РЕШЕНИЕ
№ 1398
гр. Пловдив, 27.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и двадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 3799 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на „ЕКОМАКС-2010“ ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, ул.“Гонда
Вода“ ****, представлявано от С. С., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-704-0024049 от 24.10.2019 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК -
130/ 15.11.2019 г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С обжалваната заповед, издадена на основание
чл.186, ал.3 ЗДДС, е постановена принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр.
Асеновград, бул. “България“, стопанисвана от дружеството-жалбоподател, както и
забрана за достъп до търговския обект за срок от пет дни на основание чл.186,
ал.1, т.1 б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Иска се отмяна на заповедта с мотив, че същата е необоснована
и постановена при съществено нарушение на административно-производствените
правила. В жалбата е посочено, че към момента на подаването ѝ все още не
е издадено наказателно постановление, което лишава дружеството от възможността,
предоставена му от чл.187, ал.4 от ЗДДС, макар тази възможност да е изрично
указана в заповедта. Според жалбоподателя не е нанесена щета на бюджета, нито е
налице невнасяне на данъчни задължения от дружеството, нито същото е допускало
други такива нарушения.
В съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателя адв. Т., поддържа жалбата. Представя писмени подробни бележки с
изложено в тях становище по същество. В представения списък с разноски е
направено и искане за присъждането им.
Ответникът по жалбата Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с представено писмено становище от
юрисконсулт Първанов и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание
юрисконсулт А., заявява становище за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
заповедта като правилна и законосъобразна. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Заповедта е връчена на 28.10.2019 г. на пълномощник на
дружеството – жалбоподател, а жалбата, адресирана до Директор на Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е входирана на 08.11.2019 г. С Решение № ГДФК-130/15.11.2019
г. жалбата срещу заповедта е отхвърлена от горестоящия
административен орган като неоснователна. Посоченото решение е връчено на 25.11.2019
г. на пълномощник на дружеството – жалбоподател, а жалбата до съда е подадена
чрез органа на 05.12.2019 г., тоест в законоустановения срок за обжалване.
Същата изхожда и от лице, за което обжалваният административен акт е
неблагоприятен и за което съответно съществува правен интерес от обжалването.
Ето защо и съдът намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата на „ЕКОМАКС-2010“ ЕООД се
явява и основателна.
На базата на събраните по делото писмени
доказателства, от фактическа страна съдът намери за установено следното:
Дружеството-жалбоподател стопанисвало търговски обект,
съставляващ бензиностанция, находяща се в гр. Асеновград,
бул. “България“. На 14.10.2019 г. в обекта била извършена оперативна проверка
от инспектори по приходите в отдел „Оперативни дейности“ към Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, за констатациите от която бил съставен протокол
сер.АА № 0024049. При проверката била осъществена от
свидетеля П.И. контролна покупка -
зареждане на гориво на обща стойност 9.98 лв., платена чрез ПОС терминал, за
което бил издаден фискален касов бон с № 0022783 0122/14.10.2019 г., в който било
отразено плащане „в брой“ и същевременно бил записан номер на транзакция и била
издадена и бележка от ПОС устройство с № 945213/14.10.2019 г. на стойност 10
лв. (лист 73 по делото). Административният орган приел, че издаденият фискален
касов бон не съдържа реквизита „…начин/и на плащане“ и квалифицирал
установеното при проверката като нарушение на чл.26, ал.1, т.8 от Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС в издадената по повод на
проверката Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ №
ФК – 704-0024049 от 24.10.2019 г. В същата било посочено, че нарушението се
подкрепя от установената отрицателна касова разлика в размер на 271,75 лв.
/по-малко в касата на ФУ/, която съгласно дадените в ПИП обяснения на лицето се
дължала на факта, че са извършвани плащания само през ПОС терминал, а същите са
отразени на ФУ като платени в брой. След осъществено административно обжалване
на ЗНПАМ, Директорът на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП с Решение № ГДФК-130/15.11.2019 г. отхвърлил жалбата
срещу заповедта като неоснователна, като посочил, че в издадената ФКБ
задължително е следвало да бъде отразено „плащане чрез ПОС“, а не „в брой“.
Посочено било в решението, че е налице грешка в посочването на начина на
плащане, който представлява задължителен реквизит по смисъла на Наредбата и
така според решаващия орган визираното нарушение е било правилно квалифицирано.
В решението било подчертано и че нарушението в случая има като своя последица
генериране на касова разлика във ФУ, като са налице по-малко парични средства,
а именно тези, отразени като платени в брой, а не чрез ПОС, което от своя
страна би могло да доведе до съставяне на АУАН за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредбата.
По делото, като част от административната преписка са
приети: 3 броя опис на паричните средства; 3 броя декларации; дневни финансови
отчети; договор за наем; свидетелство за регистрация на фискално устройство,
както и копия на фискалния бон за контролната покупка и бележка от ПОС
терминала. По делото е прието и представеното в съдебно заседание Наказателно
постановление № 484387-F518635/13.12.2019
г., издадено във връзка с осъществената проверка в обекта на жалбоподателя от
14.10.2019 г., издадено за нарушение по чл.26, ал.1, т.8 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.
По искане на жалбоподателя по делото е разпитан
свидетелят П. Б.И. - старши инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“,
„Оперативни дейности“, извършил проверката на
жалбоподателя на 14.10.019 год. в
гр. Асеновград. Свидетелят е заявил пред съда, че проверката започнала с
контролна покупка на гориво на стойност 10 лв., която заплатил чрез ПОС
устройство, за което бил издаден фискален бон от наличното в обекта фискално
устройство, на който обаче било упоменато,
че плащането се извършва в брой. И. е посочил, че имало разлика в отразената
сума за 9,98 лв., вместо 10 лв., която била заплатена, като за тези
несъответствия бил съставен на място протокол и след това АУАН. Изрично
свидетелят е заявил, че не е установил дали фискалното устройство има въведени
изобщо такива функции, но констатирал, че е погрешно отразена функцията и вместо
плащане с карта, било отразено плащане в брой. Свидетелят е потвърдил, че на
деня, следващ проверката, е бил представен документ за отстраняване на
нарушението. По повод на отразеното в
предявения му фискален бон като „карта номер“ и „транзакция“ свидетелят е посочил,
че е нещо, което излиза от системата, но че това не е номерът на неговата карта,
с която е осъществил плащането.
Съдът кредитира показанията
на свидетеля като логични, съответни на писмените доказателства и обективно
дадени.
От правна страна, на базата на събраните гласни и
писмените доказателства по делото и при така установените въз основа на тях
факти съдът намира следното:
На първо място,
следва да се отбележи, че съгласно чл.98, ал.2 пр. второ от АПК, когато след осъществено
административно обжалване, жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване
пред съда подлежи първоначалният административен акт, с каквото обжалване е бил сезиран и съда.
С оспорената ЗНПАМ е разпоредено
прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно
предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал.1
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. Обжалваната заповед е издадена от
компетентен за това административен орган, съгласно приложената към материалите
по делото Заповед за оправомощаване № ЗЦУ-ОПР-16 от
17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, съобразно която началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, какъвто е издателят на оспорената
заповед, са оправомощени да издават заповеди за
налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.186,
ал.1 от ЗДДС, като ответникът по жалбата черпи своите правомощия и директно по
силата на закона - чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП, във връзка с чл.186, ал.3 от ЗДДС. Съобразно
т.2 от цитираната заповед за оправомощаване, директорът
на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП е оправомощен да разглежда жалбите срещу
заповедите за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е постановен в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материалноправната предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В разпоредителната част на акта се съдържа информация за вида на
принудителната мярка, за нейния срок на действие и за адресата на правното
задължение. В обстоятелствена част подробно са описани фактическите данни, въз
основа на които е наложена административната мярка с отразяване на информация и
за дата, място на извършено нарушение, данни за търговския обект. Допълнителни
мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския
обект и забраната за достъп до него.
От изложеното следва, че са изпълнени изискванията на
чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на
мотивиран административен акт.
Във връзка с направеното от жалбоподателя възражение,
че към момента на подаване на жалбата пред съда, все още не е издадено
наказателно постановление, което лишавало дружеството от възможността,
предоставена му от чл.187, ал.4 от ЗДДС, макар тази възможност да е изрично
указана в заповедта, съдът намира за необходимо да посочи, че ПАМ
- запечатване на търговски обект, се налага независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции (така чл.186, ал.1 от ЗДДС), т.е. ПАМ по чл. 186, ал. 1
от ЗДДС, респ. забраната по чл.187, ал.1 от същия закон, имат самостоятелен
характер и могат да бъдат прилагани самостоятелно, независимо от налаганите
административни наказания (независимо
от това дали ще бъде ангажирана административно-наказателната отговорност по
реда на ЗАНН) при констатирано нарушение на фискалната дисциплина от вида на
посочените в нормата на чл.186, ал. 1, т.1 от ЗДДС, съставляващи основания за
прилагането на административната мярка.
По отношение на съответствието с материалноправните
разпоредби и целта на закона, съдът счита следното:
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при
прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите
на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се
отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл.118,
ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. В разпоредбата на чл.26, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е регламентирано, че фискалната
касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
приложение № 1 и да съдържа задължително реквизитите, посочени в т.1-17, сред които
и обща сума за плащане и начин/и на плащане (т.8 на чл.26, ал.1 от Наредбата).
В случая, видно от приложеното на лист 73 по делото
заверено копие на касовата бележка, издадена от ФУ в проверявания обект, в нея
са посочени и обща сума за плащане и начин на плащане, а именно 9,98 лв. и „в
брой“, като по делото няма спор, че самото плащане на контролната покупка е
извършено чрез ПОС терминал, за което е представено заверено копие на бележка
от ПОС устройство. Пак в касовата бележка е посочено и „карта № 6888“ и
„транзакция # 00582175“, които обстоятелства обаче, административният орган изобщо не е обсъдил и
не е взел предвид при постановяване на процесната
заповед и за които разпитаният по делото свидетел заявява, че са нещо, което
излиза от системата, но че това не е номерът на неговата карта.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая не се
касае за установена липса на реквизита „…начин/и на плащане“, така както е
посочено в заповедта, а за погрешно посочване на начина на плащане „в брой“,
вместо „чрез ПОС“, както впрочем е прието и в мотивите към решението на
Директора на Дирекция „Оперативни дейности“. Липсата на реквизит и погрешното
посочване на такъв във фискалната касова бележка обаче са две различни хипотези
на установено поведение, които очевидно са били смесени от издателя на ЗНПАМ и
от горестоящия административен орган, отхвърлил
жалбата срещу заповедта. Липса на реквизит ще е налице, когато такъв изобщо не
е посочен в съдържанието на касовата бележка, сиреч в случая, когато изобщо не
е отразено по какъв начин е извършено плащането. В конкретния случай такъв
реквизит, макар и погрешно отразен, е бил налице, като следва да се подчертае,
че така допуснатата грешка по никакъв начин не се е отразила нито на
регистрирането на продажбата, нито на нейното отчитане. Отделно от това, видно
е, че изрично във фискалния бон се съдържа информация, че е осъществена и
транзакция и същият е бил придружен от бележка от съответната банка, издател на
картата, с която е осъществено плащането. Тоест налице е било вписване и на допълнителен
реквизит във фискалната касова бележка.
В действителност в случая е била установена касова
разлика във ФУ, като са били налице по-малко парични средства, за които обаче
органът сам посочва, че са именно тези, отразени като платени в брой, а не чрез
ПОС, сиреч това е било лесно установимо от
документите, събрани при проверката.
Следователно, не се установява да е било осъществено
именно визираното от страна на издателя на ЗНПАМ нарушение по чл.26, ал.1, т.8
от Наредба Н-18/2006 г., като видно от Приложение № 1 към Наредбата, касаещо образеца на стандартен клиентски фискален бон за
продажба/зареждане на течни горива, приложеният по преписката фискален бон
съдържа предвидените там реквизити, като единствено е погрешно посочен начинът
на плащане, „в брой“, защото такова плащане реално не е било извършено, но пък
е налице същевременно и изрично отразяване на обстоятелството, че практически е
била извършена транзакция и плащането е било с карта. Поради това и според съда
не е следвало да се издава ЗНПАМ, доколкото с оглед изпълнение на целите по
чл.22 от ЗАНН същото не е било нужно и това е така, защото не е установен
фактът на извършване на конкретно посоченото в заповедта административно
нарушение, налице са данни, че констатираното несъответствие при проверката е
било отстранено в деня, следващ проверката, който е преди издаването на ЗНПАМ,
а от твърдяното поведение, квалифицирано като нарушение, не са настъпили
последици, свързани с ощетяване на фиска, каквото изрично заявява и
разпитаният по делото свидетел, извършил процесната
проверка на жалбоподателя. Следователно и не е била налице необходимост от
предотвратяване и преустановяване на конкретно административно нарушение, нито
със заповедта биха се предотвратили или отстранили вредни последици от същото.
Ето защо и съдът смита, че същата е била незаконосъобразно издадена, както при
противоречие с материалноправните разпоредби, така и
при несъответствие с целта на закона.
Що се касае до подробните разсъждения и възражения на
жалбоподателя в писмената защита, досежно режима на
отложено плащане на горива, въведен в Наредба Н-18/2006 г., то същите са
напълно неотносими към конкретния случай, доколкото
не е налице изобщо твърдение за осъществено плащане по този ред, поради което и
не следва да се обсъждат от съда. Същото касае и заявените възражения и
доводи относно срока на запечатването на
обекта на жалбоподателя, доколкото същият е не 14-дневен, както се сочи от
жалбоподателя, а петдневен.
Предвид изложените по-горе мотиви, които налагат
отмяна на оспорената ЗНПАМ, то на основание чл.143, ал.1 от АПК на
жалбоподателя се дължат разноските, направени в производство, за което същият е
направил искане, съдържащо се в приложения по делото списък на разноските. Претендирани са разноски за адвокатско възнаграждение от
500 лева и държавна такса от 50 лева. От приложените по делото вносна бележка,
както и договор за правна защита и съдействие, сключен между управителя на
дружеството-жалбоподател и представляващия го пред съда адв.Т. на 10.01.2020 г.
се установява, че жалбоподателят е внесъл държавна такса за образуване на
делото от 50 лева и е заплатил в брой на адв. Т. адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева, а не 500 лева, каквото възнаграждение се претендира. Уговореното
и действително заплатено възнаграждение е под предвидения в чл.8, ал.3 от
Наредба № 1/2004 г. за размера на адвокатските възнаграждения минимален размер
за защита по административни дела, поради което и възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, направено от ответника, не е основателно.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „ЕКОМАКС-2010“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, ул.“Гонда
Вода“ ****, представлявано от С. С., Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-704-0024049 от
24.10.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК - 130/ 15.11.2019 г. на Директор
Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА Централно управление на Национална агенция за
приходите гр. София да заплати на „ЕКОМАКС-2010“
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, ул.“Гонда Вода“ ****, сумата от 250 лв. /двеста и петдесет
лева/, направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния Административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: