Р Е Ш
Е Н
И Е № 1568
гр.Пловдив, 26. 09.
Пловдивски
окръжен съд, гражданско въззивно отделение – Х гр. състав в закрито заседание
на 26.09.
Председател:
Величка Белева
Членове: Пламен Чакалов
Панайот Велчев
при секретаря, като разгледа докладваното от В. Белева гр.д.
№ 2272/2013 г., за да произнесе взе предвид следното:
Производството по чл. 462 от ГПК.
Обжалва се от Община „ Марица „ – гр.
** извършено от ЧСИ П. Илиев, рег. № 821 по негово изпълн. дело № 1242/2010 г.
разпределение на постъпила от публична продан на недвижими имоти сума от
05.06.2013 г., предявено на страните на 18.06.2013 г. Поддържа се че в това
разпределение следвало, а не било включено като вземане по чл. 136 ал. 1 т. 2
от ЗЗД дължимата за продадените имоти такса битови отпадъци. Счита че тя е
вземане от този ред, а не такова по чл. 136 ал. 1 т.6 от ЗЗД, тъй като според
чл. 162 ал. 2 т. 3 от ДОПК публични вземания са и общинските вземания за такси,
установени по основание със закон. Иска се отмяна на разпределението и
изготвяне на нова такова, в което дължимите за продадените имоти такса битови
отпадъци да бъде включена в разпределението като вземане по чл. 136 ал. 1 т.2
от ЗЗД, подлежаща на заплащане на Община „ Марица „ – гр. ** и заплатена на
същата.
Длъжниците по изпълнението не са
взели становища по жалбата.
От взискателя „ Обединена Българска
банка „ АД – гр. ** е постъпило становище за неоснователност на жалбата.
Останалите взискатели не са взели становища
по жалбата.
Приложени са писмените обяснения на
ЧСИ по чл. 436 ал.3, изр. последно от ГПК.
Съдът установи следното:
Жалбата е допустима - в законоустановения
тридневен срок от предявяване на разпределението, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, ДТ не се дължи, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Получената от публичната продан на имота сума в размер на 80 740 лева е разпределена между
взискателите както следва: За вземане на банката – първоначален взискател, по
чл. 136 ал. 1 т.1 от ЗЗД – 1 053, 02 лв. с ДДС; За вземания по чл. 136 ал.
1 т. 2 от ЗЗД – сумата 204, 57 лв., предст. дължимите и незаплатени за
продадените имоти данъци в полза на Община Марица; За вземане по чл. 136 ал. 1
т.3 от ЗЗД на банката – ипотекарен кредитор – цялата останала сума. След което не е
останала сума за разпределение между кредиторите на вземания от следващите
редове.
Така извършеното разпределение,
преценено във връзка с възведеното в настоящата жалба оплакване, е
законосъобразно. Разпоредбата на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД изчерпателно
изброява вземанията от този ред и те са вземания на държавата за данъци върху
определен имот – от стойността на този имот / които са включени в
разпределението именно като такива от този ред / или вземания на държавата за
данъци върху моторно превозно средство – от стойността му. Такса битови
отпадъци не е данък, поради което съставлява вземане по чл. 136 ал. 1 т. 6 от ЗЗД, в който ред са включени всички останали вземания на държавата, освен тия
за глоби. Действително – както поддържа жалбоподателя, такса битови отпадъци е
публично общинско вземане на основание чл. 162 ал. 2 т. 3 от ДОПК. Но факта че
е публично такова вземане не променя реда за удовлетворяването му, установен в
чл. 136 от ЗЗД, според който ред то попада в т. 6, а не в т. 2, определяща като
вземане от този втори ред само вземането за данъци върху определен имот – от
стойността на този имот, но не и вземанията за такси.
С оглед изложеното Съдът
Р Е Ш И
Оставя без уважение жалба вх. №
20421/21.06.2013 г. на Община Марица – гр. *** против извършено от ЧСИ П.
Илиев, рег. № 821 по негово изпълн. дело № 1242/2010 г. разпределение на
постъпила от публична продан на недвижими имоти сума, изготвено на 05.06.2013
г. и предявено на страните на 18.06.2013 г.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен Съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчването.
Председател: Членове:1.
2.