Решение по дело №237/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 9
Дата: 9 януари 2023 г.
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20227160700237
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 9

гр. Перник, 09.01.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

                                                                                                         КИРИЛ ЧАКЪРОВ                                                                                                                         

 

при секретаря Наталия Симеонова и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 237 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници“ (АМ), чрез юрисконсулт Н.Й.-Т.против решение № 260025 от 06.10.2022 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 349/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 1375/2019 от 07.10.2019 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ (ГДМРР) в Централно митническо управление (ЦМУ) на АМ, с което на „****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, област София, район **** **** ****, представлявано от Н.А.П.– управител и едноличен собственик на капитала, на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 19 394.22 лв. (деветнадесет хиляди триста деветдесет и четири лева и двадесет и две стотинки) и е постановено отнемане на предмета на нарушението енергиен продукт – 15011 литра, нефтен продукт-нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за тежки масла. 

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

  В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, ответникът, редовно уведомен за касационната жалба, депозира отговор. Оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник.

  В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за  представител изпраща юк. Г.С.. Поддържа жалбата и пледира  същата да се уважи. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение..

В съдебно заседание ответникът, „****“ ЕООД, гр. София, редовно призован, за представител изпраща адв. А.Т.. Поддържа отговора и пледира касационната жалба да се остави без уважение като се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първата съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Касационната жалба следва да се разгледа по същество.

С НП № 1375/2019 от 07.10.2019 г., директорът на ГДМРР в ЦМУ на АМ наложил на „****“ ЕООД, гр. София, на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, имуществена санкция в размер на 19 394.22 лв. (деветнадесет хиляди триста деветдесет и четири лева и двадесет и две стотинки), за това, че на 29.01.2019 г., в гр. Перник, като превозвало в специализиран автомобил – автоцистерна, марка MAN, с държавен контролен номер (ДКН) ****, акцизни стоки – енергиен продукт, 15 011 литра при 15°C, с код по КН 2710 20 31, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с което е осъществен състав на административно нарушение по чл. 126, ал. 1, предл. четвърто от ЗАДС. Със същото наказателно постановление, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, като предмет на нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, в полза на държавата е отнета стоката – енергиен продукт – 15 011 литра при 15°C, нефтопродукт – нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ – „тежки горива“ (fuel oils), с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.1%, с код по КН 2710 20 31.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 260025 от 06.10.2022 г., постановено по АНД № 349/2021 г. по описа съда, го е отменил изцяло като незаконосъобразно. 

За да постанови обжалваното решение районният съд, въз основа на приобщените по делото доказателства, е приел от фактическа страна, че на 29.01.2019 г., от митнически служители в ГДМРР в ЦМУ на АМ в хода на проверка във връзка със спазване разпоредбите на ЗАДС и ППЗАДС, в хода на рутинен обход в гр. Перник, кв. „Изток“, на около 200 метра пътен възел „Даскалово“ на Автомагистрала „Струма“, е извършена рутинна проверка на товара на специализиран автомобил – автоцистерна марка MAN с ДКН ****, собственост на „****“ ЕООД, ЕИК ****, резултатите от която отразили в Протокол за извършена проверка (ПИП) № 19BG9999А003171/29.01.2019 г. Водачът на превозното средство – В. П., обяснил, че работи на длъжност шофьор в „****“ и превозва гориво, закупено от данъчния склад на „****“ ООД в гр. ****, към бензиностанцията на дружеството „****" ЕООД, находяща се на ул. ****в гр. София. При  проверката представил:  -Акцизен данъчен документ (АДД) с № ********** с УКН: 0000000004322324/29.01.2019 г. за дизелово гориво Б6, с количество 13 937 литра при 15°С; -Приемо-предавателен протокол с № **********/29.01.2019 г.; -Товарителница № 133692/29.01.2019 г. и Декларация за съответствие на качеството на течните горива с № 1228/21.01.2019 г.

След справка в системата БАЦИС (Българска Акцизна Централизирана Информационна Система) било установено, че за същото превозно средство, от същия ден има втори АДД с УКН 0000000004322318/29.01.2019 г., за бензин А95. На въпрос къде е документът за бензина, шофьорът заявил, че е разтоварен на бензиностанция в гр. Перник и отсек № 4 на товарното отделение на автоцистерната, където се е намирал бензина е празен.

