Р Е Ш Е Н И Е
№...................
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав в открито съдебно заседание на десети
октомври две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева разгледа
търговско дело № 818 по описа за 2019 г. и взе
предвид следното:
Производството
е образувано пи искова молба на К.л. ЕООД (К.) ЕИК: ****** срещу „В.Е.С.“, ЕИК:
******(с
предишно наименование С.Л.Б.К.А. ЕООД (В.). Предявен е и насрещен иск от С.Л.Б.К.А.
ЕООД срещу К.л. ЕООД (К.) ЕИК: ******.
С
влязло в сила определение 2381/21.05.2020 г. е върната исковата молба на К.л.
ЕООД (К.) ЕИК: ****** срещу „В.Е.С.“, ЕИК: ******(с предишно наименование С.Л.Б.К.А.
ЕООД (В.). Производството по делото продължава по предявения насрещен иск на В.
срещу К..
В
исковата молба се излагат твърдения, че
между страните е сключен Договор за предоставяне на софтуерни лицензи и услуги SingularLogic Enterprise suite с номер D12/ 00325Gx от 26.08.2016 г. по
силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника софтуерни
лицензии и услуги по внедряване на софтуерно приложение SingularLogic
One touch Retail
и SingularLogic Enterprise suite срещу задължението на
ответника да ги заплати. В. като изпълнител
по
договора твърди, че за периода 01.01.2017 г. – 10.10.2018 г. негови служители
са работили по проекта, като са изпълнили всички заложени договорености общо
289,75 часа. Цялата
извършена дейност по договора е описана в графици, протоколи за извършени
обучения и пр. В допълнение към задълженията по договора, В. извършил
инсталация на програмата, параметризация, внедряване, обучение на ключови
потребители на база модела на системата на клиента. За извършената работа по
договора до 29.10.2017 г. е издадена фактура от 31.03.2017 г. в размер на
сумата от 20 363,62 лева с ДДС и проформа фактура на 29.10.2018 г. за
сумата от 24 776,15 лева. Сочи се, че основното задължение на ответника е
да приеме и заплати предоставени му от С.софтуерни лицензи и услуги по
внедряване на програмата – софтуерно приложение
SingularLogic
Enterprise suite и SingularLogic One touch retail. Сочи се, че е налице
плащане на сумата от 40 % от общата стойност (80 631,905 лева с ДДС). Въпреки
настъпилия падеж за плащане на втората и третата вноска (съответно на
29.10.2017 г. 26.11.2018 г.), такова не е извършено. Поради това се твърди, че
е налице и забава, за която се дължи наказателна лихва по чл.5.3 от договора.
Поддържа се, че е налице забава на изпълнението на задълженията на В. по
договора към датата на предявяване на иска, но това се дължало изцяло на
ответника - К. – основно липса на необходимия хардуер и софтуер, както и
изисквания за промени в програмата, в отклонение с договорените параметри за
визуализации, интерфейс, цветове, продължителния период на съгласуване на методологията.
Сочи се, че ищецът е оказал съдействие на ответника К. да изпълни задължението
за закупуване на хардуер и софтуер. Това е направено обаче едва на 24.10.2017
година. Липсвала и необходимата техническа експертиза у служителите на К., и
желание за съдействие (вкл. и нежеланието за работа по внедряване на
програмната за периода май-септември). Неоправдано след октомври 2018 г. К.
отказва да съдейства за изпълнение на договора и изпраща покана за разваляне на
договора. Поради това се оспорват твърденията на ответника по иска, че
договорът между страните е развален, тъй като за ответника К. не е съществувало
основание за разваляне на договора. Ищецът се позовава на чл. 95 от ЗЗД за
освобождаване на длъжника от последиците на неговата забава.
Моли съда да осъди ответника К. да му заплати общо сумата от
45 139,77 лева – главница по двете фактури, 4 950,83 лева-
наказателна лихва по чл. 5.3 от договора. Претендира се и законната лихва от
предявяване на иска до окончателното заплащане на сумите по главницата и
разноските по делото.
В отговора К. оспорва изцяло иска. Сочи, че договорът между страните е
развален от възложителя на 01.08.2018 г. именно поради неизпълнение на
задълженията на С.(В.). Параметризирането на системата с изготвен и приет
бизнес анализ било извършено едва на 16.06.2017 г. – една година след сключване
на договор,а като в следващата година
въпреки проведени множество срещи, договорът не бил изпълнен. Сочи, че
се е закупил необходимия допълнителен хардуер, но разработването на
специализирания софтуер, параметризацията на програмата на С.за нуждите на
клиента и внедряването при клиента са основното задължение на С., което не е
изпълнено. Поради това и договорът е развален от К..
В допълнителната искова молба В. поддържа твърденията си. Сочи се, че
инсталацията е на 24.10.2017 г., а не на
29.10.2018 г., както твърди ответника, поради което и бил настъпил падежа за
заплащане на втората част от дължимата
сума по договора в размер на 25 % от договорената цена, което се претендира от
30.10.2017 година. Поддържа се, че към
датата на сключване на договора възложителят не е разполагал с техническа
възможност за внедряване и функциониране на програмата, което било в нарушение
на задълженията му по договора, което препятствало възможността на изпълнителя
да изпълни своите задължения във връзка с инсталация и параметризация на
програмата.
Ответникът К. в отговора на допълнителната искова молба поддържа
връзката между задълженията на страните по договора, като се сочи, че
закупуването на нов хардуер и софтуер е извършено изцяло по указания на С., за
да може С.да изпълни задълженията си по договора, като инсталира своята
програма върху хардуера със съответната среща. Сочи се, че спорът е дали след като
е закупен необходимия хардуер и софтуер С.е извършило инсталация, параметризация, внедряване и обучение на ключови
потребители на системата, което е предметът на договора. Оспорва се
настъпването на изискуемостта на задължението за заплащане на суми по
посочените две фактури, с оглед уговорките между страните.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
От представените писмени доказателства
се установява, че страните К. и С.са сключили договор за предоставяне на
софтуерни лицензи и услуги SingularLogic
Enterprise suite с номер D12/ 00325Gx от 26.08.2016 г. (стр.
