Решение по дело №818/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Д. и К. 1“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Ж. Ж., срещу Решение № 67/28.02.2024 г. на Директора на ТД на НАП Варна в частта, с която е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Разпореждане № С240003-137-0001127/09.02.2024 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна в частта му, с която е отказано прекратяване на изпълнителното производство и отписване поради изтекла погасителна давност на публични вземания в общ размер на 17 286,68 лв., касаещи задължения за данъци, за осигурителни вноски, за такси и за наложени имуществени санкции , дължими през периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 година.

В жалбата са изложени твърдения, че неправилно директорът на ТД на НАП Варна е приел, че всички задължения, за които е поискано погасяването им по давност, са предмет на изпълнение по изпълнително дело № **********/2014 година. Твърди се, че дружеството не е уведомено за предприетите действия на публичния изпълнител. Сочи се, че съобщението за доброволно изпълнение и множеството разпореждания за присъединяване на задължения не са връчвани на жалбоподателя. Излагат се доводи, че директорът не е изложил конкретни мотиви за неоснователност на искането за погасяване по давност на задълженията за данъци и осигуровки за 2015 година. Според твърденията на жалбоподателя , давностният срок за задълженията от 2015 г. е започнал да тече на 01.01.2016 г. и е изтекъл на 01.01.2020 г., като през посочения период не са били налице основанията за прекъсване или спиране на давността. По отношение на задълженията дължими през 2016 г. и 2017 г. се сочи, че директорът неправилно е приел, че давностният срок е прекъснат на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК с издаването и изпращането до банка „Уникредит Булбанк“ АД на разпореждане за изпълнение на запорно съобщение № С200003-029-0018186/30.06.2020 година. Излагат се доводи, че процесното запорно съобщение не е връчено на дружеството, поради което същото не е узнало за предприетото действие на принудително събиране, съответно същото не е влязло в законна сила. Твърди се, че след като 5-годишният давностен срок не е прекъснат с издаването и изпращането до банката на въпросното запорно съобщение, то за задълженията изискуеми през 2016 г. давностният срок е започнал да тече на 01.01.2017 г. и е изтекъл към 01.01.2021 г., а за задълженията изискуеми през 2017 г. давностният срок е започнал да тече на 01.01.2018 г. и е изтекъл на 01.01.2022 година. Жалбоподателят счита, че след като 5-годишният давностен срок е изтекъл, то без значение са издадените през 2023 г. и 2024 г. постановления за налагане на обезпечителни мерки , тъй като след изтичането на погасителния давностен срок, същите не са годни да спрат вече изтеклата давност. Позовавайки се на ТР № 7 от 15.04.2021 г., счита че издадените ПНОМ не спират давностните срокове по чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, ако същите не са връчени, макар и обезпечителните мерки да са действително наложени. С оглед изложеното е отправено искане за отмяна на обжалваното решение в оспорената му част и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателя чрез упълномощения процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея основания. По съществото на спора сочи, че разпореждането за изпълнение на запорно съобщение не е сред документите годни да прекъснат давността по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК или да я спрат по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Счита, че не следва да се прилага чл. 217, ал. 4 от ДОПК, тъй като голяма част от разпорежданията за присъединяване на нови задължения не са надлежно връчени на управителя на дружеството-жалбоподател. По делото е депозирана писмена защита с.д. 8843/19.06.2024 г. , в която жалбоподателят изрично е посочил, че не оспорва разпореждането в частта му за периода 2018 г. и е изложил подробни съображения за основателност на жалбата.

 

Ответникът – директорът на ТД на НАП Варна, в депозирани чрез упълномощения процесуален представител писмени бележки с.д. № 6594/09.05.2024 год. оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание сочи, че всички издадени в изпълнителното производство разпореждания на публичния изпълнител са надлежно връчени на жалбоподателя. Излага съображения, че разпореждането за изпълнение на запорно съобщение и самото запорно съобщение се изпращат само до банките, но не и до длъжника. Твърди, че разпореждането за изпълнение е действие по принудителното изпълнение, поради което и прекъсва давността. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платения от противната страна адвокатски хонорар.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

 

В ТД на НАП Варна е образувано изпълнително дело /ИД/ № **********/2014 г. срещу „Д. и К. 1" ООД за изискуеми публични задължения.

Във връзка с образуваното изпълнително дело е издадено на основание чл. 221 от ДОПК съобщение за доброволно изпълнение с изх. № 21705-000001/26.11.2014 г. /л. 15/, връчено на длъжника на 17.11.2023 г. /л. 16 от преписката и л.179 от делото/.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 31814-1/03.07.2014 г., издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, чл. 124, ал. 4 във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК /л. 1-2 от преписката/, е наложено на дружеството-жалбоподател обезпечение на бъдещо публично вземане – запор до размера на задължението върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, относно вземане по РА в предполагаем размер на 13 662,47 лева. Постановлението е връчено жалбоподателя на 15.07.2014 г. /л. 3 от преписката/.

На 03.07.2014 г. е изпратено запорно съобщение до действащите на територията на Република България банки.

С Постановление за продължаване на действието на наложените предварителни обезпечителни мерки № 31814-30/02.09.2014 г. /л. 13-14 от преписката/, издадено на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки по Постановление № 31814-1/03.07.2014 година. Същото е връчено на 17.11.2023 г. /л. 16 от преписката и л. 179 от делото/, като е изпратено запорно съобщение № 31814-34/02.09.2014 г. до действащите на територията на Република България банки.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 31814-30/26.03.2015 г., издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, чл. 124, ал. 4 във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК /л. 7 от преписката/ , е наложен запор до размера на наличните и постъпващи суми по банкови сметки на жалбоподателя, относно задължения по РА в предполагаем размер на 14 982,33 лева. Няма данни по делото ПНОМ да е връчено на жалбоподателя.

На 26.03.2015 г. е изпратено запорно съобщение до действащите на територията на Република България банки.

Наложените предварителни обезпечителни мерки са продължени с Постановление № 13319-31/13.07.2015 г. /л. 17 от преписката/ , издадено на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, като същото е получено на 17.11.2023 г. /л. 16 от преписката и л.179 от делото/.

На 13.07.2015 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 13319-32/13.07.2015 год. /л. 25 от преписката/ до Т. Д. Е., Юробанк и ЕФ Джи България АД и У. Б..

С Разпореждане за присъединяване изх. № С160003-105-0000421/15.02.2016 г. /л. 26-28 от преписката/, публичният изпълнител е допуснал присъединяване в изпълнителното производство на вземания за ЗО, УПФ, ДОО по следните декларации обр. 6 : № 0300215066232/24.07.2015 г. за период от 28.07.2015 г. – 15.09.2015 г. ; № 0300215101102/25.11.2015 г. за период от 01.10.2015 г. – 31.10.2015 г. , № 0300215074078/24.08.2015 г. за период от 26.08.2015 г. – 15.09.2015 г. , № 030021503765/11.12.2015 г. за период от 01.11.2015 г. – 30.11.2015 г. , № 0300216006482/22.01.2016 г. за период от 01.12.2015 г. – 31.12.2015 г. , № 0300215108498/22.12.2015 г. за период от 01.11.2015 г. – 30.11.2015 г. , № 0300215089367/21.10.2015 г. за период от 27.10.2015 г. – 03.11.2015 г. , задължения за ДДС от сделки в страната по РА № Р-0300031400308-8-091-001/29.06.2015 г. за периода от 01.10.2013 до 31.10.2013 г. , декларация обр. 6 № 0300215101102/25.11.2015 г. за период от 01.10.2015 г. – 31.10.2015 г. и декларация обр. 6 № 0300215066232/24.07.2015 г. за периода от 28.07.2015 г. до 15.09.2015 година.

Съобщението за разпореждането е получено от представител на дружеството на 23.02.2016 година /л. 29 от преписката/.

С Разпореждане за присъединяване изх. № С160003-105-0020782/30.05.2016 г. /л. 30-32 от преписката/, публичният изпълнител е допуснал присъединяване в изпълнителното производство на вземания за ЗО, УПФ, ДОО по следните декларации обр. 6 : № 0300216017518/25.02.2016 г. за период от 01.01.2016 г. – 31.01.2016 г. ; № 0300216048086/20.05.2016 г. за период от 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г. , № 0300215316574/22.05.2015 г. за период от 26.05.2015 г. – 06.07.2015 г. , № 0300215055406/22.06.2015 г. за период от 26.06.2015 г. – 06.07.2015 г. , ДДС от сделки в страната по декларация по ЗДДС № 03002558700/10.03.2016 г. за период от 01.02.2016 г. – 29.02.2016 г. , декларация обр. 6 № 0300216028149/25.06.2016 г. за период от 01.02.2016 г. – 29.02.2016 г. , № 0300215066232/24.07.2015 г. за период от 28.07.2015 г. – 15.09.2015 г. , задължения за ДДС от сделки в страната по декларация по ЗДДС № 03002597775/11.05.2016 г. за периода от 01.04.2016 до 30.04.2016 г. , декларация по ЗДДС № 03002580446/12.04.2016 г. за периода 01.03.2016 г. – 31.03.2016 г. , декларация обр. 6 № 0300216037599/22.04.2016 г. за период от 01.03.2016 г. – 31.03.2016 г. , № 0300216048086/20.05.2016 г. за периода 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г. и задължения за корпоративен данък от нефинансови предприятия по данъчна декларация по ЗКПО №0300И0220631/27.03.2015 за периода от 16.12.2015 г. до 31.12.2015 година.

Съобщението за разпореждането е получено от представител на дружеството на 07.06.2016 година /л. 33 от преписката/.

С Разпореждане за присъединяване изх. № С160003-105-0028300/21.06.2016 г. /л. 34 от преписката/, публичният изпълнител е допуснал присъединяване в изпълнителното производство на вземания по изпълнителен лист № 12337/2015/27.05.2016 г. и изпълнителен лист № 12751/2015/27.05.2016 година. Разпореждането е връчено на дружеството на 25.07.2016 г. /л. 160 от преписката/.

С Разпореждане за присъединяване изх. № С160003-105-0134370/12.10.2016 г. /л. 35-36 от преписката/, публичният изпълнител е допуснал присъединяване в изпълнителното производство на вземания за ЗО, УПФ, ДОО по следните декларации обр. 6 : № 0300216054958/18.06.2016 г. за период от 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. ; вземания за ДДС по декларации по ЗДДС № 03002637002/11.07.2016 г. за периода 01.06.2016 г. – 30.06.2016 г. и № 03002679997/13.09.2016 г. за периода 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г. , декларации обр. 6: № 0300216073531/19.08.2016 г. за период от 01.07.2016 г. – 31.07.2016 г. ; № 0300216064023/19.07.2016 г. за период от 01.06.2016 г. – 31.06.2016 г. и вземания за ДДС по декларация по ЗДДС № 03002657408/10.08.2016 г. за периода 01.07.2016 – 31.07.2016 година. Няма данни по делото разпореждането да е връчено на жалбоподателя.

С Разпореждане за присъединяване изх. № С170003-105-0247296/23.10.2017 г. /л. 37-41 от преписката/ , публичният изпълнител е допуснал присъединяване в изпълнителното производство на вземания за ЗО, УПФ, ДОО по следните декларации обр. 6 : № 0300217026070/22.03.2017 г. за период от 01.02.2017 г. – 28.02.2017 г. ; вземания за ДДС по декларации по ЗДДС № 03002744290/14.12.2016 г. за периода 01.11.2016 г. – 30.11.2016 г. и № 03002835210/11.05.2017 г. за периода 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г. , декларации обр. 6: № 0300217056176/16.06.2017 г. за период от 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г. ; № 0300217006771/24.01.2017 г. за период от 01.12.2016 г. – 31.12.2016 г. , № 0300217015906/22.02.2017 г. за период от 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г. , вземания за ДДС по декларация по ЗДДС № 03002795473/10.03.2017 г. за периода 01.02.2017 – 28.02.2017 г. , декларация обр. 6 № 0300217064106/13.07.2017 г. за период от 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г. , вземания за ДДС по декларации по ЗДДС № 03002775365/10.02.2017 г. за периода 01.01.2017 – 31.01.2017 г. , № 03002818673/12.04.2017 г. за периода 01.03.2017 г. – 31.03.2017 г., декларация обр. 6 № № 0300217064106/13.07.2017 г. за период от 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г. , № 0300217047678/18.05.2017 г. за период от 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г. , вземания за ДДС по декларации по ЗДДС № 03002860911/13.06.2017 г. за периода 01.05.2017 – 31.05.2017 г. , № 03002875458/11.07.2017 г. за периода 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г. , декларация обр. 6 № 0300216082445/20.09.2016 г. за периода 27.09.2016 г. – 22.12.2016 г. , вземания за ДДС по декларация по ЗДДС № 03002701004/13.10.2016 г. за периода 15.10.2016 – 15.11.2016 г. , декларация обр. 6 № 0300216088559/14.10.2016 г. за периода 26.10.2016 г. – 22.12.2016 г. , вземания за ДДС по декларация по ЗДДС № 03002713255/14.11.2016 г. за периода 01.10.2016 – 31.10.2016 г. , декларация обр. 6 № 0300216097818/16.11.2016 г. за периода 01.10.2016 г. – 31.10.2016 г. , № 0300216106446/15.12.2016 г. за периода 01.11.2016 г. – 30.11.2016 г. , вземания за ДДС по декларация по ЗДДС № 03002761523/16.01.2017 г. за периода 01.12.2016 – 31.12.2016 г. , декларация обр. 6 № 0300217026070/22.03.2017 г. за периода 01.02.2017 г. – 28.02.2017 година. Няма данни по делото разпореждането да е връчено на жалбоподателя.

С Разпореждане за присъединяване изх. № С180003-105-0315455/12.10.2018 г. /л. 42-46 от преписката/, публичният изпълнител е допуснал присъединяване в изпълнителното производство на вземания за ЗО, УПФ, ДОО по следните декларации обр. 6 : № 0300217099569/15.11.2017 г. за период от 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г. ; № 0300218082118/19.09.2018 г. за период от 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г. ; № 0300217099569/15.11.2017 г. за период от 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г. ; № 0300218037229/23.04.2018 г. за период от 01.03.2018 г. – 31.03.2018 г. ; № 0300218013930/19.02.2018 г. за период от 01.01.2018 г. – 31.01.2018 г. ; вземания за ДДС по декларации по ЗДДС № 03003043765/12.03.2018 г. за периода 01.02.2018 г. – 28.02.2018 г. , декларации обр. 6: № 0300218047132/18.05.2018 г. за период от 01.04.2018 г. – 30.04.2017 г. ; вземания за ДДС по декларации по ЗДДС № 03002986536/14.12.2017 г. за периода 01.11.2017 – 30.11.2017 г. , № 03003061140/11.04.2018 г. за периода 01.03.2018 г. – 31.03.2018 г. , декларация обр. 6 № 0300218072318/15.08.2018 г. за период от 01.07.2018 г. – 31.07.2018 г. , № 0300217092585/20.10.2017 г. за периода 01.09.2017 г. – 30.09.2017 г. , № 0300217108882/15.17.2017 г. за периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. , № 0300218008976/25.01.2018 г. за периода 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г. , № 0300218025361/21.03.2018 г. за периода 01.02.2018 г. – 28.02.2018 г. , № 0300218057238/21.06.2018 г. за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г. , вземания за ДДС по декларации по ЗДДС № 03003099541/06.06.2018 г. за периода 01.05.2018 – 31.05.2018 г. , № 03003172045/12.09.2018 г. за периода 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г., декларация обр. 6 № № 0300218082118/19.09.2018 г. за период от 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г. , имуществена санкция по НП № В-037096/29.08.2016 година. Разпореждането е връчено на дружеството на 02.11.2018 г. /л. 143 от преписката/.

С Разпореждане за присъединяване изх. № С180003-105-0355348/15.11.2018 г. /л. 47-48 от преписката/, публичният изпълнител е допуснал присъединяване в изпълнителното производство на вземания за ДДС по декларации по ЗДДС № 03003191496/10.10.2018 г. за периода 01.09.2018 – 30.09.2018 г., по декларация обр. 6 № 0300218090646/18.10.2018 г. за период от 01.09.2018 г. – 30.09.2018 година. Разпореждането е връчено на дружеството на 29.11.2018 г. /л. 142 от преписката/.

С Разпореждане за присъединяване изх. № С180003-105-0040683/20.02.2019 г. /л. 49-50 от преписката/, публичният изпълнител е допуснал присъединяване в изпълнителното производство на вземания по декларация обр. 6 № 0300218097836/13.11.2018 г. за период от 01.10.2018 г. – 31.10.2018 година. Разпореждането е получено от дружеството на 06.03.2019 г. /л. 51 и л. 141 от преписката/.

С Разпореждане № С200003-029-0018196/30.06.2020 г. /л. 53 от преписката/ на старши публичен изпълнител е разпоредено на У. Б. да прехвърли наличните към датата и часа на запора парични средства по сметка ТД на НАП Варна.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки № С230003-022-0014635/24.02.2023 г. /л. 57 от преписката/ е наложен запор на наличните и постъпващи суми по банкови сметки, като са изпратени съобщения до банките. ПНОМ е връчено на дружеството на 17.11.2023 г. /л. 16 от преписката и л.179 от делото/.

На 24.02.2023 г. са изпратени запорни съобщения до Банка ДСК /л. 56-57 от преписката/, О. Б. банка /л. 63-64 от преписката/ и Юробанк България /л. 65-66 от преписката/.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки № С230003-022-0070345/27.09.2023 г. /л. 69 от преписката/ е наложен запор върху притежаваните от лицето ценни книги. Във връзка с издаденото ПНОМ е изпратено запорно съобщение до Централен депозитар /л. 73 от преписката/. ПНОМ е връчено на дружеството на 17.11.2023 г. /л. 16 от преписката и л.179 от делото/.

С Разпореждане № С230003-029-0048686/03.11.2023 г. /л. 75 от преписката/, № С230003-029-0048687/03.11.2023 г., № С230003-029-0048692 от 03.11.2023 г. и 09.11.2023г. и № С230003-029-0051330/07.11.2023 г. на старши публичен изпълнител, е разпоредено на У. Б., Банка ДСК и О. Б. банска да прехвърлят наличните към датата и часа на запора парични средства в размер на 54 485,57 лв. по сметка ТД на НАП Варна /л. 74-84 от преписката/.

С ПНОМ № С24003-022-0006359/31.01.2024 г. /л. 87 от преписката/ на жалбоподателя е наложен запор върху средства в каси. Постановлението е връчено на представител на дружеството на 31.01.2024 г. /л. 89 от преписката/.

С протокол за изземване № С240003-027-0000056/31.01.2024 г. /л. 91-92 от преписката/ старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна е иззел сума в размер на 435.29 лева.

С ПНОМ № С240003-022-0006396/31.01.2024 г. /л. 94 от преписката/ е наложен запор върху средства на задълженото лице в каси.

С протокол за изземване № С240003-027-0000055/31.01.2024 г. /л. 96-97 от преписката/ старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна е иззел сума в размер на 193,60 лева.

На 02.02.2024 г. е депозирано от „Д. и К. 1“ ООД възражение вх. № 6432 /л. 98-105 от преписката/ , с което е поискано погасяване на задълженията по ИД № **********/2014 г. по давност.

С Разпореждане за присъединяване изх. № С240003-105-0066651/14.02.2024 г. /л. 122 от преписката/, публичният изпълнител е допуснал присъединяване в изпълнителното производство на вземания за УПФ, ЗО, ДОО, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по декларация обр. 6 № 0300224008366/24.01.2024 г. за период от 01.12.2023 г. – 31.12.2023 година.

С ПНОМ № С240003-022-0010629/14.02.2024 г. /л. 124 от преписката/ е наложен на длъжника запор върху налични и постъпващи суми по сметка находяща се в ТБ /доставчик на платежни услуги А. АД/ , в размер на 55 217,38 лева. Във връзка с наложения запор е изпратено запорно съобщение № С240003-146-0000258/14.02.2024 г. /л. 125-126 от преписката/ и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение № С240003-029-0006339/14.02.2024 г. /л. 128 от преписката/.

С издаденото от публичния изпълнител Разпореждане № С240003-137-0001127/9.02.2024 г. не е уважено възражението на длъжника за погасяване по давност на задълженията му, като същото е обжалвано пред директора на ТД на НАП-Варна с подадена от „Д. и К. 1“ ООД жалба, която е приета с вх. № ВхК-9460/19.02.2024 г. /л. 178-179 от преписката/ .

Във връзка с депозираната жалба е изготвено становище от старши публичен изпълнител с № С240003-180-0000522/21.02.2024 г. /л. 175 от преписката/.

С Решение № 67/28.02.2024 г. /л. 179 – 185 от преписката/ , директорът на ТД на НАП Варна е отменил Разпореждане № С240003-137-0001127/09.02.2024 г. в частта на задълженията за ДДС по РА № Р03000314003088-091-001/29.06.2015 г. за периода 01.10.2013 г. – 31.10.2013 г. в общ размер на 19 309,64 лв. и ДДС по РА № Р03000314003088-091-001/29.06.2015 г. за периода 01.10.2013 г. – 31.10.2013 г. в общ размер на 2 031,32 лева , а в останалата част е потвърдил обжалваното разпореждане.

Срещу Решение № 67/28.02.2024 г. е подадена от „Д. и К. 1“ ООД жалба вх. № 9460-4/08.03.2024 г. , във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.

 

Гореизложените факти не са спорни между страните по делото, като въз основа на тях съдът приема от правна страна следното :

 

Жалбата е процесуално допустима като подадена пред компетентния съд , от адресат на оспорения адм. акт, в предвидения в чл. 268, ал. 1 от ДОПК 7-дневен срок за съдебно обжалване /Решение № 67/28.02.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна е връчено на „Д. и К. 1“ ООД на 29.02.2024 г., видно от приложеното на л.180 от преписката удостоверение за извършено връчване по електронен път , а жалбата срещу него е депозирана в деловодството на ответния административен орган на 08.03.2024 г./ и при наличието на правен интерес от съдебно обжалване. По отношение на изискуемите през период 2018 г. задължения, решение № 67/28.02.2024 г. е влязло в сила и съответно не е предмет на този съдебен процес.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Оспореното по съдебен ред Решение № 67/28.02.2024 г. на Директора на ТД на НАП Варна е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изречение първо от ДОПК, при спазване на регламентираното в разпоредбата на чл. 267 от ДОПК съдържание и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

 

По материалната законосъобразност на обжалваното решение , съдът приема следното :

Между страните няма спор по фактите. Спорът е правен и се концентрира върху въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение на публичните задължения на жалбоподателя за 2014 г. 2015 г., 2016 г. и 2017 г., произтичащи от посочените в Разпореждане № С240003-137-0001127/09.02.2024 г. изпълнителни основания, подробно описани в приложението към жалбата. С депозираната жалба и впоследствие в писмени бележки жалбоподателят изрично сочи, че не оспорва процесното разпореждане в частта относно публичните задължения за 2018 година.

Макар процесните публични задължения да са с различен характер /осигурителни вноски по подадени от жалбоподателя декларации обр. 6, задължения за ДДС по ЗДДС, задължения за корпоративен данък по ЗКПО, наложена имуществена санкция по наказателно постановление и такси по издадени изпълнителни листове/, по отношение на всички тях са приложими общите правила за давностните срокове по ДОПК.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно ал. 2 на същата правна норма, с изтичането на 10-годишен давностен срок , считано от 1 януари на годината следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника, или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел II а. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ДОПК, давността спира : 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането бъде спряно – за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. По силата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност – чл. 172, ал. 3 от ДОПК.

При така очертаната правна регламентация съдът счита, че за извършване на преценка относно това изтекъл ли е давностният срок по отношение на процесните публични вземания, следва да се обсъди поотделно всеки един от изпълнителните титули, както и налице ли са основания за спиране и/или прекъсване на давността по отношение на всяко от публичните вземания.

Съгласно пар. 52 от ПЗР на ЗМДВИП, разпоредбата на пар. 29, т. 1 и т. 2 от 24.03.2020 г., до отмяна на извънредното положение, сроковете на обикновената погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК и на абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК за публични задължения спират да текат. Разпоредбата на пар. 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето гласи, че сроковете спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародването на ЗИДЗЗ, т.е. 13.05.2020 година. С оглед всичко изложено , правилно административният орган е приел, че срокът по чл. 171, ал. 1 и ал. 2 следва да се удължи с 58 дни.

Публичните задължения за КД по ЗКПО установени с декларация по ЗКПО от 2015 г. и установените с декларация обр.6 от 2015 г. задължения за данък върху доходите на ФЛ, ДОО, ДЗПО, УПФ и здравно осигуряване, следва да се заплатят през 2015 година. Погасителната давност по отношение на тези задължения е започнала да тече от 01.01.2016 г. /вж. чл. 171, ал. 1 от ДОПК/ и ако не е прекъсвана или спирана, същата изтича на 27.02.2021 година.

Публичните задължения, установени със СД по ЗДДС за м. 12.2015 г., СД по ЗДДС за м. 02 – м. 04, м. 06 – м. 11.2016 г., както и тези установени с горепосочените декларации обр. 6 от 2016 г. и издадените на 27.05.2016 г. от ВРС два броя изпълнителни листи за задължение за такси, следва да се заплатят през 2016 година. Погасителната давност по отношение на тези задължения е започнала да тече от 01.01.2017 г. /вж. чл. 171, ал. 1 от ДОПК/ и ако не е прекъсвана или спирана, същата изтича на 27.02.2022 година.

Публичните задължения, установени със СД по ЗДДС за м. 12.2016 г., СД по ЗДДС за м. 01 – м. 06 и м. 11.2017 г., както и тези установени с горепосочените декларации обр. 6 от 2017 г. , следва да се заплатят през 2017 година. Погасителната давност по отношение на тези задължения е започнала да тече от 01.01.2018 г. /вж. чл. 171, ал. 1 от ДОПК/ и ако не е прекъсвана или спирана, същата изтича на 27.02.2023 година.

Според данъчния орган, давността е прекъсната с издаването и изпращането на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № С200003-029-0018196/30.06.2020 г., а с ПНОМ с изх. № С230003-022-0014635/24.02.2023 г., ПНОМ с изх. № С230003-022-0070345/27.09.2023 г. и ПНОМ с изх. № С230003-022-0006359/31.01.2024 г. давностният срок е спрян по реда на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК.

Жалбоподателят оспорва тези изводи на данъчния орган като счита, че давността не е спирана или прекъсвана, поради което към настоящия момент тя е изтекла и публичните задължения не подлежат на принудително изпълнение.

Съдът не споделя доводите на решаващия орган и на публичния изпълнител, че по отношение на разглежданите задължения са налице предпоставките на чл. 172, ал. 2 от ДОПК за прекъсване на давностния срок, тъй като по отношение на засегнатите задължения било издадено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД, което е във връзка с наложен запор с ПНОМ изх. № 31814-131/02.09.2014 г. и ПНОМ изх. № 13319-31/13.07.2015 година. С ТР № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. дело № 8/2019 г., съдиите от ОСС на ВАС I и II колегия са се обединили около становището, че за да произведат действие за прекъсване на давност, действията по принудително изпълнение следва да са станали известни на задълженото лице, т.е. същото да е уведомено, че такива действия ще се предприемат. Наред с това, с т. 10 от ТР № 2/2013 от 26 юни 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето становището, че действия по принудително изпълнение са тези действия по изпълнителното производство, за които длъжникът е уведомен, а за да са те основание за прекъсване на давността, тези изпълнителни действия следва да са в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Даденото становище в посочените две тълкувателни решения, които съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни за съдилищата, обосновават извод , че налагането на запор на парични средства/движими вещи и др. представлява основание за прекъсване на давността, но само в случай че длъжникът е уведомен за него. Аналогичен извод следва и по отношение на обезпечителните мерки, представляващи основание за спиране на давността по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Последното следва от изложеното в ТР № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. дело № 8/2019 г. на ОСС на ВАС I и II колегия, че лицето, срещу което се предприемат действия по принудително изпълнение следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той заявява претенциите си за плащане на публичното задължение. Освен това за да е предпоставка за спиране или прекъсване на давността на едно задължение, конкретното изпълнително действие следва да е извършено преди тази давност да е изтекла, независимо от момента на подаване на възражението за погасяване по давност или момента на прогласяване изтичането на давностния срок от компетентния орган. От събраните по делото доказателства, категорично се установява, че двете постановления за продължаване на наложените предварителни обезпечителни мерки, издадени съответно на 02.09.2014 г. и на 13.07.2015 г. са съобщени на жалбоподателя едва на 17.11.2023 година. Това обстоятелство се установява от приложеното по преписката /л. 16/ и по делото /л. 179/ потвърждение за получаване на електронно съобщение. Тук следва да се посочи, че без значение е обстоятелството, че разпореждането за изпълнение е получено от „Уникредит Булбанк“ АД и запорът на банкови сметки е бил наложен, доколкото длъжникът не е бил надлежно уведомен преди датата 17.11.2023 г. за съответните ПНОМ. Както беше посочено по-горе, за да е налице ефективно наложена обезпечителна мярка необходимо е лицето , което е отговорно за изпълнението й да бъде уведомено. Съответно до датата на уведомяване, която в настоящия случай е 17.11.2023 г., наложеният запор не може да породи правно действие. Ето защо съдът приема, че мерките не са наложени надлежно до 17.11.2023 година. Именно по тази причина и изпратеното разпореждане за изпълнение на запорно съобщение не може да породи целения резултат преди посочената дата , а именно прекъсване на давността. Действително, органите по приходите нямат задължение да съобщават на длъжника за издаването на въпросното разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, което се изпраща до банките, но са задължени да му връчат ПНОМ, във връзка с което се иска изпълнение на запорно съобщение, което в случая е сторено едва на 17.11.2023 г., т.е. след изтичане на 5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК по отношение на процесните публични задължения за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 година.

Целта на обезпечителните мерки е да осигурят ефективно събиране/изпълнение на публичните вземания, при реална и действителна опасност от осуетяване изпълнението от страна на задълженото лице или съществуващо затруднение за събирането занапред. Поради тези съображения използването на обезпечителните мерки не по тяхното предназначение, а само и единствено за осуетяване настъпването на перемпцията /прекратяване поради изтекла давност/, при продължително бездействие, влече незаконосъобразност на действията, предприети от публичния изпълнител. В този смисъл, ПНОМ цитираните в издаденото на 30.06.2020 г. и изпратено на У. Б. разпореждане за изпълнение, а именно тези от 3.07.2014 г., 2.09.2014 г. , 26.03.2015 г. и 13.07.2015 г. , превратно са тълкувани от решаващия орган като такива имащи отношение към давността за публичните задължения , за които жалбата на „Д. и К. 1“ ООД не е била уважена. Това е така, защото ПНОМ от 3.07.2014 г. и 26.03.2015 г. са такива издадени на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, т.е. независимо, че едното от тях е било надлежно връчено, те са загубили самостоятелното си правно действие , когато са издадени на основание чл.121, ал.6 от Д. П. от 2.09.2014 г. и 13.07.2015 г. , с които е продължен срока на действие на вече наложените обезпечителни мерки, които обаче касаят само и единствено задълженията по РА, за които с обжалваното решение е прието, че същите са погасени по давност – това е ясно посочено в съдържанието на ПНОМ от 2.09.2014 г. и 13.07.2015 г. , в които е цитиран РА № Р-03000314003088-091-001/6.07.2015 г. ( в обжалваното решение е посочена различна дата на РА -29.06.2015 г. , но тъй като при един и същ номер на РА е невъзможно да има различни дати на издаването му , то явно е допусната грешка в датата или в реш-то или в ПНОМ ). Съобразно тези обстоятелства, след като решаващият орган приема , че същите ПНОМ не са възпрепятствали изтичането на давността за задълженията по въпросния РА, то очевидно те не са в състояние да породят обратното действие по отношение на всички останали задължения , за които жалбата на „Д. и К. 1“ ООД не е била уважена.

По делото не са налице данни от страна на публичния изпълнител да са предприемани други изпълнителни действия в периода 2015-2023 г., които да са от естеството да породят спиране или прекъсване на давността на разглежданите публични задължения. Единственото, което публичният изпълнител е извършил през този период е да присъединява нови публични вземания към образуваното изпълнително дело. Разпорежданията за присъединяване, предвидени в чл. 217 от ДОПК, не съставляват изпълнителен способ по чл. 215 от ДОПК, нито действие по принудително изпълнение в приложение на такъв способ. Разпореждането за присъединяване по чл. 217 от ДОПК няма за правно действие нито спиране, нито прекъсване на давностен срок по чл. 171 вр. с чл. 172 ДОПК, поради което съдът приема, че през този период публичният изпълнител не е предприел действия, с които да прекъсне или спре давностния срок. В тази връзка, следва да бъде посочено, че от цитираните в обжалваното решение наред с въпросното разпореждане за изпълнение до У. Б., ПНОМ от 24.02.2023 г. , 27.09.2023 г. и 31.01.2024 г. , единствено ПНОМ от 24.02.2023 г. е издадено преди изтичането само на един от всички горепосочени давностни срокове, а именно този за изискуемите през 2017 г. задължения, за които давностния 5-годишен срок изтича на 27.02.2023 г. Данните по делото сочат, че това ПНОМ е било връчено на 17.11.2023 г. , т.е. след изтичането на 5-годишния давностен срок. Доказателствената тежест за установяване връчването на ПНОМ от 24.02.2023 г. на дата предхождаща изтичането на този давностен срок е за ответника по делото и същата му е указана от съда, но такива доказателства не са представени от него, поради което в съответствие с гореизложените доводи, това действие на публичния изпълнител не е в състояние да породи в случая ефекта на спиране на давността.

 

По отношение на публичните вземания по Наказателно постановление № В-037096/29.08.2016 година, съдът приема, че правилно и законосъобразно административният орган е счел, че по-краткият давностен срок, предвиден в ЗАНН, се отнася само до наложените по реда на същия закон „глоби“. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г., ОСК на ВАС приема че , давностните срокове предвидени за изпълнение на административното наказание „глоба“ по чл. 82, ал. 1, буква „а“ във вр. с ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, не са приложими по отношение на „имуществената санкция“ наложена с влязло в сила наказателно постановление. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, за публичните задължения – имуществени санкции по наказателни постановления, следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Видно от поставения печат върху Наказателно постановление № В-037096/29.08.2016 г. /л. 156 – гръб/, същото е влязло в законна сила на 19.09.2016 година. Следователно давностните срокове по чл. 171, ал. 1 от ДОПК са започнали да текат на 01.01.2017 г. и са изтекли на 27.02.2022 г., тъй като през този период, както беше посочено по-горе в настоящото изложение, публичния изпълнител не е предприел изпълнителни действия, които да спрат или прекъснат давностния срок.

Налага се извод, че в предвидения в чл. 171, ал. 1 от ДОПК 5-годишен срок не са предприети никакви действия по принудителното събиране на задълженията на жалбоподателя за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., спиращи или прекъсващи давността, т.е. продължителното в случая бездействие на публичния изпълнител , изразяващо се в непредприемането на надлежни действия по принудително изпълнение въпреки предвидените в ДОПК процесуални възможности, е довело до погасяване по давност на вземанията за посочените периоди, съответно налагало е отписване на задълженията и прекратяване на образуваното за тях изпълнително производство.

Последното прави издаденото от публичния изпълнител разпореждане, което е предмет на жалбата по обжалваното пред съда решение на директора на ТД на НАП- Варна, незаконосъобразно и като такова подлежащо на отмяна. Така, като е потвърдил това разпореждане, вместо да отмени незаконосъобразния отказ на публичния изпълнител да прекрати производството по ИД № **********/2014 г. в частта по събиране на процесните публични вземания за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в общ размер на главница + лихви , директорът на ТД на НАП Варна е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част и преписката да се върне на публичния изпълнител за предприемане на действия в съответствие с правилното приложение на закона, а именно – за отписване на процесните по делото публични вземания и прекратяване на изпълнителното производство в тази част.

При този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Същият претендира такива в размер на 2006 лева, съгласно представените списък /л. 57 от делото/ и разходни документи – 50 лева за държавна такса /л. 13 от делото/ и 1 956,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение /л. 58 от делото/. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира за основателно предвид фактическата и правна сложност на делото, които са в степен несъответстваща на размера на претендираното адвокатско възнаграждение , поради което и на основание решение на СЕС по дело № С-438/2022 г., същото следва да се редуцира в размер на 900 лв. Разноските следва да бъдат присъдени на жалбоподателя на основание чл. 161, ал. 1, изречение първо от ДОПК и са дължими от ЮЛ на ответника.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Д. и К. 1“ ООД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление : [населено място], [улица], представлявано от управителя Ж. Ж., Решение № 67/28.02.2024 г. на Директора на ТД на НАП Варна в частта му , с която е оставена без уважение жалбата на същото дружеството срещу Разпореждане № С240003-137-0001127/09.02.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, в частта с която е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на изпълнителното производство за събирането на всички публични вземания за задължения за данъци, осигурителни вноски, такси и имуществена санкция, дължими за периода 2015 г., 2016 г. и 2017 год. в пълния им размер /главница + лихви/ и ВРЪЩА преписката в тази част на публичния изпълнител при ТД на НАП Варна за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „Д. и К. 1“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Ж. Ж., сумата в размер на 950,00 лв. , представляваща сторените по делото разноски.

 

Решението е окончателно.