№ 2004
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Г.З.Л.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110114661 по
описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на “В.Р.“ ЕООД против „С.В.“ АД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът “В.Р.” ЕООД твърди, че на 30.06.2022г. подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника “С.В.” АД за сумата 35,12 лева, представляваща цена на
питейна вода, съгласно фактура № **********/ 22.10.2022г., която е платена без основание
от “В.Т.” ЕООД на “С.В.” АД. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК пред Софийски районен съд било
образувано ч.гр. дело № 35560/ 2022г. и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414 ГПК ответникът подал възражение срещу
заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
ответникът издал фактура № **********/ 22.10.2022г. за сумата 35,12 лева, която същият
платил на 28.06.2022г. Същият релевира твърдения, че между страните не е сключен
договор, нито ответникът бил доставил питейна вода в обем, съответстващ на
претендираната цена. В исковата молба се развиват съображения, че сумата е платена при
начална липса на основание.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му
за сумата 35,12 лева, представляваща цена на питейна вода, съгласно фактура №
**********/ 22.10.2022г., която е платена без основание от “В.Т.” ЕООД на “С.В.” АД.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се
1
релевира становище за неоснователност на иска. Ответникът релевира доводи, с които
оспорва, че сумата е платена от ищеца.
В обобщение, ответникът счита иска за неснователен и моли да бъде постановено
решение, с което същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представената фактура № ********** от 22.10.2021г., по партидата на ищеца,
клиентски номер ***********, за отчетния период 25.09.2021г.- 22.10.2021г. е начислено
задължение за цена на питейна вода в размер на сумата 35,12 лева.
От представената разписка № 0200016019165640/ 28.06.2022г. се установява, че
посоченото задължение е платено. Видно от представеното доказателство, като платец е
посочена Х.М.М., а като основание за плащане- плащане по фактура № ********** от
22.10.2021г., по клиентски номер ***********, “В.Т.” ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Релевантните към предмета на делото обстоятелства са, че сумата 35,12 лева е платена и
наличието на основание за това. Фактическия състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е.
когато още при самото получаване липсва основание за имущественото
разместване.Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на
ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, обстоятелството, че е
платил процесната сума. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, при пълно и
главно доказване, съществуването на основание за получаване на сумата.
Правнорелевантният факт на плащане се установява от събраните писмени
доказателствени средства- разписка № 0200016019165640/ 28.06.2022г.
Основната линия в защитата на ответника е възражението, че сумата не е платена от
ищеца, а от трето лице. В практиката на касационната инстанция безпротиворечиво се
приема, че задълженията могат да се изпълняват от трети лица, освен ако кредиторът има
интерес изпълнението да бъде извършено лично. Когато се дължи заместима престация, т.е.
задължението е такова, че може да бъде изпълнено от лице, различно от длъжника, и
страните не са изключили изрично тази възможност, задължението може да бъде изпълнено
и от друго лице. Когато задължението не е с оглед личността на длъжника, кредиторът не
може да откаже да приеме извършеното от друго лице изпълнение. Длъжникът може да
възложи на трето лице да извърши от негово име и за негова сметка дължимите
изпълнителни действия, но и всяко трето лице може да изпълни задължението от свое име и
по своя инициатива. За да има изпълнение от трето лице, съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо
третото лице да е знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило плащането с желание да
освободи длъжника от задължението. Извършеното от третото лице изпълнение на чужд
дълг има погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението от длъжника, когато
2
задълженията не са intuitu personae и изпълнението не е извършено поради грешка. В т.см.
решение № 1131 от 22.12.2006г. по т.д. № 717/ 2006г., II т.о., решение № 197 от 7.02.2012г.
по т.д. № 1043/ 2010г., ІІ т.о., решение № 400 от 20.01.2015г. по гр.д. № 1756/ 2014г., ІV г.о.
В светлината на изложеното следва да се приеме, че изпълнението от третото лице
погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник
би изпълнил. След изпълнението кредиторът не може да иска нищо повече от длъжника, тъй
като тази облигационна връзка престава да съществува- тя е погасена от изпълнението.
Изложеното обуславя извод, че възражението на ответника, че не в случая не е доказано
плащането на процесната сума е неоснователно.
Следващият спорен въпрос е съществува ли основание за получаване на сумата.
Под "правно основание" се разбира правоотношението, от което произтича правото да
се иска получаването на съответната имуществена облага и задължението тя да се престира-
това може да бъде договор, административен акт, самият закон, водене на чужда работа без
поръчка и пр. Липсата на правно основание е липсата на право за дадено лице да получи
имуществена придобивка в момента, когато то фактически я е получило или при отпадане с
обратна сила на съществуващото към момента на получаването на имуществената облага
основание- прекратително условие, разваляне на договор, унищожаемост.
Под "обогатяване" се разбира всяка имуществена придобивка- придобиване на право
(вещно или облигационно), получаване на владение, ползване на една вещ или просто
придобиване на благоприятни стопански позиции).
Неоснователното обогатяване е уредено като отделни фактически състави- юридически
факти, при чието настъпване възниква правоотношението, което изрично е уредено в закона
и което се състои от задължението на този, който е получил нещо без правно основание, да
го върне на лицето, от което го е получил или за чиято сметка се е обогатил, както и като
един общ състав, имащ субсидиарно приложение.
В случая ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е платил
сумата без основание, тъй като между страните не е сключен договор за доставка на питейна
вода и ответникът не е доставил питейна вода в количество, съответстващо на
претендираната цена.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В
и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност- арг. чл.198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители са юридически или физически
лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или
3
на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната
по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.
Конкретиката на случая сочи, че в случая не са представени доказателства, че ищецът е
носител на правото на собственост или вещното право на ползване върху процесния имот,
което обуславя извод, че между страните не съществува облигационно правоотношение,
възникнало въз основа на договор за доставка на водоснабдителните и канализационните
услуги по отношение на процесния имот.
Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни количества, за
имоти в сграда- етажна собственост- 1) при наличие на водомери потребените количества се
определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4/ 2004г.; 2) при липса на
водомери потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено
месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/ 2004г.
Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва
чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери- чл. 32, ал. 1 Наредба № 4/
2004г., а за сгради- етажна собственост- въз основа на измереното количество, отчетено по
общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се
разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време
на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият
водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат
индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от посочената наредба. Съгласно чл. 32, ал. 4
с.н., отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане
на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
В конкретния случай по делото не са представени доказателства за количеството питейна
вода, доставена в процесния имот, нито за начина, по който същото е отчетено. Липсват
доказателства за отчета на общия водомер и техническата му изправност, за начина на отчет
на индивидуалните водомери.
В обобщение, в случая не се установява, че ответникът в действителност е доставил в
имота питейна вода, съответстваща на претендираната цена.
Предвид изложеното следва да се обоснове извода, че ответникът е получил цената на
питейната вода при липса на основание, което обуславя извод за основателност на
предявения иск и неговото уважаване.
По разноските:
При този изхода на спора право на разноски има ищеца.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
4
ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил доказателства за
направените разноски и е поискал присъждането им до приключване на устните състезания.
В случая в заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в
размер на сумата 25 лева и за адвокатско възнаграждение- сумата 300 лева. В
първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за държавна такса в
размер на сумата 25 лева и за адвокатско възнаграждение- сумата 400 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “С.В.” АД, с ЕИК *********,
съществуването на вземането на “В.Р.” ЕООД, с ЕИК **********, за сумата 35,12 лева,
представляваща платена без основание сума, представляваща цена на питейна вода за
периода 25.09.2021г.- 22.10.2021г. за обект с клиентски номер ***********, съгласно
фактура № ********** от 22.10.2021г., издадена от “С.В.” ЕАД, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022г. по ч.гр. дело № 35560/
2022г. на Софийски районен съд, 170 състав.
ОСЪЖДА “С.В.” АД, с ЕИК *********, да плати на “В.Р.” ЕООД, с ЕИК **********,
сумата 325 лева, представляваща разноски направени в производството по ч.гр. дело №
35560/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав и сумата 425 лева,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5