8-10 по делото), по силата на който К. се е задължил да предостави на ответника
софтуерни лицензии и услуги по внедряване на софтуерно приложение SingularLogic One touch Retail и SingularLogic Enterprise suite срещу
задължението на ответника В. да ги заплати.
Съгласно чл.2 от Договора, предмет на същия
е предоставянето на Клиента (К.) от
страна В. (тогава С.) на цялостен проект в срок от 2 месеца и половина, на база
на продукта на С.SingularLogic
Enterprise suite и SingularLogic One touch Retail, на една инсталация
дефинирана в т.5.1. при условията на договора срещу заплащане на общата цена
посочена в същата точка, включваща: 1) Право на ползване на програмата/ Software User license (D1)/
на клиента от страна на В..
2) Правото на ползване / Software License/ се предоставя за неопределено време
в срок от 5 дни от заплащане на целия проект;
3) Услуги (D2) – инсталация, параметризация,
внедряване, обучение на ключови потребители на база модела на системата на
Клиента. Проектът стартира след първото
плащане.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, В. ще
предостави програмата по начин описан в т.3.1 - на магнитен носител се представя актуално
копие на програмата, което се удостоверява с приемо-предавателен
протокол, като след инсталиране, програмата функционира по начина, определен от
С.при условие, че са спазени техническите изисквания към операционната система
и хардуерното оборудване.
Съгласно чл.4, ал.3 от договора, програмата
се разпространява и предоставя за ползване от Singular SA (създател и изключителен
собственик).
SinglarLogic SA не гарантира, че програмата
отговаря на всички нужди и изисквания на клиента. Посочено е, че клиентът
предварително е проверил и се е уверил, че различните функционални възможности
на програмата отговарят на неговите нужди и изисквания и ги е приел. Singular SA не гарантира, че
програмата ще функционира под каквато и да било среда на компютърни системи или
в комбинация с всяка една програма избрана от Клиента.
Съгласно 4.6 от Договора, С.издава
протоколи за предоставените услуги на клиента. Тези протоколи ще бъдат
подписвани от клиента като доказателство за извършената работа.
Съгласно чл.5 от договора общата цена ( без ДДС) за проекта, предмет на този
договор е 34,355 (
тридесет и четири хиляди и триста петдесет и девет евро) за стартиране на
програмата, платими в български лева, по курса на БНБ в деня на издаване на
фактурите и се основава на следното:
1.
Лицензи Обекти – Front Office- SingularLogic One Touch Retail,
съответстващ на Анекс 1 неразделна част от договора- 3780 евро;
2.
Лицензии Back Office- Системен софтуер SingularLogic Enterprise Suite, съответстващ на Анекс
1 неразделна част от договора - 14.015 евро
3.
Услуги по внедряване магазини- 7560 евро
4.
Услуги по внедряване централен офис –
9000 евро
5.
Обща цена на лицензи и услуги по
внедряване в Евро без ДДС- 34,355 евро
Съгласно чл.5.2 от договора, фактурирарането се извършва до 3 дни от деня на подписване
на договор. Плащането се извършва по следния начин, освен ако не е уговорено
друго: 1) I плащане:
40% от цената, в срок от 5 дни от фактурата при стартиране на проекта;2 )II плащане: 25% от цената, в срок от
5 дни от датата на инсталацията на системата и подписване на протокол за
доставка и инсталация; 3) III
плащане: 25% след подписване на финален приемо - предавателен
протокол за предаване на завършения проект; 4) IV плащане: 10% до 30 дена след
подписване на финален приемопредавателен протокол за
завършеният проект.
Съгласно чл.5.3 от договора, при
забавено плащане от страна клиента се дължи наказателна лихва на ден върху
неиздължената сума в размер на основния лихвен процент определен от БНБ към деня
на забава.
В чл. 6.4 от договора е посочено, че
същият може да бъде прекратен по всяко време от страна на клиента, при условие,
че С.наруши някоя от клаузите по настоящия договор. Прекратяването на договора
става в 7 дневен срок от датата на писменото уведомяване на С.от страна на
клиента.
В анекс - неразделна част от договор D12/ 00325Gx- 26/08/2016 (стр. 14 по делото) са описани цените на отделните
лицензии.
По делото е приложена и методология за
внедряване на SingularLogic Enterprise Suite ERP в К. Л.и К.
Стандарт, в която подробно са описани процесите, които следва да бъдат
извършени за да бъде внедрен и успешно използван софтуерния продукт предоставян
от ищецът на ответното дружество (стр. 20-52 по делото), с дата 16.06.2017
година, носеща подписите на представители на К. и С./В..
Представени са и четири графици за
внедряване на Galaxy ERP в COFFEE LIFE (стр. 53-63 по делото), неподписани от
страните, но неоспорени от тях, че са част от разменената електронна
кореспонденция.
С уведомление и покана от 01.08.2018 г. К.
дава едномесечен срок на ищеца да изпълни задълженията си по сключеният
договор, включително да изработи, инсталира, параметризира,
внедри продукта и да обучи ключови потребители на база модела на системата при
клиента („К.Л.“
ЕООД). Посочено
е че изпълнението следва да бъде прието от страните с двустранно подписан
протокол. Ответното дружество посочва, че в противен случай ще счита договора
за развален от 01.09.2018 г., поради неизпълнение от страна от изпълнителя.
Поканата е връчена на 08.10.2018 г. на
ответника С.(В.), видно от известие за доставяне (стр. 67 по делото). След това
уведомление, между страните е разменена кореспонденция, като с отговор на
изпратената покана от С./В. посочва, че
неизпълнение на договора има, но от страна на „К.Л.“ ЕООД. Посочва се, че не е
изплатено възнаграждение на изпълнителя в размер на 20363, 62 лева с ДДС по
фактура № 1805 от 31.03.2017 г.; не е осигурено необходимото съдействие; налице
е отказ за тестване на системата, промяна на първоначално договорените
спецификации и явно нежелание за имплементиране на системата от страна на
отговорните служители на „К.Л.“ ЕООД, от които зависи изпълнението на
задълженията на С.Л.по договора. Посочва се, че С.Л.е положило повече от дължимите усилия за
изпълнение на задълженията си по договора- дружеството не спирало да работи по
проекта и е изпълнило всички задължения по проекта, което включвало: инсталация
на програмата на сървър на К. Л., параметризация, внедряване и обучение на
основни потребители и пр. Посочва се, че с оглед на изпълнението на договора К.
Л.няма основание да развали договора. Твърди се, че претенциите за връщане на
суми, включително претенциите, свързани със закупуване на сървър, били
неоснователни, още повече като се има предвид, че договора включвал единствено
предоставяне на услуги, но не и продажба на стоки. С.Л.кани К. Л.да заплати
просрочена с 18 месеца фактура № 1805, получена и приета от К. Л.на 31.03.2017
г.; проформа фактура № 00127 от 29.10.2018 г., за сумата от 24 776, 15
лева с ДДС, издадена за доставени лицензии.
С писмо от 26.11.2018 г. (стр.70 по
делото) К. поддържа, че договорът между страните е развален от К. Л., поради
неизпълнение от С.Л.; фактура № 1805 е издадено
по настояване на предишния управител на С.Л.– Й.К.с изричната уговорка, че не
търси плащане по нея. Към датата на издаване на фактурата не са съществували
никакви изискуеми задължения за К. Л., а задължението за авансово плащане било
изпълнено. Издадените фактура и профрома-фактура
надвишавали договорената стойност по договора, което нямало основание. Оспорва
се твърдението, че К. Л.не е оказало съдействие на С.Л.. Посочва се че С.Л.дори
не представило демо версия на изработеното, а в
предоставените фрагментарни модули се съдържат данни за номера на дамско бельо,
но не и на продукта с който боравел К. Л.. Напомня се, че сключеният между
страните договор бил развален, поради което К. Л.не дължало никакви суми, а С.Л.трябвало
да върне всичко което е получило по договора.
По делото са представени 22 броя
протоколи за услуги, които са подписани и от двете страни, с които се
установява провеждане на срещи и изпълнена работа от служители на В. (С.) и провеждане на срещи в периода 20.10.2016 г.
– 08.03.2018 година.
От представената по делото
кореспонденция по електронна поща се установява, че в периода декември 2016 г.
– октомври 2017 г. между страните по договора е провеждана интензивна
комуникация по отношение на закупуването на необходимия хардуер и лицензии за Microsoft SQL, с цел внедряване на програмата,
предмет на договора. Установява се, че ищецът е отправил оферта към ответника за
доставка на необходимия хардуер на 19.12.2016 година (стр. 264-266 по делото).
Приложен по делото е и приемо- предавателен протокол от 24.10.2017 г. (стр. 108 по
делото), подписан от двете страни, с който се предават: един брой сървър HP със сериен номер CZ2641928N; един брой сървър HP със сериен номер CZJ7180FZY.
От представеният по делото отчет за
извършени услуги (стр.159-164 по делото), издаден от ищеца за ответника се
установява, че служителите на ищеца са работили по проекта общо 289,75 часа.
Този отчет не е подписан от представители на ответника.
По делото е представена фактура № 1805
от 31.03.2017 г. за сумата от 20363, 62
лева с ДДС, както и проформа фактура № 000127 от
29.10.2018 г. за сумата от 24776, 15 лева с ДДС, издадени от С.(В.) с описани
дейности (стр. 165-166).
По
делото е представена проформа фактура от ищеца за закупуване на лицензите на MS SQL server
на обща стойност от 8 097,84 лева.
По делото е представена и е приета
съдебно- счетоводна експертиза от вещото лице Р.С..
В заключителната част на експертизата
си, в отговор на първия въпрос, вещото лице дава следния отговор: От
извършената проверка при ищеца и в НАП се констатирало, че фактура
1805/31.03.2017 г. на стойност 20 363, 62 лева с ДДС е включена в дневника
на покупки по ЗДДС за м.03.2017 г. на К., подаден в НАП. По посочената фактура К.
е ползвал право на пълен данъчен кредит по фактурата в размер на 3 393, 94
лева. От извършената проверка при ответника в НАП се констатирало, че
процесната фактура на стойност 20 363, 62 лева с ДДС е включена в дневника
на продажби по ЗДДС за м.03.2017 г.
на С.(В.), подаден в НАП.
По счетоводни данни на ищеца и
ответника, по фактура № 1805/31.03.2017 г. няма извършено плащане.
Изчислената законна лихва върху сумата
20 363,62 лева, за периода от 30.10.2017 г. до 01.07.2019 г. включително,
включващ 610 дни, е в размер на 3450, 50 лева. Изчислената законна лихва върху
сумата 24 776,15 лева, за периода от 26.11.2018 г. до 01.07.2019 г.
включително, включващ 218 дни, е в размер на 1500,33 лева.
В проведено на 10.10.2023 г. открито съдебно заседание е разпитано вещото
лице С.. На констатацията на адв. В., че
в заключението не се съдържа отговор на въпрос 2 – какви плащания са извършени
по договора, вещото лице е посочило, че в поредността
на зададените въпроси е възприел, че става въпрос за процесната
фактура № 180, затова е дало отговор, че по фактура № 1805 от 31.03.2017 г.,
няма извършени плащания по данни на двете страни. Вещото лице е дало
разясненията в съдебно заседание, че при справки в счетоводствата и на двете
фирми е установило, че на 09.09.2016 г. К. е заплатил
сума по банков път в размер на 32 251,20 лева, с получател С., като
основанието, което е посочено е фактура № 1693 от 30.08.2016 г. по договор за
внедряване; на 17.10.2017 г. К. е заплатил на С.сума в размер на 8 097,84 лева,
с основание проформа фактура от 02.10.2017 г. и още
пояснения SQL на латиница.
Това са двете платежни
нареждания, които са осчетоводени при ответника като извършени плащания към С..
Като свидетели по
делото са разпитани свидетели на ищеца – Д.С.А.и А.С.Д..
Свидетелката Д.А.е
служител на ищцовото дружество „В.Е.С.“ ЕООД/ с предишно име С.Л.Б.К.А. ЕООД, на длъжност „Съпортен сървис мениджър“ от 2006
година, като няма управителни функции по отношение на дружеството.
Свидетелят А.посочва,
че познава фирма „К.Л.“ ЕООД. Имали съвместен проект с тях за внедряването
на IRP софтуер „Галакси Ентърпрайз“ и „Галакси Ритейл“ в „К.Л.“ ЕООД - програми
за цялостно управление на бизнеса. По принцип внедряването на програма за
цялостно управление на бизнеса изисквало създаване на екип и от страна на
ответната страна, в случая - С.. Принципно, внедряването и изобщо процеса
започвал с осъществяване на връзка на търговски представители на С.с фирми,
които се интересуват от внедряването на такъв софтуер. Извършвали се една или
няколко презентации на възможностите на софтуера. С.представяли възможностите
на софтуера, събирали информация от клиента за неговите нужди, след това
изготвяли оферта към клиента, договаряли модулите, които ще бъдат включени,
защото системата била модулна. Клиентите получавали оферта, след одобрението от
тяхна страна на офертата се започвало с внедряването, като едно внедряване
минавало през няколко стъпки. В конкретния случай, свидетелката сочи, че системата
била презентирана преди сключването на договора в офиса на С.. Първата фаза на
внедряването била организационна среща, която не преминала добре, като
представителите на К. заявили, че не са запознати със системата, не им е била презентирана и се наложило представители на С.да направят отново прецентация
на програмата, въпреки, че това не било предвидено. Представителите на „К.Л.“
ЕООД заявили, че са ощетени с четири модула, които според свидетеля не били
включени в офертата. Впоследствие, по впечатление на свидетелката, управителите на двете дружества постигнали
съгласие да се закупят допълнителни модули, но свидетелят твърди че не е
виждала такъв анекс. „К.Л.“ ЕООД се забавяло с попълването на въпросниците,
предоставяни от С., които били необходими, за да бъде изготвена основата (blueprint) на бизнес процеса. Според свидетеля
от страна на „К.Л.“ ЕООД правили изявление, че софтуерът е прекалено сложен. Свидетелят
посочва и, че „К.Л.“ ЕООД имали проблеми с хардуера, което довело до
допълнително забавяне. Хардуер бил набавен едва 2017 година. Когато
възложителят е осигурил необходимия хардуер, С.инсталирал програмата. Направени
били и инсталации по станциите в офиса и „К.Л.“ ЕООД са могли да започнат с
тестовете. По мнение на свидетелят С.са
били готови с 90% от нещата. Възложителят няколко пъти сменял номенклатурите,
заради сезонност на извършваната от тях работа. Въпреки това изпълнителят
променял нещата съобразно изискванията на възложителя. Според свидетеля е имало
забавяне, което се е дължало на възложителя, който поради сезонността на
неговата дейност не е имал възможност да работи по проекта. Изпълнителят
извършил няколко обучения. По впечатление на свидетелката А.не били извършвани тестове
с програмата от служители на ответника. Процесите не били лесни, но
възложителят заявил, че персонала му в кафетериите не е на достатъчно ниво и
трябва да бъде много лесно направено за работа, което според свидетеля това не
било възможно. За тестовия период не било задължително да съдържа цялата
номенклатура на клиента, защото в инструкциите, които се дават на клиентите, С.им
показвал какъв е начина те да си въвеждат номенклатурата и е било редно
клиентът по време на тестовете да въвежда сам номенклатурата. Въпреки това, в
техния случай, С.въвеждал номенклатурата, с цел да възложителят да бъде
накаран да тества поне някаква част от
нещата.
Разпитана свидетелката А.С.Д.
сочи, че е служител на „В.Е.С.“ ЕООД /с предишно име С.Л.Б.К.А. ЕООД/ като
консултант от 2016 година, без управителни функции. Свидетелят Д.посочва, че познава
фирма „К.Л.“ ЕООД. Участвала в проекта по подготвяне на ЕRP-система за техните нужди и съответно
внедряването. Присъствала на срещите по проучване на техния процес на работа,
настройката на системата, целия процес и впоследствие при обучението на
служителите. Програмата по принцип била готова. Тя позволявала да се настрои,
но всъщност се настройвал самия процес, документите, които служителите
използват, номенклатури и имало много неща, които са били от програмата и не
могли да бъдат променени. „К.Л.“ ЕООД срещнали известни затруднения и имали
желание да се променят неща, което било много трудно. Едно от нещата, които
искали е въвеждането на курса на валутите. В програмата се въвеждал курс 1 лев равно на 0,5 евро, а не обичайния
2 лева равно приблизително на 1 евро. Това било малко объркващо, но с течение
на времето се свиквало, а това не можело да бъде променено, защото всяка
валутна операция в системата използвала курса, нямало как цялата програма да
бъде променена. Програмата обхващала цялата дейност на фирмата. Това се отнасяло
и за покупки, продажби, имало „счетоводен модул“ и всъщност модулите били
свързани. При въвеждане на данни, например в покупки, данните се отразявали в
склада, при контрагента и в счетоводството. Служителите на счетоводния отдел на
„К.Л.“ ЕООД настоявали, че при тях, в счетоводната програма имало определени справки, с които те могли лесно да
си проверяват месеца, грешки, проблеми и т.н. При изпълнителят имало счетоводен
модул, но данните се организирали по друг начин. Програмата била доста различна
от чисто счетоводен софтуер, при който има само счетоводен модул, а с дебити,
кредити и сметки работи се по друг начин и те трябвало да се запознаят с начина
на работа на цялата система, а не само със счетоводния модул. Служителите на
изпълнителя провеждали обучение на служителите на възложителя, дали писмени
инструкции, демонстрирали как системата е настроена за техните нужди.
