Р Е Ш
Е Н И Е
№ 02.05.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На двадесет и втори април 2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен
Стойчев
ЧЛЕНОВЕ:
Татяна Даскалова
Бисера Максимова
Секретар Анатолия Атанасова
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 106 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С Решение № 86 от 11.02.2018
година, постановено по гр. д. 1080/2014 година по описа на ТРС, съдът е отхвърлил предявения от Д.Д.Д., ЕГН **********,***, действащ чрез
съдебен адрес ***, кантора 6, адв. А.М. *** против Кооперация „Надежда-3“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
председателя Иван Ненков Иванов, действащ чрез съдебен адрес ***, адв. Н.Н. ***, иск за сумата от 2574 лв.,
представляваща неоснователно обогатяване с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени са разноски в
производството.
Постъпила е въззивна жалба от от Д.Д.Д. с ЕГН ********** чрез А.И.М. ***
против така постановеното съдебно решение в частта му за сумата от 1842,27 лв.
В жалбата се излагат следните основни съображения:
В процесните имоти през 2013/2014 стопанска година ответникът е ожънал
неправомерно посев от пшеница в идеално състояние. Пшеницата е преминала в
патримониума на ответника без основание за това. Нейната стойност е доказана по
делото посредством ССЕ. Именно със стойността на прибраната пшеница ответникът
се е обогатил. С това е доказана първата предпоставка за твърдяното
неоснователно обогатяване - обогатяване на ответника. Ответникът не е имал
правно основание да се обогати от прибраната по време на жътвата продукция. С
това е доказана втората предпоставка за твърдяното неоснователно обогатяване -
липса на основание за обогатяване на ответника. В случая обедняването на ищеца
не се състои в размера на извършени от негова страна разходи за създаване на
посев от пшеница, защото ищецът не е създавал посев от пшеница. В случая
обедняването на ищеца се състои в размера на неприбраната от него пшеница от
процесните имоти през 2013/2014 стопанска година, защото посевът е създаден
неправомерно от ответника, а не от ищеца.
Въззивникът твърди, че след като не са налице извършени разходи от
страна на ищеца, то няма как обезщетението за неоснователно обогатяване да се
изчислява като по-малка стойност между обедняването на ищеца - до размера на
извършените разходи от него в съпоставка с приходите от добива. В случая
размера на обедняването съвпада с размера на обогатяването.
Според въззивника, по аргумент от нормата на чл.34, ал.5 от ЗСПЗЗ ищецът
като правомерен ползвател е имал правото да влезе в процесните имоти през
2013/2014 стопанска година и да прибере създадената продукция от пшеница без
значение, че не е направил разходи по създаването и отглеждането й, както и без
да дължи на ответника обезщетение за направените от ответника разходи по
създаване и отглеждане на пшеницата. Според него, настоящият случай съществено
се различава от класически пример на неоснователно обогатяване, именно поради
наличието на разпоредбата на чл.34, ал.5 от специалния закон.
Въззивникът твърди, че обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от един и същи факт от обективната действителност, а
именно осъществяването на неправомерна жътва респ. неправомерното прибиране на
посева от пшеница. Касае се за действие, изразяващо се в съзнателна /волева/
дейност от страна ответника по прибиране на посева от пшеница. С това, според
въззивника, е доказана и четвъртата
предпоставка за твърдяното неоснователно обогатяване, а именно наличието на
причинно-следствената връзка межеду обогатяването и обедняването.
Предвид изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното съдебно
решение като незаконосъобразно, като вместо него постанови друго, с което да
уважи иска до размера на сумата от 1842,27 лв.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Кооперация „Надежда-З",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
инж.Иван Ненков Иванов – Председател, чрез пълномощника й адв.Н. В. Н. ***,
служебен адрес - гр.Шумен, ул."Добри Войников"№ 9-13, офис №15, в
който се твърди, че съдът правилно, въз основа на една напълно изяснена
фактическа обстановка е приел, че предметът на доказване по иска по чл.59 ал.1
от ЗЗД включва няколко елемента: Обогатяване от страна на ответника, липсата на
основание за него и неговия размер; Обедняване от страна на ищеца и неговия
размер; Причинната връзка между обогатяването и обедняването. В този смисъл е и
разпределението на доказателствената тежест, извършено с доклада по делото,
изготвен от първоинстанционния съд. Правилно също така първоинстанционният съд
е приел, че ищецът, в чиято тежест е било да докаже и установи горните
обстоятелства, не го е сторил. И не само не го е сторил по убедителен начин, а
просто доказателства в тази насока изцяло липсват. Поради това правилно съдът е
постановил съдебния си акт, с който е отхвърлил изцяло предявения иск.
Въззиваемата страна моли съда да потвърди изцяло обжалваното съдебно
решение.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат М., който поддържа
въззивната жалба и моли съда да отмени решението на ТРС и да уважи предявения
иск.
В съдебно заседание ответната
страна чрез адвокат Н. оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като констатира, че
въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното:
Предявен е иск с правно основание
в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е завладял
неправомерно земеделски имот, спрямо който той е имал право на ползване, и го е лишил от възможността сам да обработва
имота и да получи доходи от него. Счита, че като ползвател на имота той е имал
право да ожъне реколтата, получена от този имот и определя дължимото
обезщетение на претендираната сума.
По фактите съдът съобрази следното:
По делото е установено, че през стопанската 2013/2014 година и и двете
страни са арендатори, ползватели на земеделски земи, които обработват в
землището на с. Макариополско, общ. Търговище. Ищецът Д.Д.Д. /под № 3/ и ответникът Кооперация „Надежда 3“ – с.
Макариополско /под № 9/, заедно с други ползватели подписали на 27.09.2013 г.
споразумение на масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на основание
чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2013/2014г. за землището на с.
Макариополско, общ. Търговище. Видно от Приложение към визираното споразумение, част от земите,
които страните по последното са се
съгласили да обработва Д.Д.Д. се намират
в масив № 339 и в т.ч. са имоти с №№
47038, 47091,47090, 47081, 470036, 47070, 47041, 47084 и 47072 /л.36 по д./,
докато Кооперация „Надежда 3“
/л.46-54/ изобщо няма определени за
ползване земи в масив № 339. Въпреки това ответната кооперация засяла имотите, които ищецът имал право да
обработва, с пшеница. Ищецът сезирал
кмета на община Търговище с искане по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ и в негова полза
била издадена № 607/11.07.2014г. на зам.кмета на Община Търговище, на осн.
чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, с която е разпоредено да се изземат
18.060 дка в блок № 339,
обозначени в приложението към същата заповед, които се ползват без правно
основание от кооперацията и да се предоставят на Д.Д., който следва да ги ползва
през стопанската 2013/2014 г. съгласно споразумението. Със същата заповед е
дадена възможност на кооперацията да
внесе в 3-дневен срок сумата от 1300.86 лв. представляваща средно годишно
рентно плащане за землището на с. Макариополско през предходната стопанска
година за 18.060 дка. На 17.07.2014 г. ответната кооперация внесла посочената в
заповедта сума. Ищецът отказал да приеме сумата, тъй като считал, че би
реализирал по-голям доход от добитата продукция
от тези 18.060 дка. Междувременно кооперацията ожънала реколтата от
пшеница.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, се установява,
че средният добив на пшеница през стопанската 2013-2014 г. е 353 кг на декар; средната продажна цена за пшеница в землището
на с. Макариополско през стопанската 2013-2014 на 1 тон пшеница е 289 лв. без
ДДС.; стойността на извършените разходи от ответната кооперация „Надежда-3“ с.
Макариополско по отношение на пшеница –реколта 2014 г. на 1 дка е в размер на
100.64 лв./дка.
Във връзка с така обсъжданото заключение на вещото лице съдът съобрази,
че печалбата съставлява чистият положителен финансов резултат от конкретна
търговска дейност, респ. от сключваните от търговеца сделки в процеса на
нейното осъществяване. За да бъде определена чистата печалба от определена
търговска сделка, от получените в резултат на сделката приходи следва да бъдат
приспаднати всички разходи, извършени от търговеца по повод на реализацията й.
Общите разходи подлежат на приспадане от приходите, тъй като рефлектират върху
крайния положителен резултат от реализираните сделки.
Следователно печалбата от процесните имоти е както следва: при приходи: 18.060
дка х 0.353 тона х 289 лева без ДДС сумата на приходите е 1842.42 лева
без ДДС или 2210.90 лева с ДДС;
при разходи: 18.060 дка х 100.64 лева сумата на разходите е 1817.56 лева. Печалбата
е разликата между двете суми, а именно
между сумата 2210.90 лева приходи и сумата 1817.56 лева разходи, а
именно: 393.34 лева. В същото време, видно от
заключението на вещото лице, кооперацията печели на 1 дка обработвана площ сумата 46.50 лева (614456.97 лева приходи минус 420277.24 лева себестойност, делено на 4176 дка). Или за
процесните декари чистата печалба на кооперацията следва да се определи на сума
в размер на 839.79 лева. Именно това е сумата, с коята кооперацията се е
обогатила, ползвайки процесните имоти, които ищецът е имал право да
ползва, но от ползването на които е бил
лишен.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Правната квалификация на предявения иск, според изложеното в исковата
молба е чл.59, ал.1 ЗЗД, а именно за
осъждане на ответника да заплати сума, с която се е обогатил неоснователно и
представляваща стойността на добитата в имота продукция. В хипотезата на чл.
59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т. е.
дължи се връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването. В
производството следва да се установи наличие на увеличаване на патримониума на
едно лице, намаляване патримониума на друго, като следва да се изясни и
наличието на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
т.е. следва да се установи дали разместването на благата е в резултат на един
общ факт или от обща група факти. Цитираната разпоредба се основава на един от
основните принципи на действащото обективно гражданско право - принципът за
недопустимост на неоснователното обогатяване.
Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента - обогатяване,
обедняване и липса на основание за обогатяването.
В конкретния случай предпоставките за уважаване на иска са налице.
Налице е обогатяване на кооперацията, която е ползвала процесните имоти и е
реализирала приход, респ. печалба от тях; липсва основание за обогатяването,
доколко кооперацията неправомерно е ползвала имоти, които ищецът е имал право
да ползва; налице е обедняване на ищеца, тъй като същият е земеделски
производител, през процесната година също е сял пшеница и е реализирал приходи
от тая дейност, но е бил лишен от възможността да увеличи имуществото си чрез
ползване на процесните имоти. Налице е връзка между обогатяването и
обедняването, който произтича от един установен по делото факт – неправомерно
завладяване на процесните имоти, които ищецът е имал право да ползва.
Предявеният иск е доказан по основание. Що се отнася до неговия размер,
съдът приема, че обедняването на ищеца е в размер на печалбата, която би
реализирал при ползване на процесните земи, а именно сумата от 839.79 лева.
Липсват доказателства, които могат да обосноват сума в по-голям размер.
Предвид изложеното, решението на ТРС следва да се отмени частично за
посочената сума от 839.79 лева като вместо това се постанови друго по
съществото на спора като се осъди ответната кооперация да заплати на ищеца
сумата от 839.79 /осемстотин тридесет и девет лева и седемдесет и девет
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за лишаване на Д.Д.Д., ЕГН **********,
от ползването на земеделски имоти с обща площ от 18.060 дка в землището на с. Макариополско, община
Търговище, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2014 година до окончателно
изплащане на задължението, на основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Решението следва да се потвърди в останалата му обжалвана
част.
По разноските: искът е предявен за сумата от 2574 лева, а се явява
основателен за сумата от 839.79 лева, което означава, че искът е основателен за
32.6%. На ищеца се дължат разноски в размер на 193.32 лева за първа инстанция,
а на ответника - 431.36 лева за първа инстанция. При приложена служебна
компенсация ищецът е длъжен да заплати на ответника за първа инстанция сумата от
238.04 лева. Въззивната жалба е подадена за защита на интерес от 1842.27 лева и
е основателна на 45.58%, при което ищецът има право на разноски за сумата от
161.21 лева, а ответникът – 244.89 лева. При приложена служебна компенсация
ищецът е длъжен да заплати на ответника за въззивната инстанция сумата от 83.68
лева. Общо за двете инстанции ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответната кооперация разноски съобразно уважената част на иска и след служебна
компенсация в размер на 321.72 лева. С решението на ТРС той е осъден да заплати
сумата от 640 лева, поради което решението на ТРС следва частично да се отмени
в тази част.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 86 от 11.02.2018
година, постановено по гр. д. 1080/2014 година по описа на ТРС, само в частта
му за сумата от 839.79 лева, представляваща неоснователно обогатяване с
правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД, като в
тази част постановява:
ОСЪЖДА
Кооперация „Надежда-3“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от председателя Иван Ненков Иванов, действащ чрез съдебен адрес ***,
адв. Н.Н. *** да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********,***, действащ чрез съдебен
адрес ***, кантора 6, адв. А.М. ***, сумата от 839.79 /осемстотин тридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/
лева, представляваща обезщетение за лишаване на Д.Д.Д., ЕГН **********, от
ползването на земеделски имоти с обща площ от 18.060 дка в землището на с. Макариополско, община
Търговище през стопанската 2013/2014 година, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 31.07.2014 година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 86 от 11.02.2018 година, постановено по гр. д. 1080/2014 година по
описа на ТРС за разликата над 839.79 лева до обжалвания интерес от 1842,27 лв. като
правилно и незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ Решение № 86 от 11.02.2018
година, постановено по гр. д. 1080/2014 година по описа на ТРС в частта, в която съдът е осъдил Д.Д.Д., ЕГН **********,***, действащ чрез съдебен
адрес ***, кантора 6, адв. А.М. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Кооперация „Надежда-3“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
председателя Иван Ненков Иванов, действащ чрез съдебен адрес ***, адв. Н.Н. ***
направените по делото разноски САМО ЗА
РАЗЛИКАТА над 321.72 лева до присъдения размер от 640 лева.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.