РЕШЕНИЕ№ 260830
гр. Пловдив, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети
февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при
секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 16784 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Г.Й.П. против
Б.Х.Б. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за
заплащане на сумата от 6 262,
43 лв., представляваща даденото при отпаднало с обратна сила правно основание
по договор за доставка и монтаж от 27.04.2016 г., ведно със законна мораторна
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че
по повод водени през месец февруари 2016 г. преговори между страните, същите
постигнали съгласие ответникът да достави и монтира на ищеца – термопомпа ***вода-вода,
буферен съд 200 литра, циркулационни помпи ***. В тази връзка ищецът сключил с
ответника договор за доставка и монтаж - от 27.04.2016 г. В изпълнение на задълженията при сключване на
договора ищецът превел по банков път на ответника капаро в размер на 2 000 лв.
Впоследствие ищецът превел на ответника сумата от още 4 262, 43 лв. Твърди, че
ответникът започнал да изпълнява реално задълженията си по договора през месец юни
2016 г., когато доставил една термопомпа и малък буферен съд от 120 литра.
Монтажът продължил няколко месеца, като не бил завършен до край. Ответникът
заминал за чужбина и отсъствал в продължение на няколко месеца. В началото на
2017 г. след проведен разговор между страните, Б.Б. потвърдил, че ще довърши
работата си, което обаче не сторил. Ищецът сочи, че ответникът е доставил
термопомпа различна от договорената и буферен съд два пъти по-малък, поради
което системата не би могла да се пусне в експлоатация. Твърди, че крайният
срок на договора е настъпил на 19.07.2017 г., но ответникът не изпълнил поетите
с договора задължения. Счита, че е налице пълно неизпълнение на договора. Сочи,
че поради тази причина изпратил електронно писмо от 18.10.2018 г. до ответника,
с което развалил сключения между страните договор. Поддържа, че с факта на
разваляне на договора сумата от 6 262,43 лева се явява заплатена от ищеца на
ответника на отпаднало правно основание, поради което претендира връщането й. По
така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените в производството по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Б.Х.Б. е депозирал в законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага
съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че на
12.02.2016 г. отправил до ищеца оферта по запитване за доставка и монтаж на
термопомпа. Не спори и че между страните е сключен договор на 27.04.2016 г.,
както и, че ищецът превел по банков път на ответника сумите, посочени в
исковата молба. Оспорва твърденията на ищеца, че доставените термопомпа и буфер
са различни от уговорените в договора. Твърди, че е изпълнил точно задълженията
си. Излага твърдения, че на основание чл. 1, ал. 3 от договора поканил ищеца да
заплати остатъка от уговорената сума, но последният отказал, вместо това
поискал от ответника да присъедини системата към сондажа на съседа, което
същият сторил. В тази връзка ищецът превел по сметка на ответника сумата от 4 262,
43 лева. Сочи, че не е поел за въвеждане на цялата система в експлоатация, а
само процесната термопомпа. За цялостното функциониране на отоплителната
система било необходимо да се довърши изцяло вътрешната инсталация до крайните
отоплителни тела, което било задължение на ищеца. Оспорва обстоятелството, че
крайният срок на договор е настъпил на 19.07.2017 г. Възразява, че липсва
валидно волеизявление за разваляне на договора, което да обоснове претенцията
на ищеца за връщане на даденото по развален договор. Твърди, че не е получил
електронно писмо от 18.10.2018 г., поради което счита, че претенцията на ищеца
за връщане на даденото е неоснователна. По така изложените съображения се моли
за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството
по делото разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. трето ЗЗД.
За да
възникне претендираното спорно материално право следва в обективната
действителност да са се осъществили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. наличието на действително облигационно правоотношение;
2. ищецът да е заплатил на ответника процесната сума, представляваща
възнаграждение за доставка и монтаж на процесните движими вещи и 3. договорът
да е бил надлежно развален от изправния кредитор, поради виновно неизпълнение
на договорното задължение от страна на ответника, т.е. годният юридически факт
(договорът, сключен между страните в настоящото съдебно производство) да е
отпаднал с обратна сила.
По
делото е представен Договор за доставка и монтаж, сключен между страните на
27.04.2016 г., по силата на който Б.Х.Б. се е задължил да достави на Г.Й.П. и
монтира термопомпа по спецификация съобразно оферта от 12.02.2016 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплати авансово сумата от 2 000
лв. и останалата част от цената – след рекапитулация съгласно представената
оферта.
От
приложената по делото оферта от 12.02.2016 г. се установява, че ответникът е
поел задължение да достави и монтира термопомпа ***, буферен съд 200
л., циркулационни помпи 2 бр. *** – помпа – буфер и буфер – инсталация.
Установена е цена от 5 360 лв. с ДДС и цена за монтаж от 300 лв.
Между
страните в производството е безспорно обстоятелството, че в изпълнение на
задълженията си по договора ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от
6 262, 43 лв. Това обстоятелство се установява и от представените по
делото писмени доказателствени средства – кредитен превод за сумата от
2 062, 43 лв. от 15.06.2017 г. и преводно нареждане за сумата от
2 200 лв. от 19.06.2017 г. Обстоятелството, че в полза на ответника е заплатено
капаро в размер на сумата от 2 000 лв. се установява от удостоверителното
изявление на изпълнителя за получаване на сумата от 2 000 лв. на
27.04.2016 г., обективирано в представената по делото оферта от 12.02.2016 г.
Съдът
намира, че непосредствената цел
(основанието) на сключения договор между страните се съсредоточава върху
прехвърлянето правото на собственост върху процесните индивидуално определени
вещи, описани по вид и спецификация в представената по делото оферта от
12.02.2016 г. Признатият от закона интерес на купувача ще бъде удовлетворен, в
случай му бъдат доставени индивидуално определените вещи, които са договорени,
като те следва да бъдат с поне средно
качество, ако между страните не е уговорено нещо различно – арг. чл. 64 ЗЗД.
В частта, в която продавачът се
е задължил да монтира закупените вещи, договорът разкрива характеристиките на
договор за изработка, поради което се
наблюдават правните последици на два различни договора – на договора за
изработка и на договора за продажба. Следователно,
проявените юридически факти следва да бъдат анализирани съобразно правната
характеристика, непосредствената цел (основанието), предмета, субективните
права и правните задължения, възникващи от сключените между страните договори.
Ищецът
се позовава на извънсъдебно прекратяване на възникналата между страните
облигационноправна връзка, поради неизпълнение на поетите с договора задължения
от страна на ответника, изразяващо се в доставка и монтаж на стоки, които не
съответстват на поръчаните.
Развалянето на двустранен
договор съгласно правната норма на чл. 87, ал. 1 ЗЗД настъпва след изпращане на
покана за изпълнение, в която да се съдържа изрично волеизявление, че след
изтичане на подходящ срок, договорът ще се счита за развален.
Общото правило, установено в
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е, че договорите се развалят извънсъдебно с
предизвестие - едностранно волеизявление на изправната страна, отправена до
насрещната страна по договора. Съгласно посочената разпоредба предизвестието
следва да съдържа две задължителни изявления - искане за изпълнение в подходящ
срок и изявление, че договорът ще се счита за развален в случай на неизпълнение
в определения за това срок.
По делото е представено
извлечение от електронната поща на ищеца, изходящо от адрес ***, изпратено
на 18.10.2018 г., към което е приложена покана за изпълнение, с която ищецът е
поканил ответника да върне получената сума, поради неизпълнение на поетите от
последния задължения.
По делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза, която е установила, че в клиентския акаунт на *** е открито посоченото писмо, изпратено на 18.10.2018
г., което е със заглавие „прекратяване на договорни отношения“, към което е
прикачен един файл. При осъществена проверка от вещото лице в електронната поща
на ответника по акаунт *** посоченото писмо не е открито, като е
осъществена проверка в изтритите електронни съобщения и чрез общата търсачка на
посочената електронна поща.
Следователно установи се, че
изявлението на ищеца за прекратяване на възникналите договорни правоотношения
не е достигнало до ответника, тъй като последното не е постъпило в електронната
поща на адресата, до която последното електронно изявление е било отправено.
Съдът обаче намира, че като
претендира последиците от разваляне на договора (неоснователно обогатяване при
разваляне с обратна сила на процесния договор) – за заплащане на сумата от
6 262, 43 лв., представляваща даденото в изпълнение на разваления договор
възнаграждение, ищецът имплицитно упражнява потестативно право за разваляне
на твърдения двустранен договор, като в конкретния случай исковата молба е
покана за изпълнение по смисъла на чл. 87, ал. 1, изр. първо ЗЗД.