Свидетелката Д., която присъствала и участвала в обученията на служителите на К., заявява, че служителите на възложителя се оплаквали,
че им е трудно, не могли да се ориентират в менютата. Поради това се наложило
да се проведат допълнителни срещи, да се съдейства за въвеждане на текущите
данни. По впечатление на свидетелката Д., процесът на работа на възложителя бил
сложен, като от възложителя искали да се въвежда много информация в системата –
поръчка към доставчик, потвърждение на поръчка, дати на доставка, време на
получаване на стоката, като цялата тази информация била свързана с въвеждане на
данни. Впоследствие, след като показали процеса по работа със системата,
служителите на възложителя заявили, че ще им трудно да въвеждат толкова много
документи. Правели се обсъждания как да премине процеса на внедряване и при
обсъждане на дати и периоди, от възложителя заявили, че предпочитат между май и
септември да не започва реална работа със системата, тъй като това за тях било
натоварване, а те в този период имали сезонни обекти по морето, които
стандартно не работели и това за тях бил допълнителен ангажимент. Септември не
започнало внедряването. Това било предмет на обсъждане във фирмата на
изпълнителя, но свидетелят не помни точната причина за забавяне, понеже са
минали 6 години. Внедряване въобще е нямало. Възложителят не останал доволен от
това, което получава най- вече заради проблемите с валутата. Това бил основен аргумент на възложителя, че част
от справките не били каквито ги искали и им била трудна работата с тях. С.продължавали
да работят по проекта. През 2018 г. окончателно спряла работата по проекта. Свидетелят
смята че програмата отговаряла на изискванията на възложителя.
При така установената
фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск по чл. 79, ал.1 вр чл. 266 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 45 139,77 лева – дължима по фактура 1805/31.03.2017 г. – за сумата от 20 363,62 лева с ДДС и
24 776,15 лева с ДДС – по проформа фактура
127/29.10.2018 година.
От съдържанието на
договора, на който ищецът основава претенцията си, се установява, че се касае
за смесен договор, който съдържа елементи на предоставяне на право на ползване
на компютърна програма, чийто автор е ищцовото
дружество и елементи на договор за
изработка, свързан с адаптиране на програмата към особеностите и нуждите на
ответника като клиент.
Поради това и предметът на договора съгласно чл. 2 от същия съдържа
два елемента- предоставяне на правото за неизключително ползване на програма,
разработена на базата на притежаван от ищеца софтуерен продукт, използван
за управление на планиране и управление
на ресурсите – софтуерно приложение SingularLogic One touch Retail и SingularLogic Enterprise Suite
и т.нар услуги – дейността по инсталация, параметризация, внедряване, обучение
на ключови потребители на база модела на системата при Клиента. Именно във
втория елемент се разкриват характеристиките на договор за изработка, доколкото
този елемент е свързан с адаптиране на вече наличен софтуерен продукт,
разработен и собственост на ищеца като изпълнител към нуждите на клиента –
ответник по делото в конкретната хипотеза.
За преценка основателността на иска, Съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 258 ЗЗД, с
договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение.
Договорът е неформален, консенсуален, двустранен и
възмезден.
Основните задължения на
възложителя са: 1) да окаже съдействие на изпълнителя; 2) да приеме работата и
3) да заплати уговореното възнаграждение. Основните задължения на изпълнителя
са: 1) да изработи поръчаното със свои материали; 2) да даде указания
възложителя, ако даденият му проект или материал е негоден; 3) да предаде
изработеното на изпълнителя (така и решение № 238 от 17.03.2021 г. по гр. д. №
655 / 2020 г. на ВКС, IV ГО).
Спорът по делото е
относно настъпване на предпоставките за изискуемост на задълженията за
заплащане на втората и третата вноска по договора, съответно дали е развален
договора между страните.
Ищецът като изпълнител
твърди, че е изпълнил задълженията си по договора и претендира плащане на
дължимите суми по две фактури, издадени във връзка с осъществени инсталации на
проекта и обучение на служителите на ответника.
Ответникът твърди, че е
налице неизпълнение на договорните задължения на ищеца като изпълнител, като
прави и възражение, че договорът е развален поради неизпълнение на договорните
задължения на ищеца като изпълнител, считано от 01.09.2018 година.
Относно възражението за
разваляне на договора поради неизпълнение на
договорните задължения от ищеца, Съдът намира, че това възражение следва
да се съотнесе с характеристиките на договора за
изработка - договор с продължително изпълнение, поради което и развалянето няма
обратно действие и съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска връщане само
на неусвоената част от дадения аванс. Поради това и ако се докаже, че е налице
неизпълнение на част от договорните задължения на изпълнителя, т.е изработване
на част от договореното, възложителя дължи заплащане на тази част, дори и
договорът да е ефективно развален след датата на частичното изпълнение.
От данните по делото –
събраните описани писмени доказателства – бизнес анализ, подписан на 16.06.2017
г. от представители на двете страни, четири броя графици, които макар и да не
са подписани от представители на двете страни, не се оспорват от страните, че
са изготвени, електронната кореспонденция, свързан с обсъждане на конкретните
нужди на клиента, както и със закупуването на необходим хардуер, както и
лицензи за същия (не включени в предмета на процесния договор, но необходими за
изпълнение на договора като техническо оборудване във връзка с което следва да
се осъществи инсталацията на адаптираната програма), Съдът намира, че след сключване на
договора и плащане от ответника като възложител на първата дължима вноска – 40
% от договорената цена в срок, между страните е започнала кореспонденция, както
и срещи, насочени към осигуряване на изпълнение на тази част от договора,
изискваща адаптиране на притежавания и разработен от ищеца софтуер към нуждите
на ответника като възложител, което включва подробен анализ на нуждите на
клиента - ответник.
