямбол, ул. „Христо Ботев"
№ 3, представлявано от Б.П.И. - Управител и Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, че за стопанските
години от 2014/2015 г. до 2019/2020г. включително има действие Договорът за
аренда, сключен между И.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и В А В ,
ЕГН **********, с адрес: *** от 28.05.2014г., вписан в Службата по вписванията
при РС - Елхово с вх.рег.1754 на 29.05.2014г., акт 91, том III.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Л " ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: с. Л , общ. Елхово, област Ямбол, ул. „Христо Ботев" № 3,
представлявано от Б.П.И. - Управител, да заплати на И.К.К., ЕГН**********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на
235.64 лева /двеста тридесет и пет лева
и шейсет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.В.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати
на И.К.К.,
ЕГН**********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 235.64 лева /двеста тридесет и пет лева и шейсет и четири стотинки/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС чрез РС - Елхово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: