№ 738
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110115234 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 1,
ал. 1, т. 3 ЗУТОССР от ищеца В. Т. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален
представител адвокат от АК Варна -М.Н. Д., със съдебен адрес: *** против ответниците:
1). „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ,представлявано от
управителя Т. Т. Х. и 2). Т. Н. - В., ***, представлявано от Директора Д. А..
Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на което да
бъде прието за установено , че ищецът е работил по трудов договор и е придобил трудов
стаж в периода от 05.04.1983 г. до 01.09.1994 г., с прекъсване от 14.02.1987 г. до 09.09.1988
г. , като Зам. Главен готвач и главен готвач в „О.“ ЕООД - правоприемник на СДТ „***“,
КТУ „Л.“ поделение „Р.“, ДФ „О.“, както следва: в периода от 05.04.1983 г. до 01.04.1984 г.
в ресторант „***“, в периода от 01.04.1984 г. до 14.02.1987 г. в Р.те „***“, „***“ и „***“, в
периода от 11.09.1989 г. до 01.09.1994 г. в ресторант „***“.
Ищецът основава исковата си молба на следните правно релевантни факти и
обстоятелства:
Ищецът В. И. твърди, че в периода 5.4.1983 - 1.9.1994 г. , с прекъсване от 14.2.1987 г.
до 8.9.1988 г. работил като заместник главен готвач и готвач в „О.“ ЕООД -правоприемник
на СДТ „***“, КТУ „Л.“ - поделение „Р.“, ДФ „О.“, а именно :
в периода от 5.4.1993 г. до 1.4.1984 г. в ресторант „***“, като заместник главен
готвач. Ресторантът в който ищецът работил бил обект към СДТ „***“;
в периода 1.4.1984 г. до 14.2.1987 г. като главен готвач в Р.те „***“, „***“ и „***“,
които били обекти на СДТ „***“;
в периода 11.9.1988 г.до 1.4.1989г. в ресторант „***“, като главен готвач, в който
период ресторанта бил към КТУ „Л.“, поделение „Р.“, правоприемник на СДТ „***“;
в периода 1.4.1989 г. до 1.9.1994 г. в ресторант „***“ като главен готвач, в който
период ресторанта бил към КТУ „Л.“, поделение „Р.“ впоследствие преобразувано чрез
1
отделяне в ДФ „О.“ и след 1990 г. в „О.“ ЕООД.
В периода от 14.02.1987 г. до 08.09.1988 г. ищецът сочи, че прекъснал трудовия си
стаж, т.к. бил осъден на лишаване от свобода заради „предизвикано ПТП“.
По същество ищецът заявява в исковата си молба, че при подготовка на документите
за пенсиониране, установил, че е открадната трудовата книжка при взломна кражба в дома
му. При възстановяване на трудовата си книжка, ищецът разбрал от управителя на „О.“
ЕООД, че при него не се намират и са откраднати разплащателни ведомости за заплати за
периода от 1960 - 2000 г. на ГТТГ „ ***“ с правоприемници СДТ „***“, КТУ „Л.“, поделение
„Р.“, ДФ „О.“ и „О.“ ЕООД. Сочи се, че имало издаден документ от първия ответник и
приложено писмо от Второ РУ - ОД МВР- Варна за регистрираната кражба, като се твърди,
че при огледа от служители на Второ РУ било установено, че сред откраднатите документи
били и разплащателните ведомости за заплати.
При направена справка в Архива на ТП на НОИ, сочи ищеца, че установил, че „О.“
ЕООД не било предало на съхранение ведомостите за работни заплати.
Ищецът твърди, че за посочените периоди работил като зам.гл.готвач и гл.готвач на
посочените по -горе обекти при работодателя по трудов договор, при осемчасов работен
ден, с трудово възнаграждение 280,00 лв. Същият заявява още, че бил известен готвач,
участвал и награждаван в състезания по повод правника на търговския работник. През
периода от време, в който ищецът работил, сочи същия , че познавал следните лица: М. Г.
М. - работил като стоковед, закупчик в СДТ „***“ от 7.1.1980 г. до 8.6.1989г., Л. К. К. -
работил последователно като началник отдел, управител „Хранене“, Зам.директор в СДТ
„***“, КТУ „Л.“, поделение „Р.“, и ДФ „О.“ в периода от 9.6.1977 г. до 1.10.1991 г., Стоян
Иванов В.- директор и управител на КТУ „Л.“, поделение „Р.“ ДФ „О.“ и „О.“ ЕООД в
периода от 6.3.1989 г. до 1.9.1994 г. Ищецът сочи, че работил с П. К. В. - барман, Н. С. В. -
сервитьорка. Към момента, обобщава ищеца, единствено по Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, можело да бъде установен трудовия и
осигурителен стаж за посочения период и за да защити правата си за придобиване на
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се включи и този осигурителен
стаж. С оглед на горните твърдения ищецът е сезирал и РС Варна с иска с правно осн. чл. 1,
ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. В подкрепа на твърденията си в исковата молба ищецът е направил
доказателствени искания.С оглед становището на ответниците, ищецът е заявил, че ще
помоли да му бъде дадена възможност да представи и други доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ***,ч рез Директора Д.А. е депозирал
писмен отговор. Видно от обективираното в писмения отговор , ответникът *** изразява
становище за НЕДОПУСТИМОСТ на предявения иск по реда на ЗУТОССР (оставено без
уважение от съда като неоснователно).
Анализирайки хипотезите, в които искът по ЗУТОССР е допустим и съобразно
релевраните от ищеца твърдения, а и доказателства, Т. Н. - В. обобщава, че в конкретния
случай ищецът целял да установи трудов стаж по съдебен ред, без да са налице
предпоставките на чл.1,ал.1 и ал.2 от същия закон, т.к. изискуемото за допустимостта на
производството удостоверение по чл. 5 от ЗУОССР не било представено. Представеното от
първия ответник уведомително писмо не било издадено от работодателя посочен в исковата
молба, като не се установявало по несъмнен начин правоприемство между посочените
предприятия, както и че Р.те били обекти на съответните предприятия , нито
правоприемство между тях, нито съответствие на период с конкретен обект - ресторант и със
съответния работодател. Следователно, *** възразява, че след като не били изпълнени
условията на чл. 5, ал.1 и ал.2 ЗУТОССР предявеният иск бил недопустим.
Наведено е и възражение, че в настоящото производство не може да се установява
размер на трудово възнаграждение и осигурителен доход, като се желае в тази част
установяването на твърдените от ищеца обстоятелства да бъде прието от съда за
недопустимо.(независимо, че съда не се е сезиран с подобно искане )
В условията на евентуалност, ако все пак съда приеме, че искът е допустим -
2
ответникът Т. Н. - В. изразява становище за неоснователност на иска.
Неоснователността на иска ответника аргументира с разпоредбите на чл. 6, ал. 1, вр. чл. 2, т.
9 ЗУТОССР, чл. 6, ал. 1 - ал.3 ЗУТОССР, като счита че приложените снимки към исковата
молба вероятно са така нареченото начало на писмено доказателство, а исканията за
събиране на доказателства -недопустими предвид цитираните текстове на закона , а и
съобразно трайната съдебна практика. По същество се желае отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан, ако не се приеме възражението за недопустимост.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „О." ЕООД, чрез управителя си Т. Х. е
изразил становище по предявения иск. Посочения ответник е заявил, че няма обективна
възможност да представи ведомостите за заплати, от които евентуално съда да направи свои
изводи, като препраща към съдържанието на издаденото на ищеца удостоверение и
удостоверението на Второ РУ -ОД МВР Варна. Отделно от горното ответникът сочи, че от
представените от ищеца доказателства ставало ясно, че работодателят бил държавно
предприятие, а приватизацията била извършена едва през 2003 г.Същият ответник повтаря
възраженията на ***, че не били представени доказателства за принадлежността на сочените
от ищеца в исковата молба Р. към предприятието на ответника - „О.“ ЕООД. По
основателността на молбата ответникът - ЕООД предоставя преценката на съда.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание ищецът явил се
лично, представляван от адв. М. Д. от АК Варна чрез процесуалният си представител
адв.М.Д. от ВАК поддържа предявената искова молба и моли да бъде уважаване на иска в
цялост, излагайки подробни фактически и правни доводи за основателност на исковата
молба, без да претендира съдебно – деловодни разноски.
