Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 21.09.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при секретаря Красимира Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 8745 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
пред вид:
Производството
е по иск с правно основание чл. 119, ал. 1 от КМЧП вр. чл. 15 и сл. от Договора между
Република България и Република Беларус за правна помощ по граждански дела /Ратифициран
със закон, приет от 40-то Народно събрание на 20 септември 2007 г. - ДВ, бр. 80
от 2007 г., в сила от
30 декември 2007 г.)
Ищецът ОТКРИТО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „С.П.“, ул. **********224028,
град Брест, Република Беларус, уникален данъчен номер ******4, е подал молба е подал молба за признаване и
допускане изпълнение на територията на Република България на Решение от 24.02.2020
год., постановено от съда на Съветски район на гр. Минск / Република Беларус/
по гражданско дело № 2-353/2020 по иска на прокурора на гр. Брест в интерес на
открито акционерно дружество „С.П.“ срещу А.В.А.и Г.Д.Н. за събиране
на сумата от 674 307.00 беларуски рубли, само по отношение на гражданина на Република
България Г.Д.Н., ЕГН **********.
Ответникът
Д.Н.Г., чрез
пълномощник – адвокат И.И., след предоставената му по чл. 131 ГПК възможност,
оспорва иска като неоснователен. Сочи възражения, че не е уведомен надлежно
нито за съдебното заседание, проведено по посоченото в молбата гражданско дело,
нито е присъствал на същото. Излага и доводи за противоречие на съдебното решение, чието признаване и
изпълнение се иска, с правото и морала на Република България. Поддържа и
наличие на процесуални нарушения при разглеждане на делото от съда в Беларус,
като изтъква, че отношенията по които е осъден / договор за поръчителство /
могат да бъдат предмет на иск, заявен в отделно производство и не е следвало да
се разглеждат съвместно с другия иск. Не претендира разноски за настоящото
производство.
Съдът, като се запозна с представените по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено е по делото в заверен
превод на български език, както и в
заверено от съда в Беларус копие на решението
от 24.02.2020 г. по дело № 2 – 353/2020 на съда на Съветски район на град
Минск. Видно от съдебния акт в полза на
открито акционерно дружество „С.П.“
следва да се събере солидарно от А.В.А.и Г.Д.Н. сумата от 642 198.00 беларуски рубли, както и държавно мито в
размер на 32 109.00 беларуски рубли /
или общо в исковия размер от 674 307.00 беларуски рубли /.
От
Справка, подпечатана от съда в Минск и подписана от съдия при същия съд, приета по делото и в заверен превод на
български език, се установява, че решението на беларуския съд по дело № 2-353
от 24.02.2020 г., е влязло в законна сила на 11.03.2020 г. и подлежи на
изпълнение, като не е изпълнено на територията на Република Беларус. В
посочения документ се съдържа отразяване, че ответникът Д.Н.Г. е бил своевременно
и в надлежна форма уведомен за времето и мястото на съдебното
разбирателство по местоживеене в
съответствие с нормите на Гражданския
процесуален кодекс на Република Беларус.
Във връзка с наведеното от
ответника възражение за процесуални нарушения при призоваването му и след изпълнение на съдебна поръчка до съда
на Съветския район на град Минск в Република Беларус, по делото са постъпили
следните книжа: Справка от 02.02.2023 г. по дело № 2-353, от която е видно, че
страни по посоченото дело по иск на прокурора на град Брест
в интерес на открито акционерно дружество „С.П.“ са В.А.А.и Д.Н.Г. и дружество с допълнителна
отговорност „Генезис Плюс“. От Списък № 3 препоръчани ( ценни ), обикновени
писма ( колети ), предадени в сервизен отдел
за предоставяне на услуги ИЗПРАЩАЧ – Съд район Съветски, гр. Минск от 16.01.2020 г. и от 07.02.2020 г. се установява, че страна с инициали Д.Н.Г. е призован като
ответник по дело № 2-363/20 в съда на
гр. Минск, към 14.30 на 24.02.2020 г.