Ищецът като изпълнител
прави възражение, че е налице забава в изпълнението на неговите договорни
задължения, но същата се дължи на липсата на съдействие от страна на ответника като възложител – липса на необходимото
съдействие – възражение по чл. 95 от ЗЗД.
Основателен е доводът
на ищеца като изпълнител, че забавата за изпълнение на договора спрямо
първоначално заложения срок за изпълнение – 2,5 месеца от началото на проекта,
до момента на подписване на бизнес анализа -
16.06.2017 г., се дължи на
неоказването на достатъчно съдействие от страна на възложителя. От разменената
електронна кореспонденция, и от показанията на свидетелите, които съдът цени
при хипотезата на чл. 172 от ГПК, като отчита качеството им на служители на
ищцовото дружество, като свидетелката А.е посочена и като контактно лице от
името на изпълнителя във връзка с изпълнение на договора в самия договор, но
показанията на свидетелите в частта, в която възпроизвеждат непосредствено
възприети от тях факти и обстоятелства – проведени срещи, разменената
кореспонденция, се потвърждават и от останалия доказателствен
материал – разменена електронна кореспонденция във връзка с уточняване на
очакванията на клиента – ответник (напр. невключване на четири модула в
програмата, които са важни за клиента), Съдът намира, че се установява, че
изработването на необходимия бизнес анализ, който е в основата на адаптиране на
програмата, разработена от ищеца към нуждите на всеки отделен клиент, е било
забавено поради необходимостта от страна на възложителя по договора – ответник
по иска да даде подробно описание на процесите, които иска да бъдат отразени в
програмата, и които са необходими с оглед неговата специфична дейност.
Съдът намира, че с
подписване на бизнес анализа страните са разрешили всички въпроси по повод
обхвата и функционалността на програмата, вкл. и поставените въпрос относно
необходимите за включване допълнителни модули, доколкото бизнес анализа е
подписан от двете страни.
Поради това и по
аргумент от чл. 95, предл. 2 от ЗЗД, следва да се
приеме, че до този момент (19.06.2017 г.) е била налице забава на кредитора,
поради което и ищецът като изпълнител се е освободил от последиците на
собствената си забава до този момент.
За периода след
подписване на бизнес анализа - 16.06.2017
г. (необходима стъпка към изпълнението на тази част от проекта, засягаща адаптиране на
предлагания от ищеца софтуерен продукт към нуждите на ответника като клиент) –
т.нар Услуги (D2),
от представените писмени доказателства, неоспорени от страните – разменена
електронна кореспонденция, оферта, фактура, приемо -
предавателен протокол от 24.10.2017 г. (описани по-горе) се установява, че за
да се осъществи от една страна реалното адаптиране на програмния продукт на
ищеца към нуждите на ответника като възложител (какво точно следва да съдържа
тази адаптация е подробно разписано именно в бизнес плана – той
е основата на параметризацията на системата,
продавана от ищеца), и за нуждите на инсталиране на програмата на ищеца, е било
необходимо да се закупи допълнителен хардуер и софтуер – лицензи за прогрaмата
Microsoft SQL,
като от разменената електронна кореспонденция се установява, че ответното
дружество като възложител се е съгласило с офертата на ищеца, като на
24.10.2017 г. е закупен необходимия хардуер. Следователно, установи се по
делото, че до 24.10.2017 г. ответникът
като възложител е бил в забава на изпълнение на неговите задължения да осигури
необходимото хардуерно оборудване, за да се осъществи инсталацията на
програмата на ищеца (това
задължение се извлича от чл. 4.3 от договора, доколкото страните са се
съгласили, че изпълнителят не отговаря за съвместимостта на програмата с
компютърните системи или инсталирани на тях програми при възложителя, откъдето
следва извод, че е задължение за възложителя да обезпечи тази съместимост).
Поради това и до този
момент – 24.10.2017 г. ищецът като изпълнител на задължението да предостави
описаните услуги се е освободил от последиците от собствената си забава.
Ищецът като изпълнител
твърди, че е изпълнил следващата фаза на проекта – инсталация на система на
ищеца, в която са отразени заложените в бизнес анализа от 16.06.2017 г.
параметри на програмата SingularLogic
Enterprise Suite EPR (Galaxy) спрямо нуждите на клиента-
ответник по делото, на 24.10.2017 година – в деня на доставка на необходимото
хардуерно оборудване.
По делото обаче това
обстоятелство не се доказа при условията на пълно и главно доказване от ищеца,
чиято е доказателствената тежест.
В протокола от
24.10.2017 г. е удостоверено доставянето само на два закупени сървъра, поради
което и със същия не се доказва изпълнение на задължението на ищеца да
инсталира на тези сървъри програмата, предмет на договора от 26.08.2016 годна.
С оглед представените по
делото протоколи за услуги за периода 26.10.2017 г. – 08.03.2018 г., подписани
от представители на двете страни, се установява, че в този период са проведени
13 броя срещи, описани като обучения на служители на ответното дружество К.,
като би следвало да се приеме, че се касае за обучения в различни модули на
програмата. Не се доказа обаче какво точно е било инсталирано на хардуера,
закупен от ответното дружество – дали е бил инсталирана вече парамертизираната система, т.е програмата SingularLogic Enterprise Suite EPR (Galaxy),
съобразена изцяло с разработения бизнес анализ от 16.06.2017 г. или
някакъв протопип, т.е начален вариант на параметризираната програма, който е следвало да премине
през проверка от служителите на ответника като възложител, след което да се
нанесат съответните корекции, преди да се предаде окончателен вариант, или
отделни модули, без цялостна инсталация (в какъвто смисъл са твърденията на
ищеца).