В същото съдебно заседание процесуалния представител на ответната страна Т. Н. -
В. юрисконсулт И. К. поддържа възраженията за си за недопустимост на иска, а в условията
на евентуалност за неоснователност и недоказаност на претенцията .
В откритото съдебно заседание представител на ответника „ О. „ ЕООД не се явява,
но в писмени молби от 15 и 17.02.2022 г. застъпва вече становище за неоснователност на
иска , като желае и предоставяне на срок за писмени бележки .
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приобщеното по делото на л. 8 – ми в оригинал удостоверение изх. № 5510-
03-4/12.10.2021 г. от *** се установява, че ответника *** е издал посоченото удостоверение
на ищеца, на основание чл.. 30, ал.1 , т.5 от Инструкция № 5 / 30.06.2005г. за приемане и
съхранение на ведомости за заплати за трудовоправни документи на прекратени
осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5 , ал.2 ЗУТОСССР в уверение на това, че в
осигурителния архив на НОИ липсват данни за положен от лицето В. Т. ИЛ. ЕГН
********** , с адрес *** трудов /осигурителен стаж за периода 05.04.1983 г. до 14.02.1987 г.
и от 11.09.1998 г. до 01.09.1994 г. при работодател / осигурител СДТ „ *** „ КТУ „Л. „, под.
„Р.“ , ДФ „О.“ и „О. „ ЕООД.
От приобщеното по делото на л. 9 – ти в оригинал на удостоверение изх.№
46/15.10.2021 г. от „О.“ ЕООД се установява, че ответникът „ О. „ ЕООД,чрез управителя
си Т. Х. е издал на основание чл. 5 , ал.1 от ЗУТСССР цитираното удостоверение в
уверение на това, че разплащателните ведомости за заплати за периода от 1960 година до
2000 г. на ГТП „*** „ с правоприемници СДТ „*** „, КТУ „Л. „– поделение“ Р.“ ,ДФ „О.“
и „О.“ ЕООД липсват поради установена кражба с взлом в ресторант „*** „– офис на „О.“
3
ЕООД през м. август 2003 г. Удостоверението изрично е вписано, че се издава на ищеца по
повод негово искане от 15.10.2021 г.
Несъмнено е установено по делото на база приложеното на лист 10 -ти
уведомително писмо /копие / , адресирано до Управителя на „О. „ ЕООД , че във връзка със
съобщение на посоченото ЕООД , заведено под номер 1790/ 13.08.2003 г., прието от к-н
Ал.П. – РИ при Второ РПУ Варна е било регистрирана кражба с взлом в ресторант „***“ –
офис на „О.“ ЕООД за времето от 08.08.2003 г. до 13.08.2003 г., като при огледа е
установено че липсват вписаните движими вещи, както и посочените в т.1 разплащателни
ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. на ГТП „*** „, с правоприемници СДТ „*** „,
КТУ „Л. „– поделение“ Р.“ ,ДФ „О.“ и „О.“ ЕООД / изброени по години и брой папки / .
Видно от л.13 ищецът сам писмено е декларирал под страх от наказателна
отговорност, че в периода от 5.4.1983 – 1.4.1984 г. е работил в ресторант *** като зам.главен
готвач, в периода 1.4.1984 г. – 14.2.1987 г. като главен готвач в р-т ***, *** и *** , в периода
11.9.1988 – 1.4.1989 г. в ресторант *** като главен готвач, в периода 1.4.1989 г. до 1.9.1994
г. в р-т *** като главен готвач, уточнявайки че е получавал месечно възнаграждение в
размер на 280 лв., при осем часов работен ден. Към декларацията са скрепени и 2 броя
цветни ,видимо стари снимки за доказване на твърденията на ищеца че е работил като
главен готвач и готвач.
За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото на листи 58 – 66 е
приобщено изисканото от Началник Затвора Варна копие от затворническото досие на
ищеца , като още от съпроводителното писмо с което е представено се установява, факта че
по време на изтърпяване на наказанието „ Лишаване от свобода „ в периода от 16.02.1987 г.
– 06.09.1988 г.ищецът е работил в ТПО *** , а в последствие преместен в обект Земеделско
стопанство „*** „ ,като има отработени 478 дни,зачетени в негова полза 239 р.д. – 7 м.29
дни.
От формуляра на досие – част от затворническото досие на ищеца се установява
правно релевантния факт, че към датата на постъпване в Затвора Варна - 16.02.1987 г.
ищецът е имал професия „ главен готвач „ ,като данните за професията и местоработата на
ищеца се съдържат и характеристиките на ищеца и декларациите, част от затворническото
досие. Доказано по делото е на база първото издадено от Затвора Варна СУ , приложено на
43 -ти, че ищецът е изтърпял наложеното му по НОХД № 162/1986 г. наказание за
извършено престъпление от общ характер, квалифицирано по чл. 343 , ал.2 НК от 3 години
лишаване от свобода .Ищецът е бил приведен в Затвора Варна на 16.02.1987 г. и УПО на
дата 06.09.1988 г., съгласно Определение по ЧНД № 499/1988 г. с остатък 9 м. и 11 дни .
Отделно от цитираните по -горе писмени доказателства ищецът с исковата си молба е
представил заверени за вярност с оригинала копия на трудова книжка № 40 на лицето
М. Г. М. (4 листа) и заверено копие на трудова книжка № 3262 на лицето Л. К. К. (6 листа), с
оглед установяване на допустимостта на свидетелските показания на тези две лица . В
проведеното по делото първо открито съдебно заседание съдът е извършил оглед на трудова
книжка на Народна република *** № 3262 на Л. К. К., съдържаща 32 стр., с посочен личен
паспорт № 1277340 от 09.11.1984 г. на Трето РУ на гр. Варна, издадена от СДТ „***“ -стр. 5-
4
та, като в протокола от о.с.з. са вписани всички констатирани данни в цитираната трудова
книжка.Също в първото открито съдебно заседание съдът е извършил и оглед на Трудова
книжка на Народна република *** № 891 на М. П. С., с посочен личен паспорт №
ГП250548 от 20.05.1970 г. на МВР – Плевен, с вписване в протокола от о.с.з. на данните .
След огледите на цитираните трудови книжки, съдът е допуснал до разпит водените
от ищеца двама свидетели а именно лицата Л. К. и М. С., т.к. е било изпълнено
отлагателното условие под което са допуснати гласните доказателства – представяне от
страна на ищеца на писмени доказателства относно това, че свидетелите са работили или
изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е
положен претендирания стаж, на основание чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР.
От събраните по делото гласни доказателства, от фактическа страна се установява и
изяснява следното :
Свидетелят Л. К. е роден през 1952 г., без дела и родствени отношения със страните
по спора. Същият свидетел е обяснил пред съда, че през 1997 г.,след завършване на
образованието си, постъпил на работа в предприятие „Р.“ към Стопанска дирекция
„Търговия“ като Заместник-управител на ресторант „***“ във Варна / срещу ***/.Тогава
ресторантът бил със сладкарница „***“ към него. След това К. бил прехвърлен в отдела като
административен служител, като районен отговорник -Управител на район обекти, Р. и не
само Р., след което работил като Заместник-началник, с временна Заповед, след това станал
Началник на отдел „Р.“, а след това известно прекъсване в Общинския съвет / Главен
специалист „Търговия „ / отново се върнал вече като Заместник-директор на предприятието
„О.“. Името „О.“, сочи св. К., че го го измислили, нямало връзка между имената „***" и
„О.“. „О.“ го измислили като нещо по-оригинално, защото разделили предприятие „Р.“ на
две части, като в едната част останали Р. и по-големите заведения тип закусвални, а в
другата част останали заведенията за т.нар. бързо хранене и фактически втората част била
предприятие за бързо хранене, с отделен директор, с отделно ръководство, но
предприятието беше разполовено.
В самото начало, когато бил районен отговорник, св.К. обяснява, че всичките Р.
„***", „***", „***", „***", „***", били в неговия район - „***", „***", „***", всичките,
наоколо, 10 - 15 обекта,. Директор отначало бил Д. Д., който впоследствие отишъл в „***"-а,
след това станал Н. С..
На конкретно поставени въпроси св.К. ясно е отговорил, че познава ищеца В.,
правейки отклонение - предприятието им беше около 2500 човека, като средностатистичен
състав, около 50% текучеството, за 10-15 г. не може да каже ,че познавам поне 80% от тях.
В този смисъл свидетелят е уточнил, че познавал сравнително малък кръг от хора в
предприятието, най-вече Управители, главни готвачи, по-известни, примерно най-добър
севритьор, хора, които били изявени по принцип. В. св. К. го знаел от ***, той там започнал
в началото на 83-та година вероятно, той започнал там, впоследствие по мнение на
ръководството на ***, защото го уважавали общо взето ръководството на ***, то било
сериозен обект, изпратили ищеца от предприятието на курс за главен готвач, който изкарал
той и придобил квалификация „главен готвач", след което вече работел само като главен
готвач в останалите обекти, в които работил. В. твърди св.К., че е работил в „***“, в „***“,
една тип закусвалня, голяма, до гарата, работил в „***", работил ев „***“.
Същият свидетел не скрива от съда, че е знаел, че В. имал някакъв сериозен проблем,
някаква катастрофа станала, имало дела, мисли, че влязъл в Затвора тогава, ефективна била
присъдата и 2-3 години някъде, но тя не била свързана с неговата работа по принцип, тогава
прекъснал по технически причини. След това, обяснява свидетеля, че възстановили ищеца
на работа,т.к. тогава имали остра нужда от квалифицирани работници, от добри
специалисти, особено готвачи, защото там било свързано с материална отговорност, а
главният готвач бил материално отговорно лице, освен, че бил организатор на производство
и т.н. и в този смисъл много малко хора, при мижави - никакви, заплати , се съгласявали да
поемат тази отговорност като главни готвачи.Тогава св.К. помолил ищеца В. да приеме като
5
главен готвач, защото в крайна сметка това, че бил в Затвора, не било свързано с дейността
му като специалист в тяхното предприятие и затова настоявал да се върне като главен
готвач. В. работел последно в „***“ по времето на св.К. твърди последния като уточнява , че
тогава излязъл Указ 56 и дали малко по-голяма свобода на частната инициатива и тогава
колективите имали право да сключват договор с предприятието, да минат на вътрешно -
стопанска сметка, под аренда така наречена и той бил в този колектив главен готвач като
фактически предприятието сключило договор с Управителката на „***“ .
Св.К. сочи още пред съда в показанията си ,че през 1991 г. , в края на 91-ва година
имало много сложна ситуация, тогава отделили държавните и общинските обекти,
държавата си ги взела като самостоятелни обекти и ги продали, отдали ги под аренда и т.н.
и останали много малко обекти в предприятието и тогава говорили с тогавашния директор,
защото двама станали директорите и св.К. решил да се прехвърли, с оглед на това да го
приватизирам впоследствие, като това станало точно по това време - преди да напусне и
всъщност напускането му беше свързано с това, че Общинският съвет си взел ресторанта, в
който бил свидетеля - „***" към ресторант „***" на *** /стол на Окръжния комитет тогава
преди да направят Партийния дом и били заедно „***" и „***"/ .Тогава отделили „*** за да
може св.К. да отиде там да си създаде колектив, да не ощети другия колектив, който бил. В.
през това време бил в „***“, пояснява св.К., като сочи че ищецът останал там след него.
С ресторант „***“ заявява още свидетеля К., че се случило така, че... продължили
под аренда да работят, след неговото прекъсване, вече като излязъл от ръководството на
предприятието нямал някакви впечатления от там, но знаел, че В. останал да работи там с
въпросната Управителка -В., а до къде стигнали не може да каже. През цялото време, в
което В. работел при св.К. като главен готвач и готвач, твърди още св.К., че ищецът работел
по трудов договор, тогава не можело да се работи по друг начин, заплати се изплащали,
всичко било много педантично, имали ТРЗ.
По стечение на обстоятелствата, казва още свидетеля – малко били кадърните и
хората, които поемали отговорност, и нямало как В. да не участва, не само той - и той,
разбира се, в много изложби, в много конкурси, имали грамоти от предприятието, парични
награди на колективи-първенци и В. в това число участвал в такива мероприятия, общо
взето свидетеля освен като за професионалист, за специалист в предприятието, някакви
особени впечатления за ищеца нямал други.
И на последно поставени от съда въпроси св.К. отговоря, че със сигурност не може да
каже в коя година е изгорял Ресторант ***, но самият той бил потърпевш от това изгаряне ,
защото изчезнали документи и неговата пенсия била 300 лв., защото не можали да намерят
доказателства и свидетелят не търсил по-нататък правата си .
Вторият воден от ищеца свидетел М. П. С.,е роден през 1954 г., също без дела и или
родствени отношения със страните .
Разпитан в качество на свидетел М.С. заявява пред съда, че в периода 1987 -1992 г.
работил в „О.“ като енергетик. Първо „О.“ бил „Р.“, св.С. заемал длъжност „енергетик“,
отговарял за всички обекти, Р. и кафенета, за ел. енергията, ВиК-то и поддържал ремонта.
Това било през 1987-ма година, твърди свидетеля , като не отрича че не помни, но
установил годината след като видял трудовата книжката. На конкретно поставени въпроси
и по същество св. С. е завил пред съда, че познава ищеца В., запознал се с него като ходил в
Р.те, обикалял всички Р.. Спомнял си, че В. бил в „***“, но и в „***“, работел като готвач,
без да може категорично да уточни дали ищеца е бил главен готвач. По повод работата си
свидетеля обяснява, че се е виждал с ищеца В., като сочи че „***“ и „***“ били обекти към
„Р.“. Ръководител на „Р." първо бил Н. С., после В., заместник бил К., Управителя на „***“,
била жена. Освен В., в различните години ,свидетеля С. си спомня, че в „***“ Красьо бил по
едно време сладкар, после имало един сервитьор-руснак.На последно място от приложените
поделото на листи от 85 до 103 заверени за вярност с оригинала копия на документи от
Архива ведно с историческа справка по несъмнен и категоричен начин се установява
правоприемството на ответника „О.“ ЕООД с предходните държавни предприятия, към
6
които са били включени Р.те за които се сочи и по-горе,че ищецът е работил.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск за установяване на трудов стаж съдът съобразявайки
изложеното по-горе от фактическа страна прави следните правни изводи :
Установяването на трудовият стаж по съдебен ред е един от правнорелевантните
факти, за който е предвидена изрично възможност в ЗУТОССР. Предпоставка за
допустимостта на иска по чл.1, ал.1, т.3 от закона е да са налице доказателства, че
осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник и в архивното стопанство
на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт да
липсват писмени данни за претендирания стаж.
В конкретния случай цитираното по-горе удостоверение, издадено от ответника О.
ЕООД удостоверява, че понастоящем при ответника липсват каквито е да е документи от
които може да се установи трудов стаж на ищеца ,поради извършена през м. август 2003
година взломна кражба на ведомостите за заплати за периода от 1960 г. до 2000 г. от офиса
на ответника, находящ се тогава в ресторант *** .
На второ място от издаденото от ответника *** удостоверение в оригинал също се
установява, че „О.“ ЕООД не е предоставило на НОИ разплащателните ведомости за
заплати за периода 1960 -2000 г., поради установена кражба с взлом през м. 08.2003 г., В
издаденото на ищеца от ответника О. ЕООД на основание чл.5 , ал.1 ЗУТОССР се съдържат
правно релевантните данни затова,че ведомостите за заплати за посочения период са били
откраднати /л. 9/.
Горното , независимо от възраженията на НОИ прави искът на ищеца В.И. за
допустим. В подкрепа на извода за допустимост на иска е и създадената съдебна практика, в
частност задължителното за настоящата инстанция Решение № 217 / 3.10.2014 г. на ВКС
постановено по реда на чл.290 ГПК по г.гр.дело № 223/2014 г. на ІІІ г.о., ГК .В цитираното
Решение по чл.290 ГПК сочи , че съгласно чл. 5 ал.1 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред особена предпоставка за допустимост на установителния
иск по този закон е наличието на удостоверение, издадено от работодателя/ осигурителя,
при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или друго юридическо лице или
физическо лице , което съхранява книжа, ведомости за заплати и други , че документите са
изгубени или унищожени .
Приемайки иска за допустим, съдът на база съвкупния и поотделен анализ на
събраните писмени и гласни доказателства намира, че искът на ищеца и основателен и
доказан .
Основателността на иска не може да бъде установена единствено и само въз основа
на ангажираните от ищеца Удостоверение по чл. 5 , ал.1 ЗУТОССР , издадено от ответника“
О.“ ЕООД , както и на база удостоверението на *** .
От анализа на тези удостоверения, в съвкупност и поотделно, частта от
7
затворническото досие на ищеца, данните от Архива , се извежда извод, че ищецът както в
исковия период е престирал труд на твърдяната от него длъжност , така и по време на
изтърпяване на наказанието Лишаване от свобода в Затвора Варна .
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите К. и С., които са и преки и
непосредствени и безпристрастни, кореспондиращи напълно и с декларираното от ищеца
относно периодите в които е заемал длъжност готвач и главен готвач при праводателите на
ответника О. ЕООД .
На база изложеното от свидетелите К. и С., вписванията в личните им трудови
книжки, историческата справка от Архива ведно с данните за настъпило правоприемство на
страната на ответника „О.“ ЕООД , съдът приема че ищецът при условията и на пълно и на
главно доказване е установил и доказал, че в периодите от време извън времето в което е
търпял наказание лишаване от свобода в Затвора Варна е престирал труд като готвач и
главен готвач в Р.те представляващи част от държавни предприятия за исковия период от
05.04.1983 г. до 01.09.1994 г.,с прекъсване от 14.02.1987 г. до 09.09.1988 г. , като Зам.
Главен готвач и главен готвач в „О.“ ЕООД - правоприемник на СДТ „***“, КТУ „Л.“
поделение „Р.“, ДФ „О.“,в частност : в периода от 05.04.1983 г. до 01.04.1984 г. в ресторант
„***“, в периода от 01.04.1984 г. до 14.02.1987 г. в Р.те „***“, „***“ и „***“, в периода от
11.09.1989 г. до 01.09.1994 г. в ресторант „***“. Конкретните начални и крайни дати на
всеки един от подпериодите действителност се установят на база декларацията на ищеца
подписана под страх от наказателна отговорност по чл.313 НК, която впрочем не е оспорена
от нито един от ответниците .
С оглед изложеното, без да бъдат преповтаряни изводите от фактическа страна, съдът
уважава предявения иск изцяло като основателен и доказан. За пълнота на мотивите ВРС
счита, че неполагането на дължимата се грижа от страна на ответника „О.“ ЕООД да
съхранява ведомостите за заплати, респ. и да ги предава в НОИ не може, а и не следва да
рефлектира върху трудовите и осигурителни права на ищеца, а и именно настоящото
производство се оказва единствения възможен правен способ ищецът да може да докаже
наличието на трудов и осигурителен стаж, без самият той да е ставал причина за
необходимостта да търси правата си по съдебен ред.
При този изход на спора съдът следва да се произнесе по реда на чл. 81 ГПК .С
постановеното Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г.,
ОСГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, са дадени задължителни указания до
съдилищата, че в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред са приложими общите правила на ГПК за присъждане на
разноските.Съобразно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР държавна такса за производство не следва не
следва да се събира.Нормата на чл. 9,ал.1 и ал.3 гласи : ал.1 - По делата за установяване на
трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси и ал.(3) По делата
за установяване на трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца.
Ето защо, съдът не определя държавна такса за водене на исковото производство, а
поради искане с правно основание чл. 78, ал.1 ГПК не присъжда разноски в полза на ищеца,
8
независимо от уважаване на иска .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищеца В. Т. ИЛ.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат от АК Варна -М.Н.
Д., със съдебен адрес: *** и ответниците 1). „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ,представлявано от управителя Т. Т. Х. и 2). Т. Н. - В., ***, представлявано
от Директора Д. А., че ищецът В. Т. ИЛ., ЕГН ********** е работил по трудов договор и
е придобил трудов стаж в периода от 05.04.1983 г. до 01.09.1994 г., с прекъсване от
14.02.1987 г. до 09.09.1988 г. , като Зам. Главен готвач и главен готвач в „О.“ ЕООД -
правоприемник на СДТ „***“, КТУ „Л.“ поделение „Р.“, ДФ „О.“, както следва: в периода от
05.04.1983 г. до 01.04.1984 г. в ресторант „***“, в периода от 01.04.1984 г. до 14.02.1987 г. в
Р.те „***“, „***“ и „***“, в периода от 11.09.1989 г. до 01.09.1994 г. в ресторант „***“, на
основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните с Въззивна жалба.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9