РЕШЕНИЕ
№ 2405
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330103374 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
С исковата молба ищецът “Ти Би Ай Банк” ЕАД е предявил против Д. П. К.
обективно кумулативно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на притезанията, за които е
издадена Заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 8
461, 58 лв. – главница по договор за потребителски кредит № *** г., сумата от 2 733, 28 лв. –
договорна лихва, дължима за периода от 25.09.2019 г. до 07.10.2020 г. и сумата от 425, 59 лв.
– обезщетение за забава, изтекло за периода от 25.09.2019 г. до 16.11.2020 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 30.11.2020 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него и длъжника бил сключен договор за потребителски
кредит № *** г., по силата на който на кредитополучателя била предоставена сумата от 8
960 лв. Към кредита се включвала и еднократна такса за оценка на риска в размер на 960 лв.,
дължима в деня на сключване на договора, финансирана от кредитора срещу задължението
на потребителя да я възстанови, ведно с дължимите месечни вноски по погасителния план.
Общото задължение на длъжника по договора било в размер на сумата от 15 949, 01 лв.,
разсрочена на 48 погасителни месечни вноски, 47 от тях в размер на 332, 27 лв. и последна
изравнителна вноска от 332, 32 лв. Годишният лихвен процент бил в размер от 31, 84 %.
Твърди, че длъжникът се съгласил да заплати задължението си на месечни вноски, всяка от
които включва два компонента – главница и договорна лихва. Поддържа, че длъжникът е
преустановил плащането на кредита, като предвид непогасяване на три месечни вноски –
25.09.2019 г., 25.10.2019 г. и 25.11.2019 г., поради което кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, за което длъжникът бил уведомен на 07.10.2020 г. По така изложените
съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на
1
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. П. К. не е
депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
отношение на ответника.
Ответната страна е получила лично препис от исковата молба на посочения от ищеца
адрес за призоваване, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е
депозирала отговор на исковата молба.
В съобщението ответната страна изрично е била уведомена за задължението си да
уведоми съда, ако е напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил
намерена, като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото
и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване
на съобщението ответната страна е била предупредена и за възможността против нея да бъде
постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната
норма на чл. 238 ГПК.
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 23.06.2022
г., отново лично.
Следователно, налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1
ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно
призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие. Налице е и третата кумулативно изискуема
предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна,
което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени
средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като
в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния
разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 15799/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 282, 41 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер от 232, 41 лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с
правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД по отношение на Д. П. К., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ж.к. „***“ бл. ** вх. *, ет. *, ап. *, че „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, е носител на паричните притезания, удостоверени в Заповед № *** г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа
на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 8 461, 58 лв. – главница по договор за
2
потребителски кредит № ***г., сумата от 2 733, 28 лв. – договорна лихва, дължима за
периода от 25.09.2019 г. до 07.10.2020 г. и сумата от 425, 59 лв. – обезщетение за забава,
изтекло за периода от 25.09.2019 г. до 16.11.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.11.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на Д. П. К., ЕГН **********, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 282, 41 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен
състав и сумата от 532, 41 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 905/2021 г. на
Районен съд - Пловдив, XXIII граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на
контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу
която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3