ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1682
21.08.2019 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
X състав, в закрито заседание на двадесет и първи август две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Христо Иванов
като разгледа докладваното от мл.
съдия Иванов в. ч. гр. д. № 1673/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 – 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба
постъпила от „Чехобул” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление Пловдив,
бул. В. Априлов № 152, представлявано от В.К. чрез адв. Т. против Определение
№7001/24.06.2019г. по ч.гр.д. № 4742/2019г. на Пловдивски районен съд, ГО,4ти
гр.с., с което е оставено без уважение искането
на „Чехобул” ЕООД за присъждане на разноски по делото в размер от 100 лв. за
адвокатско възнаграждение, предвид приключването му с влязло в сила определение
на съда от 31.05.2019 г., обезсилващо издадената заповед за изпълнение .
Жалбоподателят
оспорва така постановеното определение като неправилно и незаконосъобразно.
Изтъква, че щом е имал представителна власт да подаде надлежно възражение, то
има и право на разноски с оглед на това, че делото е било прекратено, а той е
бил ответник. Претендират се разноски.
Получен е отговор на частна жалба от „ЕЛ Кар Сервиз”
ЕООД, ЕИК ********* чрез адв. Г.. Заявява се, че адв. Т. не е надлежно
упълномощен от „Чехобул” ЕООД, тъй като упълномощителя П. К. не разполага с
правомощия за това и към възражението не е представен договор за правна защита
и съдействие и списък за разноски. Сочи се, че
между страните е постигната спогодба относно претендираното вземане и
това била причината дружеството да не заведе установителен иск по реда на
чл.422 от ГПК. Претендират се разноски.
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана за това страна срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване, поради което се явява и процесуално допустима. По
същество тя е основателна.
В производството не се спори между
страните, а и е видно от материалите по делото, че на 18.04.2019 г. по ч.гр.д.
№ 4742/2019г е постъпило възражение в съда против издадената заповед за
изпълнение от длъжника чрез адв. Т.. Към същото са приложени пълномощно от П. К.
за овластяване на адв. Т. да извършва процесуални действия по ч. гр. д. 4742/19
г. и пълномощно от В.К., което овластява П. К. да го представлява като
управител на „Чехобул“ ЕООД пред трети лица с право да подписва трудови
договори, договори за управление и разпореждане, търговски договори, обществени
поръчки, застрахователни договори.
Тъй като разпоредбата на чл. 78,
ал. 4 ГПК сочи, че ответникът има право на разноски при прекратяване на
производството по делото, то същия е необходимо да представи доказателства за
осъществени такива. Точно такова доказателство представлява пълномощното от П.
К. за овластяване на адв. Т. да извършва процесуални действия по ч. гр. д.
4742/19 г., като изрично е посочено, че за тези свои действия адв. Т. е получил
сумата от 100 лв.-платени в брой. В тази си част пълномощното има характер на
разписка. Изплатената сума е индвидуализирана и по основание, и по размер, като
най-същественото е , че тя е изплатена на процесуалния представител. Настоящият
съдебен състав не споделя мотивите в
обжалваното определение, че П. К. не разполага с изрични права да сключва
договори за поръчка от името на „Чехобул“ ЕООД, поради което не може да се
приеме, че по делото не са налични доказателства за валидно сключен такъв с
определен размер и плащане. Фактът, че съдът е приел възражението, подадено от
адв.Т., и то е породило валидно действие, е неоспоримо доказателство, че същият
има представителна власт да представлява дружеството. Още повече, че самият
районен съд приема , че в депозираното пълномощно се съдържат данни за постигане
на уговорка между„Чехобул“ ЕООД и адв.Т.. В допълнение, „ЕЛ Кар Сервиз” ЕООД
няма правен интерес да оспорва представителната власт, която е учредена от
противната страна в един процес. В случая е
правноирелевантно обстоятелството, че в първоинстанционното производство
не е представен списък за разноски. По всички тези съображения жалбата е основателна.
В частната жалба е
направено искане за присъждане на
разноски за настоящото производство. Съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК във
всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася по искането за разноски. Производствата по чл. 248 ал.1 и ал.3 ГПК
нямат самостоятелен характер, постановеното по тях определение не слага край на
делото и няма основание за присъждане на разноски /така Определение №
265/17.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1586/2017 г. на ВКС, 3 ГО; Определение №
25/11.01.2018 г. по ч.т.д. № 2380/2017 г. на ВКС, 2 ТО и др./.
Така
мотивиран съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение от
24.06.2019г. по ч.гр.д. № 4742/2019г. на Пловдивски районен съд, ГО,4ти гр.с.,
с което е оставено без уважение искането
на „Чехобул” ЕООД за присъждане на разноски по делото в размер от 100 лв. за
адвокатско възнаграждение, предвид приключването му с влязло в сила определение
на съда от 31.05.2019 г., обезсилващо издадената заповед за изпълнение, като
вместо това постановява:
ОСЪЖДА „ЕЛ Кар Сервиз” ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на „Чехобул” ЕООД с ЕИК ********* направените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева по ч.гр.д. № 4742/2019г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: