№ 9601
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от П. С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110108646 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на девети май 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
8646/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, т. 3 от ЗЗД – 8 837,40 лв.
Предявени са насрещни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД – 6 700,68 лв. и с
1
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – 1 480,70 лв.
Ищецът „Б. 110 твърди в депозираната искова молба, че с договор № 2105/16.07.2021 г.
възложил на ответника „. да изработи, достави и монтира на обект на ищеца неръждаеми
кухненски плотове, рафтове и оборудване, детайлизирани в Приложение № 1 към договора.
Твърди, че общото възнаграждение възлизало на 35 203,68 лв. , като ищецът заплатил 31 500
лв. от него. Твърди, че доставката била извършена август 2021 г. , като всички неръждаеми
плотове и стилажи/рафтове, на заплатена от ищеца стойност 17 674,80 лв. , седмица след
доставката проявили корозия. Твърди, че доколкото тези неръждаеми плотове и
стилажи/рафтове били поръчани за да служат в основния предмет на търговска дейност на
ищеца – производство на храни, станали фактически неизползваеми, тъй като
производството на храни за масова употреба следва да се извършва при завишени
изисквания относно хигена и безопасност. Ето защо, моли ответника да бъде осъден да
заплати половината от платеното възнаграждение от 17 674,80 лв. , а именно – 8 837,40 лв. ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски.
Ответникът оспорва изцяло иска по съображения, изложени в отговора на исковата молба.
Изключва вината си относно корозията по процесните неръждаеми плотове и
стилажи/рафтове, като твърди, че тя е проявена поради неправилна поддръжка и по
конкретно – измиване с неподходящи препарати. Моли иска да се отхвърли изцяло.
Твърди от своя страна, че след предоговаряне на процесния договор № 2105/16.07.2021 г.
крайното възнаграждение възлизало на 38 200,68 лв. , като ищецът заплатил само 31 500 лв.
и останал задължен за още 6 700,68 лв. Твърди, че ищеца бил в забава за посочените
6 700,68 лв. за периода 21.09.2021 г. – 30.04.2022 г. , тъй като оборудването било доставено
и монтирано до 20.09.2021 г. , като плащане не било извършено. Ето защо, на основание т. 6
от процесния договор ищецът му дължал и неустойка за забава за посочения период в
размер на 1 480,70 лв. Предвид изложеното, моли ищеца да бъде осъден да му заплати
неплатения остатък от възнаграждението в размер на остатъка от 6 700,68 лв. , както и
неустойка за забава в размер на 1 480,70 лв. за периода 21.09.2021 г. – 30.04.2022 г. , ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на насрещната искова
молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че с договор № 2105/16.07.2021 г. /л.л. №№ 8-15/ ищецът е
възложил на ответника да изработи, достави и монтира на обект на ищеца неръждаеми
кухненски плотове, рафтове и оборудване, детайлизирани в Приложение № 1 към договора.
Видно от договора и приложението, че общото възнаграждение възлиза на 35 203,68 лв. , но
2
не се спори между страните, а е видно и от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 143-149/, че
възнаграждението е предоговорено на общата сума от 38 200,68 лв. , като ищецът е заплатил
авансово сумата от 31 500 лв. от него. Безспорно е, че доставката е била извършена до 20
септември 2021 г. , като видно от цитираната ССЕ, а и не се спори от страните, всички
неръждаеми плотове и стилажи/рафтове, за които се твърди в исковата молба, че са
корозирали, възлизат на заплатената от ищеца стойност от 17 674,80 лв. Видно е, както от
показанията на свидетеля на ищеца Захариева, така и от показанията на свидетеля на
ответника Траянов, дадени в откритото съдебно заседание от 22.12.2022 г. , че много скоро
след доставката, може би около седмица, процесните неръждаеми плотове и
стилажи/рафтове, на заплатена от ищеца стойност 17 674,80 лв. , са корозирали. Видно от
приетата по делото СТЕ /л.л №№ 123-140/, процесните неръждаеми плотове и
стилажи/рафтове, на заплатена от ищеца стойност 17 674,80 лв. са корозирали, като
експертизата детайлно представя снимков материал за степента и местата на корозията.
Спорен между страните е въпросът за причината за корозията. За изясняване на този
експертен въпрос по делото се изслушаха 3 експертизи – една основна /л.л. №№ 123-140/,
една повторна на основание чл. 200, ал. 3 от ГПК /л.л. №№ 196-224/, както и трета на
основание чл. 203 от ГПК /л.л. №№ 245-250/. Първата СТЕ дава становище, че причината за
корозията са заваръчните шевове и механично въздействие върху повърхността на
стоманата. Същата СТЕ посочва, че процесният вид стомана е от естество да е устойчив на
корозия, но има по-устойчиви на корозия видове стомана, които са по-подходящи за
хранително-вкусовата промишленост. При тези изводи вещото лице за посочва, че част от
процесната стомана не отговаря по характеристики на сертификатите към нея, което налага
извод, че част от процесните неръждаеми плотове и стилажи/рафтове не са изготвени от
стоманата, за която са издадени придружаващите сертификати и гарантиращи определена
степен на устойчивост на корозия. Или, вещото лице дава становище, че прицината за
корозията са в съвкупност некачествените заварки, частично неподходяща стомана, както и
избор на вид стомана, който нее подходящ за хранително-вкусовата промишленост. В
противоречие на тези изводи, приетата повторна СТЕ, на основание чл. 200, ал. 3 от ГПК,
посочва, че причина за корозията е измиването на процесните неръждаеми плотове и
стилажи/рафтове с неподходящи почистващи препарати, като се описва експеримент,
извършен от вещото лице. Именно, поради това противоречие на вещите лица, съдът
допусна и изслуша трета СТЕ, на основание чл. 203 от ГПК, която много детайлно и
категорично опровергава изводите на вещото лице по втората СТЕ и посочва, че причина за
процесната корозия е некачествена стомана. Некачествена не по състав, а поради
изработката й. Вещото лице посочва, а и не се събират доказателства за противното, че за
характеристиките на процесната стомана не е направен друг освен спектрален анализ, което
е крайно недостатъчно за определяне на качеството на ламарината. Не е направен такъв
входящ тест преди изработката на процесните неръждаеми плотове и стилажи/рафтове, за да
се избегне некачествено изпълнение. Вещото лице е категоричен, че именно поради
некачествената стомана корозията е тръгнала и то не само от евентуален допир с
неподходящ почистващ препарат, а и от контакт с храна, като кайма, сирене и др. Съдът
3
приема заключението на вещото лице по третата СТЕ, което кореспондира и със
заключението по първата СТЕ относно причините за корозията, изразяващи се в негодността
на стоманата. Последната е неподатлива както на металообработка, така и на контакт с
храни и почистващи препарати. Съдът не приема заключението по втората СТЕ, че причина
за корозията е неподходящото почистване на стоманата, не само поради изложеното по-горе
мнозинство на становището на вещите лица, така и поради неподкрепянето му от други
доказателства по делото. Нещо повече, корозията по процесните неръждаеми плотове и
стилажи/рафтове е разпространена не само по местата на досег с храна, но и по места, които
не предполагат почистване – по долните масти на масите.
От изложеното до тук, съдът приема за установено по делото, че причина за корозията по
процесните неръждаеми плотове и стилажи/рафтове е изработката им от негодна, поради
качеството си на изработка, стоманена неръждаема ламарина. Контактът на тази
некачествена ламарина първоначално с металообработващия процес, а впоследствие с
почистващи препарати и храни, е станал причина за разпространението на корозията.
По главния иск с правно основание чл. 265, ал. 1, т. 3 от ЗЗД – 8 837,40 лв. :
Съгласно разпоредбата на чл. 265, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, една от алтернативите на поръчващия
при недостатъци на изработката, е да иска намаляване на възнаграждението. По делото се
установи, че процесната изработка на неръждаеми плотове и стилажи/рафтове има
недостатъци, изразяващи се в корозия - при предназначение на изработката да служи в
хранително-вкусовата промишленост, където изискванията за хигена и безопасност са
завишени. Гражданската отговорност за посочените недостатъци следва да се възложи на
изпълнителя, доколкото съгласно чл. 258 от ЗЗД той работи на свой риск, когато не използва
даден му от възложителя материал – хипотезата на чл. 260 от ЗЗД, какъвто не е настоящият
случай. На още по-голямо основание процесната гражданска отговорност поради
недостатъците на неръждаемата стомана следва да се възложи на ответника-изпълнител и
поради факта, че той е търговец, който изработва неръждаеми плотове и стилажи/рафтове по
занятие. Съгласно чл. 302 от ТЗ изпълнението следва да се извърши с грижата на добрия
търговец, което завишава изискванията за качество на изпълнението от търговците.
Следователно, ответникът – търговец по занятие е следвало, както да направи всичко
възможно да провери качеството на процесната стомана, така и да разясни на ищеца-
възложител дали тя е подходяща за изработка на детайли от хранително-вкусовата
промишленост, или следва да се избере друг вид стомана – включително и по-скъпа. Няма и
евентуално съгласие от страна на ищеца-възложител да се изготвят неръждаеми плотове и
стилажи/рафтове от този вид стомана, за да се изключи евентуално отговорността на
изпълнителя по аргумент от чл. 260 от ЗЗД, тъй като видно от процесния договор –
уговорката е материалът да бъде просто от неръждаема стомана.
Съдът приема, че искането на ищеца за намаляване на възнаграждението с ½ е законно. Този
4
процент на намаляването от една страна отчита, че масите изцяло са негодни за употреба в
хранително-вкусовата промишленост, а от друга, че биха могли да се ползват по
алтернативен начин. Ето защо, съдът приема, че искът по чл. 265, ал. 1, т. 3 от ЗЗД е изцяло
основателен и следва да се уважи за претенцията от 8 837,40 лв.
По насрещния иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД – 6 700,68 лв. :
Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да заплати възнаграждение. А съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД –
поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Или материално-
правните предпоставки за основателност на иска за заплащане на възнаграждението по
договора за поръчка са: облигационна връзка – договор за изработка, изпълнението на
поръчката и приемането й от поръчващия, като акт на одобрение на престацията на
изпълнителя. В конкретния случай се установи облигационната връзка – процесния договор
за изработка № 2105/16.07.2021 г. , но не се установи изправността на изпълнителя по него,
за да претендира незаплатения остатък от възнаграждението по него, който по делото се
установи, че възлиза на 6 700,68 лв. Ето защо, искът следва да се отхвърли изцяло.
По насрещния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – 1 480,70 лв. :
Тук съдът само ще посочи, че искът следва да се отхвърли изцяло, поради акцесорното му
положение спрямо отхвърляния изцяло иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 3 817 лв. деловодни разноски.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „. да заплати на ищеца „Б. 110, на основание чл. 265, ал. 1, т. 3 от ЗЗД,
сумата от 8 837,40 лв. , в едно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.02.2022 г. , до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ изцяло насрещните искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД, предявени от ищеца „. за осъждане на ответника „Б. 110 да му заплати
съответно сумите от 6 700,68 лв. и 1 480,70 лв.
ОСЪЖДА ответника „. да заплати на ищеца „Б. 110, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
5
сумата от 3 817 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6