Представено е „ходатайство“, изходящо от Г. Д.Н., видно от което написалият го
сочи, че няма възможност да се яви в
съдебно заседание по дело № 2-363/2020
на 04.02.2020 г. поради отсъствие от Република Беларус и промяна на
местоживеенето. Изложено е, че ответникът няма регистрация в Беларус, както и
виза. Посочил е адрес в друга държава, различна от Република Беларус и
Република България. Част от документите,
постъпили от съда на гр. Минск е и протокол от
съдебно заседание, от който не може да се установи по кое дело е
проведено това съдебно заседание, тъй като не е посочен номера на съдебното
производство.
Други
относими доказателства не са ангажирани в хода на съдебното дирене.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл. 118, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от КМЧП, Софийски градски съд е компетентен да
разгледа и да се произнесе по предявения иск за признаване и допускане на
изпълнение на чуждестранно съдебно решение.
Съгласно
чл. 119, ал. 1 и 2 от КМЧП за допускане на изпълнението на чуждестранно решение
се предявява иск пред Софийския градски съд, като към молбата се прилага препис
от решението, заверен от съда, който го е постановил и удостоверение от същия
съд, че решението е влязло в сила. Тези документи трябва да бъдат заверени от
Министерството на външните работи на Република България.
На следващо място, съгласно чл. 11,
т. 1 и т. 2 от Договора между Република
България и Република Беларус за правна помощ по граждански дела / обн. ДВ.
бр. 80 от 2007 г., в сила от
30 декември 2007 г.),
документите,
съставени и заверени в съответствие с установената форма от компетентния орган
на едната от договарящите страни, подписани от упълномощено лице на този орган
и подпечатани с официален (гербов) печат, на територията на другата договаряща
страна, имат доказателствена сила, без да е необходима легализацията им. Това
правило е в сила и по отношение на копията и преводите на документите, заверени
от компетентния орган, както и че документите, които на територията на едната
от договарящите страни се приемат за официални, се признават за такива и на
територията на другата договаряща страна и се освобождават от легализация или
други аналогични формалности. Във връзка с цитираната норма на договора, която
по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, следва да има
приоритет се налага изводът, че заверка на представените от ищеца документи от
МВнР не е необходима в процесния казус.
При
служебната проверка по чл. 120 от КМЧП съдът констатира, че не е налице
кумулативното наличие на предпоставките
по чл. 117 от КМЧП за признаване и допускане на изпълнението.
За да се постанови признаване на чуждестранно съдебно
решение следва съдът да установи наличието на пет положителни предпоставки,
посочени в чл. 117 КМЧП - 1. наличие на компетентност на чуждестранния съд,
постановил акта, преценени съобразно разпоредбите на българското право.
Съгласно чл. 117, т. 1 КМЧП българският съд или друг орган е длъжен да прецени
доколко чуждестранната компетентност е съвместима с българското право. В този
случай следва да се установи липса на изключителна компетентност на българския
съд или на съда на трета държава, както е в случая по дела за вещни права върху
недвижими имоти - чл. 12, ал. 1 КМЧП. На следващо място е необходимо да се установи връчване на ответника на препис от
исковата молба, съответно страните да са били редовно призовани и да не са били
нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита - чл.
117, т. 2
КМЧП. Необходимо
условие за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение,
предвидено в чл. 117, т. 3 КМЧП е липсата на влязло в сила решение на български
съд между същите страни за същото искане и на същото основание, както и липсата
на висящ процес пред наш съд, който е образуван преди чуждото дело - чл. 117,
т. 4. Българският съд следва да прецени характера на последиците от признаване
и допускане на изпълнението на чуждестранното решение и ако неговото действие у
нас е несъвместимо с българския обществен ред същото не може да бъде признато.
