Номер 19303.08.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 24.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело № 20205400500277
по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 57/20.03.2020 г. по гр.дело № 319/2019 г.
М.ският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. А. У. иск по чл.439 от
ГПК за признаване за установено спрямо В. Х. М. и А. В. М. , че не им дължи
следните суми: 3 500 лева главница, представляваща неплатен наем за
недвижим имот от месец април 2001 г. до месец ноември 2001 г.
включително, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2016 г., както и
разноски в размер на 35 лева по изпълнителен лист от 12.12.2003 г., издаден
по ч.гр.д. № 299/2003 г. на Районен съд-М., поради погасяването им по
давност на основание чл.110 и чл.111,б.“в“ от ЗЗД ; ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В. и А.М., че Л. А. У. не им дължи законна
лихва за периода от 01.12.2001 г. до 24.09.2016 г. върху главница от 3500
лева, представляваща неплатен наем за недвижим имот от месец април 2001
г. до месец ноември 2001 г. включително, по изпълнителен лист от 12.12.2003
г., издаден по ч.гр.дело № 299/2003 г. на Районен съд-М., поради
погасяването им по давност на основание чл.111,б.“в“ от ЗЗД.
Също така, с решението В. и А.М. са осъдени да заплатят на
Л.У. разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на
738,85 лева.
Срещу това решение в частта, с която е отхвърлен искът по
чл.439 ГПК за признаване за установено спрямо В. и А.М., че Л.У. не им
дължи 3 500 лв. главница, представляваща неплатен наем за недвижим имот
от месец април 2001 г. до месец ноември 2001 г. включително, ведно със
законната лихва, считано от 24.09.2016 г., както и разноски в размер на 35
лева по изпълнителен лист от 12.12.2003 г., издаден по ч.гр.д. № 299/2003 г.
на Районен съд-М., е подадено допустима въззивна жалба от Л. А. У. , чрез
пълномощник адв.Севдалин Керменов, с искане да бъде отменено и да бъдат
уважени исковете му против М.и и в тази част.
В съдебно заседание жалбоподателят Л.У., редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника му
адв.Севдалин Керменов е подадено писмено становище, с което моли да бъде
уважена жалбата.
Въззиваемите В. Х. М. и А. В. М. с отговор по чл.263, ал.1
ГПК оспорват жалбата и молят решението в атакуваната част да се потвърди.
В съдебно заседание от въззиваемите, редовно призовани, се
явява лично В. М.. За него пълномощникът адв.И.А. поддържа отговора.
Съдът установява следното:
На 12.12.2003 г. В. М. и покойната му понастоящем съпруга
А.М. се снабдяват с изпълнителен лист по ч.гр.дело № 299/2003 г. на М.ския
районен съд, с който Л.У. е осъден да им заплати 3 500 лв. неплатен наем за
недвижим имот за периода м.април 2001 г. -м.ноември 2001 г. включително,
със законната лихва върху 3 500 лв., считано от 01.12.2001 г. до окончателно
изплащане, както и 35 лв. разноски. Няма спор между страните, че
снабдяването с листа е въз основа на несъдебно изпълнително основание по
смисъла на чл.237, ал.1, б.“в“- „м“ ГПК/отм./
На 15.12.2003 г. М.и подават молба до ДСИ и въз основа на
горния изп.лист е образувано изп.дело № 175/2003 г. на СИС при М.ския
районен съд. Призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
06.01.2004 г. Извършено е проучване на имущественото му състояние. От
приложеното удостоверение от НАП от 17.11.2008 г. е видно, че длъжникът
няма публични задължения, няма и регистрирани Т.ови договори. От
изисканата справка от КАТ се установява, че притежава 5 броя МПС,
подробно описани, за което взискателите са уведомени. Тъй като не е
поискано от взискателите извършване на изпълнителни действия, с
Постановление на ДСИ от 16.09.2014 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е
прекратено производството по делото. Постановлението е влязло в сила на
15.10.2014 г.
По молба на взискателите от 06.11.2014 г. въз основа на
същия изпълнителен лист от 12.12.2003 г. е образувано изп.д. № 57/2014 г. по
описа на СИС при МРС. На 11.11.2014 г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение. Извършено е проучване на имущественото му
състояние. От приложеното удостоверение от НАП от 12.11.2014 г. е видно,
че длъжникът има публични задължения в размер на 583,59 лева. С
Разпореждане от 17.11.2014 г. като взискател е присъединена държавата на
основание чл.458 от ГПК, за което са уведомени страните. С Постановление
от 13.12.2016 г. на ДСИ е прекратено изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Постановлението е влязло в сила на
19.01.2017 г.
По молба на взискателите с вх.№ 665/14.08.2019 г. въз
основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.дело № 34/2019 г. по
описа на СИС при МРС. С Разпореждане от 16.08.2019 г., с оглед
обстоятелството, че по изпълнителния лист има изплатени суми на 10.09.2004
г. в размер на 1 814,05 лева общо за двамата взискатели, ДСИ е назначил
ССчЕ за определяне на действителния размер на задължението. На длъжника
е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е получена на 02.09.2019
г. Извършено е проучване на имущественото състояние на У., като от
приложеното от НАП удостоверение от 22.08.2019 г. е видно, че няма
публични задължения. С молба вх.№ 722/2019 г. взискателят В. М. е поискал
да се направи проверка за Т.овите доходи на длъжника. С Разпореждане от
20.09.2019 г. на ДСИ е изискана справка от НАП за Т.овите договори на
длъжника.
При така установеното фактическо положение се налагат
следните правни изводи:
Според т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д"
ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Също така, по т.10 на същото решение ВКС обявява за изгубило
сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
Това ППВС № 3/18.11.1980 г. действа до постановяване на
горното тълкувателно решение. Според постановлението, от разпоредбата на
чл. 116, б. "в" ЗЗД, според която давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, не следва, че погасителната давност
тече при висящност на изпълнителния процес. Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД,
след установяване на вземането със съдебно решение, започва да тече нова
давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. След
образуването обаче на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния
процес прекъснатата вече давност се спира.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 г. е налице противоречива съдебна практика. Затова е
образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. по въпроса: “От кой момент
поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от
ТР № 2/26.06.015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се
последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му ?“
В случая следва да се има предвид практиката на ВКС,
изразена в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.дело № 2917/2018 г. и №
170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 г., двете на ІV г.о. на ВКС,
постановени по реда на чл.290 ГПК. В тях е прието, че отмяната на ППВС №
3/1980 г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, няма обратно действие и в този смисъл давността върху
вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не
тече. Тези съдебни решения са постановени по дела, по които обжалваните
въззивни решения са били допуснати до касационен контрол именно по
въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г.,
извършена с т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, и в тази връзка дали даденото с т.10 от ТР разрешение се прилага само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства или
и към тези, които са приключили преди това?“.
Настоящият състав споделя разбирането, изразено в
решения № 51/21.02.2019 г. по гр.дело № 2917/2018 г. и № 170/17.09.2018 г.
по гр.дело № 2382/2017 г., двете на ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на
чл.290 ГПК, че отмяната на ППВС № 3/1980 г., прогласена с ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, няма обратно
действие и в този смисъл давността върху вземания, предмет на изпълнително
дело, образувано преди 26.06.2015 г., не тече, като даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това. В тези решения се приема, че последващите тълкувателни решения
нямат, подобно на първоначалните такива, обратно действие и започват да се
прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.
Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили
факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците.
Както се посочи по-горе, безспорно е, че вземанията на
М.и не са установени с влязло в сила съдебно решение по исков ред, а
снабдяването с изп.лист е въз основа на несъдебно изпълнително
основание. В редица решения на ВКС, включително Решение № 45 от
30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, се приема, че:
“с оглед действалата по отменения ГПК /1952 г./ законодателна уредба за
издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително
основание, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с
изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С определението
на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен
лист на заявеното от молителя основание, напр. запис на заповед, поради
което характерът на задължението не се променя. Вземането на
кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание.
Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както досежно
действителността на основанието, така и относно погасяването му /чл.
250, чл. 252, чл. 254 ГПК - отм./. Правните последици на акта по чл. 242
ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в
исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на
това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира
приложение /в т. см. - Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1812/2015 г. IV г. о./ Настоящият състав споделя това разрешение и
намира, че следва да се приложи към спора.
Т.е., след като вземането на М.и е за наем и
изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно изп.основание по
чл.242 във вр. с чл.237 ГПК/отм./, срокът на новата давност по чл.117,
ал.1 ЗЗД е три години, тъй като съвпада с давностния срок за погасяване
на вземането/чл.111, б.“в“, предл.първо ЗЗД/, предмет на онова
производство, като чл.117, ал.2 ЗЗД, установяващ петгодишен давностен
срок, не намира приложение.
Така в периода от образуването на изп.дело № 175/2003 г.
до влизане в сила на постановлението за прекратяването му на 15.10.2014
г. давност не е текла. Такава е започнала да тече от 16.10.2014 г. до
06.11.2014 г./един месец/, когато отново е прекъсната с образуването на
изп.д.№ 57/2014 г. по описа на СИС при МРС въз основа на същия
изпълнителен лист. След образуването на изп.д. № 57/2014 г. давността е
спряла да тече до 26.06.2015 г., когато е влязло в сила горното ТР №
2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
От 26.06.2015 г. насетне обаче започва да тече
давност, чийто срок, както се отбеляза, е не пет години по чл.117, ал.2
ЗЗД, защото вземането не е установено със съдебно решение, а три
години, тъй като е за наем и изп.лист е издаден по несъдебно
изп.основание. Така започналият да тече от 26.06.2015 г. тригодишен
давностен срок е изтекъл на 26.05.2018 г./приспада се горният един месец
между образуването на първото и второто изп.дело/ и за главницата,
законната лихва от 24.09.2016 г. и разноските. Във времето от 26.06.2015
г. до 26.05.2018 г. не са извършени от взискателите М.и никакви
действия, които да прекъсват давността по смисъла на т.10 от ТР 2/2013
г. При образуването на последното изп.дело № 34/2019 г. с молбата от
14.08.2019 г. и естествено – към датата на предявяване на настоящия иск
по чл.439 ГПК – 24.09.2019 г., вземанията на М.и спрямо У. по горния
изп.лист са изцяло погасени по давност.
Затова решението в обжалваната част следва да се
отмени и да се признае за установено погасяването по давност на
вземанията и за главницата, законната лихва от 24.09.2016 г. и 35 лв.
разноски.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 57/20.03.2020 г. по гр.дело №
319/20.03.2020 г. на М.ския районен съд в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявеният иск от Л. А. У. по чл.439 от ГПК за признаване за
установено спрямо ответниците В. Х. М. и А. В. М. , че не им дължи
следните суми: 3 500 лева главница, представляваща неплатен наем за
недвижим имот от месец април 2001 г. до месец ноември 2001 г.
включително, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2016 г., както
и разноски в размер на 35 лева по изпълнителен лист от 12.12.2003 г.,
издаден по ч.гр.д. № 299/2003 г. на Районен съд-М.; и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Х.
М. , ЕГН **********, и А. В. М. , ЕГН **********, и двамата с адрес с.С.,
общ. М., ул.“Арда“ № 24, че Л. А. У. , ЕГН **********, с адрес гр.М.,
ул.“Т.“ № 6, не им дължи, поради погасяването им по давност по чл.111,
б.“в“, пр.1, ЗЗД, следните суми: 3 500 лева главница, представляваща
неплатен наем за недвижим имот от месец април 2001 г. до месец
ноември 2001 г. включително, законната лихва върху тях, считано от
24.09.2016 г., както и разноски в размер на 35 лева, по изпълнителен лист
от 12.12.2003 г., издаден по ч.гр.д. № 299/2003 г. по описа на Районен съд-
М., въз основа на който е образувано изп.дело № 34/2019 г. по описа на
Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд-М..
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло
в сила.
Решението не подлежи на обжалване заради
ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________