Р Е Ш
Е Н И Е
София, 7.07. 2021 г.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 28.06. две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ :1.ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
2.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
при
секретар Хр. Б., с участието на прокурор от СОП –М. М., като изслуша докладваното
от съдия Бозаджиева ВНОХД № 91 по описа за
2021 година и за да се произнесе , взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезиран с въззивна
жалба срещу на присъда №20 от 04.12.2020г., постановена по НОХД № 361/2020г.
на РС Б., по силата на която съдът е признал подсъдимия С.Ю.М., роден на *** г. в гр.Б., българин,
български гражданин, с постоянен адрес:***, с основно образование, работи като
личен асистент на Д. М. Ц., с която живее в семейно фактическо съжителство,
неосъждан, с ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през
месец февруари 2014г., в с.Р., общ.Б., С.област, противозаконно е присвоил
чужда движима вещ – лек автомобил, марка“Ауди 80“, модел „Седан“, с рег.№ ., с
номер на рама: . и номер на двигател : ., на стойност 1400 лева, собственост на
Д.И.Й., ЕГН: **********,***, която владеел/била предоставена във фактическата
му власт/, съгласно нотариално заверено пълномощно с рег.№ 485/26.02.2014г., от
нотариус Т. Ф., рег.№ . на Нотариална камара, с район на действие - PC Б.
продал автомобила на С. Д. Г., от с.Л., общ. Б. за сумата от 150 лева, като
присвоеното имущество е било заместено до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, поради което е
преквалифицирал деянието му от престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК в такова по
чл. 216, ал, 6, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева,
която да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт, по сметка
на Районен съд –Б..
В тежест на подсъдимия са възложени разноските,
сторени в двата стадия на наказателното производство.
Присъдата е атакувана от частния обвинител Д.И. с
оплаквания за незаконосъобразност-противоречие с процесуалния и материалния
закон, както и фактическа необоснованост от събраните пред първия съд
доказателства.Във връзка с последното се цитират конкретни факти, възприети от
решаващия състав, които според жалбоподателя не се намират в кореспонденция с
доказателствата. Прието е писмено
доказателство- частен документ, неотносим към предмета на обвинението. Съдът в
хода на разглеждането на делото и при постановяване на съдебния акт-
атакуваната присъда е сторил процесуални нарушения, като неоснователно е
отказал приемане за съвместно разглеждане на граждански иск срещу подсъдимия,
както и в нарушение на процесуалния и материалния закон е преквалифицирал
деянието, осъществено от подс. М. от
престъпление по чл206,ал.1 НК в такова по чл. 216, ал.6, вр. ал.1 НК, както и е
приложил разпоредбата на чл.78а НК.
В жалбата се съдържа молба да отмяна на атакуваната
присъда по реда на чл.334, т.2 НПК и за постановяване във въззивната инстанция
на нова такава- без да уточнява в какъв смисъл желае да бъде новата присъда.
В съдебно заседание по същество на делото
жалбоподателят не се явява и не заема становище.
Представителят на СОП е заел становище, че присъдата е
правилна, обоснована и законосъобразна, като такава следва да бъде потвърдена,
а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Съдът правилно е установил
фактическата обстановка, съобразно доказателствената съвкупност. Не следва да
бъдат споделени съдържащите се в жалбата оплаквания, за неправилен анализ на доказателствата, както и
че атакуваният съдебен акт почива на негодни доказателства. Видно от съдържащия
се в диспозитива на присъдата текст на чл.216 НК, вместо 206 НК- по каквото
обвинение е привлечен да отговаря подсъдимия, касае се за неточност- допусната
техническа грешка, която не влияе на законосъобразността на постановената
присъда.
В съдебното заседание по същество на делото защитникът
на подс. С.М. – адв. С.А. е изложила подробни съображения, обосноваващи
неоснователност на подадената жалба от частното обвинение против присъдата.
Аргументирано обосновава, че по действащия процесуален закон не съществува
процедура по отстраняване на прокурора по делото. Заявеният отвод на
наблюдаващия прокурор от някоя от страните по делото, няма абсолютно действие-
не води като автоматична последица
отстраняването на прокурора. Същият следва да бъде аргументиран, преценката по
това искане принадлежи на прокурора, чието отстраняване се иска , а в съдебно
заседание – и на състава на съда. Отказът на съда да приеме за съвместно
разглеждане на граждански иск не съставлява процесуално нарушение, тъй като не
препятства пострадалия, претендиращ да са му причинени от престъплението вреди,
да защити правата си по граждански ред пред гражданския съд. Не съществуват
законови основания за отказ да бъде прието в качеството на писмено
доказателство- частен документ, сключения договор между страните, от
съдържанието на който се установяват факти и обстоятелства от съществено
значение за предмета на обвинението. В пледоарията си по същество защитата се
присъединява към становището на представителя на СОП, че с посочването на
чл.216, ал.6 НК, вместо чл.206 НК- по който текст е повдигнато обвинението е
видно –вън от всякакво съмнение, че е допусната фактическа грешка а не-
съществено нарушение на процесуалния закон под формата на произнасяне на съда
по непредявено обвинение, както се твърди в жалбата. От друга страна защитата
счита, че отсъства субективната съставомерност на престъпление по чл.206 НК, подсъдимият не е действал виновно,
разпореждайки се с инкриминирания като предмет на престъплението автомобил, тъй
като е имал представа, че е собственик
на същия, след сключения договор между собственика и жената, с която е живеел
на съпружески начала- Д. Ц., независимо от обстоятелството, че към момента на
разпореждането е имало все още неплатени вноски, съгласно уговореното в
договора. Пледира, въззивният съд да приеме, че се касае за маловажен случай по
ал.5 на чл.206 НК, в зависимост от което моли, осъщественото от подсъдимия деяние да бъде
квалифицирано по чл.206, ал.6, т.4, вр.ал.5, вр.ал.1 НК.
Подсъдимият изцяло се присъединява към доводите и аргументацията на защитника си.
В последната си дума моли за правилно решение.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените
основания и след като сам на осн.чл.
314, ал.1 НПК осъществи цялостен служебен контрол на обжалваната присъда, в
съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:
Въпросът за процесуалната годност и допустимост на
постановената присъда е винаги предварителен и обуславящ по отношение на
фактическата обоснованост и съответствието и с материалния закон.
Това е така, защото допуснато съществено процесуално
нарушение рефлектира върху годността на обвинението – способността на внесения
за разглеждане от съда обвинителен акт, до очертае правните и фактически рамки
на обвинението съгл. изискванията на
чл.246 НПК, като информира в пълнота и подробност привлеченото към отговорност
лице за същността на обвинението против него и за фактите, на чиято основа е
изведено, като по този начин му позволи
да организира защитата си в съответствие с правомощията, инкорпорирани в
правото му на защита, съставляващо
основно право и в същото време –основен принцип- гаранция за законност на
наказателното правораздаване.
От друга страна липсата на валидно обвинение,
адресирано до съда, препятства решаващия съд в същинската фаза да узнае
релевантните факти и предложената въз основа на тях квалификация от
обвинителната власт на деянието, за което е привлечен обвиняемия и с
постановения си акт да им даде точен и правилен отговор, като не напуща
параметрите на обвинението и не се произнася по нещо различно- в повече от
действително повдигнатото обвинение.
Ето защо –преценката за съответствие с доказателствата
и материалния закон- за правилност и законосъобразност на проверявания съдебен акт, задължително
преминава през проверка на акта през
призмата на процесуалния закони и се
осъществява само след получаване положителен
отговор на въпроса, дали постановеното
съдебно решение или присъда, както и инициалният акт на прокуратурата за
повдигане на обвинението съответстват на нормите и критериите на процесуалния
закон.
В настоящия случай въззивният съд счита, че
категорично този въпрос следва да получи отрицателен отговор, в зависимост от
следното:
Както правилно във въззивната жалба се сочи, че в една
своя част на осъдителната присъда, деянието
на подсъдимия е преквалифицирано от такова по чл.206, ал.2 НК в престъпление по
чл. 216, ал.6 НК /след което е приложен чл.78а НК за освобождаване от
наказателна отговорност/. Такова обвинение по отношение на подсъдимият никога
не е било повдигано и не се е защитавал против такова. Макар и с еднакъв общ
обект на посегателство- обществени отношения, защитаващи правото на
собственост, двете престъпления са съвсем различни с различен родов и
непосредствено обект на посегателство- обсебване-противозаконно присвояване на
вещ, намираща се във фактическата власт на дееца- по чл.206, ал.1 НК /основен
текст/ и унищожаване и повреждане на чужда движима вещ – по чл.216,ал.1 НК
–основен текст. В отговор на застъпените по същество на делото становища от
обвинителната власт и защитата, въззивният състав следва да отбележи, че НПК не
познава понятието и института „техническа грешка“, а отстраняване на очевидна фактическа грешка е
предвидено по отношение на допусната такава по обвинителния акт в процедурата
по чл.248а НПК. По този начин, РС с постановената присъда формално се е
произнесъл по несъществуващо обвинение, но настоящият въззивен състав счита, че
ако това беше единственият процесуален дефект, същият не води непременно до
липса на узнаване на волята на съда и не обуславя отмяна, а е преодолим в
процедурата по чл.414 НПК – на тълкуване на съдебен акт.
По- съществено обаче е нарушението на процесуалния
закон, допуснато при изготвяне на
обвинителния акт, чрез който е повдигнато обвинение против подсъдимия М.,
довело до цялостна неяснота и обърканост на твърдените фактически положения,
изразяващо се в следното:
От внимателния прочит на обвинителния акт се
установяват следните факти, твърдяни от прокуратурата:
Св. И.- собственик на инкриминирания автомобил „Ауди
80“ –„Седан“ с рег. № .С е предал
владението върху автомобила на подсъдимия на 26.02.2014г., по силата на
изготвено нотариално заверено пълномощно,
с което го упълномощава да го ползва и управлява.
Няколко дни по-късно -на 5.03.2014г. между собственика
–ч. обвинител по делото Д.И. и св. Д. Ц. е сключен предварителен договор за
покупко- продажба на инкриминирания автомобил, с уговаряне на конкретни
параметри – цени, срокове за заплащане, размер на месечните вноски и др. под.
Обвинението за
обсебване по чл.206, ал. 1 НК е за това, че на неустановена дата през м.
февруари 2014 г. в . Р., общ. Б., противозаконно е присвоил чужда движима
вещ – л.а. м. „Ауди 80 Седан“ с рег. номер посочен по-горе, номер на двигател и
рама /подробно посочени / на стойност 1400 лева, собственост на Д.И.Й., която
владеел, била му предоставена във фактическа власт, съгл. нот. Заверено
пълномощно от 26.02.2014г….“
Граматическото и семантично тълкуване на така
формулираното обвинение, налага вменено
на подсъдимия разпореждане с предмета на престъплението- инкриминирания лек
автомобил, осъществено от 1- 28.02. 2014г., вероятното осъществяване
на което би могло да предшества получаването на владението на подсъдимия от собственика.
Достига се до житейския и правен абсурд, за
противозаконно разпореждане по смисъла на чл.206, ал.1 НК /изпълващо квалификацията присвояване/ от
страна на привлеченото към отговорност лице, с вещ, която не му е била предадена във фактическа
власт.
По този начин обвинителния акт описва фактически и
квалифицира правно едно деяние, което се явява несъставомерно по чл.206, ал.1 НК, който изисква от обективна страна задължителен съставомерен признак
предмета на престъплението да е предаден на извършителя на законно основание,
както и особен субект на престъплението –владелец или държател на законно
основание на една движима вещ.
Изложеното по- горе, обосновава вън от вякакво
съмнение изготвянето на обвинителния акт в обстоятелствената и в заключителната
му част, в грубо нарушение на изискванията за процесуална редовност на
обвинението по чл.246 НПК.
Касае се за особено съществено нарушение, което
препятства привлеченото лице правилно да узнае и възприеме релевантните факти,
както и да разбере обвинението, и да
организира защитата си, след като обвинителният акт описва и посочва деяние,
което е несъставомерно като престъпление по съответния текст от закона.
Касае се за отстранимо съществено процесуално
нарушение, което би могло да бъде изправено посредством „законосъобразното
повторение на съответното процесуално действие“ –съгл. ТРОСНК №2-2002г. на ВКС-
в случая- изготвяне и внасяне на обвинителен акт, съответстващ на критериите за
процесуална годност.
РС Б. е следвало да констатира нарушението в
разпоредително заседание и да упражни правомощията си по чл.249, ал.1 и 2, вр.чл.248,ал. 1 т.3 и ал.5,т.1 НПК.
Констатациите,
изложени по- горе обуславят отмяна на постановената присъда и връщане на делото
на РС –Б. от стадия на разпоредително заседание по чл.248, ал.1 НПК за
упражняване на правомощията на съда за
отстраняване на съществено процесуално нарушение при изготвянето и
внасянето на обвинителния акт, с който се повдига обвинението против подсъдимия
С.Ю.М..
Предвид изложеното и на осн.чл. 334, т. 1, вр. чл.335,
ал.2 НПК
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
Присъда под № 20, постановена на
4.12.2020г., по НОХД № 361 по описа на РС –Б. за 2020г. и ВРЪЩА делото за разглеждане
от друг състав на съда от стадия на разпоредително заседание за отстраняване на
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.