По
силата на чл. 16 от Договора между Република България
и Република Беларус за правна помощ по граждански дела, Решенията, подлежат на признаване и изпълнение на
територията на другата договаряща страна, ако:
1) по законодателството на договарящата страна, на чиято
територия е взето решението, същото е влязло в законна сила и подлежи на
изпълнение или подлежи на изпълнение преди влизането му в законна сила; 2) съгласно
законодателството на договарящата страна, на чиято територия решението трябва
да бъде признато и изпълнено, делото не се отнася до изключителната
компетентност на органите на замолената договаряща страна;
3) страната не е била лишена от възможност да защити
правата си, а в случай на
наличие на ограничена дееспособност - от съответно представителство, и в
частност страната, която не участва в производството по делото, е получила
призовка за съдебно заседание в съответния срок и по съответния ред; 4) по дело между
същите страни, със същия предмет и на същите основания не е било постановено
по-рано влязло в законна сила решение от компетентния съд на онази договаряща
страна, на територията на която решението трябва да бъде признато и изпълнено,
и ако между същите страни, със същия предмет и на същите основания по-рано не е
било образувано дело в съда на договарящата страна, на територията на която
решението трябва да бъде признато и изпълнено;
5) решение на съда на трета държава
между същите страни, със същия предмет и на същите основания не е било вече
признато и изпълнено на територията на договарящата страна, където решението
трябва да бъде признато и изпълнено.
Съобразно с
изброените нормативно установени
предпоставки, за чието наличие съдът следи служебно и след преценка на
обсъдената доказателствена съвкупност, настоящият състав, достига до извода, че
правото на защита на ответника Д.Н.Г. по делото, по което е постановено
чуждестранното съдебно решение, чието признаване и изпълнение се иска, е
нарушено.
От изпратените от съда на Съветски район на гр. Минск документи единствено Справката
относно страните по процесното дело касае
дело № 2-353/2020 на съда в град Минск, чието решение е предмет на
настоящото производство. Всички останали документи се отнасят до друго дело по
описа на съда в Република Беларус, предвид липсата на идентичност в номерата на
съдебните производства. Настоящият
състав изключва възможността за очевидна фактическа грешка относно
номера на делото, тъй като се касае за повече от един документ. Или
представените допълнително документи не потвърждават посоченото в Справката от
съда в град Минск, че ответникът Д.Н.Г. е бил
своевременно и в надлежна форма
уведомен за времето и мястото на „съдебното разбирателство“ по
местоживеене в съответствие с нормите на
Гражданския процесуален кодекс на Република Беларус. Не са ангажирани от ищеца
и не са част от изпълнената съдебна поръчка книжа, удостоверяващи, че препис от
съдебното решение, чието признаване и изпълнение се иска, е бил връчен на
ответника Д.Н.Г..
Съобразно с изложеното е налице
пречка да се признае и изпълни съдебно Решение от 24.02.2020
год., постановено от съда на Съветски район на гр. Минск / Република Беларус/
по гражданско дело № 2-353/2020 по иска на прокурора на град Брест в интерес на
открито акционерно дружество „С.П.“, на територията на Република
България.
Предявеният иск е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Страните не са заявили претенции за
присъждане на разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ОТКРИТО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „С.П.“, ул. **********224028, град Брест, Република
Беларус, уникален данъчен номер ****** против Д.Н.Г., ЕГН:********** чрез пълномощник – адвокат И.И.,съд.адрес
*** иск по чл.
119, ал. 1 от КМЧП вр. чл. 15 и сл. от
Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по
граждански дела , за признаване и допускане изпълнение на територията на
Република България на Решение от 24.02.2020 год., постановено от съда на
Съветски район на гр. Минск / Република Беларус/ по гражданско дело №
2-353/2020 по иска на прокурора на гр. Брест в интерес на открито акционерно
дружество „С.П.“ в частта срещу Д.Н.Г., за събиране на сумата от
674 307.00 беларуски рубли, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: