№ 320
гр. Плевен, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20244400500391 по описа за 2024 година
С решение № 371/ 17.11.2023г. по гр.д.№ 833/ 2022г., Районен съд-Червен
бряг ОСЪЖДА Д. Б. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. Ч. бр., ул. *** № *, вх.
*, ет. *, ап. * да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2 сумата в размер на
7 265.28 лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение за
имуществени вреди, възстановени на Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи във връзка с претенция на Националното бюро
на автомобилистите на Германия, за щетите от пътнотранспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 16.03.2017 г. в Германия, причинени при
управление на лек автомобил " БМВ“ с рег. № *** на л.а. „Ауди А3“ с рег. №
***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 23.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Б. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. Ч. бр., ул. *** № *, вх. *, ет.
*, ап. * да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 1616.61 лв. - разноски по делото.
Това решение е било съобщено на Д. Б. Д.,чрез назначения му особен
представител адв. Т. В. на 29.11.2023г. с оглед на което срокът за въззивно
обжалване на решението за тази страна изтича на 13.12.2023г.
На 07.12.2023г. по електронен път е била подадена въззивна жалба от Д. Б.
Д.,чрез назначения му особен представител адв. Т. В.,която жалба е подписана
1
с валиден електронен подпис от особения представител на страната.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК ,отговаря на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК /като в случая не се дължи внасяне
на държавна такса за въззивното обжалване,тъй като жалбата е подадена от
назначения особен представител / ,препис от нея е бил връчен на противната
страна по делото от която е постъпил и надлежен писмен отговор според
който въззивната жалба е неоснователна.
Както с въззивната жалба ,така и с писмения отговор не са представени нови
писмени доказателства,нито е заявено искане за събиране на нови
доказателства пред въззивната инстанция.
При това положение въззивният съд следва да направи своите констатации
за фактическата обстановка ,както и правните си изводи въз основа на същите
доказателства ,които са били събрани и обсъдени от РС-Червен бряг , т.е.
без да са налице нови доказателства ,които да бъдат обсъждани от ПлОС.
Плевенски окръжен съд, като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268
от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно с наведените в жалбата
оплаквания ,намира ,че Районен съд-Червен бряг е постановил едно валидно
и допустимо , а по съществото на спора и правилно решение,което не страда
от сочените във въззивната жалба пороци, поради което следва да бъде
потвърдено .
При това въззивната инстанция намира ,че в случая са налице условията на
чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане
към мотивите на РС-Червен бряг в които са изложени съображения по
всички значими за изхода на делото спорни въпроси , като ще бъдат
изложени само някои допълнителни съображения и пояснения в подкрепа на
направените от РС-Червен бряг изводи относно възприетата фактическа
обстановка по делото , както и по отношение на приложението на
материалния закон към тази правилно установена фактическа обстановка.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следната
фактическа обстановка около съществените елементи на която всъщност няма
спор между страните по делото,и която е правилно установена и в Решението
на РС-Червен бряг :
-От Уведомление за ПТП от 16.03.2017 г. на Полицейска инспекция Хомбург,
Служебна група D - полицейски комисар Матиас Елцер /заверен препис от
оригинала и в превод на български език/ се установява, че на 16.03.2017 г. в
Германия, при управление на лек автомобил "БМВ“ с рег. № *** ,водачът му
извършил маневра – движение на заден ход, без да се увери, че пътя зад него е
свободен и удря, намиращият се зад него л.а. „Ауди А3“ с рег. № ***, като по
този начин е причинил процесното ПТП.
-От представената по делото Справка от базата данни на Информационния
център към Гаранционен фонд, на основа на подадени данни от
застрахователни компании на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, за моторно превозно средство с рег. № *** е била
2
сключена застраховка на 16.03.2017 г. в 17:37 с начало 16.03.2023 г. от 18:36
към ЗД "Бул Инс" АД, поради което към датата и часа на ПТП - 16.03.2017
г. в 15:30 часа, за посоченото МПС не е имало сключена валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
-По повод отправено искане от Националното бюро на автомобилистите в
Германия – Дойчес Бюро Грюне Карте Е. Ф. с реф. № BG-221.478-2017-В, с
писмо-отговор от Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи (НББАЗ) с реф. № GF-17-286-D до Националното бюро на
автомобилистите в Германия - Дойчес Бюро Грюне Карте е. Ф., е
предоставена информация на немското бюро, че към дата 16.03.2017 г. в 15:30
часа лек автомобил "БМВ", с рег. № ***, не е застрахован и е с обичайно
местодомуване в България.
-От представената Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от
НББАЗ на DEUTSCHES BURO по щета, причинена от незастраховано МПС с
българска регистрация, с изх. № 1-2107/25.08.2017 г. се установява, че НББАЗ
е отправило искане до ищеца Гаранционен фонд да бъде възстановена
заплатената от НББАЗ на DEUTSCHES BURO сума в общ размер на 3714.68
евро, от които: 3118.97 евро – обезщетение, 565.07 евро разходи по фактура и
30.64 евро банкови такси.Изготвен е Доклад по щета за имуществени вреди №
120527/30.08.2017 г. от ГФ с посочена сума за предявяване по "регрес" в
размер на 7 265.53 лв., като за сумата от 7 265.28 лв е бил извършен превод
на НББАЗ на 11.09.2017 г. по щета с реф. № GF 17 286 D, щ.
120527/2017,видно от представеното преводно нареждане (л. 20).
-Видно от представената по делото регресна покана с изх. № ГФ-
РП214/07.04.2022 г., ищецът ГФ е поканил ответника Д. Б. Д. да му заплати
сумата от 7 265.53 лв.,представляваща обезщетение за виновно причинени
имуществени вреди с управлявания от него лек автомобил "БМВ", с рег. №
*** , без задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на 16.03.2017 г. на територията на Германия,като от
представеното по делото известие за доставяне се установява, че пратката е
непотърсена и върната.
Въз основа на правилно възприетите правнорелевантни факти, РС-Червен
бряг е дал и правилна правна квалификация на Предявения осъдителен иск
,който е с правно основание чл. 559, ал. 3, вр., ал. 1, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ и
във вр. чл. 45 от ЗЗД.
Съдът е обсъдил и приложението на чл. 10 от Директива 2009/103/ЕО
относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на
моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на
такава застраховка,като е посочил ,че в такъв случай КЗ предвижда
компенсационен орган,натоварен с изплащане на обезщетение за вреди,
причинени от превозно средство, за което не е било изпълнено задължението
за застраховане,да изплати процесното обезщетение за причинените щети.
Посочил ,че съгласно чл. 25 от посочената Директива, ако превозното
средство не може да бъде идентифицирано или в двумесечен срок от
произшествието не е възможно да бъде установено застрахователното
3
предприятие,увреденото лице може да представи претенция за обезщетение
пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка на
пребиваване – в случая това е Германия. Обезщетението е било изплатено на
собственик на увреденото МПС от Дойчес Бюро Грюне Карте Е. Ф съгласно
разпоредбите на чл. 9 и 10от Директивата . В този случай и при спазване на
разпоредбите на член 24,параграф 2 от същата , в полза на органа за
изплащане на обезщетения е възникнало вземане към Гаранционния фонд на
държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство,когато
застрахователното предприятие не може да бъде установено.
Съобразно КЗ, за България този орган е НББАЗ, който съгласно чл. 517, ал. 3
от КЗ възстановява пълния размер на платеното обезщетение на
компенсационния орган в държава-членка и встъпва в правата на увреденото
лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно
превозно средство.
В т.см. Гаранционния фонд се явява краен платец на обезщетението за
вреди по смисъла на чл. 561, ал. 1 от КЗ и възстановява сумите, изплатени от
бюрото по чл. 506 от КЗ, когато то в съответствие с международните договори,
по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди.Налице са били всички
предпоставки за възникване на регресното право на Гаранционния фонд по
отношение на причинителя на вредата-Д. Д. , а именно : възникване на
застрахователно събитие - ПТП на територията на друга държава членка ,
което е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
Република България; липса на застрахователен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесното МПС;
изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава
членка/Германия/; последващо възстановяване от българския национален
компенсационен орган/НББАЗ/ на изплатените от германския
компенсационен орган суми , както и последващото възстановяване на
изплатените суми от ГФ.
Поради тези съображения ,правилно РС-червен бряг е приел ,че при
наличието на тези предпоставки , ГФ, като лице изпълнило чужд дълг,
разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се
суброгира в правата на увреденото лице до размера на изплатеното
обезщетение.
Що се касае до основното възражение на ответника ,което се поддържа и във
въззивната жалба – за изтекла обща петгодишна погасителна давност,като
въззивният жалбоподателя се позовава на нормите на чл. 110 от ЗЗД във вр. с
чл. 114,ал.1 от ЗЗД и счита ,че тази давност е започнала да тече от момента на
изискуемостта на регресното право за който приема, че съвпада с моментна
осъществяване на деликта, Плевенски окръжен съд споделя съображенията на
РС-Червен бряг ,че то е неоснователно.
Налице е специалната / спрямо ЗЗД / норма на чл. 559, ал. 3 от КЗ ,която
изрично разпорежда ,че „след изплащане на обезщетението по ал.1
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви ,както и за разходите за определянето и
4
изплащането му „. От тази норма следва ,че едва след като се извърши
плащането на обезщетението от гаранционния фонд към компенсационния
орган по ал. 1 на чл. 559 КЗ , този Гаранционен фонд встъпва в правата на
увреденото лице и едва оттогава за него възниква възможността да предяви
регресен иск за изплатените суми.
Все в т.вр. следва да се отбележи ,че ответникът изрично се е позовал на
общата петгодишна погасителна давност , а не на кратката тригодишна
погасителна давност по чл. 111,б. „б“ от ЗЗД, касаеща вземанията за
обезщетения от неизпълнен договор, а дори и да беше налице такова
позоваване ,то би било също така неоснователно ,тъй като вземането за
процесното обезщетение не произтича от неизпълнение на договор, а е
свързано именно с липсата на действащ застрахователен договор и то е
обезщетение за деликт , а не договорно обезщетение.
Като се има предвид горното и като се съобрази датата на възстановяване
от Гаранционен фонд към НББАЗ на изплатеното застрахователно
обезщетение ,което е станало на 11.09.2017г. ,то следва,че в случая
петгодишната погасителна давност е започнала да тече именно от
11.09.2017г. и е изтекла едва на 11.09.2022г. Исковата молба в случая е била
предявена на 23.08.2022г. ,което означава ,че правото на регресен иск е
упражнено преди да е изтекла петгодишната погасителна давност. В т.см.
Плевенски окръжен съд схваща и посочените от РС-Червен бряг съдебни
решения, формиращи трайна практика относно това откога тече
петгодишният давностен срок за упражняване на регресното право на ГФ
/Решение № 178/21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение №
53/16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г. на ВКС, Решение № 15/04.02.2011 г. по
т.д. № 326/2010 г. на ВКС, II т.о. / , според които началният момент, от който
започва да тече петгодишният давностен срок за упражняване на регресното
право на ГФ, е моментът на изплащане от страна на ГФ на обезщетението по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
решение на РС-Червен бряг следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на делото , следва въззивният жалбопадател да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна ,направените от нея деловодни
разноски за производството пред Плевенски окръжен съд, които според
представените по делото писмени доказателства са в размер на 1126 лв. –
внесен депозит за изплащане на адвокатско възнаграждение на особения
представител на въззивника - адв. Т. В. В..Следва на осн. чл.78, ал. 8 от ГПК
във вр. с чл. 37 от ЗПП и във вр. с чл. 25 , ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ , в полза на въззиваемата страна да бъдат присъдени
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. за
осъществената защита от юрк.М. Г. ,която е изготвила писмения отговор по
въззивната жалба.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 371/ 17.11.2023г. по гр.д.№ 833/
2022г. на Районен съд-Червен бряг.
ОСЪЖДА Д. Б. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. Ч. бр., ул. *** № *, вх. *,
ет. *, ап. * да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 1126 лв. - разноски по делото,направени от
противната страна за възнаграждение на особения представител адв.В. , както
и на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и във вр. с чл. 25 , ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ сумата 100лв.- юрисконсултско
възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6