№ 2939
гр. Варна , 18.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502081 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на КР. Ж. К. срещу Решение № 102 от
14.06.2021г. по гр.д. № 1169/2020г. по описа на ПРС, II-ри състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с
които на основание чл. 45 и чл. 48 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу
ПЛ. В. ХР. с ЕГН ********** и В. ПЛ. Г. с ЕГН ********** искове за солидарно осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца разликата над присъдения размер от 4000 лева до
пълния предявен размер от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди настъпили в резултат на извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК от ПЛ. В. ХР. на 03.07.2019г. в гр. Провадия, обл. Варна, за което е признат
за виновен с одобрено от съда споразумение по НОХД 170/2020г. по описа на ПРС, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
03.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основани е чл. 48,
ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен предявения от него иск срещу В. СТ. ХР. с ЕГН ********** за
осъждане на ответника да заплати солидарно с ПЛ. В. ХР. и В. ПЛ. Г. на ищеца сумата от
6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от същия
деликт, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 03.07.2019г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в противоречие с принципа на справедливостта.
Изложени са доводи, че съдът не е отчел в пълнота обстоятелството, че ответникът П.Х.
ударил ищеца двукратно по главата с намиращата се в ръцете му седалка. Това е довело до
наранявания, значително по-тежки от обикновеното в такива случаи, както и до значително
1
по-тежки неимуществени вреди – болки и страдания, притеснения. Не е отчетено на
следващо място, че увреденият и до настоящия момент изпитва затруднения в дишането,
които биха могли да бъдат преодолени само оперативно. В противоречие с процесуалните
правила съдът е приел наличие на съпричиняване от страна на ищеца в размер на 10%. В
рамките на воденото наказателно производство е установено единствено, че ищецът хванал
Х. с дясната си ръка за дясната ръка, а с лявата си ръка го ударил с отворена длан по врата,
след което го пуснал. Това обстоятелство е установено и чрез приложения по делото
видеозапис от охранителна камера. В рамките на ДП свидетелите Ивона Стоянова и Пламен
Петков са дали показания, съответстващи на установеното от видеозаписа, докато в рамките
на настоящия процес твърдят обстоятелства, различни от тези, които са дали пред
разследващите органи. Ето защо показанията им не следва да се кредитират. По отношение
на ответника В.Х. – съдът не е съобразил, че бащата на деликвента не е бил лишен от
родителски права към момента на инцидента. Обстоятелството, че е неизправен по
задължението си да участва в отглеждането и възпитанието на своя син не го освобождава
от отговорност по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД. Отправил искане в тази връзка за постановяване на
решение, с което обжалваното решение да се отмени в оспорените части, а предявените
искове да се уважат в пълен обем.
В отговор на жалбата В. СТ. ХР., П.Х. и В.Г. оспорили доводите в нея. Изложили
други, с които обосновали правилност и законосъобразност на решението в обжалваните
части и отправили искане същото да се потвърди. Евентуално ответникът П.Х. заявил, че
поддържа направеното възражение за съпричиняване, съответно за прихващане със сумата
от 5000 лева, ведно със законната лихва от 03.07.2019г. за причинените му страдания от
ищеца – преживян стрес и силна уплаха, вследствие проявената от ищеца агресия.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 11.10.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
2
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3