При отваряне от страна на проверяващите на всички четири люка на товарното отделение на автоцистерната, установили че всичките четири отсека са пълни с течност, наподобяваща по цвят енергиен продукт и с характерен мирис на дизелово гориво.

Поради установеното несъответствие между представените документи за товара и направения в последствие физически оглед товарният автомобил, заедно с горивото превозвано в него бил насочен към лицензиран данъчен склад на търговско дружество „****“ ООД, находящ се в гр. ****, 1281, кв. ****, с ИНДС: BGNCA00275000, с цел извършване на допълнителни действия по проверката – вземане на проби за лабораторен анализ, установяване на точни количества енергиен продукт и предаване на съхранение на веществени доказателства.

С цел обезпечаване на горивото в товарното отделение на автоцистерната, върху люковете на същото били поставени четири броя акцизни пломби с № 0060147, № 0060194, № 0060094, № 0060136 и един брой акцизна пломба на страничен капак на помпено отделение за разтоварване – № 0060103.

При пристигането в лицензирания данъчен склад на търговско дружество „****“ ООД, в присъствието на шофьора на автоцистерната били проверени гореописаните пет броя акцизни пломби, същите били с ненарушена цялост, след което били свалени за извършване на последващи действия.

С цел установяване на точното количество съдържащо се в автоцистерната, същата била претеглена на сертифицирана везна, с валиден стикер за метрологичен контрол до 09.2019 г., на данъчен склад „****“ ООД, която отчела теглото на товарния автомобил (пълен): 25 520 кг.

Митническите служители пристъпили към вземане на проби от всеки отсек на товарното отделение. Пробите за лабораторен анализ били взети посредством служебен пробоотборник. За взетите за лабораторен анализ проби от отсек № 1, № 2, № 3, и № 4 били съставени, съответно, четири броя протоколи за вземане на проба с № 28, № 29, № 30 и № 31 от 29.01.2019 г. Пробите били взети в присъствието на шофьора В. П..

На място бил извършен полеви тест със служебен денситометър, като била измерена следната плътност на течността: -отсек № 1 – 0, 846 при 7.7°С; - отсек № 2 – 0, 843 при 7.1°С; - отсек № 3 – 0, 845 при 6.3°С; - отсек № 4 – 0, 845 при 6.6°С.

След приключване на гореописаните действия било пристъпено към проточване на течността в митнически склад, предоставен от „****“ ООД за временно и възмездно ползване съгласно договор за наем № 32-17112/20.01.2017 г., находят се в гр. ****, ул. ****Проточването на енергийния продукт било извършено посредством помпата и маркуча на автоцистерната, в метален съд с вместимост 20 000 литра.

Отчетени чрез брояча на автоцистерната били следните стойности: -отсек № 1 – 6964 литра при 7.7°С;  -отсек № 2 – 3002 литра при 7.1°C; -отсек № 3 – 3006 литра при 6.3°С; отсек № 4 – 4973 литра при 6.6°С.

Съдът, с наличното в него гориво бил обезпечен с четири броя акцизни пломби – два броя на капака с № 0059954 и № 0059908 и два броя на изпускателния кран с № 0059903 и № 0059902. След края на проточването товарният автомобил отново бил измерен на същата везна, която отчела 10 500 кг.

Лицензираният складодържател официално издал един брой кантарна бележка от 29.01.2019 г. за извършените от него измервания на автоцистерна с ДКН ****, описвайки тара: 10 500 кг.; бруто: 20 520 кг.; нето: 15 020 кг.

Горивото – 15020 кг., било иззето с „Опис за иззетите веществени и писмени доказателства“, към ПИП № 19BG9999A003171/29.01.2019 г., неразделна част от ПИП № 19BG9999A003171/29.01.2019 г.

Със заявки за анализ с вх. № 06/30.01.2019 г., № 07/30.01.2019 г., № 08/30.01.2019 г., № 09/30.01.2019 г., взетите проби, били изпратени за анализ в Централна Митническа Лаборатория (ЦМЛ) – София.

Резултатите за горивото в съответните отсеци на автоцистерната съгласно получените митнически лабораторни експертизи (МЛЕ) № 06-30.01.2019/14.03.2019 г., № 08/30.01.2019 г. и № 09/30.01.2019 г., са следните: „Въз основа на получените резултати и експертната оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 на КН, изпитаната проба, представлява нефтопродукт – нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодзел, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ – „тежки горива (fuel oils)“, с тегловно съдържание на сяра непревишаващо 0.1%“. Въз основа на горецитираните експертиза е извършено тарифно класиране на стоките, предмет на анализ, за което е изготвена служебна бележка с рег. индекс № 32-78313/15.03.2019 г., съгласно което класирането на същите се извършва в код по КН 2710 20 31. Въз основа на така извършените експертизи, митническите органи приемат, че течността в отсеци № 1, № 3 и № 4 на автоцистерна с ДКН **** не отговарят по характеристики на тази, по представените документи – АДД с № **********/29.01.2019 г. Точното количество на енергийният продукт е 12 605 кг. или 15 011 литра, измерени при 15°С.

Получената митническа лабораторна експертиза с № 07-30.01.2019/14.03.2019 г., относима към горивото в отсек № 2 на автоцистерната е със становище: „Въз основа на получените резултати и експертната оценка, изпитаната проба, представлява нефтопродукт – нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодзел, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ – „газьол“, със съдържание на сяра, непревишаващо 0, 001%“.Въз основа на експертиза № 07-30.01.2019/14.03.2019 г. е извършено тарифно класиране на стоките, за което е изготвена служебна бележка с рег. индекс № 32-78313/15.03.2019 г., съгласно което класирането на стоката в този отсек се извършва в код по КН 27 10 20 11. На базата на тази експертиза и становището за тарифно класиране митническите органи приемат, че горивото – 2 415 кг., отговарящо на 2 883 литра, измерени при 15°С в отсек № 2 на специализирания автомобил, съответства на представените документи – АДД с № **********/29.01.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, районният съд на първо място приел, че по делото не са представени доказателства, а в наказателното постановление липсват мотиви, относно начина на определяне на размера на дължимия за процесните стоки акциз. Прието в решението е, че липсват каквито и да било данни, както в посочената служебна бележка, така и в цялата преписка, за привеждане на установеното количество акцизна стока по посочения в чл. 41 във вр. с чл. 28 от ЗАДС начин. Посочването в АУАН и в НП, че количеството превозвани от наказаното лице процесни акцизни стоки, е такова, при 15°С, според районния съд не е достатъчно само по себе си да обоснове извод, че това количество е приравнено към изискваната в ЗАДС температура.

На следващо място в решението е прието, че при вземането на проби от акцизните стоки е нарушена разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки (Наредба № 3/18.04.2006 г.), тъй като без да са налице хипотезите на чл. 6, ал. 3, 4 и 5 от Наредбата, след установяването на лицето, упражняващо фактическа власт върху превозното средство, в което са открити акцизните стоки, при вземането на проба в процесния случай това лице не е поканено (по делото липсват доказателства) в посочен от контролните органи срок да се яви или да изпрати надлежен представител, за да присъства при вземането на проби.  Във връзка с това районният съд приел, че по делото не са представени и доказателства лицето – водач на превозното средство, с което са превозвани процесните акцизни стоки, присъствало при вземането на пробите, да е служител на наказаното дружество, а още по-малко представител на проверяваното лице. С което според решаващия първоинстанционен състав процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност е съществено опорочена, тъй като е рефлектирала върху право защита на санкционираното дружество. Горното мотивирало районния съд да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за приложението на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН).