Дори и да се приеме, че
съгласно чл. 5.2, предл. 2 от договора от 26.08.32016
г. изискуемостта на задължението за
заплащане на втората вноска е след инсталацията на демовариант
на системата, а не на окончателен завършен вариант (с оглед използването на
термина „инсталация на системата“, съпоставено с изискването за третата вноска –
„предаване на завършен проект“ – относно тълкуването на договора – чл. 20 от ЗЗД), отново задължение на ищеца бе да докаже, че на двата сървъра,
предоставени на ответника на 24.10.2017 г. е инсталирал цялостен демовариант на
параметризираната програма, а не отделни модули.
Свидетелите Д.и А.заявяват,
че на закупените сървъри е била инсталирана програмата на ищеца, и тези машини
са били предоставени на ответника. От показанията на тези свидетели обаче не
може да обоснове категоричен извод (т.е доказването да е пълно и главно), че се
касае за инсталиране на цялостна демопрограма,
включваща всички модули, описани в бизнес-анализа от 16.06.2027 г., т.нар blueprint. Независимо, че по
искане на ищеца бе допуснато изслушване на СТЕ за установяване точно дали предоставената
програма на ответника съответства на предмета на договора, поради невнасяне на
депозит за същата по делото не бе изготвено заключение. От друга страна,
свидетелката А.сама сочи, че в така инсталираният продукт не са включени
номенклатурите на ответника. Т.е неясно остана какво точно е било инсталирано
на сървърите, доставени на ответника. А
свидетелката
Д.заявява, че внедряване не е имало, т.е не е внедрен цялостен завършен
продукт. Други доказателства в подкрепа на твърдения на ищеца за изпълнение на
договорните му задължения да инсталира параметризирана програма при ответника и
да му предостави описания брой лицензи не бяха събрани.
От така установените
факти следва извод, че на хардуера при
клиента – ответник е бил инсталиран някакъв продукт, за който не се
установи дали представляват само отделни модули, или цялостен вариант на
програмата, който следва да се огледа от възложителя и след това да се изготви окончателния
вариант на продукта, т.е вече окончателно параметризирана система, която да се инсталира
и въз основа на същата да се извършат обученията на основни служители на
клиента.
Поради това и Съдът
намира, че по делото не се доказа твърдението на ищеца, обуславящо изискуемост
на задължението на ответника за заплащане на втората вноска от договорената
цена – изпълнение на задължението да се инсталира системата при ответника.
Не се доказа и
изпълнение и на третия етап, което да обуслови заплащане и на третата вноска –
инсталиране на окончателен вариант на програмата, обучение на ключовите потребители.
По тези съображения
предявеният иск за заплащане на сумите по две издадени фактури за етап 2 и етап
3 по договора между страните следва да се отхвърли като недоказан.
С оглед установяване на
неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, обуславящи настъпването на
условията за изискуемост на задължението за заплащане на втората и третата
вноска по договора, ирелевантно се явява направеното възражение за липса на
съдействие на служителите на ответника.
Изпълнителят няма
вземане за уговореното възнаграждение по договор за изработка, а в случая и по
договора за доставка на 24 броя лицензии, ако продуктът не е изработен и
предоставен на ответника – възложител.
Неизпълнение на договорните задължения на възложителя да окаже
съдействие, да предостави необходима информация, материали, пр. може да обоснове
възникване за изпълнителя евентуално на права по чл. 260, чл. 267, ал.2 от ЗЗД
или правата по чл. 98 от ЗЗД, вкл. право на обезщетение за вреди, но не и право
за изпълнителя – ищец да претендира заплащане на възнаграждение за работа,
която не се установява да е изпълнена.
Такава претенция обаче не е предявена по делото.
Неоснователен е доводът
на ищеца, че от включването на фактура 1805/31.03.2017 г. в дневниците за покупки
на ответника и възстановяване на заплатения ДДС от ответника се установява
приемане на този етап от проекта. Подобно поведение на възложителя би било
релевантно ако е съчетано и доказателства за изпълнена работа, и при спор, дали
е налице приемане по смисъла на чл. 264 от ЗЗД, което е условие за претендиране
заплащането на изпълнената и предадена работа. При липса на доказателства за изпълнение
на договорните задължения по чл. 5.2, предл. 2 –
инсталиране на цялостна система при ответника, единствено от осчетоводяването
на описаната фактура при ответника като възложител не може да се обоснове извод
за изпълнение и съответно приемане на възложената работа. Още повече, че се
касае за осчетоводяване през месец март 2017 г., като от данните по делото, се
прие, че до 24.10.2017 г. не е било технически възможно да се изпълни този
етап, тъй като ответникът не е разполагал със съответния хардуер – сървъри, на
които да се инсталира системата, разработена от ищеца.
За пълнота следва да се
отбележи, че разгледано по същество, възражението за липса на съдействие на
ответника за изпълнение на договорните задължения на ищеца, също се явява
неоснователно, поради което и е основателно възражението на ответника, че е
развалил договора между страните.
В подкрепа на твърденията
за неоказано съдействие от служители на ответника, са само показанията на
двамата свидетели – служители на ищеца, като показанията им в тази част –
липсата на заинтересованост у служителите на ответника, вкл. и искане да се
забавят процесите по внедряване, останаха неподкрепени от други доказателства
по делото. Напр. в представените протоколи от услуги, относно провеждани срещи
в периода 27.10.2017 г. – 08.03.2018 г. не е отбелязано, че при провеждане на
срещите е имало дискусии относно необходими действия, които да бъдат извършени
от клиента. От друга страна, от разменената електронна кореспонденция в периода
след 24.10.2017 г., преди изпращане на изявлението за разваляне на договора от
ответника (електронна кореспонденция за периода април 2018 г. – 07.2018 г.),
представена от ищеца В. към ИМ, се установява, че в този период служители на
ответника активно са участвали в тестването на инсталирани модули, като от
съдържанието на писмата се установява, че се касае за въпроси в областта на
складове, доставки, счетоводство. От характера на обсъжданите въпрос, може да
се направи извод, че са тествани отделни операции, модули, като инсталирания
продукт, при ответника, който се тества не представлява цялостен вариант на
работеща система. От тази кореспонденция може да се обоснове и извод за
оказвано съдействие, т.е тестване от страна на служителите на ответника, вкл. и
в периода, когато свидетелите сочат, че е имало искания да се отложи
внедряването. Поради това и Съдът не кредитира показанията на разпитаните
свидетели А.и Д.относно липсата на
заинтересованост у служителите на ответника, вкл. и искане да се забавят
процесите по внедряване.
Следва да се отбележи,
че с оглед уговорките по договора е ирелевантно колко
часа са описани като изработени във връзка с проекта (във връзка с представения
от ищеца, неподписан от ответника отчет за извършени услуги), доколкото в
договора няма уговорка за заплащане на час за оказани услуги от представители
на ищеца, а е предвидено, че договорът се счита изпълнен след като се внедри
при ищеца по смисъла на договора собствената на ищеца програма SingularLogic Enterprise Suite EPR (Galaxy),
адаптирана спрямо нуждите на възложителя, описани в бизнес анализа и
предоставяне на описания брой лицензи.
Не се доказа и от ищеца
какво е значението на липсата на съдействие от служителите на ответника с оглед
изпълнение на неговите задължения по договора, в какъвто смисъл е изискването
на чл.95, предл.2 от ЗЗД, с оглед твърдението му, че
програмата, инсталирана на машините на ответника, които са му предоставени на
27.10.2017 г. е в пълно и точно изпълнение на договорните задължения, очертани
в бизнес анализа (недоказано по делото). При твърдение, че ищецът е изпълнил
точно задълженията си по договора и претендира заплащане на втората и третата
вноска по договора, доколкото третата вноска е обусловена от наличие на „завършен проект“ – така чл. 5.3,
предл. 3 от договора, се обосновава извод, че вече не е необходимо допълнително
съдействие за изпълнение на задачите по договора между страните. Обратният
извод – за оказвано съдействие следва от описаната по-горе електронна
кореспонденция за периода април 2018 г. – 07.2018 година между служителите на
двете страни, ангажирани в проекта.
По тези съображения,
Съдът намира, че не се установи след 24.10.2017 г. да е налице забава на
кредитора – ответник като възложител, което да обуслови забавата на длъжника да
изпълни задълженията си по договора – внедряване на параметризирана с оглед
разписания бизнес анализ от 16.06.2017 г. програма SingularLogic Enterprise Suite EPR (Galaxy)
при ответника.
Така установи се, че
след 24.10.2017 г. и изтичане на предвидения в договора срок за изпълнение - 2.5 месеца, ищецът като изпълнител е
изпаднал в забава за изпълнение на своите задължения по договора – да се
инсталира при ответника като възложител, параметризира, внедри и обучи ключови потребители на база на модела на ищеца
- SingularLogic Enterprise Suite EPR
(Galaxy) и да му предостави описания брой
лицензи – 24 броя.
Поради това и след
изтичане на предвидения по договора срок – 09.11.2017 г. ищецът като изпълнител
е изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си по договора.
Дори и да се приеме, че
с изработването на графиците за изпълнение на договора (макар и неподписани,
същите са неоспорени от страните, и доколкото и самият ответник като възложител
се позовава на същите графици като дати на отделните етапи), страните са
постигнали съгласие за удължаване на срока на договора (аргумент от чл. 293,
ал.6 вр чл. 292 от ТЗ), спрямо новоразписаните дати за изпълнение на отделни
фази на проекта, по делото не се доказа от ищеца, чиято е доказателствената
тежест, че към датата на изпращане на изявлението за разваляне на договора от
ответника – 01.08.2018 г., ищецът е изпълнил фазите на проекта, описани в т. 12
от график 4 (с оглед уточнените твърдения от ответника като възложител за неизпълнени
конкретни задължения по договора и твърдения за изпадане в забава на ищеца като
изпълнител в молбата от 02.06.2020 г.), по аргументите, описани по-горе.
Така, установи се, че
след 09.11.2017 г., евентуално най-късно след 15.08.2018 г. (с оглед график 4
за изпълнение на проекта) е изпаднал в
забава за изпълнение на договорните си задължения.
Поради това и за
ответника е възникнало основание за разваляне на договора, което е реализирано
с поканата, връчена на 08.10.2018 г., поради което следва да се приеме, че
възложителят е дал допълнителен срок за изпълнение от един месец и договорът е
развален, считано от 08.11.2018 година (един месец след връчване на поканата, а
не с оглед формалната й дата), в отклонение на посоченото в договора изискване
да се даде седемдневно предизвестие – чл. 6.4.
С поглед
неоснователността на предявените главни искове – за заплащане на стойността по
описаните две фактури, неоснователни се явяват и акцесорните
искове за заплащане на лихвата за
забава.
Относно разноските:
С оглед този изход на
делото на ищеца не се дължат разноски.
Водим от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „В.Е.С.“, ЕИК: ******(с
предишно наименование С.Л.Б.К.А. ЕООД),
съдебен адрес: *** адв. Г.Г.
срещу К.л. ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес:г*** ******искове по чл. 79, ал.1 вр чл. 266 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 45 139,77 лева – дължима по фактура 1805/31.03.2017
г. – за сумата от 20 363,62 лева с ДДС и 24 776,15 лева с ДДС – по
проформа фактура 127/29.10.2018 година във връзка с договор за предоставяне на
софтуерни лицензи и услуги SingularLogic
Enterprise suite с номер D12/ 00325Gx от 26.08.2016 г., и
искове по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3450,50 лева – лихва за забава върху
сумата по фактура 1805/31.03.2017 г. за периода 30.10.2017 г. – 01.07.2019 г. и
за сумата от 1 500,33 лева - лихва за забава върху сумата по проформа фактура 127/29.10.2018 година за периода
26.11.2018 г. – 01.07.2019 г., като недоказани.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: