Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………... 2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
. АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, XIV-ти състав, в
открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска, разгледа
докладваното от съдия Йова Проданова адм. дело №2635/2019г. по описа на XIV-ти състав на Административен съд –
Варна, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Глава десета на Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Т.Н.Д., ЕГН **********, против Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони
2007-2013 година за кампания 2016 година изх. № 02-030-6500/989 от 06.08.2019
г. на Заместник Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта, с която е отказана
субсидия по подадено от жалбоподателя Заявление
за подпомагане с УИН: 03/290616/71091 за кампания 2016 г. за 6,21 хка земеделска земя в размер на
8854.08 лева.
В уточняваща молба от 02.10.2019 година жалбоподателят
твърди нищожност, в евентуалност унищожаемост на оспорения акт. Изложени са
съображения за неспазване на изискванията за форма, като в писмото липсват
мотиви, то не съдържа както фактически обстоятелства, така и конкретно правно
основание за отказа. Развити са доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила като актът е издаден без да са извършени задължителните
за административния орган проверки, както и за нарушения на материалния закон
поради несъответствие между фактическите и правни основания за постановяването
му. Искането е оспореното уведомително писмо от 06.08.2019 година да бъде
отменено с присъждане на на правените по делото разноски.
Ответната страна – Заместник изпълнителният Директор
на ДФ „Земеделие“, чрез процесуален представител, оспорва жалбата по
съображения, изложени в писмено становище и в съдебно заседание. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът приема следното:
Безспорно жалбоподателят Т.Н.Д. е земеделски
производител, кандидатствал за четвърта година за агроекологични плащания за
кампания 2016 г. по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 година със Заявление за подпомагане с УИН: 03/290616/71091 за
земеделска земя с площ от 6,21 хка., с
направление „Биологично растениевъдство", с код на дейност АП 08 - за
биологично растениевъдство в преход - трайни насаждения, лозя и маслодайна
роза, съгласно Приложение № 16 от НАРЕДБА № 11 от 06.04.2009 г. за условията и
реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“, с култура „орехи“.
С Уведомително писмо изх. № 02-030-6500/989 от 06.08.2019
г. на Заместник Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на жалбоподателя е отказана
субсидия по посоченото заявление за
подпомагане за 2016 година по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ направление „Биологично растениевъдство“, като е посочено, че 2016 година е четвърта
година от последно поетия от заявителя агроекологичен ангажимент по това
направление.
В уведомителното писмо са посочени констатациите
при административните проверки, извършени на основание Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/. По отношение на резултатите, посочени в
колона 7 / Площи след извършени проверки по чл.37 от ЗПЗП/, в писмото е
отразено, че неспазване на изискването на чл.13, ал.3 от Наредба №11 от
06.04.2009 година за условията и реда за прилагане на м.214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013 година е установено чрез извършване на
административна проверка.
Писмото
се позовава на т. ІV „Изчисляване и налагане на намаленията“, втори абзац от Методика
за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214
„Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 за кампания 2016, утвърдена
със Заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните,
съгласно която, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично
производство съгласно чл. 36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на
подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола (ОВ, L 250 ат 18.09.2008 г.), не се
предоставя финансово подпомагане за площите и пчелните семейства, заявени за
подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (период на
преход), като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане.
Отказът е
постановен като санкция – колона 13, за неспазени базови изисквания, съгласно
т.V „Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите по мярка 214
от ПРСР 2007- 2013“ от Методика за намаляване и отказване на годишните
агроекологични плащания, утвърдена на основание
чл.16 от Наредба №11 от 06.04.2009 г., със Заповед № РД 09-243 от
17.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните.
С
административната преписка като доказателства са представени Заповед № РД
09-243 от 17.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е
утвърдена Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания
по мярка 214 от ПРСР 2007- 2013, на основание
чл.16 от Наредба №11 от 06.04.2009 г., заедно със самата методика;
Заповед № 318183 от 11.08.2016 година за извършване на проверка на място и
доклад за проверка на площи от Регионален технически инспекторат Варна,
установяващи основанието и действията по извършените проверки; Заповед № 328450
от 13.10.2016 година за извършване на проверка на място и доклад за проверка на
площи от Регионален технически инспекторат Варна, установяващи основанието и
действията на контролните органи при извършване на проверката; УРН и общо
заявление за подпомагане УИН: 03/290616/71091;
Заповед №03-РД/715 от 27.06.2017 година на изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ и Заповед №03-РД/715 #2 от 13.126.2018 година на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, установяващи
компетентността на органите по издаване на оспорения административен акт.
Изложените факти налагат следните правни
изводи:
Заповеди №03-РД/715 от 27.06.2017 година и №03-РД/715 #2 от
13.126.2018 година на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
установяващи наличието на правомощия при издаването на оспорения акт, налагат
извод за постановяването му от компетентен орган.
Представените заповеди за извършване на законово предвидените
проверки и докладите към тях, установяват спазване на процесуалните правила на чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП). Резултатите от проверката на място и от всички
административни проверки съответстват на отразеното в уведомителното писмо, по
отношение на констатациите, свързани с проверяваните показатели.
Предвид
представените с административната преписка протоколи и доклади от
административните проверки, извършените уведомления на земеделския стопанин,
дадените от него лично писмени обяснения от 25.05.2016 година, съдът приема за
неоснователни възраженията в жалбата за провеждане на производството,
приключило с издаването на уведомителното писмо в нарушение на процесуалните
правила, изискващи неговото уведомяване.
Неоснователни
намира съдът оплакванията за нарушаване на изискванията за форма на акта,
отсъствие на мотиви, които да излагат фактическите и правни основания за
отказа. Изричното посочване на факта на установено неспазване на изискването на
чл.13, ал.3 от Наредба №11 от 06.04.2009 година за условията и реда за
прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програма за развитие на
селските райони 2007-2013 година, позоваването на т.ІV от Методиката за
намаляване и отказване на годишните
агроекологични плащания по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013
година, в достатъчна степен изпълняват изискванията за мотивиране на акта.
Издаването
на уведомителното писмо от компетентен орган, при съобразяване на процесуалните
изисквания за форма и провеждане на производството, налагат извод за
неоснователност на твърденията за нищожност на акта и постановяването му при
съществено нарушение на процесуални правила.
По
отношение на съобразяването на административния акт с приложимия материален
закон:
Съдът
намира за безспорен в процеса факта, че процесното заявление за субсидия за
2016 година има за предмет финансово подпомагане за орехови насаждения на площ
от 6.21 хка, представляващи парцел 39983-494-1, в землището на с. Крумово, с
код АП08 - „Биологично растениевъдство в преход“ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по направление „Биологично растениевъдство“ по Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013 година, за четвърта поредна година. Изрично
изявление в този смисъл е направено в писмените бележки на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Посоченото
в мотивите към колона 7 основание за отказа - неспазване на изискването на чл.13, ал.3
от Наредба №11 от 06.04.2009 година за условията и реда за прилагане на м.214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 година, предполага категорично
установяване на факта на надвишаване на предвидения за съответната растителна
култура период на преход към биологично
производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и
реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за посочените по ал.1 агроекологични плащания
за периодите на преход, между които и тези по т.5 – трайни насаждения от вида
на процесните, се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава
периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37
параграф 2 и чл. 38, параграф 3 от Регламент на Комисията (ЕО) №
889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за
прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007
на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични
продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола.
Спорът
между страните е относно тълкуването на разпоредбите на чл.13, ал.3 от Наредба
№11/06.04.2009 година и тези на чл.36, параграф 1 от размера на преходния период от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на
подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола.
Правилата
за преход към биологично производство са уредени с разпоредбата на чл.23 от
Наредба №1 от 07.02.2013 година за прилагане на правилата на биологично
производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински
продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху
производството и етикетирането, издадена на основание чл.17, ал.1 от Закона за
прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз. С нормата на чл.24 от Наредба №1/07.02.2013 година е уредена
продължителността на срока на този преходен период при отглеждане на растения и
растителни продукти, като по отношение на многогодишните култури, различни от
фуражните, сред които попадат и процесните орехови насаждения, този срок е
определен на най-малко три години. Посоченият размер на срока е възприет и от
нормата на чл.36, параграф 1 от Регламент
№889/2008 година при определяне на изискванията към растенията и
растителните продукти, за да бъдат те определени като биологични.
При
описанието на мярка 214 в Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 година в т.5.2,
Подмярка 1 на Биологично земеделие, в забележка изрично е предвидено, че
плащанията за периода на преход към биологично земеделие могат да бъдат
получавани от земеделските стопани за период, не по-дълъг от определения с Регламент /ЕО/ 2092/91 година. В
приложение №1 към посочения Регламент /ЕО/ 2092/91 година този срок по
отношение на площите с трайни насаждения е посочен – най- малко на три години.
Прегледът на текстовете на Регламенти №889/2008 и № 2092/91 година, посветени на размера на периодите на
преход за различните земеделски култури установява, че наред с нормите, които
определят сроковете на периодите на преход, са предвидени и правила за промяна на предвидените минимални прагове на
преходните периоди за различните култури в зависимост от различни
обстоятелства, като уреждат съответни хипотези. Необходимостта от създаване на
регламентация, която да позволява максимално съобразяване с различните условия
в отделните страни – членки, е наложила и съответната законодателна техника – предвидените
периоди на преход не са изрично фиксирани, като е посочен само минимален праг.
Този праг според настоящия съд представлява общо регламентирания срок на
периодите на преход, който имат предвид Регламент /ЕО/2092/91 и чл.36, параграф 1 на Регламент
№889/2008 година на Съвета, както и Забележката към т.5.2 , Подмярка 1 на Биологично земеделие при описанието на мярка 214 във връзка с
посочените разпоредби на Регламент /ЕО/ 2091/91 година и на чл.36, параграф 1 от Регламент №889/2008.
При
изложените съображения еднозначно се
налага извод, че максималният срок на плащанията за периода на преход следва да
бъде определен от посочения минимален праг за съответния период на преход,
предвиден от регламента – в конкретния случай на трайни насаждения, този срок е
три годишен. При безспорно установения факт, че жалбоподателят е кандидатствал
за подпомагане за парцел № 39983-494-1-2, с код
на дейност АП 08, с площ 6.21 ха, култура „орехи", за който кампания 2016
се явява четвърта година в преход от поетия петгодишен ангажимент, това кандидатстване се
явява заявено след изтичане на нормативно предвидения период на преход към
биологично производство за съответната култура и основание за отказ да бъде
уважено заявеното искане.
Постановеният с уведомителното писмо отказ
е съобразен с приложимите материално-правни разпоредби, поради което жалбата се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора основателно е искането
на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъществената правна защита в
размер на 500.00 лева, на основание чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1/2004 година
за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд –
Варна
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Н.Д., ЕГН **********, против Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони
2007-2013 година за кампания 2016 година изх. № 02-030-6500/989 от 06.08.2019
г. на Заместник Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта, с която е
отказана субсидия по подадено от
жалбоподателя Заявление за подпомагане с УИН: 03/290616/71091 за кампания 2016
г. за 6,21 хка земеделска земя в размер
на 8854.08 лева.
ОСЪЖДА Т.Н.Д., ЕГН ********** да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, сумата от 500 лв. /петстотин/
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: