РЕШЕНИЕ

 

№

 

 03.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и девети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                 НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ гр. дело № 581 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2340/18.07.2019 г. на М.П.Н., подадена лично и въззивна жалба с вх. № 2345/19.07.2019 г., подадена чрез адв. З. З. и адв. К.С. срещу Решение № 87 от 12.07.2019 г., постановено по гр.д. № 302/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, с което е оставена без уважение молбата на М.Н. за издаване на заповед за съдебна защита против В.П.Н..

С въззивните жалби въззивницата оспорва първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Счита, че е налице акт на домашно насилие, осъществен спрямо нея от нейния син – В.Н., като това се установява от представените по делото доказателства. Счита, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Л. П., а е взел предвид единствено показанията на свидетелите М., К. и М. Поради това, моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да допусне мерки по ЗЗДН. Претендира разноски сторени за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна В.П.Н. е получил преписи от въззивните жалби, съответно на 22.07.2019 г. и на 24.07.2019 г., но не се е възползвал от възможността в срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН да подаде отговор на същите.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивницата М.П.Н., редовно призована, се явява лично и се представлява от адв. С. и адв. К. Поддържа подадените въззивни жалби. В съдебното заседание въззивникът В.Н., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН въззивният съд се произнася с решение по същество, с което оставя в сила, отменя или изменя обжалваното решение. Когато изменя заповедта, съдът издава нова заповед.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на М.П.Н. по Закона за защита от домашно насилие с искане да бъде издадена съдебна заповед за защита против В.П.Н.. За да постанови своето решение първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е извършил акт на домашно насилие спрямо молителката, поради което е оставил молбата й без уважение.

Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН защита може да се търси, когато извършителят на домашното насилие е низходящ на пострадалия. По делото не се спори, а и това се установява от удостоверение за родствени връзки изх. № 77-01-297/10.05.2019 г., че молителката М.П.Н. и ответникът В.П.Н. са майка и син. Поради това, страните са надлежно легитимирани участници в настоящото съдебно производство.

Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на домашно насилие, поради което е процесуално допустима.

Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо въззивницата са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

По делото не се спори между страните, че молителката и ответникът живеят на един административен адрес, в двуетажна къща, като молителката обитава първия жилищен етаж, а ответникът – втория жилищен етаж. Не се спори, че между двата етажа има врата, за която само молителката има ключ, както и че всеки един етаж има отделен вход. Безспорно е между страните и, че те не живеят в едно домакинство, както и че са съсобственици на целия недвижим имот.

От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Л. П., се установява, че на 29.04.2019 г. между ответника Н. и молителката е възникнал скандал, при който ответникът е хвърлил по молителката камък и я ударил по ръката. Освен това, ответникът я е обиждал и използвал спрямо нея нецензурни думи и изрази. Свидетелят е незаинтересован от изхода на делото и е бил очевидец на случилото се, доколкото е чул виковете на молителката, притекъл се е на помощ и е видял действията на ответника. Свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които лично е възприел, а показанията му са ясни, конкретни и вътрешно непротиворечиви. Ето защо, съдът дава вяра на негови показания. Изложените от него обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетелите К. К.и М. М. – полицейски служители, които по сигнал на молителката са посетили мястото след инцидента. Въпреки, че тези свидетели не са преки очевидци, то техните показания кореспондират с изложеното от свидетеля П.. Настоящият съдебен състав не кредитира напълно показанията на свидетеля П. М., който е приятел на ответника и в известна степен може да е пристрастен при даване на своите показания. Свидетелят отрича ответникът да е хвърлял с камък по молителката като твърди, че на тротоара до портата няма плочки и павета, но в тази му част показанията му противоречат на показанията на свидетеля П., както и на показанията на свидетелите К. и М., които потвърждават, че до къщата пътят е от чакъл. Освен това, от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 318/2019 г. се установява, че молителката Н. е получила кръвонасядания на лявата предмишница, които представляват травматично увреждане, получено в резултат от действието на твърд тъп предмет и е причинило болка и страдание. Причиненото натъртване на ръката се потвърждава и от показанията на свидетелите К.и М.

Не може да бъде игнорирано и изложеното от Н. в депозираната декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като тя от една страна е годно доказателствено средство, от друга въззивницата, макар и пострадала и в такъв смисъл може се счита за предубедена, е пряк очевидец на случилото се, а изложеното от нея не е изолирано и намира подкрепа в други доказателства. Поради изложеното доказателствената ѝ стойност не е компрометирана. Това следва и от факта, че тя съдържа описание на времето, мястото и вида на твърдяния от молителката акт на домашно насилие, конкретната дата и конкретния извършител. Освен това, изложеното съответства на обстоятелствената част от исковата молба.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че извършените от ответника действия представляват физическо насилие спрямо пострадалата и следва да бъдат квалифицирани като акт на домашно насилие, установен по време, място и конкретен извършител. Ето защо, въззивният съд намира, че неправилнолно първоинстанционният съд е преценил, че в случая не са налице условията по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е отказал да издаде заповед за защита и да наложи такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо въззивницата домашно насилие и да възпрепятстват възможността въззиваемият да упражнява такова и за в бъдеще.

Настоящият съдебен състав намира като най-целесъобразно да бъдат допуснати спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие безсрочно, както и забрана да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих за срок от 6 месеца. Настоящият съдебен състав съобрази обстоятелството, че молителката и ответника обитават една къща, но на два различни етажа с два отделни входа, поради което счита, че забраната на ответника да не се доближава на разстояние по-малко от 10 метра до молителката е осъществима. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена и глоба в минимален размер от 200 лева.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че постановеното от първоинстанционният съд решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови решение, с което да бъдат допуснати посочените мерки.

По разноските пред въззивната инстанция:

При този изход на въззивното производство на въззивницата се дължат разноски в пълен размер. Тя е заплатила 500 лева за процесуално представителство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12,50 лева.

По разноските пред първоинстанционния съд:

При този изход на спора разноски се дължат само на молителката, която обаче не е представила доказателства за сторени такива. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лева на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд                                            

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 87 от 12.07.2019 г., постановено по гр.д. № 302/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, като вместо него постановява

ИЗДАВА Заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН в полза на М.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу В.П.Н., ЕГН:**********, с адрес: ***.

ЗАДЪЛЖАВА В.П.Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***.

ЗАБРАНЯВА на В.П.Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да доближава М.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, на разстояние по-малко от 10 метра, както и жилището и местата за отдих, за работа и за социални контакти за срок от 6 месеца, считано от постановяване на настоящото решение.

ОСЪДЖДА В.П.Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН да заплати 200 лева глоба по сметка на Софийски окръжен съд.

ОСЪЖДА В.П.Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 37,50 лева за държавна такса.

ОСЪЖДА В.П.Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на М.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 500 лева, разноски по делото.

ПРЕДУПРЕЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН В.П.Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, че при констатиране от страна на полицейски орган неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

Препис от заповедта за защита да се изпрати на страните и на компетентното Районно управление – гр. Сливница за изпълнение.

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

ЧЛЕНОВЕ:     1.                 

                                        2.