В този смисъл е Решение №
186/15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС и Решение №
254/06.04.2020 г. по гр. д. № 1403/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, в които се
приема, че „искането за връщането на даденото по договор може да се тълкува
като изявление за разваляне на договора, ако в зависимост от всички факти може
да се приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на облигационното
отношение”. Това тълкуване се обяснява с факта, че възстановяването на
съществуващото положение (restitutio in integrum) също е последица от
неизпълнението, поради което искането за връщане на даденото може да съдържа
имплицитно изявление за разваляне. Предизвестието е неформално, освен в
случаите, когато договорът е бил сключен в писмена форма. В този случай чл. 87,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД предвижда писмена форма за действителност на волеизявлението
за прекратяване на договора. Съдебната практика приема, че писмената форма за
действителност е спазена и когато на длъжника се връчи препис от исковата
молба, с която кредитора иска разваляне на договора.
Поради тези
правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че ищецът – купувач, който е заплатил продажната цена, е бил
изправен кредитор, който надлежно е упражнил своето потестативно право по чл.
87, ал. 1 ЗЗД с едностранно волеизявление за развали процесния договор за
изработка.
Освен
надлежно изявление за разваляне на договора, следва в производството по делото
да се установи, че са били налице предпоставките, установени в разпоредбата на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД за едностранното прекратяване на договора, изразяващо се в
неизпълнение на задължението на продавача да достави и монтира стоки в
уговорения вид и спецификация, което неизпълнение да е съществено с оглед
интереса на купувача.
В случай че
длъжникът не изпълни поетото договорно задължение поради причина, за която той
отговаря – с аргумент от обратното основание от чл. 81, ал. 1 ЗЗД, когато
неизпълнението е съществено,
единствената правна възможност за изправния кредитор да се освободи от
облигационната обвързаност е да упражни уреденото в чл. 87, ал. 1 ЗЗД
потестативно право с едностранно волеизявление да развали двустранния договор,
като поиска връщане на даденото по разваленото облигационна правоотношение,
ведно с обезщетение за причинените му вреди – арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД.
Обстоятелството
кога неизпълнението е съществено, е от фактическо естество и се преценява от
съда при решаването на всеки един конкретен казус. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, с постановяване
на Решение № 452 от 16.11.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 621/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 23 от 4.08.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1938/2013 г., I т. о., ТК
От събраните
по делото доказателства се установява, че ответникът е поел задължение да
предаде собствеността и монтира в имота на продавача следните движими вещи: термопомпа ***, буферен съд 200
л. и циркулационни помпи 2 бр. *** – помпа – буфер и буфер – инсталация, срещу
насрещното задължение на продавача да заплати уговорената продажна цена.
Поетото задължение е за монтиране на движими вещи от определен вид и
спецификация, които представляват отоплителна инсталация, съобразена с отопляемия
обем на имота на ищеца, находящ се в с. К., ул. ***, съобразно уговореното
между страните.
По делото са изслушани заключението на вещото лице М.Б., изготвило
първоначална съдебно-техническа експертиза и заключението на вещото лице В.Ш.,
изготвил повторна съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице М.Б. е установила, че монтираните термопомпа и буферен съд
са с различни параметри от тези, които са описани в офертата към сключения
договор. При посещение в имота вещото лице е установило, че е монтирана
термопомпа “***” - втора употреба, със
следните параметри съобразно, поставен върху последната хартиен етикет – модел ***, произведена през
2006 г., налягане 40 бара, химически агент 2, ***– фреон, захранващо
напрежение 400 W. При осъществена от страна на вещото лице проверка
по каталог на фирмата производител, последното е установило, че е налице
предлаган продукт на фирмата производител, който е с различни параметри от
описаните на хартиения етикет и представлява модел ***,
*** с
номинална топлинна мощност от 16 kW. Експертизата е установила, че описаните на
хартиения етикет параметри отговарят по вид на термопомпа модел ***,
*** с
номинална топлинна мощност от 9, 6 kwW. В съдебното заседание при
изслушване на вещото лице Б., последната е уточнила, че е работила с данните по
поставения върху монтираната термопомпа хартиен етикет, поради липсата на
оригинален, като по каталог не е установило наличие на такъв вид термопомпа,
поради което по характеристики е приела, че е монтирана термопомпа ***,
***.
Експертизата е дала заключение, че монтираният буферен съд е с вместимост 100
литра, което е установено, както при замерване, така и по поставения върху
вещта метален оригинален етикет. Вещото лице е установило, че двете монтирани
циркулационни помпи не са марка ***, които са енергийно
оптимизирани, а са монтирани соларни помпи ***. В заключение е посочено,
че установените в имота монтирани термопомпа и буферен съд не могат да изпълнят
предназначението си да отоплят и охлаждат къщата икономично. В съдебно
заседание е уточнено, че монтирането на буферен съд с по-малка вместимост води
до по-често включване и изключване на системата, което води до повишаване на
консумираната електрическа енергия.
Вещото лице В.Ш., след заснемане на място е установило, че в имота на
ищеца е монтирана термопомпа ***, ***, тип вода – вода, с
мощност от 16, 5 kW, което е установено по поставения етикет и
съответства на приложената техническа документация по делото. Установено е, че
е договорено да се монтира буферен съд с вместимост 200 л., а е монтиран такъв
с вместимост 100 л., като са монтирани два броя циркулационни помпи ***, вместо
договорените ***. Вещото лице е установило, че общата мощност на
монтираните в помещенията в обекта отоплителни тела е 15 240 W, което е
установено след извършено заснемане, поради което оптималната работа на
инсталацията следва да бъде с отоплителна мощност минимум 18 kW. В съдебното
заседание по изслушване на вещото лице, последното е посочило, че сравнението
по отношение на монтираната термопомпа е направено по поставения върху
последната етикет, като вещото лице не е открило в интернет и в сайта на
производителя данни за такава машина. Заключението е установило, че монтираният
буферен съд с прекалено малък обем за системата от 100 л., като за мощността на
монтираната машина, същият следва да е с обем не по-малко от 160 л. В съдебното
заседание вещото лице е конкретизирало начина на определяне на обема на
монтирания буферен съд, като е посочило, че обемът е определен по външния вид
на буферния съд и по табелата, която е щампована с производствен номер. Вещото
лице е дало заключение, че монтираният буферен съд няма отношение към това дали
термопомпата може да отопли къщата, тъй като от значение за това е мощността на
машината. Посочило е, че буферният съд спомага за плавната работа на машината,
чрез което се постига икономия на енергия и по-бавното амортизиране на
инсталацията. В заключение вещото лице е посочило, че инсталацията не работи в
нормален режим при монтиране на толкова малък буферен съд.
По делото са
изслушани показанията на свидетеля Т.Д.Г., който живее на съпружески начала с Т.Д.Г.на
ищеца в процесния имот, находящ се в с. К.. Свидетелства, че познава ответника
по повод монтажа на термопомпа в къщата в с. К., като ответникът е ходил в
имота в присъствието на свидетеля. Свидетелят посочва, че след монтажа на
термопомпата от ответника Б., друго въздействие от друг човек не е имало, като
монтираното от ответника е налично и към настоящия момент. Свидетелства, че не
знае кой е сложил етикета на термопомпата, като счита, че може би това се е
случило при следващо следващо посещение от ответника.
Съдът цени
показанията на този свидетел на основание чл. 172 ГПК като последователни и
житейски логични, доколкото не се установиха данни за конкретна
заинтересованост на последния от изхода на правния спор, предмет на
производството по делото.
В
производството се изслушаха и показанията на свидетеля П.А.Т., който работи
заедно с ответника Б.. Свидетелства, че е помогнал на ответника да монтира
процесната термопомпа, като монтажът продължил три дни и в този период къщата
била необитаема, тъй като не била във вид, който е пригоден за живеене.
Монтажът на термопомпата и буферния съд продължили три дни, след което била
включена, но изпускала вода, тъй като в къщата все още не били монтирани
радиатори. При предявяване на свидетеля на заснетите снимки от експертизата на
вещото лице Ш., свидетелят посочва, че няма спомен дали това е монтираната
термопомпа, но свидетелства, че буферният съд, който са монтирали бил кръгъл и
не съответства на този на снимката, който е с друга форма.
В изслушаните
по делото съдебно-технически експертиза е налице противоречие досежно вида на
монтираната термопомпа, като вещите лица са установили, че термопомпа,
съответна на характеристиките по поставения етикет, не е налична в сайта на
производителя. Съдът цени в този смисъл заключението на вещото лице Ш., което е
установило, че монтираната термопомпа е такава по вид, съответстващ на
уговорения, съобразно с поставения етикет върху машината. Това е така, тъй като
по делото е безспорно установено, че монтираната термопомпа представлява
употребявана вещ, поради което е възможно, последната вече да не е налична като
модел, който се предлага в сайта на производителя. Заключенията
на вещите лица са единодушни по отношение на обстоятелството, че в процесния
имот е монтиран буферен съд с
вместимост 100 л., различен от договорения с вместимост 200 л., като и че са
монтирани два броя циркулационни помпи ***, вместо
договорените ***. Експертизите са дали безпротиворечиво заключение,
че монтираната отоплителна инсталация не работи нормално, предвид обема на
монтирания буферен съд, което води до по-голям разход на електрическа енергия.
