№ 7839
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в пуб.чно заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110108405 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Н. Л.а - А., с която срещу В. Н.
Л. са предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. ГПК за
установяване правото на собственост на ищцата върху 1/6 ид.ч. от следните
имоти:
- Поземлен имот с идентификатор 68134.4081.9766 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, Район
„Младост”, с площ от 640 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор 68134.4081.551, номер по предходен план 551, при съседи:
68134.4081.9488, 68134.4081.9771, 68134.4081.9770, 68134.4081.9767,
68134.4081.1353;
- Поземлен имот с идентификатор 68134.4081.9767 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, Район
„Младост”, с площ от 417 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна у.ца, стар
идентификатор 68134.4081.551, номер по предходен план 551, при съседи:
68134.4081.1353, 68134.4081.9766, 68134.4081.9771, 68134.4081.9770,
68134.4081.9769, 68134.4081.9768;
- Поземлен имот с идентификатор 68134.4081.9768 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, Район
„Младост”, с площ от 410 кв.м., трайно предназначение на територията:
1
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор 68134.4081.551, номер по предходен план 551, при съседи:
68134.4081.1353, 68134.4081.9667, 68134.4081.9770, 68134.4081.9769,
68134.4081.9439.
Ищцата твърди, че с ответника /нейн брат/ са наследи. от тяхната майка Ц. А.
Л.а, починала на 21.09.2018 г., горепосочените недвижими имоти, който
последната наследила от своята майка /С. М. Д., починала на 03.02.1990 г./.
Правото на собственост било възстановено по плана за земеразделяне върху нива с
обща площ 1 433 дка, IV категория, в зем.щето на с. Слатина, местността „Нови
мал“, имот пл. № 1, кадастрален .ст № 15 по кадастрален план от 1939 г. с Решение
№ 151/03.05.1995 г. на ПК – Слатина. Поземлените имоти би. образувани от тази
нива, като наследодателката на страните наследила една втора идеална част от
имотите. Със саморъчно универсално завещание от 25.05.2015 г., наследодателката
на страните завещала разполагаемата си част от цялото си движимо и недвижимо
имущество на ответника, като завещателното разпореждане за този имот, било под
№ 4 в завещанието. Съгласно разпоредбите на ЗН относно разполагаемата част
според ищцата следвало, че на ответника била завещана разполагаемата 1/3 част от
притежаваната от наследодателката ½, при което ищцата се явявала собственик на
1/6 идеална част от наследствените имоти, които е наследила по силата на закона
от своята майка, а ответникът – на 2/6 идеални части. Твърди, че ответникът
оспорвал правото на собственост под раз.чни форми – декларирал по реда на чл. 14
ЗМДТ, че той е единствен собственик на 3/6 идеални части по наследство и
завещание, което обстоятелство било отразено в удостоверенията за данъчна
оценка на имотите; на 07.08.2019 г., вписал в Агенция по вписванията препис от
обявено саморъчно завещание за имота, като посочил, че е завещана ½ идеална
част от имотите, отказвал да подаде коригиращи декларации, а въз основа на
на.чните официални документи ищцата не можела да се снабди с нотариален акт за
собственост за притежаваните от нея идеални части от имотите. Заявеното искане е
съдът да признае правото на собственост на ищцата върху 1/6 идеална част от
имотите по отношение на ответника В. Н. Л. и да го осъди да заплати сторените от
нея разноски в производството.
Ответникът в законоустановения срок е депозирал отговор, с който се
твърди, че никога не е оспорвал правото на собственост на ищцата върху 1/6
идеална част от описаните в исковата молба имоти, с оглед на което и .псва правен
интерес от предявяване на исковете и същите би. недопустими. Сочи, че
посочените квоти в данъчната декларация, би. изчислени от служител на
данъчната администрация, което действие не можело да се приема като оспорване
правата на ищцата, тъй като .псвала пречка тя .чно да декларира имотите с квотите,
които твърди, че притежава. Счита, че не следва да бъдат възлагани в негова тежест
разноските по делото. В първото по делото съдебно заседание ответникът заяви
пред съда, че оттегля така направеното признание на исковете и оспорва ищцата да
притежава идеални части от правото на собственост върху процесните имоти. Мо.
за отвхърляне на исковете. Не претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между ищеца и ответника не са спорни обстоятелствата, че тяхната майка е
притежавала по наследство правото на собственост върху една втора идеална част
2
от процесните недвижими имоти, както и че е оставила в полза на ответника
саморъчно завещание. Не е спорно също така, а и това се установява от
представеното удостоверение за наследници от 28.09.2018 г., че Ц. А. Л.а е
починала като вдовица на 21.09.2018 г. и е оставила за свои наследници по закон
низходящите си А. Н. Л.а – А. и В. Н. Л..
С решение № 151 на ПК при община Слатина за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи и. възстановими стари реални граници в
зем.щето на с. Слатина е възстановено правото на собственост на наследниците на
Стоила М. Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с
площ 1,433 дка , IV категория, находяща се в зем.щето на с. Слатина, местността
Нови мал, имот пл. № 1, кад.л.№ 15 от кадастралния план от 1939 г.
По делото като доказателство е прието неоспорено от ищцата саморъчно
завещание от 25.05.2015 г., с което Ц. А. Л.а е завещала на своя син В. Н. Л.
разполагаемата част от цялото си имущество (движимо и недвижимо), вкл. от
собствената й 1/2 ид.ч. от нива съгласно решение на ПК пл. № 1, кад.л.№ 15 от
кадастралния план от 1939 г. с площ 1433 кв.м. в местността „Нови мал“.
На 24.10.2018 г. е съставен протокол за обявяване на завещание от нотариус
В. Г..
Не е спорно също така, че саморъчното завещание е било вписано в служба
по вписванията, като по отношение на процесните недвижими имоти е отразено,
че в полза на ответника Ц. Л.а е завещала 1/2 ид.ч.
Страните не спорят по отношение на идентичността на процесните
недвижими имоти, вкл. и че същите са възстановени като нива с площ 1,433 дка ,
IV категория, находяща се в зем.щето на с. Слатина, местността Нови мал, имот пл.
№ 1, кад.л.№ 15 от кадастралния план от 1939 г. с решение № 151 на ПК при
община Слатина за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи и. възстановими стари реални граници в зем.щето на с. Слатина.
За обосноваване на правния интерес на ищцата от провеждане на
производството по предявените установителни искове, в хода на съдебното дирене
пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Е. Й., леля на страните (сестра на тяхната майка). Въз основа
на показанията на свидетеля, съдът приема за установено, че за процесните имоти
в кв. „По.гона“ ответникът отдавна казвал, че ищцата няма никакви дялове, като
твърдял, че само той е собственик на це.я имот. На свидетеля е известно, че
ответникът е подал пред данъчната служба в район Младост декларация, че е
собственик на це.я имот. Служите.те от общинската администрация отказа. да
приемат декларация по чл. 14 ЗМДТ, попълнена от ищцата. След това свидетелят
и ищцата посети. две нотариални кантори, като ищцата искала да се снабди с
констативен нотариален акт, че е собственик на идеални части от имота, но
нотариусите отказа.. Воде. се преговори със строителни фирми, като ответникът и
пред тях потвърдил, че ищцата не притежава право на собственост върху тези
имоти.
При така установеното от фактическа страна, по приложението на
правото съдът приема следното:
Предвид анагажираните в производството фактически твърдения от
страните, съставляващи основание на предявените искове и възраженията на
ответника, следва да се приеме, че съдът е сезиран с искове с правно основание чл.
3
124, ал. 1 ГПК, като предмет на спора са по 1/6 ид.ч. от всеки от процесните
недвижими имоти.
В тежест на ищцата е да установи, че е собственик на по 1/6 идеална част от
процесните имоти на заявеното основание – наследствено правоприемство, както и
че за нея е на.це правен интерес от предявяване на исковете.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си и по-конкретно, че по
силата на оставено в негова полза универсално завещание е наследил от своята
майка всички притежавани от нея към момента на смъртта й недвижими имоти, а
във връзка с предмета на спора – собствените й по 1/2 ид.ч. от всеки от трите
имота.
От събраните в хода на производството доказателства съдът приема, че
ищцата се легитимира като собственик на по 1/6 идеални части от процесните
недвижими имоти на заявеното с исковата молба придобивно основание, а именно
по силата на наследствено правоприемство по закон от своята майка Ц. Л.а.
Установено е от събраните по делото доказателства и това не е спорно между
страните, че към момента на смъртта Ц. Л.а е била собственик на по 1/2 ид.ч. от
процесните недвижими имоти. Както се посочи, не е спорно също, че е оставила в
полза на ответника универсално саморъчно завещание, с което е завещала в полза
на ответника разполагаемата си част от цялото си движимо и недвижимо
имущество, което е притежавала към момента на своята смърт.
Термините „разполагаема“ и „запазена“ част от наследството са легални.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родите. и.
съпруг, той не може със завещателни разпореждания и. чрез дарение да накърнява
., което съставлява тяхна запазена част от наследството . Ал. 2 предвижда, че
частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на
наследодателя. С нея наследодателят може да се разпорежда, без да се стига до
накърняване на запазената част, каквато имат само изчерпателно изброения в
зак.та разпоредба кръг субекти – низходящи, родите. и съпруг.
Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящи (включително и
осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете и.
низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца и. низходящи от тях - 2/3 от
имуществото на наследодателя. В случая и доколкото не е спорно, че
наследодателят на страните е оставил двама низходящи (ищцата и ответникът), то
и запазената част от имуществото е в размер на 2/3 части, а разполагаемата част
въз.за на остатък и. на 1/3 част от същото.
Възможността едно .це да се разпорежда чрез завещание със своята
разполагаема част, е призната както в правната теория, така и в съдебната
практика. Така напр. с Решение № 19 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 909/2017 г.,
II г. о., ГК, е разяснено, че запазената част от наследството е . имущество от
наследството, което законът "пази" за низходящите, родите.те и съпруга и с което
едно физическо .це не може да се разпорежда чрез завещателни разпореждания за
след своята смърт и. дарения приживе. А доколкото е на.це такова разпореждане, за
.цата, посочени в чл. 28, ал. 1 ЗН възниква субективното потестативно право да
искат по съдебен път намаляване на безвъзмездното разпореждане до размера на
своята запазената част, определен в чл. 29 ЗН.
Ако в завещателно разпореждане е употребен термина "разполагаема част",
4
то тълкуването волята на завещателя следва да бъде именно в насока на смисъла,
вложен от законодателя. Не би могло безусловно да се приеме, че волята на
завещателя е в насока на разбирането, че употребеният израз " всичко, с което
разполагам" не касае именно разполагаемата му част по см. на чл. 28 ЗН, а следва
да се тълкува в смисъла на употребяваната обща формула на универсалните
завещания, че се завеща "цялото движими и недвижимо имущество", което
завещателят би притежавал към момента на смъртта си.
Тълкуването на завещанието в смисъл по-б.зък до дефиницията на закона
при което от наследствената маса се изключва разполагаемата част в полза на
надареното .це, води до редуциране на същата като обем права, но в рамките на
същата частите на наследниците са такива, каквито ги е определя закона.
Ето защо и съдът намира, че в случая наследодателят на страните се е
разпоредила чрез завещание със своята разполагаема част от имуществото си, като
го е завещала на ответника. Доколкото Ц. Л.а е оставила двама низходящи, то и
запазената част на наследниците по закон е в размер на 2/3 от имуществото.
Същата е наследена по правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН, с оглед което и ищцата е
придобила по наследяване от своята майка 1/3 от имуществото, което последната е
притежавала към момента на смъртта си. Следователно и предвид, че страните не
спорят, че Ц. Л.а е притежавала по 1/2 ид.ч. от процесните недвижими имоти, то и
след смъртта тази част е преминала към нейните наследници. В. Л. е наследил
1/3 част по силата на завещанието и 1/3 част по силата на закона, а А. Л.а – А. е
наследила запазената част от имуществото на нейната майка, с която последната
не се е разпоредила с оставеното в полза на Л. завещание. В този смисъл е и
постановеното между страните влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. №
2809/18.10.2022 г. по описа на СГС, II-Б въззивен състав.
Ето защо и исковете, като основателни и доказани, следва да бъдат изцяло
уважени.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има само ищецът. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят внесените държавни такси, таксата за
вписване на исковата молба и заплатеният в полза на процесуалния представител
на страната адвокатски хонорар. В тежест на ответника следва да се възложи
сумата 2217 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. Н. Л.а – А., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. П., срещу В. Н. Л., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. Г., искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. Н.
Л.а – А., е собственик на основание наследствено правоприемство от Ц. А. Л.а,
ЕГН **********, починала на 21.09.2018 г., на по 1/6 (една шеста) идеална част
от следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор 68134.4081.9766 по кадастралната карта и
5
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, Район
„Младост”, с площ от 640 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор 68134.4081.551, номер по предходен план 551, при съседни
поземлени имоти: 68134.4081.9488, 68134.4081.9771, 68134.4081.9770,
68134.4081.9767, 68134.4081.1353;
2. Поземлен имот с идентификатор 68134.4081.9767 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, Район
„Младост”, с площ от 417 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна у.ца, стар
идентификатор 68134.4081.551, номер по предходен план 551, при съседни
поземлени имоти: 68134.4081.1353, 68134.4081.9766, 68134.4081.9771,
68134.4081.9770, 68134.4081.9769, 68134.4081.9768;
3. Поземлен имот с идентификатор 68134.4081.9768 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, Район
„Младост”, с площ от 410 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор 68134.4081.551, номер по предходен план 551, при съседни
поземлени имоти: 68134.4081.1353, 68134.4081.9667, 68134.4081.9770,
68134.4081.9769, 68134.4081.9439.
ОСЪЖДА В. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Г., да заплати
на А. Н. Л.а – А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. П., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2217,00 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6