Без основание са изложените в касационната жалба доводи. Мотивите на районния за допуснати в производството по издаване на процесното наказателно постановление съществени процесуални нарушения се споделят изцяло от касационния състав. Правилно е прието, че с неосигуряване участието на проверяваното лице или негов представител при вземането на пробите след установяване на лицето, имащо фактическа власт върху проверяваното МПС, е допуснато съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на наказаното дружество. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки (Наредба № 3/18.04.2006 г.) изисква вземането на проби от акцизни стоки да се извършва в присъствието на проверяваното лице или негов представител, т. е. нормативният акт въвежда задължение за административния контролен орган да покани проверяваното лице да присъства при вземането на проба от акцизната стока, каквото в случая не е сторено. Не е имало пречка след установяването на лицето, упражняващо фактическа власт върху МПС, в което са открити акцизните стоки, да бъде отправена покана до това лице, в посочен от контролните органи срок да се яви или да изпрати надлежен свой представител, за да присъства при вземането на проби. Едва след неявяване на поканеното лице в указания му срок митническите органи могат да вземат пробите в негово отсъствие (чл. 6, ал. 4 от Наредбата), като, както се сочи и в решението на районния съд, само в хипотезите на чл. 6, ал. 3, 4 и 5 от Наредба 3/18.04.2006 г. вземането на проби има същата валидност, както ако вземането им е било извършено в присъствието на проверяваното лице или негов представител (чл. 6, ал. 6 от Наредбата). Доказателства по делото за отправена покана до наказаното лице – собственик на процесното МПС, в което са открити акцизните стоки, по делото не са представени. По делото не са представени и доказателства лицето Владимир Георгиев П., присъствал при вземането на проби от процесното МПС, да е служител на наказаното дружество, а още по-малко представител на проверяваното лице, каквото е прието и в мотивите на районния съд,

Не се възприема и оплакването в касационната жалба срещу изводите в решението, отнасящи се до липса на яснота по делото как е установен размерът на дължимия за процесните стоки акциз, рефлектиращ върху наложената имуществена санкция. Сумата на изчисления акциз е в основата на налаганата имуществена санкция, съответно определянето ѝ е част от приложимия материален закон. По делото не е доказано, че размерът на дължимия акциз за стоките, открити в държане на наказаното дружество без документ, удостоверяващ плащането/начисляването/обезпечаването на акциза, да е изчислен съобразно изискванията на материалния закон. Също така не е посочена нито в служебната бележка, нито в НП, приложимата според наказващия орган разпоредба, определяща данъчната основа, служеща за изчисляване на дължимия за стоките акциз, нито е конкретизирано от страна на наказващия орган каква е данъчната основа за процесния продукт, който е с код по КН 2710 20 31 и защо размера на санкцията е изчислен за акцизна ставка за тежки корабни горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69 на 646 лв. за 1 000 килограма, по чл.  32, ал. 1, т. 10 от ЗАДС.  В тази връзка, без това да рефлектира върху правилността на постановения с решението краен резултат, мотивите, обосновали обжалвания съдебен акт в съответната им част не почиват в приложена в производството и в НП разпоредба конкретно във връзка  изчисляване на размера на дължимия акциз, отнасяща се до изискване съответното количество литри, да е приведено към сравнителна температура 15 °С.

Горното рефлектира не само върху правото на защита на санкционираното лице, поставено в невъзможност да разбере как е определен дължимия акциз от наказващия орган, съответно защо е наложена имуществена санкция в процесния размер, но  води и до невъзможност да бъде осъществен адекватен съдебен контрол за законоустановеност на наложената имуществена санкция и на отнета стока – енергиен продукт – 15 011 литра.  С оглед на това изводите на районния съд в тази им част също се споделят.

Съобразявайки горното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на обжалваната на решението на районния съд. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените в касационната жалба доводи. Съдебното решение – валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

По разноските: При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски. Същите са претендирани своевременно и представляват искане за присъждане на адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 1000лв., съгласно списък на разноските , придружен и с договор за правна защита и съдействие от 17.11.2022г.. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претенцията дори е под размерите посочени в чл. 7, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63в от  ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник:

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260025 от 06.10.2022 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 349/2021 г. по описа на Районен съд – Перник,

 ОСЪЖДА Агенция “Митници”, със седалище гр. София, ул. “Г. С. Раковски” № 47 да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, област София, район **** **** ****, представлявано от Н.А.П.съдебни разноски по КАНД № 237/2022г. по описа на Административен съд-Перник в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

                                                                

               ЧЛЕНОВЕ:    /п/

                                      /п/