В този смисъл съдът цени заключенията на вещите лица, които са
установили, че в процесния имот са монтирани буферен съд и циркулационни помпи
по вид и спецификация, различни от уговорените, което води до невъзможност за
работа на отоплителната система по предназначение, а именно отопляване на имота
при икономичен режим на работа. Съдът съобрази и показанията на свидетеля Т.Г.,
че след монтиране на термопомпата и буферния съд от страна на ответника, не е
последвала замяна на последните, като монтираните са налични и към деня на
снемане на показанията на свидетеля. Съдът не цени показанията на свидетеля Т.,
в частта им досежно обстоятелството, че установения от вещото лице буферен съд,
не съответства на монтирания от ответника, тъй като последният е с различна
форма. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че е изминал дълъг период
от време от поставяне на отоплителното съоръжение, за което е съдействал
свидетеля, до снемане на показанията му, както и предвид обстоятелството, че в
тази част показанията на свидетеля са житейски нелогични и са свързани с
твърдения, че след монтиране на правилния буферен съд от страна на ответника,
ищецът е заменил последния с такъв, който не може да изпълни своето
предназначение. Данни в тази насока не се установиха в производството по
делото.
Съдът като
съобрази така установеното от фактическа страна, намира, че е налице
неизпълнение на договора от страна на ответника – продавач, който е доставил и
монтирал вещи, част от които не отговарят на договореното, съобразно
приложената по делото оферта, доколкото са монтирани буферен съд и
циркулационни помпи от друг вид.
Съгласно Постановление
№ 3/1973 г. на Пленума на Върховния съд по системата на облигационното право на
Република България основен принцип е изпълнението на поетите по договора
задължения, постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със
сключването на договора. С оглед на това при спорове във връзка с неизпълнение
на договорите следва да се изхожда от възможностите за тяхното изпълнение и да
се допуска развалянето им само в случаите, когато неизпълнението е толкова
съществено, че прави невъзможно постигането на договореното. Израз на същото
основно начало е и разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, според която не се
допуска разваляне на договор, когато неизпълнената част от задължението е
незначителна с оглед интереса на кредитора. В този случай преценката за това
дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на
кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния
към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от
обективните дадености.
В Решение
№ 139/17.07.2019 г. по гр.д. № 4375/2018 г., ГК, III г.о. на ВКС се приема, че поначало въпросът, дали частичното
неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, се решава съобразно
конкретно установените по делото факти и е в пряка зависимост от вида на
договора и дължимите по него престации. Именно поради многообразието на
договорите и особеностите на изпълнение на поетите с тях задължения,
законодателят не е уредил общ за всички съглашения критерий, при който
неизпълнението да се счита съществено.
Съдът намира,
че неизпълнението на договорните задължения на ответника е съществено, тъй като
вещите лица по допуснатите съдебно-технически експертизи са установили, че
монтираната отоплителна система не работи нормално, доколкото последната може
да работи по предназначение и да отопли имота, но това би било свързано със
значително повишаване на разхода на електроенергия. Макар само част от вещите
да са доставени по вид, различен от уговорения, налице е пълно неизпълнение на
договора, доколкото индивидуално определените вещи могат да изпълнят своето
предназначение единствено като система от функционално свързани технически
съоръжения, монтирани с цел осигуряване на икономически целесъобразно отопление
на имота. Съдът съобрази също и обстоятелството, че 2/3 от уговорените вещи са
доставени по вид, различен от посочения в офертата към договора, като до
удовлетворяване на кредиторовия интерес би се достигнало при доставка на вещ
съобразно установените за последната спецификации – модел и функционалност. В
този смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 318/27.06.2012
г. по гр. д. № 273/2012 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, в което е възприето следното
разрешение: „Именно поради многообразието на договорите и особеностите на
изпълнение на поетите с тях задължения, законодателят не е уредил общ за всички
съглашения критерий, при който неизпълнението да се счита съществено. Изрична
уредба обаче този въпрос е намерил при договора за продажба на изплащане, при
който неизпълнението от страна на купувача е основание за разваляне на договора
тогава, когато надхвърля 1/5 част от цената на вещта (чл. 206, ал. 1 от ЗЗД),
т.е. неизпълнение над 20 % на престацията на приобретателя при този договор се
третира от законодателя като съществено. По аналогичен начин следва да се
подходи тогава, когато дължимият резултат от страна по двустранен договор е за
изработка на вещ. Критерият следва да е същият, тъй като основанието на
престацията на отчуждителя (учредяване на право на строеж) е да получи готов
продукт на определена стойност. И в този случай, когато приобретателят престира
частично, стандарт при оценка на неизпълнението трябва да е стойността на
работите, необходими за изграждане на вещта във вид, готов за ползване. Не е
възможно да се приеме, че извършването на 2/3 от договорените работи е
достатъчно, за да се запази действието на съглашението. Когато при такъв
договор неизпълнените работи съответстват на 1/5 или повече от стойността на
договора, интересът на кредитора е засегнат съществено и не следва да се
прилага правилото на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД.“.
Ирелевантно
за правилното разрешаване на правния спор, предмет на производството по делото
е точният момент, в който е изтекъл крайният срок за осъществяване на
възложената работа, по отношение на който момент е налице спор между страните,
тъй като ответникът твърди, че работата е изцяло осъществена, а ищецът не се
позовава на забава на продавача като основание за разваляне на процесния
договор.
По така
изложените съображения съдът намира, че в полза на ищеца, в качеството му на
изправна страна по договора, заплатила уговорената цена, е възникнало
потестативното субективно право да развали едностранно възникналата
облигационна връзка на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, което право е надлежно
упражнено с получаване на препис от исковата молба от страна на ответника.
Принципът, установен в
разпоредбата на чл. 88 ЗЗД е, че развалянето има обратно действие. Това правило
осигурява защита както на кредитора, така и на длъжника по разваления договор.
Изправната страна, която е престирала във връзка с изпълнението на договора, но
не е получила насрещно изпълнение, следва да получи обратно даденото.
Тъй като при
двустранните договори възникват корелативни насрещни субективни права и правни
задължения и за двете страни по облигационното правоотношение, при разваляне на
договора с обратна сила всяко едно имуществено благо, което е предоставено от
страната в изпълнение на надлежно поето договорно задължение, следва да бъде
реституирано (върнато) на насрещната страна. Следователно, при разваляне на
двустранните договори отпада с обратна сила (освен при изключението по чл. 88,
ал. 1, изр. 1, предл. 2 ЗЗД) годния юридически факт, въз основа на което е
извършено имущественото разместване и възниква притезание за връщане на
даденото при отпаднало с обратна сила правно основание – с кондикционния иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Последица на обратното
действие на развалянето, по аргумент от чл. 55, ал. 1 ЗЗД е, че всяка от
страните следва да върне всичко, което е получила във връзка с отпадналото
основание.
Изискуемостта
на паричното задължение за връщане на дадената от страна на купувача сума при отпаднало с обратна сила правно
основание (при развален с обратно сила договор) – съобразно правната норма на
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, настъпва към момента на преустановяване на
договорната връзка между страните и отпадане на правното основание, обусловило
дължимостта й, с обратна сила - към момента на разваляне на договора от
изправната страна по делото с едностранно волеизявление (в този смисъл са и
задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 7 от
ППВС № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.).
В случая
ефекта на развалянето е настъпил в хода на производството по делото, тъй като
до приключване на съдебното дирене пред настоящия състав, не се установи,
съобразно направеното изявление на ищеца, ответникът да е изпълнил уговореното
като предаде на купувача вещи от установения вид и спецификация.
По така
изложените съображения, доколкото договорът е развален с обратна сила, в полза
на купувача е възникнало материалното субективно право да иска обратно даденото
в изпълнение на задължението му да заплати уговорената продажна цена в общ
размер от 6 262, 43 лв., поради което предявеният иск следва да бъде
изцяло уважен.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото
разноски в общ размер от 1 243, 35 лв., от които за държавна такса 250, 35
лв. – реално внесения размер на държавната такса от страна на ищеца, за
адвокатско възнаграждение от 600 лв. и сумата от 393 лв. – депозити за вещи
лица, от които 100 лв. за заключението на в.л. К. и 293 лв. за заключението на
в.л. Б. по съдебно-техническите експертизи.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.Х.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД на Г.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 6 262, 43 лв.,
представляваща даденото при отпаднало с обратна сила правно основание по
договор за доставка и монтаж от 27.04.2016 г., ведно със законна мораторна
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Б.Х.Б. да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на Г.Й.П. сумата от 1 243,
35 лв. – разноски в производството по гр.д. № 16784/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК