РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Велико Търново , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Светослав Иванов
Секретар:Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20204100500926 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 713/14.10.2020 г. по гр. д. № 1646/2020 г. на Великотърновския районен
съд (ВТРС) на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено
уволнението на Г. П. Г., ЕГН: **********, гр. К., ул. „И.Г. № ., извършено със заповед №
366з-1234/19.05.2020 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на Министерството на
вътрешните работи (МВР), гр. Велико Търново, БУЛСТАТ: .., ул. „Б.К. № ..; на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Г. П. Г. е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„техник – механик/технически контрол на МПС“ в група „Регистрация и отчет на пътните
превозни средства и собствениците им и водачи (РОППССВ)“, сектор „Пътна полиция
(ПП)“, отдел „Охранителна полиция (ОП)“ при ОД на МВР, гр. В.Т.. Със същото решение
районният съд е осъдил ОД на МВР, гр. В. Т. да заплати на Г. П. Г. сумата от 5 238.58 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 19.05.2020 г. до 30.09.2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаването на исковата молба да датата на
окончателното изплащане на обезщетението; искът за разликата над присъдената сума до
7072.08 лв. е бил отхвърлен поради неоснователност. Със същото решение
първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските.
По делото е постъпила въззивна жалба от ОД на МВР, гр. В.Т., с която то се обжалва
в уважителната му част. Релевират се доводи за неговата неправилност, поради това че
1
неправилно ВТРС е приел, че Г. П. Г.не е бил длъжен да следи за съответствието на
поставяните регистрационни табели, за които МПС са издадени, с МПС, на които
действително са поставяни тези табели от Г. Моли Великотърновския окръжен съд (ВТОС)
да отмени решението на ВТРС, като постанови ново, с което да бъдат отхвърлени така
предявените искове. Претендира и разноски.
В о. с. з. на 21.12.2020 г. въззиваемата страна, Г. П. Г., гр. К., оспорва въззивната
жалба, моли ВТОС да остави същата без уважение. Иска присъждането на разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
От кадровата справка Г. П. Г. (т. 1, л. 162 от п. д.) се установява, като това, впрочем, е
безспорно между страните, че на 16.04.1992 г. между ОД на МВР, гр. В.Т., и Г. П. Г. е било
постигнато съгласие последният да престира в полза юридическото лице трудовата си сила
срещу възнаграждение, заемайки длъжността „теханик-механик/технически контрол на
МПС“ в група „РОППССВ“, сектор „ПП“, отдел „ОП“. От длъжностната характеристика на
Г. П. Г. (т. 1, л. 161 от п. д.) се установява, че като „техник, механик“ той е следвало „[в]
рамките на своите правомощия [да] отговаря за съответствието на извършените от него
проверки на техническото състояние и идентификация на превозните средства и
съответствието на данните в документите за регистрация и пререгистрация“.
По силата на Технологичния ред за работа на „РОППССВ“, сектор „ПП“, отдел „ОП“,
обхващащ всички дейности по регистрация, пререгистрация, спиране от движение, пускане
в движение, прекратяване на регистрация и възстановяване на регистрация на превозни
средства, както и издаване на удостоверителни документи с данни за превозното средство
(ПС) и собственика, раздел „Идентификация и проверка на състоянието на превозните
средства работно място № 2“, т. II: „Действията на служител – техник-механик/технически
контрол на моторни превозни средства (МПС) – „ЛРТП“, в сектор „ПП“ по идентификация
и проверка на техническо състояние на превозни средства“ (т. 1, л. 142 и сл. от п. д.), се
изразяват в частност в това, че по силата от т. 2, „техникът – механик“ трябва да извършва
идентификация на пътни превозни средства, регламентирана в Наредба № I-45/2000 г. на
Министъра на вътрешните работи. По силата на същия акт на директора на ОД на МВР, гр.
В.Т., в същия раздел в т. III, б. „А“, т. 3 е посочено, че „техникът-механик“ при
идентификация на превозни средства въз основа на споменатата наредба на министъра
2
следва да сравни данните на идентификационния номер на рамата от документите с тези
върху превозните средства. В същите Технологични правила е посочено, че работниците на
работно място № 4 извършват дейност, свързаната с (де)монтажа на табели с
регистрационни номера.
Безспорно между страните е, че през периода от 17.10.2019 г. до 02.01.2020 г. Г. П. Г.
е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в бездействия да
установи точно идентификацията на представените за регистрация на МПС документи с
действително регистрираните МПС. Георгиев твърди в исковата молба в тази връзка, че
нему не са били вменени подобно задължения. Въпросните бездействия на Г. се установяват
и посредством заповед № 366з-1234/19.05.2020 г. на директора на ОД на МВР – гр. Велико
Търново (т. 1, л. 8 от п. д.), която е била връчена на Г. П. Г. на същата дата, а също и от
резултатите (т. 1, л. 52-82 от п. д.) от извършената въз основа на заповед № 366з-
34/07.01.2020 г. на директор на ОД на МВР, гр. В.Т., за извършването на проверка на
служебните задължения на длъжностните лица от сектор „ПП“, в отдел „ОП“ за периода от
01.01.2018 г. до 03.01.2020 г. (т. 2, л. 505 от п. д.).
Видно от приложените по делото заверени копия на болнични листи (т. 1, л. 6-7 от п.
д.) в периода от 09.03.2020 г. до 11.05.2020 г. Г. П. Г. е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност. От приложената по делото покана от 28.04.2020 г. на директора на ОД
на МВР (т. 1, л. 83 от п. д.) се установява, че същата (покана) е била връчена на Г., ведно със
справка от 28.04.2020 г., на 29.04.2020 г. в 11:45 л. Всъщност, това обстоятелство не е
оспорено от адресата на поканата. Няма спор и по това, което също така се доказва и от
протокол от 08.05.2020 г. (т. 1, л. 84 от п. д.), че в дадения до 15 ч. на 05.05.2020 г. срок Г.П.
Г. не е представил пред ОД на МВР обяснения по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ.
На 05.05.2020 г. със описаната по-горе заповед на директора на ОД на МВР, гр.
Велико Търново, Г. П. Г. е бил наказан дисциплинарно с „уволнение“, поради извършените
от него нарушения (бездействия) на трудовата дисциплина, посочени по-горе и описани
подробно в същата заповед. Брутното трудово възнаграждение на Г. П. Г. за последния
пълен отработен месец преди уволнението му – м. февруари 2020 г. – е било в размер на
1178.68 лв., съгласно удостоверение от 16.09.2020 г. на ОД на МВР (т. 1, л. 48 от п. д.). От
удостоверение от 16.07.2020 г. на Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите и регистрационна карта от 15.06.2020 г. (т. 1, л. 14-15 от п. д.) се доказва по
делото, че Г. П. Г. не е престирал трудовата си сила срещу възнаграждение по трудов
договор, след като е бил уволнен, като освен това се е регистрирал и в Бюрото по труда като
безработен.
По правото:
ВТОС намира, че ВТРС е бил сезиран със следните искове на Г.П.Г. от гр. К. срещу
3
ОД на МВР, гр. В.Т. (1) за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна
(чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ), (2) за възстановяване на предишната работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
(3) за обезщетение в размер на 7072.08 лв. за времето, през което работникът е бил останал
без работа. Последният (трети) иск е бил уважен частично от първоинстанционния съд: само
за сумата от 5238.58 лв. – за периода от 19.05.2020 г. до 30.09.2020 г., и отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 7072.08 лв. – за периода от
01.10.2020 г. до 19.11.2020 г. Предвид липсата на въззивна жалба от Г. П. Г. срещу
решението на районния съд в отхвърлителната му част по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в
този пункт съдебният акт е влязъл в законна сила (чл. 296, т. 2, пр. 1 ГПК) и, следователно,
не подлежи на разглеждане от въззивния съд (вж. и чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК).
В случая е безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което Г. П. Г. е заемал длъжността „техник-механик“; че Г. П. Г. не е извършил
проверка за съответствие между документите за регистрация и действително регистрираните
МПС, описани в заповедта за уволнението му; че трудовото правоотношение е било
прекратено със заповед на директора на ОД на МВР на 05.05.2020 г.
Работодателят, обаче, носи доказателствена тежест, за да докаже законосъобразността
на заповедта за уволнение: че преди да наложи дисциплинарното наказание „уволнение“ с
мотивирана заповед, издадена в срока по чл. 194, ал. 1 и ал. 3 КТ, в която е посочено кой е
нарушителят и кога е извършено нарушението (чл. 195, ал. 1 КТ), ОД на МВР е дала
възможност на работника Георгиев да даде обяснения (чл. 193, ал. 1 КТ), които не са били
дадени по вина на работника (чл. 193, ал. 3 КТ). (Въпросът, дали Г. П. Г. е бил длъжен, или
не, да идентифицира точно, че регистрационните табели, които поставя, се отнасят
действително до тези МПС, за които са издадени, а не до други МПС, е правен и следва от
подвеждането на установените по делото факти под релевантните правни норми.)
Работникът носи доказателствена тежест, за да установи както че не е работил за
периода от шест месеца след уволнението му и, следователно, не е получавал трудово
възнаграждение; така и размерът на брутното му трудово възнаграждение. Всяка от
страните трябва да докаже и основанията, посредством които черпи своите възражения
(напр., че трудовият договор би се прекратил на някое друго основание, въпреки
уволнението, и др. т.).
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В настоящето дело се установи, че уволнението на Г. П. Г. е извършено от директора
на ОД на МВР, докато работникът е бил отпуск по болест. Но състоянието на работника не е
било толкова тежко, за да е бил в невъзможност да даде обяснения. Напротив, нему е било
4
предписано домашно лечение, а заповедта му е била връчена вкъщи. При това ВТОС
намира, че бездействието на Г. да даде обяснения за твърдените от ОД на МВР нарушения
на трудовата дисциплина, са изцяло по негова вина: арг. от чл. 193, ал. 3, във вр. с ал. 1 КТ.
(В този смисъл е константната практика на ВКС: вж. напр. р. № 106/25.04.2013 г. по гр. д. №
698/2012 г., IV г. о. и р. № 287/05.11.2013 г. по гр. д. № 1299/2013 г., III г. о.) Впрочем, щом
като Г. П. Г. е могъл да представи своевременно на ОД на МВР болничните си листи, то
очевидно за него не е имало пречка да депозира и обясненията си относно преписваните му
нарушения.
Настоящият състав на въззивният съд приема, че дисциплинарното наказание е
наложено в срока по чл. 194 КТ. В заповедта за уволнението на ОД на МВР са посочени
точно нарушенията, изразяващи се в това, че Г. П. Г. не е сверил дадените от издаденото
свидетелство за регистрация (СР) на МПС с физически предоставеното на работно място №
4 превозно средство, като това е довело до несъответствие между регистрационните табели
и МПС, на което са били монтирани. Всички тези обстоятелства са несъмнено доказани по
делото и са безспорни, като Г. признава още, че не е извършил въпросните проверки за
идентификация, но възразява, че не е бил длъжен за това. Ето защо в случая се спори по
това бил ли е длъжен Г. П. Г. да извърши такава проверка между СР на МПС с физически
предоставеното на работно място № 4 превозно средство, на което именно в крайна сметка е
монтирал регистрационните номера.
ВТОС приема, че подобно задължение е било правно вменено на работника.
Първо, това следва от обстоятелството, че Г. П. Г. е заемал длъжността „техник-
механик“, чиято длъжностна характеристика го задължава „[в] рамките на своите
правомощия [да] отговаря за съответствието на извършените от него проверки на
техническото състояние и идентификация на превозните средства и съответствието на
данните в документите за регистрация и пререгистрация“.
Второ, това се установява и от Технологичния ред за работа (описан подробно по-
горе при фактическите констатации на съда), раздел „Идентификация и проверка на
състоянието на превозните средства работно място (РБ) № 2“, т. II: „Действията на служител
– техник-механик/технически контрол на моторни превозни средства (МПС) – „ЛРТП“, в
сектор „ПП“ по идентификация и проверка на техническо състояние на превозни средства“
(т. 1, л. 142 и сл. от п. д.), като по силата от т. 2, „техникът – механик“ трябва да извършва
идентификация на пътни превозни средства, регламентирана в Наредба № I-45/2000 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Трето, същият юридически извод се налага и по силата на същия акт на директора на
ОД на МВР, гр. Велико Търново, в същия раздел в т. III, б. „А“, т. 3, където е посочено, че
„техникът-механик“ – при идентификация на превозни средства въз основа на споменатата
5
по-горе наредба на министъра на вътрешните работи – следва да сравни данните на
идентификационния номер на рамата от документите с тези върху превозните средства.
Впрочем, в сведението, находящо се на л. 97, т. 1 от п. д., Г. П. Георгиев е посочил, че
не е извършил проверка за идентификация на МПС, защото е знаел, че регистрираните
„МПС са чисто нови“ и не е искал да става „опашка от чакащи коли“. Дори накрая на
същото сведение работникът признава извънсъдебно и вината си, като изтъква, че:
„Пропускът е мой.“
Вярно е, че относно работно място № 4 в Технологичния ред е посочено единствено,
че работниците извършват монтаж на табелите с регистрационни номера, без да е уточнено,
че тези табели трябва да съответстват реално на МПС, за които са издадени, но не би могло
да бъде иначе. Противното би означавало, че работниците на работно място № 4 биха могли
да маркират каквито и да било регистрационни табели на кое да е МПС, и то без да носят
отговорност за това, тъй като подобно задължение не им било изрично посочено в
Технологичния ред относно работно място № 4. Нима това не е вменено на „техниците-
механици“ в длъжностната им характеристика? Нима този извод не се налага и от описаните
по-горе правилата в Технологичния ред? Нима, най-сетне, същият този дълг на Г. П. Г. не
следва още и от общия разум, вложен в Наредбата № I-45/24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи? (Юридическите изводи на ВТРС в обратния смисъл са
незаконосъобразни.)
Несъстоятелен е доводът на Г. П. Г., че дисциплинарното наказание „уволнение“ в
случая е било несъразмерно на нарушението. Първо, извършените от него нарушения са
няколко, и то в относително малък период от време. Второ, нарушението на трудовата
дисциплина засяга широк кръг обществени отношение, свързани с нормалното
функциониране на транспорта у нас. Трето, подобно деяние – би могло – да представлява и
престъпление по чл. 345, ал. 1 НК. Четвърто, по делото е установено, че Г. е извършвал и
други нарушения на трудовата дисциплина, видно от приложените за това заповеди за
налагането му на дисциплинарни наказания „забележка“ (т. 1, л. 39 и сл. от п. д.).
С оглед на изложеното ВТОС намира, че искът на Г. П. Г., гр. К., с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ срещу ОД на МВР, гр. В.Т., за признаването за незаконно и отмяната
на уволнението му, извършено със заповед № 366з-1234/19.05.2020 г. на директора на ОД на
МВР, е неоснователен, поради това че е недоказан; като такъв искът следва да бъде
отхвърлен. При това положение решението на ВТРС по отношение на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ се явява неправилно на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ГПК и трябва да бъде
отменено, а въззивната жалба – уважена като основателна.
6
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ .
Предвид неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на Г. П. Г., гр. К., срещу
ОД на МВР, гр. В.Т., то неоснователни и недоказани се явяват както искът му по чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ за възстановяването му на предишната длъжност преди уволнението „техник –
механик/технически контрол на МПС“ в група „РОППССВ“, сектор „ПП“, отдел „ОП“ при
ОД на МВР – гр. В.Т., така и искът му по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за
обезщетяването му за времето, през което е останал без работа, в размер 5238.58 лв. за
периода от 19.05.2020 г. до 30.09.2020 г. При това положение решението на ВТРС по
отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ също се явява неправилно на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ГПК и трябва да
бъде отменено, а въззивната жалба – уважена като основателна.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски в двете инстанции има ОД на МВР, гр.
В.Т., спрямо Г. П. Г.: за юрисконсултско възнаграждение в първата инстанция – 150 лв., а
във въззивната инстанция – 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 23, т. 1, пр. 2
от Наредбата за плащането на правната помощ; за държавна такса във въззивното
производство – в размер на 154.77 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ГПК и чл.
78, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 713/14.10.2020 г. по гр. д. № 1646/2020 г. на
Великотърновския районен съд, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ от Г. П. Г., ЕГН:
**********, гр. К., ул. „И.Г.“ № ., иск срещу ОД на МВР – гр. В.Т., БУЛСТАТ: *********,
ул. „Б.К.“ № ., за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на Г. П. Г., извършено
със заповед № 366з-1234/19.05.2020 г. на директора на ОД на МВР, гр. В.Т., като недоказан
и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ от Г. П. Г., иск срещу ОД
на МВР – гр. В.Т., за възстановяването на Г. П. Г. на заеманата преди уволнението длъжност
„техник – механик/технически контрол на МПС“ в група „Регистрация и отчет на пътните
7
превозни средства и собствениците им и водачи“, сектор „Пътна полиция“, отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – гр. В.Т., като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ от Г. П. Г., иск срещу ОД
на МВР – гр. В.Т., за осъждането на ОД на МВР – гр. В.Т. да заплати на Г. П. Г. сумата от 5
238.58 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 19.05.2020 г. до
30.09.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаването на исковата молба да датата
на окончателното изплащане на обезщетението, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Г. П. Г., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОД на МВР – гр. Велико
Търново, съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред ВТРС в
размер на 150 (сто и петдесет) лв. и пред ВТОС в размер на 100 (сто) лв., както и държавна
такса във въззивното производство в размер на 154 (сто петдесет и четири) лв. и 77
(седемдесет и седем) ст.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд (чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК) в едномесечен срок (чл. 283 ГПК) от 04.01.2021 г. при
наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, посочени в изложение по чл. 284, ал. 3,
т. 1 ГПК, което трябва да бъде (при)подписано от адвокат или юрисконсулт, освен ако
страната притежава юридическа правоспособност, за което следва да представи
доказателства (чл. 284, ал. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8