Определение по дело №572/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред съда е с правно основание чл.243 ал.3-5 НПК и е образувано въз основа на жалба от М. Л. К. от гр. Р. срещу определение № 1503 от 09.03. 2011 год, постановено по ЧНД № 161/2011 год. от РС-Р. .

Окръжният съд при проверката на обжалваното определение , за да се произнесе се съобрази със следното:

По инициатива на Г.Г. РП – Р. е образувала дознание с постановление от 10.02.1999г. срещу В. М.К. за това, че на 08.12.1998г. отнел чужди движими вещи от владението на Г.П. Г. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

На 02.08.2005 г. К. е разпитан като уличено лице, като е уведомен, че спрямо него е започнало наказателно преследване за това, че отнел чужди движими вещи на 08.12.1998г. в с.Д. Д. от владението на Г. Г.от с.Баня, без негово съгласие с намерение да ги присвои.

По делото е установено, че К. „В” – гр.Р., представлявано от Г. К. /съпруг на жалбоподателката , който е починал / и „Д.”ЕООД с представител Г. Г. на 28.03.1996г. е сключен договор за отдаване под наем на сгради, машини, съоръжения и прилежаща земя, собственост на кооперацията, находящи се в стопански двор на с.Д.Д., като същия имал срок две години.

С Постановление на Р. П. – гр. Г. Д. от 01.02.2011г. е прекратено наказателното производство срещу К. , като е прието, че обвиняемият не е извършил кражба на вещите, защото те са собственост на кооперация „В.” – гр.Р. и са закупувани от обвиняемият , Х. И. Ц. и Г. Б.К..

Тази извод на прокурора не е бил проверен при съдебния контрол от първоинстанциония съд, защото жалбата на М. К. срещу основателността му е оставена без разглеждане , тъй като е подадена от лице , което не е легитимирано да обжалва постановеното от прокурора прекратяване на наказателното производство.

Въпросните обстоятелства са релевантни за становището, че правилно жалбата е приета за недопустима, защото:

Кръгът на лицата, които съгласно чл.243 ал.3 НПК имат право да атакуват постановление на прокурора за прекратяване на наказателно производство, е ограничен до три групи субекти - обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице. Изричното споменаване на ощетеното юридическо лице наред с пострадалия и неговите наследници означава, че законодателят разделя увредените от престъпното посегателство правни субекти. В подкрепа на този извод е и тълкуването на разпоредбите на чл. 74 ал.2 и чл. 84 ал.1 НПК, което налага извод, че „пострадал” според законодателя е единствено физическо лице, но не и юридическо такова. Ако последното е претърпяло имуществени вреди от престъплението (защото то не може да търпи неимуществени вреди) , то има правото да встъпи като страна в съдебната фаза на наказателния процес и да инициира производство по чл. 243 ал.3 НПК, но не като „пострадал”, а като „ощетено юридическо лице" . Въпреки изразеното различие между правните субекти, общото между тях , което обуславя правото им да обжалват разглеждания прокурорски акт, е наличието на претърпени вреди от престъплението. При това , независимо дали се касае за правото по чл. 234 ал.3 НПК или за това за встъпване като страна в съдебната фаза, то се обуславя преди всичко от вида и характера на престъплението – от неговото систематично място, определящо и кръга на защитените обществени отношения, от това дали е резултатно или формално. Ползвайки тези критерии се стига до извод, че подателят на жалбата не попада и в трите категории лица, които съгласно чл.243 ал.3 могат да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство. Прекратеното наказателно производство е водено за престъпление по чл. 194 НК . Пострадал от това престъпление е всяко лице, което владее отнетата движима вещ / като по смисъла на НК под владеене следва да се разбира не само владението , но и държането на вещата, съгласно Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.)/. Ето защо качеството на пострадал от кражба може да има лице, която не е собственик или владелец на отнетата вещ, а само неин държател. Това становище е различно от изразеното в мотивите на обжалваното определение , където макар и косвено е прието , че пострадал от кражбата е собственикът на вещите - кооперация „ВИГ-С-ИЕ”, а не и техния държател - „Д.”ЕООД с представител Г.Г.. В случая обаче това не е толкова съществено, защото жалбоподателката К. със сигурност не е нито наследник на собственика на вещите, нито пък е представляващ държателя им. Вещите са били собствени, не на нейния починал съпруг, а на кооперация „В.”, която с Решение №4542 от 27.11.2000 . на Благоевградския окръжен съд е прекратена , като е пределен ликвидатор. Държателят на вещите също не е физическо лице, а дружество, представляващо се от друг - от свидетеля Г. Г..

Въпросните аргументи са напълно достатъчни за мотивиране на извод, че жалбоподателят не е легитимиран да оспорва прекратяването на наказателното производство от прокурора, макар и да е взел инициативата за продължаването му / която впрочем му е дадена чрез съобщаването на прокурорския акт именно на М. К. и останалите наследници на Г.К., а на действителните правоимащи / , поради което и отказът на съда да разгледа жалбата на М. К. по същество е правилен и следва да бъде потвърден.

Мотивиран по този начин , съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1503 от 09.03. 2011 год., постановено по ЧНД № 161/2011 год. по описа на РС-Р. , с което жалбата на М. Л. К. от гр. Р. срещу Постановление на Р. П. – гр. Г. Д. от 01.02.2011 г. е оставена без разглеждане , като недопустима.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: