№ 2890
гр. Пловдив, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330117362 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от С.И.П. срещу Е.Й.П., с която се иска да осъдена
ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 9 000 лева, неплатен остатък по
договор за заем от 23.08.2016 г. и сума в размер на 5 000 лева, дължима по договор за заем
от 27.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното плащане.
В исковата молба и допълнителна молба от 19.11.2021 г. се излагат твърдения, че
ищцата е предоставила на ответницата сума в размер на 25 000 лева с договор за заем от
23.08.2016 г., за което последната е подписала декларация, с която удостоверява
получаването на сумата и се задължава да я върне най-късно до края на 2016 г. – 31.12.2016
г. С договор за заем от 27.09.2016 г. ищцата предоставила на ответницата нов заем в размер
на 5 000 лева, за което последната подписал декларация, с която удостоверява, че е получила
от ищцата тази сума и се задължава да я върне до 31.12.2016 г. Ответницата извършила
плащане в размер на 16 000 лева, с което ищцата приема, че е погасено част от
задължението по договора за заем от 23.08.2016 г., по който ответницата продължава да
дължи сума в размер на 9 000 лева, а по другия договор за заем продължава да дължи сума в
размер на 5000 лева. Предвид настъпване падежа на договорите и неплащане на цялата сума
по тях ищцата е завела настоящите искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен
представител, с който оспорва исковете. Счита, че не е предоставена сума в заем на
ответницата. Иска се отхвърляне на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл.240, ал.1 ЗЗД.
1
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие валидно сключен договор за заем, в това число
предоставяне на заемната сума на заемателя, поемане на задължение на последния да върне
сумата, размер и падеж на вземанията. Ответникът носи насрещно доказване, а при
установяване на горното от ищеца, че е платил в срок задължението си.
Видно от Декларация от 23.08.2016 г. /л.4/ ответницата Е.П. декларира, че към дата
23.08.2016 г. е получила финансова помощ от ищцата С.П. в общ размер на 25 000 лева,
която сума ответницата е декларира, че ще върне най-късно до 31.12. 2016 г.
Видно от Декларация от 27.09.2016 г. /л.7/ ответницата Е.П. декларира, че към дата
27.09.2016 г. е получила финансова помощ от ищцата С.П. в общ размер на 5000 лева, която
сума ответницата е декларира, че ще върне най-късно до 31.12. 2016 г.
Декларациите са подписани от ответницата, която чрез назначения си особен
представител, не оспорва автентичността им.
С подписването на декларациите ответницата признава не изгодни за себе си факти, а
именно, че е получила от ищцата на 23.08.2016 г. сума в размер на 25 000 лева и на
27.09.2016 г. сума в размер на 5000 лева, като е поела задължение да ги върне. Изложеното
изпълва фактическия състав на договора за заем, поради което съдът приема, че между
страните са сключени два договора за заем на посочените дати за посочените суми.
Ищцата признава, че по договора за заем от 23.08.2016 г. ответницата е направила
плащане в размер на 16 000 лева, като дължимият остатък е 9000 лева.
Ответницата не доказа, че е върнала на ищцата по договора за заем от 23.08.2016 г.
остатъка от 9000 лева, както и че е върнала по договора за заем от 27.09.2016 г. сумата в
размер на 5000 лева, като неблагоприятните последици от това са за ответника. Падежът и
по двата договора е настъпил на 31.12.2016 г.
С оглед изложеното съдът приема, че исковете са доказани по основание и размер и ще
се уважат изцяло.
Като законна последица от уважаване на исковете за главница, същите ще се присъдят
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2021 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат само за ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът доказа следните разноски – 560 лева, платена държавна такса /л.11/,
830 лева – депозит за особен представител на ответника /л.38/ и 960 лева – платено
адвокатско възнаграждение за реалното плащане на което е представени доказателства –
фактура и операционна бележка /л.18 и л.19/. Общо разноски за ищеца в размер на 2350
лева, които ще се присъдят изцяло. Банковите такси не представляват разноски по делото,
по смисъла на чл.78 ГПК, ал.3 ГПК. Това е така, доколкото по смисъла на чл.78 ГПК,
разноски са тези, които са необходими за движение на процеса, нормативно определени или
свързани с процесуално действие, указано от съда, което не е по преценка на страната, как и
по какъв начин да заплати дължимите суми по делото – по банков път или на касата на съда
без да дължи съответни допълнителни такси /в този смисъл Определение № 379/16.10.2018 г.
по ч.гр.д. № 3121/2018 г. ВКС, III ГО, Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5663/2013 г., IV г. о., ГК и др./
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е.Й.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА С.И.П., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата в размер на 9 000 лева, неплатен остатък по договор за
заем от 23.08.2016 г. и сума в размер на 5 000 лева, дължима по договор за заем от
27.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.11.2021 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 2350 лева
– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3